№ 49
гр. Бургас, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000076 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 34 от 7.02.2025 г. на Окръжен съд Бургас, постановено
по т.д. № 258/ 2022 г., е осъдено „Стратеджия“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б. 8110, общ. Бургас, ж.к. „Индустриална
зона Б.“, представлявано от М. С., да върне на „Алустратеджи“ С.Р.Л., със
седалище и адрес на управление: Република Италия, ул. „В.“ 1, Виале,
провинция Асти, № по ДДС 01******, представлявано от Дж. К., роден на
****** г. в Република Италия и Св. Г., гражданка на Република Италия, родена
на ******* г. в гр. Горкий, СССР, с адрес за връчване: гр. Несебър, ул. „Иван
Вазов“ № 2, ет.1 – адв. С. Ч., следните четири движими вещи, представляващи
индустриални машини - хидравлични ковашки преси, а именно: 1.PRESSA
LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854932- machina 12; 2. PRESSA
LIQUID FORGING LF 350- ID 01161536854943- machina 11; 3.PRESSA
LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854954- machina 10; 4.PRESSA
LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854965 machina 9, а съгласно
описанието на стр.19 в заключението на вещото лице Хр. П. Хр. по т.д. № 258/
2022 г. на Окръжен съд Бургас индивидуализирани като преси с технологично
/работно/ обозначение №1-PS/А, №2-PS/В, №3- PS/С и №4- PS/D, с
1
посоченото в справката на стр.21 от заключението разположение в
производствения обект на „Стратеджия“ ЕАД, предоставени за временно и
безвъзмездно ползване на основание сключен договор за заем за послужване
от 5.10.2017г. и находящи се в производствената база на ответното дружество
в гр. Б., местност „М. к.“.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Стратеджия“ ЕАД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ № 14 –
адв. Н. К., в която същото се обжалва като недопустимо, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му, с постановяване
на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат
отхвърлени или делото бъде върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Налице е позоваване на допуснато процесуално нарушение на
първоинстанционния съд, изразяващо се в липсващо разпределение на
доказателствената тежест по отношение задължението на ответника да
доказва своите възражения. Според въззивника, докладът не дава точна и
пълна правна квалификация на иска, което е накърнило правото му на защита.
В жалбата се застъпва тезата, че неправилно е прието от съда от
първа инстанция, че договорът за заем за послужване от 5.10.2017 г. е
прекратил своето действие след изтичане на срока му на 5.10.2018 г., както и
че представените от въззивника анекс и договор за доставка не следва да се
обсъждат като валидни доказателства, поради непредставяне на оригиналите
им. По мнение на въззивника, при отказа на съда да открие производство по
чл.193 ГПК, е отпаднало и задължението му да представи оригиналите от
оспорените от въззиваемия документи. Сочи се, че въззиваемият не е оспорил
липсата на оригиналите на документите, а само липсата на представителна
власт на М. С. при подписването им.
Настоява се, че съдът неправилно е заключил в решението, че
оригиналите на документите не са представени, съответно не ги е приобщил
към делото и неправилно оспорените документи не са били кредитирани при
постановяване на решението.
Като неправилен се квалифицира изводът на съда от първа инстанция
2
относно отсъствието на представителна власт на М. С. като представител на
дружеството – въззиваем, предвид липсата на възражения от страна на
въззиваемото дружество относно подписания анекс и договора за доставка, в
рамките на кореспонденцията между страните в периода 2018 г. - 2021 г.
Застъпва се тезата, че в производството не е обсъдено надлежно дали
дружеството - въззиваем чрез своите действия, като приемане на доставки и
заплащане на издадени фактури след 2018 г., е признало продължаване на
договорните отношения и съответно знае за сключения анекс. В допълнение,
не е отчетена от съда тясната връзка между договора за заем за послужване и
договора за доставка. В жалбата се съдържат доводи, че съдът от първа
инстанция не е обсъдил правилно и двата договора за доставка от 15.06.2016 г.
