№ 23506
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Частно гражданско дело №
20231110151677 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 ДФЕС.
Производството е по два тълкувателни въпроса до Съда на Европейския
съюз (СЕС) относно независимостта на съдебните органи във връзка със
съвместимостта на правилата за дълготрайно командироване на съдии по
българското законодателство и указанията, дадени на
първоинстанционни съдилища от командировани съдии, които действат
като контролна инстанция. Въпросите вече са били зададени по дело C-
797/21 Y.Ya., като този път указанията са приети от СЕС за обвързващи
настоящия съд, освен ако не противоречат на правото на Съюза.
Запитването не изисква разглеждане по реда на бързото или спешното
производство.
1. СТРАНИ В ПРОИЗВОДСТВАТА
1.1. Заявител:
Заявител и по двете производства е „Профи кредит България“ ЕООД –
регистрирана в България небанкова финансова институция, с адрес на
управление: БЪЛГАРИЯ, 1172 София, бул. „България“ № 49, бл. 53е, вх.
В, с адрес на ел.поща ***@***********.**
В производството се представлява от юрисконсулт Г. А. със същия
съдебен адрес като дружеството, и телефон: +359 89 550 66 02
1.1.2. Длъжници:
Длъжници в заповедното производство още не са конституирани, тъй
1
като това става след като съдът издаде заповед за изпълнение.
Производството по частно гражданско дело № 42677/2023 г. обаче следва
да се развие срещу Р.Д. Р.а – б. г., която има регистриран адрес в
БЪЛГАРИЯ, С., ж.к. „Ф.“ № **.
Производството по частно гражданско дело № 42677/2023 г. пък следва
да се развие срещу М. Й. В. – български гражданин, който има
регистриран адрес в БЪЛГАРИЯ, С., ж.к. „Д.“, бл. *, ет. *, ап. **.
2 . ФАКТИ ПО СПОРОВЕТЕ. ПОЗИЦИИ НА СТРАНИТЕ
2.1. По частно гражданско дело № 42677/2023 г.:
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което заявителят иска съдът да задължи длъжницата да посочи дали
му дължи 483,83 лева – неплатен остатък от главница, ведно със
законната лихва от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането; 81,08 лева –
възнаградителна договорна лихва (наречена в заявлението „договорно
възнаграждение“) за периода от 01.10.2022 г. до 01.07.2023 г.; 185,22 лева
– възнаграждение за ползване на услуга „фаст“ по договора; 277,84 лева
– възнаграждение за ползване на услуга „флекси“ по договора; 30 лева –
разноски за извънсъдебно събиране на вземането; 123,65 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
02.08.2022 г. до 01.07.2023 г. – задължения по договор за потребителски
кредит от 15.06.2022 г., като ако длъжницата не възрази в дадения срок,
съдът да допусне принудително изпълнение. в заявлението се признава,
че длъжницата е направила три вноски по договора за кредит според
погасителния план.
Съгласно представения договор за кредит от 15.06.2022 г. на длъжницата
е отпуснат кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат на
единадесет равни месечни вноски, последната с падеж на 01.05.2023 г.,
като се дължи и възнаградителна лихва (наречена „договорно
възнаграждение“) 40,90 %, а ГПР е записан като 47,82 %. Като обща сума
на разходите по кредита е посочена в началото на договора за кредит
714,30 лева.
В договора обаче е предвидено, че длъжницата може да ползва и „пакет
от допълнителни услуги“, за който дължи още 600 лева, платими на
вноски, заедно с вноските по кредита. Пакетът позволява ускорено
2
отпускане на кредита и възможност за разсрочване и отсрочване на
вноски при условията, описани от Съда в т. 25 от Решение от 21.03.2024 г.
по дело C-714/22 Профи кредит България (Services accessoires au contrat
de crédit). С включване на цената на „пакета допълнителни услуги“
задължението по кредита нараства на общо 1314,30 лева.
По указания на настоящия съд да уточни как аритметично е формирал
размера на претенциите си за главница и договорна лихва, тъй като по
погасителен план след заплащане на нито една от вноските не се
получава остатъчна главница от 483,83 лева и 81,08 лева възнаградителна
лихва, заявителят с молба от 19.10.2023 г. е признал, че длъжницата е
платила по договора за кредит 116,17 лева, 33,22 лева, 54,78 лева и 82,16
лева, отнесени съответно към задълженията за главница, договорна
лихва, възнаграждение за услуга „фаст“ и възнаграждение за услуга
„флекси“.
Настоящият съдебен състав служебно е констатирал недействителността
на клаузите за цената на пакета „допълнителни услуги“, като с
разпореждане от 04.12.2023 г. е отхвърлил заявлението за вземанията за
тях, както и за поисканите 30 лева разноски за връчване на съобщения,
като е приел, че същите не могат да се събират поради противоречие със
закона – чл. 33, ал. 1 и 2 от Закона за потребителския кредит. След това е
установил, че по признание на заявителя длъжницата му е платила 286,33
лева и е приел, че тъй като е платено по договора за кредит (който не е
приет за изцяло недействителен), следва да прихване изпълнението по
правилата на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, като
приема, че е заплатена цялата претендирана законна лихва за забава от
123,65 лева и признати от заявителя като платени 116,17 лева от
главницата, като е приел, че с останалата част – 33,22 лева, от плащането
са погасени частично възнаградителните лихви, и е издал заповед само за
поисканата главница от 483,83 лева, 67,79 лева възнаградителни лихви и
114,36 лева лихви за забава. За останалата част е отхвърлил заявлението,
като съответно е намалил разноските.
Срещу разпореждането на съда за отхвърляне на част от заявлението е
постъпила частна жалба до Софийския градски съд. С Определение №
9109/12.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 5694/2024 г., I-з
състав на Софийския градски съд, съставен от председателя А.А. и съдия
3
П. Т. С.В. (командирована) и Д. П. П. (също командирована),
разпореждането на настоящия съдебен състав е отменено, тъй като съдът
в заповедното производство бил се отклонил от задълженията си за
служебна проверка за неравноправни клаузи и бил дал указания на
длъжника „във връзка с платените по договора суми“ (в тази част изводът
на въззивния съд не съвпада с дадените указания – не е дадено указание
на заявителя да посочи дали е получил плащане, а каква част от вноските
е поискал, заявителят сам е признал извършените плащания още със
заявлението, но не и като сума, а само като брой вноски) и извършвал
служебно пресмятане. Следвало да се издаде заповед за всички поискани
от заявителя вземания, без тези, за които е установено, че следват от
изцяло неравноправни клаузи. Поради това е указано на настоящия
съдебен състав да издаде заповед за изпълнение за още 13,29 лева
възнаградителна лихва и 30 лева разноски.
