Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
гр. Хасково,
01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №308 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба, подадена от С.Х.Х.,
с посочен постоянен адрес:***, подадена чрез адв. М.Ю.С.,***, с посочен съдебен
адрес:***, офис 3, срещу Решение №1012-26-142-1/22.03.2022г. на Директора на ТП
на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на С.Х.Х. срещу разпореждане № **********/2140-26-230/25.02.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.68, ал.1 -3 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
противоречие с материалноправни разпоредби, в несъответствие с целта на закона
и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се,
че Директорът на ТП на НОИ – Хасково постановил обжалваното решение след
непълен анализ и едностранно обсъждане на доказателствата по преписката, с
което изцяло и неоснователно кредитирал незаконосъобразните изводи на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, изложени в обжалваното пред него
Разпореждане №**********/2140-26-230/25.02.2022г. Също така неправилно тълкувал
императивните разпоредби на закона. Твърди се, че Директорът на ТП на НОИ –
Хасково неправилно приел, че зачетеният стаж за времето на редовна военна
служба за периода от 29.09.1974г. до 30.10.1976г., с продължителност 02г. и 01
м., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на
КСО, поради което неправилно счел, че С.Х. няма право на пенсия и по условията
на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението имал
навършена изискуемата възраст, но нямал 15 години действителен осигурителен
стаж, а имал 14г. 01м. и 01 ден действителен осигурителен стаж. Сочи се, че
изводите на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково и на Директора на ТП
на НОИ- Хасково били незаконосъобразни и не кореспондирали на доказателствата,
представени от оспорващия със Заявление вх. №2113-26-2142/29.10.2021г. на НОИ –
Хасково. Видно било от представените пред ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Хасково писмени доказателства (трудова книжка, военно отчетна книжка,
удостоверение от БА), че С.Х. има действителен осигурителен стаж 16 години 02
месеца и 1 ден. Коментират се разпоредбите на чл.9 ал.7 от КСО, чл.44 от НПОС и
чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) и се сочи, че
след като стажът на редовна военна служба, положен от оспорващия, за периода от
29.09.1974г. до 30.10.1976г. се зачита за трудов такъв и е положен до
31.12.1999г. при действието на нормата на чл.81 от ППЗП (отм.), то с оглед
разпоредбата на §9 ал.1 от КСО същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1 т.12 от ДРКСО. Предвид изложеното се сочи,
че били налице всички законови предпоставки за отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Предвид изложеното се моли за
отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се върне
преписката на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне
по заявление вх. №2113-26-2142/29.10.2021г., като се дадат задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В съдебно заседание чрез процесуален
представител се моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ -
Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли
като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски по делото. Алтернативно,
в случай, че съдът реши да признае военната служба за „действителен стаж“, се
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед правната и
фактическа сложност на делото.
Административен съд Хасково, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, като подадена в срок и от
легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и
основателна.
От данните по административната
преписка се установява, че жалбоподателя С.Х.Х. *** заявление с вх. № 2113-26-2142/29.10.2021г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с
необходимите документи за това.
С Разпореждане № **********/2140-26-230/25.02.2022г.
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково е отказал отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, поради липса
на предпоставките по чл.68, ал.1-3 от КСО. Съгласно мотивите към разпореждането
на Х. е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд – 16г. 09м. 00 дни.
Прието е, че общия осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3
категория труд, е 16г. 09м. 00 дни, от които действителен осигурителен стаж –
14г. 01м. 01 ден. Към дата на подаване на заявлението 29.10.2021г. Х. има
навършена възраст 66г. 08м. 24 дни. Посочено е, че осигурителен стаж към
„Жасмин – Импорт – Експорт“ ООД гр. Хасково за периода от 01.11.2019г. до
15.12.2020г. не е зачетен, тъй като съгласно констативен протокол
№КП-5-26-01051336/20.12.2021г. Х. е назначен единствено по документи, без
реално да е упражнявал трудова дейност, поради което не е възникнало основание
за осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО и лицето не се счита за осигурено по
смисъла на §1 ал.1 т.3 от Допълнителната разпоредба на КСО в осигурителя
„Жасмин-Импорт-Експорт“ ООД гр. Хасково. Посочено е също, че осигурителен стаж
за периода от 22.11.1976г. до 30.09.1977г., вписан в трудова книжка
№43/14.07.1977г. към АПК с. Черноочене не е зачетен, тъй като има издадено
уведомително писмо с изх. №5506-08-789#1/30.05.2019г., съгласно което не може да бъде издаден
образец УП-13 за осигурителен стаж, тъй като липсват данни за Х. в документите,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход в ТП на НОИ – Кърджали
/архивохранилището на ТП на НОИ/. По отношение приложимостта на разпоредбата на
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО длъжностното лице по пенсионно осигуряване е
посочило, че за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през
2021г. лицето следва да има навършена възраст 64г. и 04 м. и придобит
осигурителен стаж 39г. за мъжете. Х. нямал право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като имал навършена възраст
66г., 08м. и 24 дни, но нямал осигурителен стаж 39г., а имал 16г. 09м. Отразено
е, че съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в
случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, през 2021г. те
придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 08 месеца за
жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. В
разпореждането е съобразена и легалната дефиниция на понятието „действителен
стаж“, дадена в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, съгласно която действителен стаж е
действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Поради това пенсионният орган е приел, че зачетеният стаж
за времето на наборна военна служба за периода от 29.09.1974г. до 30.10.1976г.
