Решение по дело №22/2024 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 278

гр. Видин, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и девети януари

през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

22

по описа за

2024

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директор на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ /НТУ/ към АПИ, гр.София против решение № 324 / 18.09.2023г. по АНД № 487/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № BG 23032022 / 3000 / Р8 – 464 / 19.09.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено решението. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалбата, чрез процесуалния си представител и моли съда да не я уважава. Претендира се присъждането на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 23.03.2022г. около 09:10 часа, в направление излизане от територията на Р България на ГКПП Кулата, е пристигнало ППС с рег. № СВ****КХ, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, което е управлявано от Т.Ц..

След извършена проверка от страна на митнически служители е прието, че на 09.03.2022г. в 03:09 часа по път I – 1, отсечка км 7+594, превозното средство е засечено с контролно устройство на АПИ, че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Поради горните обстоятелства, свид. Я. приела, че е налице нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, като за констатираното нарушение съставил АУАН против нарушителя.

Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП № BG 23032022 / 3000 / Р8 – 464 / 19.09.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, с което му била наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

Нарушението е установено на излизане от територията на страната на ГКПП Кулата, като АУАН е съставен от служител на Митница София.

Във връзка със съставения АУАН е постъпило възражение от страна на нарушителя във връзка със съществуващо бордово устройство в процесния товарен автомобил, във връзка с което всички пътни такси следва да са заплатени.

В АУАН е посочено, че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението. Видно от преписката е, че към акта са приложени две снимки, едната от които представлява черен фон, на който се чете регистрационен номер на автомобил, с автоматично генерирани дата и час, а на другата се вижда товарен автомобил, за който се твърди, че е процесният, управляван от наказаното лице. На двете снимки има автоматично генерирани освен дата и час и други буквени и цифрови символи.

В акта е посочено, че е нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП. Той е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 23.03.2022г. В НП като нарушен е посочен същият текст.

При така установената фактическа обстановка според съда актът и НП са изготвени от компетентни органи, съгласно чл.37,ал.1,б.“а“ от ЗАНН, вр. чл.167,ал.3б от ЗДвП и чл.47,ал.1,б.“а“, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.189е,ал.12 от ЗДвП.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и без да е безспорно доказано извършването на административното нарушение.

Административнонаказващият орган е приел, че ответника по касация е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според този текст водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

С чл.10,ал.1 от ЗП се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси, а именно на база време и на база изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа и т.2 - такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

При така установените факти и след анализ на правните норми се оказва, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Макар и от така съставеният АУАН и част от приложените доказателства да се установява някаква фактическа обстановка, така както е възприета и от съда във връзка с извършеното от страна на ответника по касация нарушение на ЗДвП, Административен съд намира, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Нещо повече, дори и така както е установена фактическата обстановка не е изяснена и не може да се приеме, че нарушението е категорично доказано.

В АУАН е посочено, че водачът е извършил нарушение във връзка с движение по път, попадащ в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като за въпросното ППС такава такса не е била заплатена. Така както са описани фактите стават ясни отчасти и от описанието в АУАН. При разпита на свид. Я. в с.з. пред ВРС заявява, че поддържа вписаното от него в АУАН, както и че при тях в системата ППС – то излиза като нередовно, без да се правят други уточнения.

Относно посоченото по - горе нарушение, което наказващият орган твърди, че е извършено от нарушителя, се установява отчасти от фактическата обстановка описана в АУАН. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика са преписани правните норми без да са приведени към хипотезите на тези правни норми, установените в обективната действителност факти. Правната норма, обаче поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със становището на наказващия орган и събраните доказателства. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно-наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Преписването на част от правните норми, не означава, че в НП има фактическа обстановка. Такава в конкретния случай липсва, тъй като в нея не са изложени конкретните факти и обстоятелства, констатирани от наказващият орган.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят и до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от ответника по касация са предмет на доказване по делото.

Административният съд намира, че това е нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, тъй като на практика е довело до невъзможност за нарушителя да реализира и изгради адекватна защита, което от своя страна нарушава правото на защита на ответника по касация.

Видно от описаното в НП е, че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на извършване на нарушението в НП е посочено „път I – 1, км 7 + 594“, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, а в доказателствата, приложени към преписката, които представляват т. нар. доклад по чл.167а,ал.3 от ЗДвП се съдържа неясна снимка, от която не може да се разбере, какво точно е снимано и къде е направена снимката от една страна, а от друга – от описанието към снимковия материал също не става ясно дали се отнася за този автомобил и за какво точно нарушение. Следва да се посочи, че част от описанието освен дата и час, съдържа цифрови и буквени символи, които представляват съкращения, които не са общоизвестни са и такива на английски език. Според чл.14,ал.1 от АПК производствата се водят на български език, съответно и приложените доказателства също. Предполага се, че въпросният клип касае конкретния случай, но това не е категорично ясно. Безспорно начинът на изписване на мястото на извършване на нарушението като „път I – 1, км 7 + 594“ индивидуализира еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Приложените снимка и описание към нея не са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на нарушението, а водят до предположение. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за път или участък от път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа или не.

Действително според разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, които заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Въпреки това обаче, според съда при издаване на наказателното постановление не съществува пречка, административния орган да обвърже съответните точки от пътя, описани като „път I – 1, км 7 + 594“ с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, като съответно не следва издаденото НП да почива на предположения. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е налице яснота относно мястото на извършване на нарушението.

В случая пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, според които ППС е регистрирано като собственост на „Марио 95“ ЕООД, с.Драговищица общ. Костинброд, обл.София. Видно от доказателствата по делото е, че на 04.03.2020г. е сключен договор № 13989 между „ИТС“ АД и А1 България ЕАД и „Марио - 95“ ЕООД, с предмет – ИТС и А1 се задължават да предоставят на клиента – „Марио - 95“ ЕООД срещу заплащане „Услуга за електронно събиране на пътни такси”, съгласно Общи условия на Интелигентни трафик системи /ИТС / - неразделна част от договора, като всички избрани услуги и параметрите им, вкл. срок на ползване на бордово устройство и брой ППС, за които се ползват, се описват в Анекс или приложение към договора. ППС, включени в договора и бордовите устройства, заявени за тях, както и лицата за контакт на Клиента по договора се посочват в Приложението към договора. Според приложението към договора лице за контакт на клиента са Петър Петров и Станислава Паунова.

Анекс към договора е подписан на 04.03.2020г. Предоставени са бордови устройства. В приложението към тристранния договор, клиентът е предоставил номера на пътни превозни средства, за които е следвало да се събира пътна такса, като едно от тях е процесното ППС. Видно от доказателствата, представени пред ВРС е, че към 09.03.2022г. – дата на нарушението, бордовото устройство за процесното ППС е било действащо. При тези доказателства следва, че от една страна не е установено несъмнено, че водачът, е бил наясно, че ППС в деня на управлението е имало някакъв проблем и е било възможно да е без заплатена такса, както е приел ВРС, тъй като Т.Ц. не е лице за контакт на клиента по посочения договор.

Нещо повече обстоятелствата във връзка с действащото бордово устройство се установяват и от разпитания пред ВРС свидетел Славчев, чиито показания не са опровергани и който заявява пред ВРС, че устройството е работило, а индикаторът е светил в зелено.

Що се отнася до приложеното писмо от ИТС, според което в деня на нарушението бордовото устройство не е подавало данни и индикаторът в ППС – то е светил в червено, следва да се има предвид, че при положение, че устройството не е предавало данни от ИТС не е имало пречка да се свържат с лицето за контакт и да установят евентуално възникнал проблем. За наличието на такъв обаче няма как да носи отговорност въпросният водач, тъй като не е категорично доказано, че той е бил наясно с възникването на такъв, поради това, че както бе вече посочено той не е лице за контакт по договора. Относно посоченото, в същото писмо за светещия в червено индикатор в автомобила, следва да се посочи, че което и да било друго лице, включително и който и да било служител на друго дружество, който не се е намирал в процесния автомобил, няма как да знае в какъв цвят е светил който и да било индикатор на таблото. В този смисъл няма как да дава такава информация и на трети лица, какъвто е наказващия орган.

Изпълнението или неизпълнението на договора, сключването на който е регламентирано в чл.12,ал.2, чл.13,ал.1, ал.2 и сл. от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, действително не е основание, освобождаващо задълженото лице от административнонаказателна отговорност, но при действащ договор, същият е от значение, предвид разпоредбите на чл.13,ал.6-ал.9 от цитираната наредба. Съгласно чл.13,ал.1 и ал.2 от наредбата – „Налични бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, в случай че съответният собственик или ползвател е сключил договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. ; (2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2019 г., в сила от 11.10.2019 г.) Данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на АПИ в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание.”. В конкретиката на случая отсъстват доказателства за умишлени действия по см. на чл.13,ал.9 от наредбата – „Въз основа на декларацията по ал.8 АПИ изчислява дължимите тол такси от съответния ползвател на платената пътна мрежа след проверка за достоверността на декларираните данни, освен в случаите, в които се установи, че бордовото устройство не предава данни поради умишлените действия на съответния ползвател или поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани данни, в които случаи се прилага чл.11,ал. 2.“, като в наредбата /чл.13 ал.6 и сл./ е регламентиран механизъм, регулиращ случаите, в които дадено бордово устройство преустанови подаването на данни – „съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, като в противен случай се прилага чл. 11, ал. 2.“.

С оглед описаното по - горе и предвид нормата на чл.139,ал.7 от ЗДв.П се оказва, че при наличие на договор с клиент – дружеството-работодател на водача, с предмет - услуга за електронно събиране на пътни такси, както и при посочено друго лице за контакт, с което да се осъществява връзка при възникване на евентуален проблем, не следва да се приема, че деянието е осъществено виновно по смисъла на чл.6,ал.1 от ЗАНН. Съответно, при наличие на договор, анекс и приложение по отношение Услуга за електронно събиране на пътни такси, водачът не е имал пряко задължение по смисъла на чл.179,ал.3а от ЗДв.П, тъй като са съществували договорни задължения за трето лице по смисъла на чл.139,ал.7 от ЗДв.П. Според договорните отношения, страна по договора не е водачът, нито е предвидено собственикът да осведомява ползвателя на ППС – водач за действието на договора, при което следва да се има предвид, че според чл.10б,ал.3 ЗП : „Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство…”.

Като се има предвид, че е наложена глоба на водача Ж. и предвид всичко описано по – горе относно сключения договор, то е следвало да бъде обсъден въпросът с наличието или липсата на вина, при извършването на нарушението. От наказващия орган нито са събирани, нито са обсъждани доказателства във връзка с наличието или липсата на вина у нарушителя, съответно не става ясно дали са взети предвид при издаването на НП, още повече, че липсата на вина следва от описаните по – горе обстоятелства.

Следва да се има предвид, че съществен елемент от състава на административното нарушение е вината. За да се приеме, че е налице административно нарушение, по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно.

В този смисъл при издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по делот..

Предвид факта, че вината е съществен елемент от състава на административното нарушение, то и липсата на субективният елемент – вина, води до несъставомерност на деянието.

Следва да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. Отговорността като репресивна такава няма как да почива на предположения

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение. Без да е налице обаче коректна такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят и до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя са предмет на доказване по делото. Следва да се има предвид, че НП не се ползва с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, поради което и в тежест на издателя му е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е правилно, а НП е незаконосъобразно и като такова същото е отменено.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно това, че решението на ВРС не съответства на установената фактическа обстановка. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка. Правилно съдът е преценил, че са налице съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на издаденото НП. В този смисъл не са налице и основания за касиране на решението.

Що се отнася до възражението, че към административнонаказателната преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП, която се ползва с доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, съгласно чл.189е,ал.9 от ЗДвП, то това безспорно е така, но доказателствата по принцип, включително и тези по делото, служат за доказване на определени обстоятелства. В случая такива факти и обстоятелства не са описани в НП, те не се съдържат в него, като пълно и коректно описание на нарушението, а с представените доказателства наказващият орган цели да допълни съдържанието на наказателното постановление в хода на процеса пред съда.

В този смисъл Административен съд – Видин счита, че решението на ВРС е правилно и в тази му част, тъй като допуснатите процесуални нарушения по никакъв начин не биха могли да бъдат санирани в съдебното производство, като по принцип нарушаването на правото на защита на нарушителя, каквото е безспорно в настоящия случай, винаги е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за обосноваване на правилността на решението на ВРС, с което е отменено НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни. НП е незаконосъобразно, поради което и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на ответника по касация за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като Агенция „Пътна инфраструктура“, към която е и Национално тол управление, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Т.Ж., сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция, сума в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324 / 18.09.2023г. по АНД № 487/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № BG 23032022 / 3000 / Р8 – 464 / 19.09.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на Т.Ц.Ж. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплатят в полза на Т.Ц.Ж. *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                2.