2.2. По частно гражданско дело № 51677/2023 г.:
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което заявителят иска съдът да задължи длъжника да посочи дали му
дължи 3933,21 лева – неплатен остатък от главница с падеж в периода от
20.05.2020 г. до 05.06.2023 г. (когато кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем), ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до изплащане на
вземането; 1619,50 лева – възнаградителна договорна лихва (наречена в
заявлението „договорно възнаграждение“) за периода от 20.05.2022 г. до
05.06.2023 г.; 1356,89 лева – възнаграждение за ползване на услуга „фаст“
по договора; 2527,78 лева – възнаграждение за ползване на услуга
„флекси“ по договора; 30 лева – такси за извънсъдебно съдиране на
вземания, и 695,73 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 21.04.2022 г. до 05.06.2023 г. – задължения по договор
за потребителски кредит от 18.03.2022 г., като ако длъжникът не възрази
в дадения му срок, съдът да допусне принудително изпълнение. В
заявлението се признава, че длъжникът е направил една вноски по
договора за кредит според погасителния план.
Съгласно представения договор за кредит от 18.03.2022 г. на длъжника е
отпуснат кредит в размер на 4000 лева за рефинансиране на предходен
кредит, които следвало да бъдат върнати на 36 равни месечни вноски,
последната с падеж на 20.03.2025 г., като се дължи и възнаградителна
4
лихва (наречена „договорно възнаграждение“) 41 %, а ГПР е записан
като 49,10 %. По кредита ищецът избрал и да ползва застраховка
„Живот“, за която да палти 136,80 лева. Като обща сума на разходите по
кредита е посочена в началото на договора за кредит 6996,80 лева.
В договора обаче е предвидено, че длъжникът може да ползва и „пакет от
допълнителни услуги“, за който дължи още 4000 лева, платими на
вноски, заедно с вноските по кредита. Пакетът позволява ускорено
отпускане на кредита и възможност за разсрочване и отсрочване на
вноски при условията, описани от Съда в т. 25 от Решение от 21.03.2024 г.
по дело C-714/22 Профи кредит България (Services accessoires au contrat
de crédit). С включване на цената на „пакета допълнителни услуги“
задължението по кредита нараства на общо 10 996,80 лева.
По указания на настоящия съд да уточни как аритметично е формирал
размера на претенциите си за главница и договорна лихва, тъй като по
погасителен план след заплащане на нито една от вноските не се
получава остатъчна главница от 3933,21 лева и 1619,50 лева
възнаградителна лихва, заявителят с молба от 19.10.2023 г. е признал, че
длъжникът е платил по договора за кредит 619,36 лева, но тази
информация не следвало да се дава на съда, тъй като заповедното
производство било „строго формално“.
С разпореждане от 15.04.2024 г. настоящият съдебен състав е отхвърлил
частично заявлението, като е приел, че договорът за кредит е изцяло
нищожен, тъй като предоставените „допълнителни услуги“ имат
характер на неразделна част от договора и не представляват
допълнителни договорни престации, поради което съгласно указанията на
Съда на Европейския съюз по междувременно постановеното Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България (Services
accessoires au contrat de crédit) в договора за кредит не е посочен
правилно ГПР и целият договор е нищожен на основание чл. 22, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от същия
закон. Като е приел обаче, че Върховният касационен съд в свое решение
№ 50086/21.12.2023 г. по търговско дело № 1027/2022 г., I Търговско
отделение, допуска да се прихваща с изпълнение на платено въз основа
на недействителната част от договор за потребителски кредит и без
нарочно искане, е приел, че указанията, дадени от Съда на Европейския
5
съюз в т. 47 от Решение от 30.06.2022 г. по дело C-170/21 Профи кредит
България, изискват при допускане на прихващане без нарочно искане в
исковото производство, това да става и в заповедното. Поради това е
приел, че с извършеното плащане е погасена законна лихва за забава до
датата на извършването му на 22.04.2022 г. в размер на 0,06 лева, и са
погасени следващи вноски за главница с падеж по погасителния план,
като неплатеният остатък от главницата е 3384,92 лева, а не 3933,21 лева.
Поради недействителност на договора за кредит е издадена заповед за
главница от 3384,92 лева и е отхвърлено заявлението за всички останали
суми. На заявителя е дадена в съответствие с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК да
предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаване на
заповед за изпълнение.
Разпореждането от 15.04.2024 г. е обжалвано от заявителя с частна жалба.
С Определение № 18429/15.11.2024 г. по въззивно частно гражданско
дело № 678/2024 г. I-б въззивен състав на Софийския градски съд,
съставен от председателя С. С., и съдиите Ц. Е. Г. (командирована,
докладчик по делото) и М. Х., е постановено, че разпореждането за отказ
за издаване на заповед за изпълнение е неправилно, тъй като бил посочил
какъв размер лихви били прихванати от районния съд, но не било
посочено за кой период, и поради това не можело да се проверят
изчисленията му, а била издадена заповед въз основа на достигнати
„някакви крайни цифри“. Мотивите относно практиката на Съда на
Европейския съюз, изчислението на годишния процент на разходите и
недействителността на договора за кредит не са отчетени, а вместо това е
поставен акцент, че заповедното производство било едностранно и
първоинстанционният съд имал две възможности – или да издаде заповед
за (всички) поискани от заявителя суми, или да откаже издаването .
Затова е отменено изцяло разпореждането за отказ за издаване на заповед
за изпълнение и са дадени указания към настоящия съд да издаде такава
заповед за всички поискани от заявителя суми, включително и
договорната възнаградителна лихва.
2.3. Факти относно системата на командироване (общи по всички шест
дела):
Българското законодателство винаги е допускало един съдия, който е
назначен да правораздава в определен съдебен орган, да бъде
6
командирован през време на службата си в друг съд от същата или по-
висока степен при определени условия. Това правомощие дълги години е
смятано за извънредно и е било скрепено с известни условия,
включително и изискване за съгласие на съдията, ако командироването
продължава повече от 3 месеца.
С течение на времето и поради невъзможност (възможно е и да е налице
нежелание) на кадровия орган на съдебната власт – Висшия съдебен
съвет, да организира регулярно конкурси за повишаване на съдии, във
висшите съдебни инстанции се появяват все повече свободни места за
съдии. Натовареността на тези съдилища се увеличава, което налага
търсене на алтернативни пътища за кариерно израстване.