и 21.11.2016 г., като въззиваемото дружество не е доказало как е изпратило
пресите за реновиране в България, а същевременно е станало собственик,
закупувайки ги от въззивника. Поддържа се, че договорите от 2016 г. нямат
връзка с договора за заем за послужване, те уреждат различни търговски
правоотношения между двете страни, а „Алустратеджи“ С.Р.Л. не е доказало,
че е собственик на въпросните преси - предмет на договора.
Излагат се съждения, че сертификатите за техническа годност на
машините са издадени след подписване на договора заем за послужване и
няма как да бъдат свързани с машините - предмет на договора. Подчертава се,
че в самите сертификати, като година на производство, е отразена 2018 г.
Лансира се тезата, че допълнителното описание на четирите броя
преси, съдържащо се в диспозитива на съдебния акт, е различно от
индивидуализирането на вещите от ищеца, което представлява процесуално
нарушение - самостоятелно основание за отмяна на решението.
Изтъква се, че въззиваемото дружество не е доказало, че е предало на
„Стратеджия“ ЕАД четирите броя преси, които претендира по договора.
Оспорва се изводът на съда, че пресите - предмет на делото, са били
оборудвани за работа, а не са били амортизирани и нефункциониращи.
Игнорирано е, на следващо място, наличието на аналогични машини в
машинния парк на въззивника, потвърдено от вещите лица и свидетелите по
делото.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
3
„Алустратеджи“ С.Р.Л., в който жалбата се оспорва, като са изложени
съображения за нейната неоснователност и се въвежда искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Изразява се позиция, че контестираното първоинстанционно
решение кореспондира в пълна степен с приобщения по делото
доказателствен материал, като на страните в процеса са били предоставени
всички гарантирани им от закона процесуални права и възможности за
обосноваване и доказване на своите искания, твърдения и възражения. Сочи
се, че изводите на съда са били формирани включително при отчитане липсата
на спор между страните по много от релевантните въпроси, както и при
съобразяване на обясненията, дадени лично от представляващия дружеството
- въззивник в проведеното пред съда от първа инстанция съдебно заседание на
22.02.2023 г. Излагат се доводи, че безспорно установено и доказано в процеса
е, че предоставените от въззиваемия на въззивника по договора за заем за
послужване четири хидравлични пресови машини се намират в
производствената база на „Стратеджия“ ЕАД в гр. Б., факт, потвърден лично
от представляващия въззивното дружество. Поддържа се, че по делото е
установено, че към датата на приключване на съдебното дирене в
производството пред първата инстанция в производственото хале на ответника
е имало пет, а не осем хидравлични ковашки преси за течен метал, като по
делото не са събрани каквито и да е доказателства, че процесните машини са
собственост на въззивника.
Във връзка с оплакванията в жалбата се заявява, че не са налице
твърдените от въззивника процесуални нарушения при изготвянето на доклада
от първоинстанционния съд.
Оспорват се доводите на въззивника в жалбата относно отпадане на
задължението за него да представи в оригинал оспорените документи, като се
изтъква, че последицата при непредставяне на документа в оригинал е
изключване на представения препис от доказателствата по делото, като се
цитира съдебна практика.
Въззиваемият релевира доводи, че в първоинстанционното
производство по никакъв начин не се е доказала връзката по договора за заем
за послужване със сочения от въззивника договор за доставка от 1.01.2019 г.
Подчертава се, че въззивникът в нито един момент не е направил възражение,
4
че липсват доказателства за изпращането, респективно получаването на
пресите, поради което подобно възражение е преклудирано пред въззивната
инстанция. Акцентира се, че липсва житейска и правна логика въззивникът от
една страна да твърди в отговора на исковата молба, че е получил машините и
същевременно с това да твърди, че няма доказателства как те са били
изпратени от Италия. В тази връзка във въззивната жалба се съдържат
твърдения, влизащи в пряко противоречие с твърденията на ответника,
застъпени пред първата инстанция, сочи дружеството - въззиваем.
В допълнение се изтъква, че не е проведено пред първата
инстанция доказване относно обстоятелството, че въззивникът е разполагал
със свой собствен машинен парк, измежду който четири преси, идентични с
процесните.
Не е налице, според въззиваемия, твърдяното от въззивника
разширяване на петитума на иска от първоинстанционния съд, с внасяне на
допълнително описание на четирите преси.
Навеждат се аргументи, че в първоинстанционното производство
въззивното дружество едновременно е твърдяло, че не е налице идентичност
между реконструираните в периода 2016 г. – 2017 г. машини и тези, предмет на
иска, като същевременно е изложило и възражение, че за него не било
възникнало задължение да връща дадените му в заем машини по договора за
заем за послужване, тъй като срокът на този договор е бил продължен.
Въззивната жалба e подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата апелативна инстанция е
спорът по предявен пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас иск с
правно основание чл.249, ал.1, вр.чл.243 ЗЗД за връщане на отдадени по заем
5
за послужване вещи.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Апелативният състав препраща към фактическата обстановка, установена при
първоинстанционното разглеждане на делото.
Липсват основания да се приеме допускането от първостепенния
състав на процесуално нарушение, изразяващо се в липсваща квалификация
на иска и неправилни указания на съда по доказателствената тежест на
ответника, каквито оплаквания се отправят в жалбата. В проекто – доклада,
обективиран в Определение № 22 от 9.01.2023 г., който е послужил за основа
на доклада в съдебното заседание на 22.02.2023 г., ясно са възпроизведени
фактическите основания и петитума на предявения от въззиваемия иск,
откъдето съдът е извел правната квалификация, която се потвърждава и от
настоящата инстанция. По отношение разпределението на доказателствената
тежест, се установява, че тя е правилно разпределена, като на ответната страна
е указана тежест за доказване на въведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения, описани в обстоятелствената част на
определението за проекто – доклад.
В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбата оплаквания
следва да се посочи, че между страните не се спори относно съществуването
между тях на писмен договор за заем за послужване, датиращ към 5.10.2017 г.,
по силата на който дружеството – въззиваем е предоставило за ползване на
дружеството – въззивник гореописаните вещи, представляващи хидравлични
ковашки преси за течен метал. Уговорен е срок на действие на договора една
година, считано от подписването му, като страните са се споразумели
продължаването действието на договора да бъде скрепено с подписан между
тях анекс – чл.5 от съглашението. След изтичане срока на договора,
заемателят е дължал връщане на машините на заемодателя – чл.9. С изтичане
на уговорения срок, договорната връзка се прекратява - чл.11, пред.1 от
договора.
Регламентираният в разпоредбите на чл.243 и сл. ЗЗД договор заем за
послужване разкрива характеристиките на съглашение, с което заемодателят
предоставя безвъзмездно на заемателя за временно ползване определена вещ,
която заемателят се задължава да върне на уговорения падеж или след
уговореното ползване. Договорът се сключва с постигане на съгласие на
6
страните и предаване на фактическата власт върху вещта. Заемодателят може
да иска отдадената вещ и предсрочно или преди приключване на ползването
й, ако сам неотложно се нуждае от нея, а когато срок или цел на ползването не
са уговорени, заемодателят може всякога да поиска вещта си обратно.
Следва да се приеме за установено в производството, че заемодателят
е предал на заемателя машините, предмет на договора, като изпълнителният
директор на дружеството – заемател М. С., при изслушването си в съдебно
заседание на 22.02.2023 г., е потвърдил, че машините се намират във
фактическата власт на управляваното от него дружество.
По отношение идентификацията на процесните, претендирани за
връщане вещи, следва да се посочи, че при първоинстанционното разглеждане
на делото са били приети заключения на вещи лица по технически експертизи.
При извършените в изпълнение на задачата огледи, вещите лица Л. и Т.
независимо едно от друго са установили, че в производственото хале на
въззивника се намират четири опериращи в работен режим напълно
оборудвани хидравлични преси, ползвани по предназначението си на
производствени мощности, и четири нефункциониращи, некомплектовани
такива, които представляват корпуси на преси, а не работещи машини. Вещите
лица не са установили върху машините индивидуализацията – номера от 9 до
12, посочена в исковата молба. Настоящият състав съобразява, че доколкото
пресите се намират във фактическата власт на въззивника, не е била осуетена
възможността му да заличи обозначени върху машините номера, поради което
липсата на такива върху корпусите не може еднозначно да се кредитира като
отсъствие на индивидуализация на претендираните за връщане вещи.
Вещото лице Л., след внимателно проучване на техническите
характеристики на инсталираните в производственото хале на въззивника
работещи машини, е установило, че техните параметри съответстват на
данните по техническото приложение – Технически характеристики,
неразделна част от договора за доставка на машините, приложен по делото,
относно който в депозирания от ответната страна отговор на исковата молба
не се оспорва, че се отнася за процесните съоръжения (по повод които, преди
сключване на договора за заем за послужване, е извършен ремонт от
въззивника и е сключен договор за доставка на вече ремонтираните машини
на въззиваемия). Посочено е в заключението, че както по своите размери, така
7
и по вида на електрическата инсталация, хидравличната инсталация,
смазочната система и механизма за охлаждане изследваните преси напълно
съответстват на описанието в цитираното техническо приложение. В
допълнение, експертът е посочил, че подобно съответствие не може да се
установи по отношение на четирите конструкции на машини, намиращи се в
халето, чиито разкомплектовани системи и агрегати се намират в съседно
помещение, макар да има частични съвпадения по отношение на основния
корпус и хидравличния агрегат. И двете изброени вещи лица, както и вещото
лице Б., са категорични, че четирите работещи машини са тези, разположени
най-отпред, при влизане в работното помещение, по две в ляво и в дясно. Това
разположение съответства на даденото описание в заключението на вещото
лице П., по окомерната скица, съгласно която той е обозначил първите два
реда машини, считано от входа, като PS/A, PS/B, PS/C и PS/D. Това
обозначение, породено от нуждата от отграничаване на работещите машини –
предмет на договора, и неработещите такива, не променя обхвата на
претенцията, в разрез с поддържаното във въззивната жалба, и не се
констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение,
обосноваващо недопустимост на постановения съдебен акт.
Като се има предвид характеристиката на договора заем за
послужване да осигури на заемателя ползването на работната сила на
определено съоръжение, може имплицитно да се заключи, че предоставените
вещи са били оперативни и работещи, така че заемателят да може да
експлоатира техните полезни свойства. Ако ползването не би било възможно,
договорът би бил лишен от предмет, какъвто порок никоя от страните по
договарянето не повдига. Ето защо, като несъстоятелни следва да се преценят
оплакванията в жалбата, че предадените по договора машини са били
амортизирани и нефункциониращи, както и възражението, че в машинния
парк на въззивника се намират аналогични такива. Наблюденията и изводите
на вещите лица сочат, че останалите, намиращи се на територията на
производствените помещения на въззивника, машини не са в работно
състояние.
Въззивникът се позовава на продължаване срока на заемното
правоотношение, по силата на анекс към договора, датиращ към 5.09.2018 г.,
който се представя в препис.
8
Въпреки неколкократното задължаване на процесуалния
представител на въззивното дружество и даване възможност да представи
оригинала на оспорения от насрещната страна документ, такъв не е
представен. При прилагане санкцията на чл.183, ал.1, предл.2 ГПК, съдът от
първа инстанция е изключил документа от доказателствата по делото и този
извод следва да се подкрепи. Доколкото съществуването изобщо на подобен
документ е оспорено от страната, на която той се противопоставя – в
допълнителната искова молба, представянето на оригинала от документа е от
значение, независимо дали неговата автентичност ще бъде или не оспорена. В
практиката си, изразена например в Решение № 60283 от 15.03.2022 г. по гр. д.
№ 785/2021 г., IV г. о., Върховният касационен съд е подчертал, че целта на
уредената в нормата на чл.183 ГПК процедура е да установи съществуването
на оригиналния документ.
В светлината на горното, следва да се заключи, че в този случай
преписът от документа, който е представен, не е годно доказателствено
средство и съдът не може да основе своите фактически и правни изводи на
него. Отправените в жалбата оплаквания, в тази връзка, са неоснователни.
