№ 74
гр. ЛЕВСКИ, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20244410200202 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ю. Г. З. от с.М., общ.Левски обл.Плевен
против Наказателно постановление №24-0293-000505/05.09.2024г. на
Началник РУ Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
от ЗДвП. Наведен е довод, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Твърди се, че изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответникът по жалбата - Началник РУ Левски при ОД МВР Плевен,
изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без
уважение. Счита наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия, съдържащо всички законовоустановени реквизити.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника
адв.А.А. - ПлАК, който поддържа жалбата. Сочи като установено от събраните
по делото доказателства, че на процесната дата не е настъпило ПТП, а
1
жалбоподателят е минал с автомобила през оставения на пътното платно
велосипед, в опит да избяга поради отправени спрямо него закани за
убийство. В писмени бележки излага подробно фактическата обстановка,
която твърди да е установена от събраните гласни доказателства. Излага
съображения, че З. не е осъществил нарушение на чл.20 от ЗДвП и на чл.123,
ал.1, т.3 ЗДвП, поради което наказателното постановление, с което е
санкциониран за посочените нарушения следва да бъде отменено,като
незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, предвид
на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят Ю. Г. З. и пострадалото лице съгласно АУАН и НП
Р.А.Я. били в конфликтни отношения, като между тях съществувала вражда по
повод жена, с която жалбоподателят бил в интимни отношения.
На 23.08.2024г. около 21 часа, жалбоподателят Ю. Г. З. управлявал лек
автомобил „***“ с рег.№*** в с.М., общ.Левски, по ул.“Ген.Столетов“ с
посока на движение към ул.“Шипка“. По същото време Р.А.Я. се движел с
велосипед от улица „Шипка“, в посока срещу движението на автомобила,
управляван от З.. Тъй като уличното осветление не било пуснато и
велосипедът не бил с включен фар, жалбоподателят успял да види движещият
се срещу него велосипед в момента, в който бил осветен от фаровете на
автомобил и спрял пред него. Р.Я. също преустановил движението си, слязъл
от велосипеда, който пуснал на земята пред лекия автомобил. Между двамата
възникнал словесен конфликт, при който З. бил в автомобила си, а Я. застанал
до вратата на шофьорското място. Последният отправил заплахи за живота на
жалбоподателя, като му казвал, че ще го заколи, че ще му отреже главата с
брадвата. Жалбоподателят се уплашил и решил да избяга, като привел в
движение автомобила и потеглил напред, минавайки през велосипеда на Я.,
намиращ на земята пред автомобила, при което били причинени материални
щети на велосипеда. Я. започнал да тича след автомобила, като го гонил до
дома на З., където същият паркирал. Тъй като Я. продължавал да отправя
2
закани спрямо З., последният не слязъл от автомобила пред дома си, а отново
избягал с превозното средство.
Р.Я. подал жалба в РУ Левски за настъпило ПТП между управляваното
от жалбоподателя МПС и Я. като водач на велосипеда, при което били
причинени материални щети на велосипеда и З. напуснал мястото на
произшествието. На 24.08.2024г. с оглед подадения сигнал, изясняване
обстоятелствата около настъпилото ПТП било възложено на свидетеля Г. К. Г.
- инспектор при РУ Левски, ОД МВР Плевен. Снети били сведения от
участниците в съобщеното ПТП. Свидетелят Г. К. Г. съставил против
жалбоподателя Ю. Г. З. АУАН сер.GA №1318211 от 24.08.2024г. за това, че на
23.08.2054г. в 20,55 ч. в с.М., ул.“Ген.Столетов“ с посока на движение към
ул.“Шипка“, като водач управляващ лек автомобил ***“ с рег.№***, извършил
следното: на посоченото място при движение с несъобразена скорост навлиза
изцяло в лентата за насрещно движение, в следствие на което отнема
предимството на правилно движещ се по пътя с предимство водач на ППС
(велосипед) Р.А.Я., като го принуждава да скочи от велосипеда и реализира
ПТП с материални щети - нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП; не изпълнява
задължението си, като участник в ПТП да уведоми компетентните органи на
МВР и напуска мястото на ПТП - нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.