В приетата с Решение на Народното събрание от 21.01.2015 г.,
обнародвано в ДВ, бр. 7/27.01.105 г., Актуализирана стратегия за
продължаване на реформата в съдебната система (достъпна на
https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?Id=957) е посочено
в част ΙΙ SWOT-анализ, раздел „негативи“, ред „елементи на негативна
селекция“ (на лист 22), че „Широко разпространената практика за
командироване на магистрати се превръща в паралелен кариерен
процес.“ Причината за това е, че командироването се осъществява не по
реда за провеждане на централизиран конкурс, а само с решение на
председателите на съдилища, което не подлежи на обсъждане с други
органи на съдебната власт. Прекратяването на командироването също
става до 2018 г. по еднолично решение на председателя на съда, който го
е допуснал. Поради това с изменения на Закона за съдебната власт,
обнародвано в „Държавен вестник“ (ДВ), бр. ДВ, бр. 62/09.08.2016 г., в
сила от 09.08.2016 г., са въведени редица ограничения, включително и
срок за командироване от една година и забрана за повторно
командироване.
С допълнение на чл. 227 от Закона за съдебната власт ЗСВ),
обнародвано в ДВ, бр. 90/10.11.2017 г., в сила от 14.11.2017 г., е създадена
нова алинея 2, която дава възможност съдия да бъде командирован с
негово съгласие без ограничения във времето, когато в органа, където е
командирован има незаета щатна длъжност на съдия. С последващо
изменение на чл. 30, ал. 5 ЗСВ, обнародвано в ДВ, бр. 49/12.06.2018 г., в
сила от е създадена нова точка 18, с която е дадено правомощие на
7
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да прекратява
командироване на съдия, когато „има нарушения на условията и реда,
предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото
обезпечаване [на] работата на органа на съдебната власт, от който
съдията е командирован“. Законът не поставя критерии какво означава
„необходимост от кадрово обезпечаване“.
На практика решението за командироване, което не е обвързано със срок
или условия, се взема еднолично и без законови критерии от
председателите на съдилищата, които дават разрешение за това, стига
командированият да е съгласен. Във всеки един момент обаче и въпреки
неговото несъгласие, командированият може да бъде възстановен на
първоначалната си длъжност, като продължителността на командироване
в някои случаи достига до 9 години. Липсата на ясни критерии за
командироване дава възможност за произвол, както е илюстрирано в
следващите абзаци:
Разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 18 ЗСВ е била предмет на тълкуване от
Върховния административен съд, който в Решение № 8223/25.06.2020 г.
по адм. дело № 13214/2018 г. е приел, че при извършване на преценката
за „необходимост от кадрово обезпечение“ се разглежда само
натовареността на съда, от който съдията е командирован. В този съд
следва да има изменение на броя на постъпилите дела. В решението си
Върховният административен съд е приел, че изслушване на
командирования съдия пред Съдийската колегия на Висшия съдебен
съвет не е задължително условие, за да се прекрати командироването му,
тъй като искането за прекратяването на командироването се прави от
председателя на съда, от който съдията е командирован.
В Доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и
проверка, създаден с Решение 2006/929/ЕО на Комисията за създаване на
механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в
постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и
борбата срещу корупцията и организираната престъпност, изготвен на
13.11.2018 г. (COM(2018) 850 final), изрично в т. 3.1. е изразена
загриженост от това, че гаранциите за ограничаване на командироването,
създадени през 2016 г., като че ли са отслабени. В бележка под линия 12
към текста се посочва, че механизмът за командироване на съдии е
8
създавал „алтернативен начин за повишаване на съдии“, който води до
„рискове за независимостта“.
Практиката на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при
упражняване на правомощията му да прекратява командироване е да не
се базира на обективни критерии, а да се подчинява на текущите
необходимости в съдебната система, при това без да отчита дали има
други възможности за задоволяване на необходимостта от съдии. При
последното приложение на разпоредбата – в заседанието на колегията на
23.06.2020 г., когато е било предложено прекратяване на
командироването на съдия С. Ш., назначен в Районен съд – Нова Загора,
който е бил командирован в Софийския районен съд. В интернет е
публикувана пълна стенограма на протокола –
http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/28/pr-21-23-06-2020-
%D0%A1%D0%9A.pdf, като в същата (на страница 68) е отразена
реплика на члена на Съдийската колегия А. Д., че към датата, за която е
поискано прекратяването, натоварването на съда, от който е
командирован съдия Ш., не се е променило спрямо датата, на която е
дадено съгласие същият да бъде командирован. Друг член на съдийската
колегия – председателят на Върховния административен съд (ВАС) Г.
Чолаков е посочил (на лист 74 от протокола), че е налице промяна, тъй
като един от съдиите, правораздавали в Районен съд – Нова Загора, е бил
преместен. Председателят на ВАС заявява (на лист 75 от протокола), че
практика при него е да прекратява командировки и без намеса на
Съдийската колегия на ВСС, без да се излагат основания какви условия
се спазват за това. В същото заседание (на страница 37 от протокола) е
изложено становище на члена на колегията Д. К., с което е отказано с
аргументи от социален характер да бъде назначен друг, новопостъпващ
съдия в Районен съд – Нова Загора, като е имало възможност за това.
Вместо това назначението е станало по изключение с разкриване на нова
щатна бройка в друг съд от друг съдебен район – Районен съд – Пловдив.
Д. К. изрично посочва, че нуждите на последния съд са били много по-
високи от тези на Районен съд – Нова Загора. За последния съд на
страница 70 от протокола същият член на Съдийската колегия – Д. К.,
взема становище, че е силно натоварен. На страница 42 от протокола
отново членът на Съдийската колегия Д. К. посочва, че и нуждите на
9
Софийския районен съд, където е прекратено командироването на съдия
Ш., също са много по-големи от нуждите на Районен съд – Нова Загора.
Същевременно на лист 42 е отказано по мотиви отново на Д. К.
назначаването на друг, отново новопостъпващ съдия, в Районен съд –
Нова Загора, като е предвидено повишаване в Софийския районен съд, за
да може да се осъществи в последствие размяна на места със съдия от
Районен съд – Карнобат (на около 80 км от Нова Загора), който желае да
се премести обратно в Софийския районен съд (на около 340 км от
Карнобат и около 260 км от Нова Загора). Посочените противоречиви
мотиви създават съмнения, че кадровият орган на съдебната система не
взема решенията си прозрачно и се ръководи от мотиви за
удовлетворяване на едни съдии пред други.
В резултат на прекратеното командироване съдия Ш. е подал оставка и е
бил освободен с Решение по т. 3 от Протокол № 28/07.08.2020 г. от
длъжността „съдия“ в Районен съд – Нова Загора – стенографският
протокол е достъпен на:
http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/28/pr-28-07-08-2020-
%D0%A1%D0%9A.pdf .
Същото нежелание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да
излага мотиви за различното третиране на лицата, макар и по други
въпроси, е констатирано и от Европейския съд за правата на човека в
произнесеното на 19.10.2021 г. решение по делото М. Т. с/у България,
жалба № 40072/13, като в §§ 178, 208 – 210 и 212. Гаранции, че при
последващи случаи няма да има произвол, не са осигурени досега от
Висшия съдебен съвет или законодателството.
В това отношение следва и да се посочи, че Върховният
административен съд вече е постановявал отказ да отправи
преюдициален въпрос до Съда на Европейския съюз по въпроса дали
командироването на магистрати с еднолично решение на председателите
на съдилища представлява нарушение на гаранциите за независимост на
съдиите, като е постановил Определение от 14.08.2020 г. по адм. дело №
2374/2020 г. (актът е достъпен на:
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/68429fdfeeb740a7c22585c4003b1b1a?
OpenDocument) Със същото по жалба на съдия, който твърди, че
Висшият съдебен съвет бездейства да обяви конкурс за повишаване на
10
магистрати, а вместо това се допуска неограничено командироване,
Върховният административен съд е приел, без да ги посочва, че са налице
„достатъчно гаранции“ за осъществяване на правата на съдия, който
желае да оспори командироването.
2.4. Факти относно командированите съдии, произнесли се по настоящото
дело
Списък на командированите магистрати се публикува периодично на
страницата на Висшия съдебен съвет в интернет на адрес:
https://vss.justice.bg/page/view/110086. Последната версия от 18.06.2021 г.
е достъпна на: https://vss.justice.bg/root/f/upload/45/REG_KOM_3_2025.pdf
. Съгласно изнесената публична информация, командировани са 209
съдии – около 10 % от всички съдии в България. По обсъжданите тук
дела се установяват следните командировани магистрати към датата на
постановяване на указания до настоящия съд.
По частно гражданско дело № 42677/2023 г. съставът на Софийския
градски съд, постановил контролния съдебен акт – по въззивно частно
гражданско дело № 4196/2024 г., включва съдия П. Т. С.В., която е била
командирована от Софийския районен съд, където е назначена по щат, в
Софийския градски съд на 05.06.2023 г. първоначално за една година, а в
последствие – и безсрочно, от 05.06.2024 г. (ред 152 от последната
таблица на ВСС) поради „висока натовареност на СГС с цел нормално
функциониране на съдебните състави в съда“ . Втори член на състава –
съдия Д. П. П., е командирована от Софийския районен съд, където е
назначена по щат, в Софийския районен съд, от 01.03.2024 г. без срок
поради (ред 49 от последната таблица на ВСС): „висока натовареност на
СГС и попълване на съдебен състав без титуляр в ГО на съда с оглед
осигуряване нормалното му функциониране“.
По частно гражданско дело № 51677/2023 г. съставът на Софийския
градски съд, постановил контролния съдебен акт – по въззивно частно
гражданско дело № 10678/2024 г., включва съдия Ц. Е. Г., която е била
командирована от Окръжен съд – Пловдив, където е назначена по щат, в
Софийския градски съд на 04.04.2024 г. (ред 202 от последната таблица
на ВСС) поради „необходимост от обезпечаване на работата на СГС –
ГО“, като преди това е била командирована в Административен съд –
София-град в периода от 04.04.2023 г. до 04.04.2024 г. поради висока
11
натовареност на съдиите в този съд.
По делото няма данни участвалите в контролиращите съдебни състави
съдии да са били заинтересовани, нито по конкретното дело, нито в други
придобили известност в обществото случаи, като такива не са известни и
на запитващия съд. Повод за съмнения са единствено обективно
съществуващите правила на института на командироването, които биха
могли да поставят съмнение в безпристрастността на един командирован
съдия.
3. ПРИЛОЖИМИ НАЦИОНАЛНИ ПРАВНИ НОРМИ и СЪДЕБНА
ПРАКТИКА:
3.1. Конституция на република България (обн. в „Държавен вестник“ (ДВ),
бр. 56 от 13 юли 1991 г., в сила от 13.07.1991 г., последно изм. ДВ, бр. 66 от 6
август 2024 г.):
Преамбюл:
„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в
стремежа си да изразим волята на българския народ, (...) прогласяваме своята
решимост да създадем демократична, правова и социална държава ...
Чл 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и
съдебна.
Чл. 117. ... (2) (ДВ, бр. 56/13.07.1991 г., отм.) Съдебната власт е
независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните
заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на
закона.
[(2) (изм. – ДВ, бр. 106/2023 г.) Съдебната власт е независима и неин
основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в
системата на съдебната власт. При осъществяване на своите функции
съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се
подчиняват само на закона.]
Чл. 129. (1) (доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г., възст. ред. по Решение на
Конституционния съд № 13 от 2024 г. – ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Съдиите,
прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават,
преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно
прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(3) (изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) С навършване на
12
петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с
решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен
съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те,
включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от
свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече
от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения,
както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Чл. 130. (ред. от ДВ, бр. 100 от 2015 г., възст. ред. – ДВ, бр. 66 от 2024 г.)
(1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на
Върховния касационен съд, председателят на Върховния
административен съд и главният прокурор са по право негови членове.
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право,
се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат
най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
(3) (доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен
съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните
представители и единадесет – от органите на съдебната власт. Членовете на
Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред,
определен със закон.
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те
не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
Чл. 130а. (нов – ДВ, бр. 100 от 2015 г., възст. ред. – ДВ, бр. 66 от 2024 г.)
(1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум,
съдийска и прокурорска колегия. (...)
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и
включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния
административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима
13
членове, избрани от Народното събрание.
(5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите,
прокурорите и следователите;
2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и
административните ръководители в органите на съдебната власт и решават
въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
3. налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от
длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните
ръководители в органите на съдебната власт;
4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на
съдебната власт;
5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от
органи на съдебната власт;
6. осъществяват и други правомощия, определени със закон.
Чл. 133. Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на
съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на
съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване
и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели,
прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната
отговорност, се уреждат със закон.“
3.2. Закон за съдебната власт („ЗСВ“; обн. ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г.,
последно изм. ДВ, бр. 6 от 21 януари 2025 г.):
Чл. 2. Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от
принципите, установени в този закон.
Чл. 5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за
работата на съдебната власт.
(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост,
достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на
процесуалните закони.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Висшият съдебен съвет
представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта и,
14
определя състава и организацията на работата на съдилищата,
прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и
технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.
Чл. 30. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Висшият съдебен съвет
осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска
колегия.
(5) Съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в
съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по
отношение на съдиите, прокурорите и следователите:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите,
прокурорите и следователите;
2. (доп. – ДВ, бр. 11 от 2020 г.) правят периодични и други атестации и
приемат комплексна оценка от атестирането на съдиите, прокурорите,
следователите, административните ръководители и техните заместници в
органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и
възстановяване на несменяемост; (...)
4. определят броя, назначават и освобождават административните
ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с
изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на
Върховния административен съд и главния прокурор;
9. организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и
следователските длъжности в предвидените от този закон случаи; (...)