с продължителност 02г. 01м., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Предвид горното е обосновал извода, че на Х. не се
следва пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена
възраст 66г., 08м. и 24 дни, но няма 15г. действителен стаж, а има 14г., 01м. и
01 ден.
Горепосоченото разпореждане е
изпратено на адреса на С.Х.Х. и получено от Лютвие Фаик на 08.03.2022г., видно
от представеното по делото известие за доставяне ИД PS 6300 019B0V
6. Разпореждането
е обжалвано от Х. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение
№1012-26-142-1/22.03.2022г. е отхвърлил жалбата срещу него, споделяйки изводите
на ръководителя на пенсионното осигуряване, че военната служба не попада в
хипотезата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и следва да бъде изключена от общия
действителен осигурителен стаж на лицето. Решение №1012-26-142-1/22.03.2022г. е
изпратено до адресата, чрез адв. М.Ю.С. и е получено от последния на
24.03.2022г., видно от представеното по делото известие за доставяне ИД PS
6300 01A6PR N.
Решението на директора на ТП на НОИ –
Хасково е обжалвано от жалбоподателя чрез адв. М.Ю.С. с жалба, подадена на 01.04.2022г.
При тази фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено от
компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от
закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при
неправилно приложение на материалния закон.
За да откаже отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО,
административният орган е приел, че жалбоподателя няма 15 години действителен
осигурителен стаж, като не е зачел за действителен осигурителен стаж времето,
през което той е отбивал редовната си военна служба. Следователно няма спор по
делото, че Х. има осигурителен стаж от трета категория труд – 16г. 09м. 00 дни,
от които военна служба - 02г. 01м., както и че притежава изискуемата по чл.68,
ал.3 от КСО възраст. Спорът между страните се концентрира единствено върху това
дали редовната военна служба на жалбоподателя за периода 29.09.1974г. – 30.10.1976г.
се приравнява на действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3
от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст.
По силата на чл.9, ал.7 от КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, като съгласно чл.44 от НПОС за осигурителен
стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето
на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. С тези норми законодателят ясно е изразил волята
си да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране наборната военна служба,
аргумент за което е и препращането към действащото по време на изпълнението й
законодателство. Съгласно приложимата редакция на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.)
срокът на редовната военна служба за релевантния период във всички родове
войски е 24 месеца, а за специалностите, определени със заповед на министъра на
народната отбрана – три години. С оглед на това положената от С.Х.Х.
задължителна военна служба от 02г. 01м. следва да бъде зачетена за осигурителен
стаж от трета категория.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО (обн. ДВ, бр.107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е дадена легална
дефиниция на понятието „действителен стаж“, съгласно която това е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. В случая е налице стаж, придобит през времето от 29.09.1974 г. до 30.10.1976
г., поради което и на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО той следва да се
преценява и квалифицира съобразно действащите до 31 декември 1999 г.
разпоредби. Съгласно действащата към този период разпоредба на чл.81 от ППЗП
(отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета
категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили съгласно чл.9 от ЗВВСНРБ (отм.). Времето на изслужена наборна
служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд
по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за трудов стаж при
пенсиониране по действащото законодателство до 31.12.1999г., поради което се
признава за осигурителен стаж по КСО съгласно §9, ал.1 от ПЗР на същия кодекс.
В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 12404
от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г.; решение № 4930 от 26.04.2016
г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №
7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018
г., VI о.; решение № 6234/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г.;
решение № 15587/13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г., VІ о.; решение
№ 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VІ о. и др.
Следователно и при двата пенсионни
режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО периодът на редовна военна
служба се зачита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Към военната
служба е неприложимо разграничението по §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, поради
което неправилно и незаконосъобразно административният орган е отказал да я
зачете за действителен осигурителен стаж. След признаване на периода на
наборната военна служба (02г.01м.) общият действителен осигурителен стаж на С.Х.Х.
надвишава 15 години към датата на подаване на заявлението. С оглед на това и с
оглед на навършената възраст от 66 г. 08 м. 24 дни следва да се приеме, че по
отношение на жалбоподателя са налице условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Като е приел обратното, директорът на
ТП на НОИ Хасково е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, който
противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Поради това обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а
преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
към настоящото решение.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се
следват разноски, платими от ответника. Съгласно
представения от процесуалния представител на жалбоподателя договор за правна
защита и съдействие, уговореното възнаграждение е в общ размер на 600 лева с
включено ДДС. Ответникът, чрез своя процесуален представител, в срок е
възразил, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
което съдът намира за основателно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това, съдът приема, че на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция
в размер на 420 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 и във вр. с §2а от ДР на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложеното, както и на
основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №1012-26-142-1/22.03.2022г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане № **********/2140-26-230/25.02.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на С.Х.Х.,
на основание чл.68, ал.1 -3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. №2113-26-2142/29.10.2021г., подадено от С.Х.Х. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на С.Х.Х. с ЕГН ********** ***, сумата от 420.00 лева,
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: