О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в закрито
заседание на девети септември през 2020 год. в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
като
разгледа докладваното от
съдия Басарболиева
к.а.н.д. № 260 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, вр.
чл.144 АПК, вр.чл. 248
от ГПК.
Постъпила е молба вх.№2956/25.08.2020
г. по описа на АС-Русе от Б.П.Б. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник В.И. ***,
с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото съдебно решение в
частта му относно разноските, като бъдат присъдени и сторените за адвокат за
първата инстанция в размер на 300 лева.
В срока по чл.
248, ал.2 от ГПК насрещната страна е
депозирала писмен отговор с вх.№ 3059 от 03.09.2020 г. по описа на съда. В него
са развити съображения, че искането е за изменение на постановеното от
касационната инстанция решение и се явява недопустимо, тъй като от молителя не
е представен списък на разноските в производството пред РРС.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното от фактическа страна:
С Решение № 262 от 13.08.2020 г.,
постановено по кан дело №260/2020 г. по описа на АС-Русе, настоящият съд е
отменил Решение № 361 от 27.03.2020 г. по анд № 2482/2019 г. по описа на
Районен съд-Русе; вместо него е постановил друго, с което е отменил Наказателно
постановление № 283 от 26.11.2019 г.
на Началник на Сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОД на МВР – Русе и е
осъдил ОД на МВР - Русе да заплати на Б.П.Б., ЕГН **********,*** /жалбоподателя
по делото пред РРС и АС-Русе/ сумата 300 (триста) лева - разноски по делото.
Това са сторените разноски в касационното производство пред АС-Русе за
възнаграждение на осъществилия процесуалното представителство адвокат.
С разглежданата понастоящем молба Б.Б.
е поискал присъждането и на направените разноски пред РРС за адвокат в размер
на 300 лева.
За
квалификацията на искането по молбата с вх.№2956/25.08.2020 г. по описа на
АС-Русе от Б.П.Б..
В чл.
248, ал. 1 ГПК, приложим поради препратките на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с
чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК, е предвидено, че съдът по искане на страната
може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
От тълкуването на цитираната
разпоредба, а и при съобразяване на мотивите към т.8 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, следва изводът, че текстът
на чл.248, ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК. Първата
хипотеза, а именно допълването на решението в частта за разноските, обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието
искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния
акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда. При втората хипотеза на чл.
248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице
искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото.
По аргумент от горното и поради
наличието на произнасяне за разноски с постановеното по настоящото дело решение
от касационната инстанция, разглежданото искане неправилно е квалифицирано от жалбоподателя
като такова за допълване на решението в частта за разноските, която
квалификация необвързва съда. Искането по своята същност е за изменение на
постановения от АС-Русе съдебен акт в частта му за разноските като освен
присъдените такива за касационното производство, бъдат присъдени разноски за
адвокат и за производството пред РС-Русе.
По
допустимостта на искането.
Съдът констатира, че пред настоящата
инстанция е представен списък на направените от жалбоподателя Б.Б. разноски по чл.144 АПК вр. чл.80 ГПК, в който е посочено възнаграждението за адвокат пред АС-Русе
в размер на 300 лв., съгласно договора за правна защита и съдействие от
29.05.2020 г. В този размер и на това основание са и присъдените разноски с
постановеното решение от касационната инстанция. Допълнително поисканите
разноски за първата инстанция не са включени в горепосочения списък, нито такъв
списък за тях е представен в производството пред РРС. Включването на тези
разноски в списъка по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка относно искането за изменение на
решението в частта за разноските спрямо тези разходи, в какъвто смисъл е и
приетото по т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК.
Искането на Б.Б. за изменение на касационното
решение в частта му за разноските, чрез присъждане и на разноските за адвокат,
направени пред РС-Русе, невключени в списъка по чл. 80 ГПК, е недопустимо поради ненадлежно упражняване на правото да се иска
изменение на решението на АС-Русе. То не следва да бъде разгледано по същество.
Независимо от направените изводи
и за пълнота на изложението следва да
бъде отбелязано и това, че за да бъдат изменено решението в частта на разноските
с присъждането на сторените такива пред първата инстанция, е задължително те да
са били своевременно поискани - най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция /аргумент от чл.80, изр. първо от ГПК и т.11
от горецитираното Тълкувателно решение/. Това не е сторено от настоящия молител
– жалбоподател по делото на РРС до приключване на производството пред
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№2956/25.08.2020 г. по
описа на АС-Русе от Б.П.Б. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник В.И., с
искане за изменение /неправилно наименовано като „допълване“/ на Решение № 262
от 13.08.2020 г. по кан. дело № 260/2020 г. по описа на АС-Русе, в частта му за
разноските.
Определението
е окончателно на основание
чл.
248, ал. 3, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.