16. приемат правила за работата си, които се публикуват на интернет
страницата на Висшия съдебен съвет; (...)
17. прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната
следствена служба;
18. (нова – ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 16.06.2018 г.) съдийската колегия
прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този,
в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при
командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този
закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата
на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован; (...).
Чл. 36. (1) (доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заинтересованите лица могат да
15
оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет
в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на
решението, освен ако съдът постанови друго.
(2) (изм. – ДВ, бр. 29 от 2019 г.) Жалбата се разглежда от тричленен състав на
Върховния административен съд.
(3) (изм. – ДВ, бр. 29 от 2019 г.) Решението на тричленния състав на
Върховния административен съд не подлежи на касационно обжалване, с
изключение на делата, чийто предмет са актовете по чл. 30, ал. 2, т. 17 и
производства по глава шестнадесета, раздел I.
Чл. 87. (1) (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила
от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от окръжен съд
е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде
заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд
може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг
окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от
съдебния район на апелативния съд. Командироването се извършва при
спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да
бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 - 9.
(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Когато
командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния
касационен съд може да командирова районен, окръжен или апелативен съдия
от района на друг апелативен съд със съответен ранг при спазване условията
на чл. 227.
Чл. 107. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в
сила от 09.08.2016 г., доп. - ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от
апелативния съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може
да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на
апелативния съд може да командирова на негово място съдия от
окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227. По
изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при
спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9. (...)
(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато командироването по ал. 1 не е
възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова
апелативен съдия от района на друг апелативен съд.
Чл. 160. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съдия, прокурор, следовател,
административен ръководител и заместник на административен
16
ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен
съд, председателя на Върховния административен съд и главния
прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава
от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Чл. 165. (1) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност
при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от
свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече
от една година;
5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от
длъжност;
6. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) решение на съответната колегия на Висшия
съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;
7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1;
8. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 01.01.2012 г.)
9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.
(2) (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от
01.01.2012 г.)
(3) Съдия, прокурор и следовател, придобили несменяемост, се освобождават
от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на
Република България, както и в случаите по ал. 1, т. 7.
(4) Съдия, прокурор и следовател, пенсионирани по ал. 1, т. 1, нямат право да
заемат длъжност в органите на съдебната власт.
Чл. 176. (1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се
провежда централизиран конкурс за:
1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016
г.) младши съдии, младши прокурори и младши следователи;
2. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) първоначално
назначаване в районен, окръжен и административен съд и съответните
17
прокуратури.
(2) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Конкурсът по ал. 1, т. 1
се провежда веднъж годишно, като се обявява през месец януари и се
провежда през месец април на съответната година.
(3) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Конкурсът по ал. 1, т. 2
се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от два месеца след
обявяването му.
Чл. 178. (1) (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в
сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2020
г.) Висшият съдебен съвет определя броя на свободните длъжности в
съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс
за първоначално назначаване.
(2) (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от
09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2020 г.) Броят на
свободните длъжности по ал. 1 се определят поотделно според нуждите на
всеки орган на съдебната власт за всяко от нивата в съда, прокуратурата и
следствените органи.
(3) (нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Свободните длъжности
по ал. 1 се обявяват едновременно с обявяването на свободните длъжности в
органите на съдебната власт по чл. 188.
Чл. 188. (1) (нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ,
бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. –
ДВ, бр. 11 от 2020 г.) Административните ръководители уведомяват
съответната колегия на Висшия съдебен съвет за длъжностите, които се
очаква да се освободят през следващата година, в срок до 30 септември
на предходната година. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет
определя броя на свободните длъжности към датата на обявяване на
конкурса за всеки отделен орган на съдебната власт в съда,
прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез повишаване.
Когато липсват кандидати за преместване, свободните места се заемат
чрез конкурс за повишаване.
Чл. 189. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (доп. – ДВ,
бр. 28 от 2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016
г.) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените
18
органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от съответната колегия на
Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на
съдебната власт, и се заемат след конкурс. Конкурсите за по-
горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се
провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен
органи. В случай че конкурсите за по-горестоящите органи не приключат
в срок до три месеца с решение на съответната колегия на Висшия
съдебен съвет, се обявяват конкурсите за по-ниските по степен органи.
(2) (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Повишаване в
длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в същия по вид
орган на съдебната власт.
(3) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Извън случаите по чл.
194, ал. 2 преместването е преминаване на равна или на по-ниска по степен
длъжност на съдията – в друг съд, на прокурора – в друга прокуратура, а на
следователя – в друг следствен отдел.
Чл. 191а. (нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1)
Конкурсната комисия класира кандидатите за преместване според
резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите
органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет,
данните от кадровото им дело и преценката на разгледаните и
приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и
представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за
притежаваните от кандидатите професионални качества. При еднакви
оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг
стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен
стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-
дълъг юридически стаж.
Чл. 192. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (изм. – ДВ,
бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Конкурсната комисия класира
кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната
атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от
Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела
и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от
конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които
19
се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални
качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или
следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на
съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на
съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.
Чл. 193. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (изм. – ДВ,
бр. 28 от 2016 г.) Резултатите от класирането на кандидатите заедно с
цялата конкурсна документация и със становището на Комисия по
професионална етика към съответната колегия се предоставят на
Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към
съответната колегия внася в съответната колегия на Висшия съдебен съвет
мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите,
класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната
власт.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет
приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или
следовател по поредността на класирането до попълване на местата.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При приемането на решението по ал. 3
съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали класираният на
първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и
дали притежава необходимите професионални и нравствени качества.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет
с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не
отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. В този случай се назначава
следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията.
(6) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В 9-месечен срок от
приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната
колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в
орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет
приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за
повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната
процедура, не по-ниска от много добър "5,00".
(7) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) Срокът по ал. 6 започва да тече от датата на
20
приемане на първото решение на съответната колегия на Висшия съдебен
съвет, с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните
кандидати, независимо от последваща отмяна на същото при обжалване.
(8) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в
сила от 09.08.2016 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 11 от 2020 г.) Решението на
съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 5 и 6 може да се обжалва
при условията и по реда на чл. 187.
Чл. 227. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Съдия,
прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост
за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В
изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото
съгласие за срок до три месеца. Той не може да бъде командирован
повторно в същия орган на съдебната власт.
(2) (нова – ДВ, бр. 90 от 2017 г., в сила от 14.11.2017 г.) Алинея 1 не се прилага,
когато съдия, прокурор или следовател се командирова на незаета щатна
длъжност.
(3) (предишна ал. 2 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) При невъзможност за формиране на
състав за разглеждане на дело се командироват съдии за разглеждане на
конкретното дело до приключването му на съответната инстанция при
спазване на общите правила и принципа на случайния подбор чрез електронно
разпределение.