В допълнение към горното следва да се съобрази, че подписалият
документа от името на дружеството – заемодател М. С. не е разполагал с
представителна власт, към датата на твърдяното задължаване, да извършва
правни действия от името на дружеството. Видно от представеното в
производството удостоверение за хронологичните вписвания в Търговския
регистър към Търговската, промишлена, занаятчийска и селскостопанска
камара на Александрия - Асти, където дружеството – въззиваем е вписано,
управителните правомощия на М. С. са били прекратени на 11.12.2014 г. –
л.273 от т.д. № 258/2022 г. на Окръжен съд Бургас, а към 5.09.2018 г. управител
е бил Дж. Дж. – л.270. Лишени от състоятелност са отправените в жалбата
оплаквания за неправилен извод на първостепенния съд относно
представителната власт на автора на документа. Извършването на доставки на
готова продукция и заплащането й не могат еднозначно да се приравнят на
валидно изразено съгласие за продължаване на договорната връзка за периода,
за който е сключен анекса, както се претендира в жалбата.
По отношение оплакванията, относими към договорите за доставка
на машини, датиращи към 2016 г., относно недоказаност как процесните
9
машини са били изпратени за реновиране в България и впоследствие
придобити от дружеството – въззиваем, следва да се посочи, че титулярството
на правото на собственост върху обектите на договора за заем за послужване е
ирелевантно за надлежното изпълнение на задълженията на заемодателя да
предостави вещите за ползване, които в процесния случай, както се каза, няма
данни да не са били изпълнени.
Поддържа се във въззивната жалба аргумент за обвързаност на
коментирания анекс с договор за доставка на готова продукция от 1.01.2019 г.
Този документ правомерно е бил изключен от доказателствената съвкупност,
поради непредставяне на оригинала му, и на собствено основание не може
конклудентно да обоснове продължаване на договорната връзка по заема за
послужване, тъй като в текста на това съглашение е предвидено
продължаването му единствено с писмено изразено съгласие.
Обстоятелството, изтъквано в жалбата, че в декларациите за
съответствие за машините и сертификатите към тях, годината на производство
на машините е посочена като 2018 г. следва да намери обяснение във факта, че
от фактическата установеност по делото става ясно, че съоръженията не са
били новосъздадени, а са били първоначално – през 2016 г., предоставени за
ремонт на дружеството - въззивник, след изпълнението на който са останали,
по волята на съдоговорителите да се ползват от него, като издаването на
сертификационните документи, в съответствие с европейското
законодателство, в по-късен момент, не рефлектира върху доказаното
ползване на вещите и преди сертифицирането им. Въпреки доводите, че
сертификатите не касаят вещите – предмет на заемното правоотношение,
въззивникът не е ангажирал доказателства, че те са издадени по повод други,
различни от процесните, годни за експлоатация машини.
На базата на всичко гореизложено може да се заключи, че след
изтичане на срока за ползването от вещите по договореностите между
страните, договорната връзка е прекратена и заемателят дължи връщането им
на заемодателя. Предявеният иск е основателен.
Съвпадането на крайните изводи на този съд с тези на
първоинстанционния обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт.
При този изход от делото, отправеното искане и налични
доказателства за плащане, на въззиваемата страна следва да се присъди
10
заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 7823,32 лв., за
осъществената пред апелативния съд защита, дължимо от дружеството -
въззивник.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34 от 7.02.2025 г., постановено по т.д.
№ 258/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Стратеджия“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б. 8110, общ. Бургас, ж.к. „Индустриална зона Б.“,
представлявано от М. С., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ №
14 – адв. Н. К., да заплати на „Алустратеджи“ С.Р.Л., със седалище и адрес
на управление: Република Италия, ул. „В.“ 1, Виале, провинция Асти, № по
ДДС 01******, представлявано от Дж. К., роден на ****** г. в Република
Италия и Св. Г., гражданка на Република Италия, родена на ******* г. в гр.
Горкий, СССР, с адрес за връчване: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 2, ет.1 –
адв. С. Ч., сумата от 7823,32 лв. – съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11