№ 426
гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
Членове:Ирина Ат. Джунева
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215200600648 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят - граждански ищец Д. Г. П. се явява лично и с адв.
Н.К. – редовно упълномощен отпреди.
Ответник по жалбата - подсъдимата Б. М. К. се явява лично. За нея се
явява адв. З.Д. К.-Д. - редовно упълномощена.
Становище на страните по хода на делото.
АДВ. К.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.-Д.: Няма пречка да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА
И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Поддържам жалбата.
1
АДВ. К.-Д.:
Съдът прикани страните към спогодба.
Такава не се постигна.
АДВ. К.: Нямам други искания
АДВ. К.-Д.: Също нямам други искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. К.: Уважаеми Окръжни съдии, считам, че първоинстанционният
съд не е извършил дължимия задълбочен и пълен анализ на събраните по
делото доказателства, и е направил един необоснован извод за невиновността
на подсъдимата. Съдът е допуснал игнориране на част от доказателствата,
други е тълкувал превратно и като резултат е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
подсъдимата е осъществила от обективна страна елементите на състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, като на посочените в тъжбата дати не
е изпълнила съдебно решение в частта му, уреждаща режим на лични
отношения на бащата и неговите деца.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че на
процесните дати подсъдимата е отказала да даде децата на техтния баща и
тази фактическа обстановка е безспорно установена по делото. Всъщност
спорният момент, защо се е стигнало до това нейно решение, е обосновал и
неправилния извод на съда, който е счел, според мен необосновано, че
причината за това е била в нежеланието на децата да виждат своя баща.
Очевидно е, че тази позиция, която е възприета от съда, според мен
неправилно, тази позиция на подсъдимата е единствено като защитна реакция.
В крайна сметка, като обобщаващ извод, неизпълнението на
подсъдимата на съдебното решение, съобразно събраните по делото
доказателства, е тенденциозно, самоцелно, с целен и постигнат точно такъв
(според мен) престъпен резултат, и в този смисъл считам, че е безспорно
2
установен и субективния елемент от състава на престъплението, като е приел
обратното, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е
неправилен и незаконосъобразен, поради което ще Ви моля да го отмените и
да постановите присъда, с която да признаете подсъдимата за виновна по
обвинението по чл. 182, ал. 2 от НК.
АДВ. К.-Д.: Уважаеми Окръжни съдии, Считам, че
първоинстанционния съд в своето решение - присъда и мотиви - обстойно е
обсъдил, освен фактическата обстановка, така и доказателствения материал,
който беше приобщен и приет по делото. Във връзка със същото бе
установено, че не е осъществен състава на чл. 182, ал. 2 от НК. Освен това не
бяха игнорирани нито едни от важните доказателства, които бяха поискани от
ответната страна. Не се установи по делото, че Б. не е давала децата на баща
им, а наистина те сами не са искали да отидат при него от стрх. Това бе
установено и от свидетелските показания на самите деца (двете по-големи
деца Д. и Р.).
В случая нямаме неизпълнение на съдебно решение, тъй като
подсъдимата е изпълнявала съдебното решение, като е приканила децата да
отидат с баща си всеки път, когато е определен режима на лични контакти, но
не ги е принуждавала насила да го правят, защото те са отказвали да го видят.
Излизали са, виждали са се на вратата - и два пъти на вратата, но са отказвали
самите деца да отидат при баща си, т.е. причината не е субективния елемент в
нейното нежелание да осуети съдебното решение, а нежеланието на самите
деца да се срещат с баща си – т.е. тук нямаме умишлено извършено
престъпно деяние.
Свидетелските показания на децата, освен устните такива, събрани в
хода на съдебното дирене в първоинстанционното решение, а и тези събрани
като доказателства от социалните доклади, дадоха на съда и на страните ясна
сметка, че бащата на децата – Д., не е проявявал инициатива и желание да се
среща с децата. От самото решение за определяне на лични контакти до
момента той не е търсил поводи по никакъв начин да заздрави и да изгради
емоционална връзка с децата, каквато и не е съществувала. Не само, че е
развалена, но не е и съществувала. Дори и след решението на
първоинстанционния съд, и до момента (това го казвам, а да си направи
сметка съда) той не е отишъл да изпълни нито един път съдебното решение,
3
като не е вземал децата при себе си, дори и не им се е обаждал до момента,
което показва неговите ясни намерения, че това дело е образувано с друга
цел, а не с цел да вижда децата си.
Уважаеми Окръжни съдии, моля да потвърдите първоинстанционната
присъда, като оправдаете подзащитната ми Б. К. като невиновна в
извършване на престъплението, за което беше обвинена - по чл. 182, ал. 2 от
НК, тъй като тя от обективна и субективна страна не е извършила същото
престъпление.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата Б. М. К.: Нямам
какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата Б. М. К.: Желая да бъда
оправдана, защото аз не съм спирала децата никога да ходят при баща им.
Никога. Даже той, преди да излезе решението на съда, което е за
родителските права – децата да бъдат при мен, той преди това изобщо не ги е
търсил. Нито преди това, нито след това. Това са двата пъти, в които е идвал.
Вече този месец става една година оттогава, откакто е идвал. Не е идвал
повече да ги търси след тези двата случая.
Не съм аз човекът, който да ги спира да ходят при баща им. Затова
подадох в молба в „Социални грижи“ - Септември да ми помогнат – да
работят с тях психолози и да бъде изградена връзката с баща им. Затова
сигнализирах тогава.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:48 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4