(4) (предишна ал. 3 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Бременни и майки с деца до
тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им
писмено съгласие.
(5) (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) За времето, през което съдия,
прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е
по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо
възнаграждение.
(6) (предишна ал. 5 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Органът, в който е назначен
магистратът, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е
назначен, както и разликата до размера на по-високото възнаграждение за ранг
и по-горестоящата длъжност, на която е командирован.
(7) (предишна ал. 6 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Командироването на съдия,
21
прокурор или следовател се извършва след преценка за притежавания ранг за
длъжността, за която е командирован, професионалния му стаж и опит, оценка
от атестация и становище от прекия му административен ръководител.
(8) (предишна ал. 7 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) За всяко командироване се издава
заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост за командирования
съдия, прокурор или следовател.
(9) (предишна ал. 8 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) В случаите, когато съответният
закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да
участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на
командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован.“
3.3. Граждански процесуален кодекс („ГПК“;обн., ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007
г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм., ДВ, бр. 15 от 19 февруари 2021 г.):
„Състав на съда
Чл. 20. Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а
въззивните и касационните – в състав от трима съдии, единият от които е
председател на състава.
Съвещание
Чл. 21. (1) Съвещанието и гласуването на съдебния състав се ръководи от
председателя на състава и се провежда тайно.
(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.
(3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството. Първи
гласува младшият член, а председателят гласува последен.
(4) Когато при решаване на делото по същество съдът трябва да се произнесе
по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване.
(5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.
(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва
решението, като мотивира отделно своето особено мнение.
Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект
на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена
22
линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от
страните или на неин представител;
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото
или с неин представител;
4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било
свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат
основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато
не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.
Предмет на обжалване и компетентен съд
Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред
окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа
инстанция – пред апелативните съдилища.
(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови
части.
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни
жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако
прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.
(2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по
жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за
необходимо.
(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за
долустоящия съд.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по
23
частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е
подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение
да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със
задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на
изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за
плащане.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива.
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017
г., бр. 100 от 2019 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния
адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва
служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се
подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1,
освен когато:
1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл.
410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България;
24
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис
от която се връчва на длъжника.
Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните,
освен в частта за разноските.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с
което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от
заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.“
Действие на възражението
Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът
постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл.
418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят
довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в
посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или
изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.“
3.4. Закон за задълженията и договорите (издаден от Висшия съдебен съвет,
обн., ДВ, бр. 68 от 22. август 2017 г., посл. изм. и доп., бр. 91 от 23. октомври
25
2020 г.):
„Чл. 76. [1] Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
[2] Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата.
Чл. 103. [1] Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. (...)
Чл. 104. [1] Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна,
отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под
условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде
уважено.
[2] Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от
тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.“
3.5. Закон за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5 Март 2010 г.,
посл. изм., ДВ, бр. 104 от 8 декември 2020 г., в сила от 1 януари 2021 г.):
„Чл. 11. (1) Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа: (...)
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин; (...)
Чл. 22. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.“
4. ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ТЪЛКУВАНЕ
26
Съгласно чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС държавите в Европейския съюз
са длъжни да установят „правните средства, необходими за
осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от
правото на Съюза“.
Предмет на спора и връзка на този предмет с правото на Съюза
Допустимост на въпросите
Съгласно указанията, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 65 от
Решение от 09.01.2024 г. по съединени дела C-181/21 и C-269/21 G. и др.
(назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша) запитвания за
независимост на съдебни органи са допустими, когато въпросът за
независимостта на съда и обвързването му е от значение за решаване на
висящото пред запитващия съд дело.
В случая с поне два свои акта – т. 52 от Решение от 30.06.2022 г. по дело
C-170/21 Профи кредит България (служебно прихващане в случай на
неравноправна клауза), и т. 37 – 38 (и цитираната там съдебна практика)
от Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти би ай банк СЕС
приема, че в българското заповедно производство указанията на
въззивния съд към първата съдебна инстанция за издаване на заповед за
изпълнение в указан от въззивния съд представляват форма на
задължителни указания по силата на националното право за целите на
практиката на Съда. Когато тези указания противоречат на правото на
Съюза, те обаче не са задължителни.
Именно поради този въпрос – дали дадените му указания за издаване на
заповед за изпълнение – всички от които налагат по същество и проверка
в обхвата на Директива 2008/48/ЕО за договора за потребителски кредит,
могат да го обвържат като дадени от независим съд, който ефективно
прилага правото на Съюза (според посочената по-долу практика),
настоящият съд отправя въпроси, за да провери дали тази проверка за
прилагане на „правото на Съюза“ е не само по съществото на указанията,
а и по отношение на независимостта на далия ги съд.
Значение на съдебната независимост според практиката на Съда на ЕС
Съгласно становището на Съда на Европейския съюз, дадено в §§ 32 – 37
от Решението по дело C-64/16 Associação Sindical dos Juízes Portugueses,
всяка юрисдикция, която евентуално може да приложи правото на
27
Европейския съюз може да брани независимостта си срещу външни
фактори, които могат да нарушат независимостта , дори и
производството по главния спор да не се отнася пряко до област на
компетентност на Европейския съюз. С други думи, самата разпоредба на
чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС превръща независимостта на всеки
национален съд, който е натоварен абстрактно да правораздава по дела,
по които е възможно да се отправи преюдициално запитване по чл. 267
ДФЕС по съществото на спора, във въпрос на правото на Съюза, а не
само на националното конституционно право – така §§ 34 – 35 от
Решението по съединени дела C-558/18 и C-563/18 Miasto Łowicz.
Разбира се, националните съдилища не могат да отправят преюдициални
запитвания за защита на независимостта си, ако само абстрактно смятат,
че същата може да бъде засегната, а само в случай, че съществува реален
фактор, който поставя решаващия съд в ситуация, която би поставила
независимостта му под съмнение – така §§ 46 – 48 от Решението по
съединени дела C-558/18 и C-563/18 Miasto Łowicz.
Настоящата ситуация не е такава. В случая висшестоящите съдебни
инстанции дават задължителни съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК за настоящия
съд указания да се произнесе по въпрос за издаване на заповед за
изпълнение.
Това е въпрос на националното процесуално право, който обаче е свързан
със съдебната независимост и възможността за даване на обвързващи
указания на националния съдия, което означава, че е налице ситуация на
приложение на чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС – така § 94 от Решението
по дело C‑487/19 W.Ż.
Във връзка с изложеното следва да се прецени доколко настоящият
съдебен състав следва да се смята обвързан от указанията на
горестоящите съдебни инстанции (както това е предвидено в
националния закон – чл. 278, ал. 3 ГПК), ако в съдебните състави са
участвали командировани съдии поради съмненията, изложени по-долу.
