Решение по дело №559/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 122, ал. 3 вр. чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

          Образувано е по жалба, вх. № 2482/10.09.2024 г.  от * Ц.Ч.Е.,***, против Заповед № Л-2806/26.08.2024 г. на Началник **, с която на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС са отнети в полза на ДП „Фонд Затворно дело“ вещи и предмети открити при жалбоподателя. Иска се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност, необоснованост и издадена в нарушение на процесуалния закон, без да се сочи в  какво се състоят пороците.

В с.з. жалбоподателят Е. участва онлайн, чрез създаване на необходимите технически условия за дистанционна видеоконферентна връзка със Затвора – **, където сега се намира, осъществена чрез представител на Затвора – **, като поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди, че вещите, които са му отнети е получил на свиждане, минавал е с тях многократни проверки, като с по-голяма част от тях е пристигнал на 29.01.2024 г. от ***. Актуализирания списък на разрешените вещи е от 2022 г., той ги има от преди тази година, т.е. при заварено положение и никой не му бил казвал, че не следва да ги притежава. Освен това през 2023 г. получил *******************************. Освен това никоя от описаните в заповедта за изземване вещи не попада сред изрично забранените в закона. Иска отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

          Ответникът – Началник на ** в представен писмен отговор от процесуалния му представител ** оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и  моли за оставяне в сила на заповедта, като правилна.

          Настоящият съдебен състав, след като се запозна с жалбата, приложената адм. преписка и доводите на страните и след служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл. 168 АПК, намира за установено от фактическа и правна  страна следното:

Видно от представената по делото Докладна записка вх. № 12613/13.08.2024 г., изготвена от мл. инспектор в **, при извършен личен обиск и проверка на багажа на жалбоподателя – **, поради преместване от ** са открити неразрешени за притежаване вещи, а именно:

******************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************

Съставен е Протокол № 59 от 12.08.2024 г. за иззети вещи при личен обиск и претърсване, в който са посочени иззетите и цитирани по-горе вещи, като протоколът е подписан от съставилия го служител и жалбоподателя.

Въз основа на докладната от ИСДВР при ** е изготвено  Предложение рег. № 13007/23.08.2024 г., по т. 3 от което са описани горните вещи, като е формиран извод, че **Е. няма право да притежава тези вещи, защото не са включени в утвърдения със заповед на Министъра на правосъдието списък за разрешени лични вещи и предмети, които могат да ползват и държат при себе си лишените от свобода и е предложено да бъдат отнети на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС в полза на ДП „ФЗД“.

Последвало е издаване на оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2806/26.08.2024 г. на Началник ** с която на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС са отнети в полза на ДП „Фонд Затворно дело“ описаните по-горе вещи и предмети открити при жалбоподателя. По преписката е приложена и друга заповед от същата дата – Заповед № Л-2805/26.08.2024 г., с която заради откритите при проверката вещи, едните разрешени, но в по-голямо количество от посоченото в утвърдения със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието списък за разрешени лични вещи и предмети, които могат да ползват и държат при себе си **, както и описаните неразрешени вещи и други без документ за собственост,  на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. Тази заповед, обаче не е обжалвана и не е предмет на настоящото съдебно производство.

С административната преписка по издаване на оспорения акт, по делото е представена и Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места ** и ** по реда на НПК, настанените в затворите, поправителните домове, **. Приложен е и утвърдения с цитираната заповед списък.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното:

Жалбата е като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 122, ал. 3 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е постановена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на **, съобразно предоставените му в чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС правомощия, в установената в закона писмена форма, с посочване на относимите нормативни разпоредби от ЗИНЗС и при спазване на предвидения в нормата на чл. 103 от ППЗИНС ред, а именно при наличие на протокол за изземване /л. 15/. Действително фактическите основания в самата заповед са представени в доста пестелив вид, но съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, актуално и към настоящия момент, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая мотивите за издаването на Заповед № Л-2806/26.08.2024 г. на Началник ** могат да бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка документи и в частност – Докладна записка № 12613/13.08.2024 г. и Предложение рег. № 13007/23.08.2024 г., в т. 3 от което е посочено, че при проверката са открити вещи, които не са включени в утвърдения със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието списък за разрешени лични вещи и предмети, които могат да ползват и държат при себе си **. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаване на обжалваната заповед.

 Оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно нормата на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. По аргумент от чл. 122 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на вещи и предмети, които осъдените и задържани по НПК лица, настанени в затвори, поправителни домове и затворнически общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Аналогична е разпоредбата на чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, съгласно която разрешените лични вещи, които ** лица могат да получават и държат при себе си и на определените за целта места, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

От посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че законът въвежда разрешителен режим на изчерпателно определени вещи, които ** могат да държат при себе си и да ползват, като с разпоредбата на чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС изрично се забранява на ** да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Съобразно императивната разпоредба на ал. 2 от същия член, предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ със заповед на началника на затвора. Тоест с разпоредбата на  чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС е въведено задължение за изземване на предметите, държането на които не е разрешено.

От представения и приет като доказателство по делото Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места ** и * *по реда на НПК, ****, утвърден със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието, е видно, че иззетите с Протокол № 59/12.08.2024 г. и подробно описани в оспорената заповед вещи, не са сред разрешените. Този списък е изчерпателен и не подлежи на разширително и корективно тълкуване. Принципно вярно е, че в Раздел IV, т. 1 от него е въведено едно изключение, съгласно което ** могат да разполагат с допълнителни предмети, вещи и хранителни продукти, но то е валидно само по отношение ** от открит тип и то след одобряване на вида и количеството им със заповед на Началника на затвора, по предложение на началника на затворническото общежитие. Доколкото към момента на издаване на оспорената заповед оспорващият е изтърпявал наказанието ** не в затворническо общежитие от открит тип, а в *– ***, то цитираното изключение относно допълнителни вещи и предмети е неприложимо спрямо него.

След като иззетите вещи не попадат в лимитативно утвърдения списък и не са разрешени, на основание докладната, предложението и протокола за изземването им, за ответника е възникнало задължение, в условията на обвързана компетентност, да приложи императива на чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС, като отнеме собствеността им в полза на Фонд „Затворно дело“ с издаване на нарочна заповед, без да има право на преценка тези вещи представляват ли опасност за сигурността в местата за **.  

Видно от данните по делото, изземването на процесните вещи в случая се основава и е последица от забраната неразрешени предмети да бъдат притежавани, държани и ползвани на територията на затвора от което и да е лице, * * /чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС/. Следователно предвидените в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС мерки по отношение на такива вещи /изземването, отнемането и включването им като част от средствата на Фонд „Затворно дело“ представляват санкция за извършено противоправно поведение – нарушение на забраната по чл. 97 ЗИНЗС. Без правно значение е обстоятелството, че отнетите вещи не са сред изрично забранените за притежание и ползване, посочени в разпоредбата на чл. 97, т. 3 ЗИНЗС, каквато защитна позиция пледира жалбоподателя.

Доводите му, че тези вещи е получил от *си ** по време на свиждане, потвърдени от нейните свидетелските показания в първото по делото заседание, както и че минавал проверки и никой не му казал, че не са разрешени, са ирелевантни към предмета на спора, с оглед изложеното по-горе.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, в съответствие и в изпълнение на повелята на закона, поради което следва да бъде потвърдена. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 122, ал. 3, вр. чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-2806/26.08.2024 г. на Началник **, с която на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС са отнети вещи по опис от ** Ц.Ч.Е. в полза на ДП „Фонд Затворно дело“.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на АдмС - Враца в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

Препис от решението да се връчи на страните.