Свидетел при съставяне на АУАН станал свидетеля Й. С. Н. - служител на РУ
Левски.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление №24-0293-000505/05.09.2024г. на Началник РУ
Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя Ю. Г. З. били
наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
от ЗДвП. В наказателното постановление е възприета фактическа обстановка,
идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Г. К. Г., Й. С. Н., В. И. В., обясненията на жалбоподателя Ю. Г. З.;
писмени доказателства: АУАН сер.GA №1318211/24.08.2024г., Наказателно
постановление №24-0293-000505/05.09.2024г., Докладна записка №239Р-
9399/26.08.2024г. и Докладна записка №239Р-9398/26.08.2024г., ведно с
приложени сигнал, жалба, сведения, Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на
3
МВР, справка за нарушител/водач.
За да приеме за установена изложената по-горе фактическа обстановка
съдът даде вяра на показанията на свидетеля В. И. В., който е свидетел-
очевидец на случая. Показанията му се кредитираха като подробни,
последователни, логични и безпротиворечиви, неопровергани от други
доказателства по делото. В съответствие с показанията на свидетеля В. са
дадените от жалбоподателя обяснения, като посочените гласни доказателства
са еднопосочни и взаимнодопълващи се. Съдът кредитира обясненията на
жалбоподателя като годни гласни доказателства, а не само като израз на
упражняване на правото му на защита, тъй като не са опровергани от
останалия доказателствен материал, а се подкрепят от него. Установява се, че
освен с показанията на св.В. В., обясненията на жалбоподателя са в
съответствие и с приложените по делото писмени сведения, снети от З.
непосредствено след случая, в които е заявил същите факти и обстоятелства
като заявените такива пред съда в обясненията си.
Посочените по-горе гласни доказателства не се опровергават от
показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН - св. Г. К. Г. и св. Й. С.
Н.. Установява се, че св.Г. е съставил АУАН въз основа на снетите сведения от
подателя на сигнала до РУ Левски, като не е бил свидетел на извършване на
нарушението. Св.Г. заявява, че няма спомен дали е възприел последици от
твърдяното нарушение - причинени на велосипеда щети. Следва да бъде
посочено, че наличието на щети по посоченото ППС само по себе си не
опровергава обясненията на жалбоподателя и показанията на св.В., които
изясняват механизма на причиняване на същите. На следващо място, съдът
взе предвид, че изложената в АУАН фактическа обстановка е въз основа на
сведенията на подалия сигнал Р.А.Я., за когото по делото са налице данни за
конфликтни отношения с жалбоподателя, водещо до възможна
заинтересованост от изхода на делото и преднамерено уличаване на З..
Снетите по преписката писмени сведения, въз основа на които е изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка се опровергават от събраните по делото и
кредитирани от съда гласни доказателства. От показанията на свидетеля Й. С.
Н. се изяснява, че същият е свидетел единствено при съставяне на АУАН, не е
при извършване или установяване на нарушението, предвид на което от
показанията му не се установяват факти, релевантни към вменените
нарушения на ЗДвП.
Даде се вяра на приобщените като писмени доказателства официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
4
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма от компетентни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП е предвидена санкция за водач, който поради
движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие.
Вмененото на жалбоподателя Ю. Г.в З. с АУАН и НП нарушение,
изпълващо състава на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, вр. чл.20, ал.2 ЗДвП - движение
с несъобразена скорост, при което навлиза изцяло в лентата за насрещно
движение, в следствие на което отнема предимството на правилно движещ се
по пътя с предимство водач на ППС (велосипед), като го принуждава да скочи
от велосипеда и реализира ПТП с материални щети, не се установява от
събраните по делото доказателства.
В тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на нарушението. Не става
ясно от кои факти е направен извод, че скоростта е била несъобразена с
условията на пътя. По делото не се събрани каквито и да било доказателства,
установяващи санкционираното лице да се е движило с несъобразена скорост,
да е навлязло в лентата за насрещно движение, да е отнело предимството на
велосипедиста, което да е станало причина за ПТП с материални щети. От
показанията на свидетеля очевидец се установи друг механизъм на
причиняване на щети по велосипеда – минаване през него, докато велосипедът
е в покой и без водач, оставен пред автомобила в лентата по посока на
движение на МПС, поради възникнал конфликт между двете лица и опит на
жалбоподателя да напусне мястото. Не се установи З. да е нарушил чл.20, ал.2
ЗДвП – да се е движил с превишена скорост, което да е причина за настъпване
на ПТП. Санкционирането му за тези факти - описаното в АУАН и НП деяние,
и за нарушение по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, вр. чл.20, ал.2 ЗДвП, което не е
5
извършено, представлява нарушение на материалния закон, при което
наказателното постановление, с което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя се явява незаконосъобразно.
Незаконосъобразно е обжалваното наказателно постановление и в
частта му, с която е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила и по-
конкретно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в
неточно посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени,
накърнило правото на защита на санкционираното лице.
Както в АУАН, така и в НП, е посочено единствено, че е нарушен чл.123,
ал.1, т.3 от ЗДвП. Посочената точка обаче съдържа три отделни хипотези -
задължения за водача при настъпило ПТП с имуществени вреди, респективно
три отделни хипотези на административно нарушение: а) да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
При посочване на нарушената материална норма в обжалваното
наказателно постановление и в акта за установяване на административно
нарушение не е конкретизирано и не става ясно коя от трите хипотези на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е вменена на нарушителя. Предвид словесното
описание на нарушението - „не изпълнява задължението си да уведоми
органите на МВР и напуска мястото на произшествието“, би могло да се
приеме, че се касае за б.“в“ на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, при липса обаче на
изписани всички съставомерни елементи на посочената хипотеза на
административно нарушение - липса на съгласие между другия участник в
ПТП и санкционираното лице относно обстоятелствата, свързани с
произшествието. Посоченото нарушение на процесуалните правила е
накърнило правото на санкционираното лице да научи фактическите и правни
рамки на нарушението.
6
Налице е и нарушение на материалния закон. Установява се, че деянието
на санкционираното лице се изразява в преминаване с автомобила през
велосипеда, с което едновременно са били причинени щети по велосипеда и е
напуснато мястото на произшествието. От събраните по делото доказателства
се изяснява, че действията на З. са били извършени при условията на крайна
необходимост – с цел да избегне саморазправа от страна на другия участник в
конфликта, отправил закани спрямо З., възприети и от свидетеля В. В., които
не са били преустанови, а са продължили и след паркиране на автомобила
пред дома на жалбоподателя и преследване от страна на другото лице, което
предизвикало страх у З. и го накарало отново да напусне мястото с
автомобила си. Съгласно чл.13, ал.1 от НК не е общественоопасно деянието,
което е извършено при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин,
ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към общата част
на НК относно въпросите касаещи вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита.
С оглед на установените по делото факти, с поведението си жалбоподателят не
е имал за цел укриване от контролните органи, а деянието му е било насочено
към предотвратяване на опасността от увреждане на телесната му
неприкосновеност, за което са били отправени неколкократни заплахи.
Наличието на крайна необходимост изключва обществената опасност на
деянието на основание чл.13 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, а от там и
отговорността за извършеното нарушение.
Предвид гореизложените доводи обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0293-000505/05.09.2024г. на
Началник РУ Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на Ю. Г. З.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, са наложени следните административни
наказания: на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП –
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, от ЗДвП, като
7
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8