Това от своя страна е въпрос на независимостта на съда, от който пряко
зависи приложението на настоящото дело, и съответно е налице
основание да се приеме според настоящия съдебен състав, че се прилага
чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС.
Относно статута на командироването в България
28
В последния месец Съдът на Европейския съюз имаше повод да се
произнесе по въпроса дали предвидената в национална правна система
възможност за командироване на съдия противоречи на стандартите за
гарантиране на съдебна независимост в Решението от 16.11.2021 г. по
съединени дела C-749/19, C-748/19, C-750/19, C-754/19, C-751/19, C-
752/19 и C-753/19 WB. Същите засягат полски закон, според който орган
на изпълнителната власт – министърът на правосъдието, който изпълнява
и функциите на главен прокурор, може да командирова назначени съдии
от един съд в друг. В решението си Съдът на Европейския съюз
Предизвикателствата пред българската съдебна система са принципно
различни от тези, които са били предмет на обсъждане в досегашните
дела от Полша и Унгария. В България Конституцията от 1991 г. създава от
формална страна сериозни институционални гаранции за независимостта
на съдебната власт, като на практика изключва влиянието на други
държавни органи извън Висшия съдебен съвет върху всякакви въпроси от
местоработата и кариерното развитие на съдиите. Поради това ситуация
като в цитираните в предходния параграф дела е невъзможна при
действащата българска конституционна уредба на съдебната власт.
В случая обаче е възможен произвол вътре в съдебната власт, тъй като
кадровият орган не е обвързан със стриктни стандарти как да прилага
правилата за командироване. Същото е илюстрирано по-горе с
аргументите, взети предвид от Съдийската колегия на Висшия съдебен
съвет, когато е променен обичайния кариерен ход на назначаване на едни
съдии (те са назначени в съдебни райони много далеч от този, където
първоначално са правораздавали), за да бъде прекратено командироване
на друг съдия. Така се оказва, че институтът на командироването може да
се използва за натиск върху определени съдии.
Тук следва да се вземат обсъдят факторите, които според практиката на
Съда на Европейския съюз – §§ 78 – 86 от Решението по съединени дела
C-749/19, C-748/19, C-750/19, C-754/19, C-751/19, C-752/19 и C-753/19
WB, могат да обосноват допустимост или недопустимост на
командироване на съдии с оглед гарантирането на съдебната
независимост. При преценката си националният съд следва да изхожда от
това дали командироването става от държавен орган без влияние в
съдебния процес, дали командироването става със или без съгласието на
29
съдията, дали подборът на командированите и прекратяването на
командироването се правят въз основа на предварително известни
критерии и дали са мотивирани, както и дали решенията за
командироване и прекратяването му могат да бъдат оспорени пред
независим и безпристрастен съд.
В настоящия случай запитващият съд е получил указания от
висшестоящи съдебни състави, в които има командировани съдии, което
поставя въпроса дали настоящият съд има право на преценка за
независимостта на тези съдебни състави. По специално следва да се
отговори дали цитираните в предходния абзац критерии за
командироване следва да се приложат и в случаите, когато съдии се
командироват от съдебната власт.
Налице са и специфични особености на случая на България. На първо
място режимът за командироване на съдии е бил променян няколко пъти
в последните шест години. Като реакция на забележки на Европейската
комисия, дадени по реда на Механизма за сътрудничество и проверка,
създаден с Решение 2006/929/ЕО, през 2016 г. възможностите за
командироване на съдии са ограничени, като в чл. 227, ал. 1 ЗСВ е
поставен максимален срок от 1 година за командироване и е забранено
повторно командироване в един и същ орган на съдебната власт. Тези
забрани са отстранени с приемането на новата разпоредба на чл. 227, ал.
2 ЗСВ от 2017 г., която допуска при наличие на незапълнен щат в съда
командироването да е на практика безкрайно.
От друга страна се наблюдават и някои разлики със случая на
командироването на съдии в Полша от министъра на правосъдието. На
първо място командироването се извършва с акт на органи на съдебната
власт, макар и не на съдилища, а на специална администрация на
съдебната власт. На второ място командироването е само със съгласие на
съдията, ако е за период от над 3 месеца. На трето място, макар и да
липсват критерии за започване на командироването, такива има за
прекратяването му от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет –
допуснати нарушения при процедурата по командироване или
възникване на нужда от повече съдии в съда, от който магистратът е
командирован. Тези фактори изглежда да са обективни.
Същевременно следва да се отчете и контекстът на прилагането на
30
различни дисциплинарни политики от българския Висш съдебен съвет и
отчетените бележки по Механизма за сътрудничество и проверка,
създаден с Решение 2006/929/ЕО на Комисията.
Съгласно т. 2 от Решение по съединени дела C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19,
C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19 Asociaţia „Forumul Judecătorilor din
România“ препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка са
част от приложното поле на Учредителните договори на Европейския
съюз и при прилагане на мерки в обхвата на механизма България е
длъжна да спазва изискванията за запазване на принципа на правовата
държава съгласно чл. 2 ДЕС. В докладите по механизма е отчетен
системен проблем с контрола върху контрола на командироването на
магистрати, като в последния доклад от 2018 г. е отразена загриженост,
че безконтролното командироване може да се превърне в алтернативен
път за кариерно развитие, непредвиден в закона. В т. 3 към Приложение
№ 1 към Решение 2006/929/ЕО на Комисията, с което е създаден
Механизмът за сътрудничество и проверка е поставена цел на България
да подобри „професионализма и отчетността“ на съдебната система.
В този контекст следва да се отбележи и какво е положението на
командирования съдия при настоящата българска уредба. В общата
хипотеза на командироване по чл. 227, ал. 1 ЗСВ промяната на мястото на
работа е еднократна и за срок от най-много една година. Срокът е твърде
кратък и съдията е в известност за това, че ще се върне на предишната си
длъжност, поради което командироването изглежда да съответства на
установените в практиката на Съда на Европейския съюз (вж. § 82 по-
горе) условия.
Различно е положението при командироването по реда на новата
(въведена през 2017 г.) разпоредба на чл. 227, ал. 2 ЗСВ. В този случай
само наличието на незаета длъжност в съда, където съдията се
командирова, е условие за безсрочно командироване. Действително,
такъв съдия се съгласява да бъде командирован без срок. Често тези
командировки продължават няколко години, а в някои случаи стигат до
период от почти 10 години. През това време съдията развива социални и
битови връзки с мястото на новата си работа и променя функциите си
според новите си задължения. Въпреки тази промяна няма гаранции, че
командироването не може да бъде отменено по всяко време, включително
31
от председателя на съда, който го е допуснал, както посочва и
председателят на ВАС в становището си от 23.06.2020 г. (вж. § 24 по-
горе). Решението за това подлежи на съдебен контрол, но докато трае
съдебното производство, решението се изпълнява и съдията следва да
изчака решението на Върховния административен съд по чл. 36 ЗСВ на
длъжността и в институцията, от която е командирован. Това поставя
работата на съдията в зависимост от решенията на Съдийската колегия и
командировалия го председател, което може да е основание за натиск за
конкретни решения.
