Решение по КНАХД №2441/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 16961/20.10.2025г. на и. д. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, чрез процесуалния представител В. К. – младши експерт, срещу Решение № 1037/03.09.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20253110201613/2025г. на Районен съд гр. Варна, първи състав, с което е отменено наказателно постановление № 23-0003223/18.09.2024г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за извършено нарушение на чл. 44, ал.1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, във връзка с Приложение № 5, Част №, т. 1.2.1 от същата наредба и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение по пътищата, на Н. К. Н., с [ЕГН], от гр. Варна е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът обжалва решението на Районен съд Варна със съображения за неговата незаконосъобразност, поради нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно отразяване на фактическата обстановка. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – Н. К. Н., с представен чрез адвокат А. Х. писмен отговор от 14.10.2025г. оспорва жалбата като счита, че първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Н. К. Н. бил технически специалист, участващ в комисия, извършваща периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, в пункт за извършване на контролни технически прегледи, стопанисван от „Топ кар“ ООД. На 02.07.2024г. в пункта той извършил технически преглед на лек автомобил [Марка] от категория М1G, с рег. № [рег. номер], по време на който не измерил полезното действие на работната спирачна уредба на втора /задна/ ос, като не извършил проверка на посочената ос на спирачен стенд.

Впоследствие видеозаписът на извършения преглед бил възпроизведен от В. Ж. П. – инспектор при ОО „АА“ – гр. Варна, при което били установени изложените обстоятелства. При тези констатациите на 09.07.2024г. срещу Н. бел съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено процесното наказателно постановление.

Въззивният съд е приел описаната по делото фактическа обстановка за установена въз основа на събраните и приобщените по делото доказателства - писмени доказателства, приобщени с административнонаказателната преписка, свидетелски показания, които е кредитирал като убедителни и съответни на събрание доказателства.

Съдът е изложил мотиви, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; съставените АУАН и НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Районният съд е приел, че установената въз основа на приобщените по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от лицето състав на нарушението по чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011г. на МТИТС, поради това, че не е изпълнил задължението си да извърши проверка на техническата изправност на процесното пътно превозно средство при спазване на нормативните изисквания. Изложил е мотиви, че случаят не е маловажен по своя характер.

Независимо от изложеното съдът е приел за основателни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният е бил наказан повторно за едно и също нарушение.

При извършена служебна проверка в деловодната програма, съдът е установил, че в РС – Варна е образувано АНД № 2367/2025г., по жалба на Н. К. Н. срещу наказателно постановление № 23 – 0003223/18.09.2024г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна. С посоченото НП жалбоподателят е санкциониран също за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“, във връзка с Приложение № 5, част І, т. 2.1.1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011г. на МТИТС, извършено на 02.07.2024г. при извършване на технически преглед на лек автомобил „Мерцедес“ от категория М1G, с рег. № [рег. номер]. С оглед на това съдът е приел, че се касае за неизвършване на отделни елементи от един и същ технически преглед, провеждан по отношение на един автомобил.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до извода, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“, във връзка с Приложение № 5, част І, т. 2.1.1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011г. на МТИТС при извършване на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба. Съдържанието на разпоредбата води до извода, че задължението на техническият специалист се изразява в извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на всички относими изисквания на наредбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършва при спазване на методиката по приложение № 5. Т. е прегледът за проверка на техническата изправност на едно ППС обхваща поредица от няколко етапа, при които обект на проверка са различни системи и компоненти на превозното средство. Проверката относно полезното действие на работната спирачна уредба на втора /задна/ ос, извършването проверка на посочената ос на спирачен стенд е само един от поредицата отделни етапи от осъществяването на един общ и цялостен преглед на съответното МПС по време на провеждането на един и същи технически преглед. Поради това още с първото нарушение на изискванията на наредбата, Н. е осъществил състава на посочената за нарушена норма. Последващо нарушаване на изисквания на Наредбата, не води до осъществяване на ново нарушение, а само повишава степента на обществена опасност на конкретното деяние, поради това, че опорочен си остава един и същ преглед на ППС. Регламентираната в закона санкция съобразно разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП също е предвидена за цялостното извършване на прегледа, а не за различни системи и компоненти на превозното средство.

Правилен е извода на Районен съд – Варна, че по – късно издаденото от двете НП подлежи на отмяна като издадено в нарушение на принципа non bis in idem. Като е констатирал това районният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да се остави в сила.

Основателно и своевременно направено се явява направеното от ответника искане за присъждане на направените по делото разноски. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане. В случая не са представени доказателства за направени разходи, поради което искането на ответника за присъждане на разноски в негова полза не следва да бъде уважавано, поради това, че не са представени доказателства за направени разходи.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1037/03.09.2025г. на Районен съд гр. Варна, първи състав, постановено по н.а.х.д. № 20253110201613/2025г.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.