Отделно от това следва да се прецени дали установяването на законови
критерии за прекратяване на командироването, които изглеждат
обективни, не се обезсмисля от начина на прилагане на закона от Висшия
съдебен съвет. Изглежда, че и някои от членове на последния са на
мнение, че практиката им не е последователна, както личи от протокола
от заседанието от 23.06.2020 г.
Всичко това налага допълнително тълкуване на указанията, дадени от
Съда на Европейския съюз за допустимост на командироването на
магистрати в §§ 78 – 86 от Решението по съединени дела C-749/19, C-
748/19, C-750/19, C-754/19, C-751/19, C-752/19 и C-753/19 WB.
На първо място следва да бъде даден отговор на въпроса дали тези
критерии ще се прилагат не само когато командироването се извършва от
орган на изпълнителната власт, а и от орган на управление на съдебната
система, който има статут на независимост спрямо законодателя и
правителството.
На второ място следва да се прецизира дали влияние върху
независимостта на конкретен командирован съдия има само
необоснованото решение за прекратяване на командироването му или
липсата на критерии, по които да се избират съдии още в началото на
командировката, е достатъчен фактор да накърни независимостта на
съдията в нарушение на чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС. Следва да се
има предвид, че абстрактни критерии за подбор на командироването са
предвидени в чл. 227, ал. 7 ЗСВ, но същите не подлежат на съдебен
контрол.
На трето място следва да се даде отговор на въпроса дали ако
независимостта на командирования съдия не се накърнява, ако са
32
предвидени обективни критерии в закона за прекратяване на
командироването, неправилното приложение на тези критерии от
националните административни и съдебни органи може да се смята за
нарушаване на тази гаранция и да води до нарушение на стандарта за
независимост по чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС.
Накрая следва да се отчете и специфичния контекста на България и
Румъния като държави, в които е действал Механизъм за сътрудничество
и проверка, и да се даде отговор дали констатираните по този
Механизъм, макар и вече прекратен, слабости в системата на
командироване, които не са премахнати (или са премахнати, но в
последствие отново въведени в закона), премахване на гаранциите за
командироването може да се смята за нарушение на изискването за
независимост по чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС.
Ако на тези въпроси се дадат отговори по начин, който установява
нарушаване на изискванията за независимост на командированите съдии,
или установи, че това е възможно ако са нарушени определени
изисквания, следва да се даде и отговор на въпроса за последиците от
установената липса на независимост. Следва да се има предвид, че от
съдебни състави с по един командирован съдия са дадени указания на
настоящия съд.
Следва да се има предвид, че съгласно Решението по делото C-173/09
Елчинов указания на висшестоящ съд, които са задължителни по
националното право, губят своята задължителност, ако нарушават
правото на Европейския съюз. В случая следва да се дадат насоки кога
тази задължителност би отпаднала, ако указанията не съдържат пряко
противоречие с правото на Съюза, но са издадени от орган, който
евентуално не отговаря на стандартите на това право.
В настоящия случай следва по-специално да се има предвид, че
указанията не засягат решение по съществото на правен спор, а имат
процесуален характер. Освен това не е установена никаква
заинтересованост на командированите съдии по конкретното дело, а и
няма никакви съмнения за това.
От друга страна следва да се има предвид, че съгласно чл. 80, ал. 9 от
Правилника за администрацията в съдилищата, ако определението на
настоящия съд за разноските бъде обжалвано, то жалбата ще бъде
33
разгледана отново от състава на Софийския градски съд, в който е било
разпределено делото по-рано, и в който правораздава командирован
съдия. Разбира се, това би станало, ако междувременно командироването
не се прекрати.
С оглед на изложеното производството по настоящото дело следва да се
спре и да се отправят до Съда на Европейския съюз следните въпроси
относно тълкуването на чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
1. СПИРА на основание чл. 267, пар. 1 ДФЕС производството по частни
граждански дела №№ 42677 по описа за 2023 година и 51677 по описа за
2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, до произнасяне на
Съда на Европейския съюз по поставените по-долу въпроси.
2. ИЗПРАЩА на основание чл. 267 ДФЕС ПРЕЮДИЦИАЛНО
ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ по следните
въпроси:
3. 1. Следва ли чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че
правни средства, необходими за ефективна съдебна защита, не са
осигурени на гражданите поради накърняване на независимостта на съда,
когато в една държава от Европейския съюз е допустимо командироване на
съдии за неограничен период от време с тяхно съгласие във висшестоящ съд
по решение на орган на управлението на съдебната власт, който е независим
от останалите държавни органи, ако са предвидени условия за вземане на
решение прекратяване на командироването, както и съдебна защита срещу
последното решение, но без възможност да се прекрати действието му, докато
процесът е висящ, и по какви критерии следва да се преценява конкретно, че е
допустимо командироване без срок?
4. 2. Следва ли отговорът на първия въпрос да е различен, ако обективните
условия за решение за прекратяване на командироването са предвидени в
закона и подлежат на съдебен контрол, но не са предвидени такива
условия, подлежащи на съдебен контрол, при вземането на решения за
избор кой магистрат да бъде командирован?
5. 3. Ако отговорът на първия въпрос е, че при подобни условия
командироването на съдии е допустимо, ако се спазват обективни
правила,
следва ли при преценка за това доколко националният режим нарушава
изискването за достатъчност на необходимите средства по чл. 19, пар. 1, втора
алинея ДЕС, да се вземат предвид не само установените в закона критерии, а и
начинът на прилагането им от компетентните национални административни и
съдебни органи?
34
6. 4. Следва ли Решение 2006/929/ЕО на Комисията да се тълкува в смисъл,
че
променя отговора на предходните три въпроса, ако в периода на
приложението му е била установена национална практика на командироване,
която е имала сходна на действащата уредба, и това е било повод за повдигане
на забележки в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, въведен с
цитираното решение?
7. 5. Ако се установи, че предвидените национални правила за
командироване на съдии евентуално накърняват задължението за
предоставяне на правни средства, необходими за осъществяване на
ефективна съдебна защита, съгласно
чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС, следва ли последната разпоредба да се
тълкува в смисъл, че
изключва задължителни указания към националния съд, които са дадени
от висшестоящ съд, в чийто състав е имало командирован съдия, и при какви
условия? По специално, засегнати ли са от порок указания, които не засягат
съществото на съдебния спор, а указват какви процесуални действия да се
предприемат?
8. ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните за сведение.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
35