Присъда по дело №30/2024 на Районен съд - Велинград
| Номер на акта: | 15 |
| Дата: | 9 април 2024 г. (в сила от 25 април 2024 г.) |
| Съдия: | Мая Георгиева Средкова-Петрова |
| Дело: | 20245210200030 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 22 януари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите Свали мотивите
МОТИВИ/към Присъда № 15/09.04.2024 г. по НОХД №-30/2024 г.
Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение –
Велинград, е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия П.Г.Ч с
ЕГН********** за това, че след като е осъден да издържа свой низходящ -
детето си А.П.Ч /ЕГН - **********/, съзнателно не е изпълнил задължението
си в град Ракитово, в размер на повече от две месечни вноски: за 32 месечни
вноски, за периодите от месец януари 2020 г. до месец август 2021 г. и месец
септември 2021 г. (20 месечни вноски по 150 лева на месец), от месец януари
2022 г. до месец януари 2023 г. (12 месечни вноски по 150 лева на месец), като
общата дължима сума за този период е 4800.00 лева; и за 4 месечни вноски за
периода от месец юни 2023 г. до месец октомври 2023 г. по 280 лева на месец,
като дължимата сума за този период е 1120.00 лева, като общата дължима
сума за тези периоди е 5920.00 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на наказание
пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки в минимален
срок.
Частният обвинител, чрез повереника адв. Тупева приема обвинението
за доказано, моли да се наложи наказание „пробация“ за срок от една година.
В открито съдебно заседание подсъдимият отказва да дава обяснения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Г.Ч е роден на 04.12.1991 г. в гр. Велинград, живущ в
гр. Ракитово, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият П.Г.Ч и Фанка Методиева Данаилова от гр. Ракитово са
живеели на съпружески начала, при което на 01.03.2011 г. се родило детето
им А.П.Ч.
С Решение № 130/05.06.2017 г., постановено по ГД № 438 по описа за
2017 г. на РС Велинград подсъдимият Петър Чакъров е осъден да плаща
месечна издръжка в размер на 150 лв. на детето си А.П.Ч, чрез нейната майка
и законен представител Ф.Д, считано от 24.03.2017 г. до настъпване на
обстоятелства за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
С присъда от 26.05.2021 г., постановена по НОХД № 102/2021 г. по
1
описа на РС Велинград П.Г.Ч е признат за виновен за престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като не е плащал издръжка за времето от 04.07.2019 г. до
04.01.2020 г., като на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено
наказание, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция
е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалата.
С Решение № 98 от 20.03.2023 г., влязло в сила на 04.04.2023 г. по гр. д.
№ 38/2023 г. по описа на РС Велинград, размерът на месечната издръжка,
която подсъдимият следва да изплаща на детето си А.Ч увеличен от 150 на
280 лв., считано от 11.01.2023 г.
От приетото по делото Заключение на вещото лице Терзиев, който след
запознаване с представените в ДП документи за извършени плащания: на
22.11.2022 г. – 160 лв., покриващи издръжка за месец август 2021 г.; на
17.03.2023 г. – 450 лв., покриващи издръжка за м. 10, 11 и 12 на 2021 г.; на
02.08.2023 г. – 280 лв., издръжка за месец януари 2023 г.; на 20.04.2023 г. –
280 лв., покриваща издръжка за м. февруари 2023 г.; 31.03.2023 г. – сумата от
280 лв. – за м. март 2023 г.; 19.04-.2023 г. – за месец май; на 16.08.2023 г. 280
л., издръжка за месец април, или общо платени 2010 лв., се установява, че
общият размер на дължимата сума към 30.09.2023 г. от Петър Чакъров
възлиза на 5920 лв, дължима от задължението за периода от м. януари 2020 г
до м. юли 2021 г., включително, както и за периода от м. януари 2022 г., до
месец декември 2022 г., както и за периода от м. юни 2023 г. до м. септември
2023 г. при условие, че с направените плащания се погасяват последователно
задълженията за посочените в платежните нареждания месеци от процесния
период.
От приетата по делото полицейска справка е видно, че подсъдимият
Чакъров е роден в гр. Велинград, и има постоянен и настоящ адрес в гр.
Ракитово. Има ЗМ № 19603/25.11.2019 г. по чл. 183, ал. 1 от НК – ТО
Велинград и СД № 21260027/21 г. по чл. 183, ал. 1 от НК – РС Велинград. По
характер е тих, скромен и общителен, има уравновесен твърд волеви характер,
няма близки и роднини свързани с криминалния контингент.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на доказателствената съвкупност по делото:
показанията на свидетеля Данаилова и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които го подкрепят – Жалба от Ф.Д,Решение №
130 от 05.06.2017г по гр.д. № 438 от 2017 година по описа на РС-
Велинград,удостоверение за раждане на А.П.Ч, от 11.03.2011г.,Присъда от
26.05.2021 година по НОХД № 102 ОТ 2021г.разписка за издръжка за м.
август 2021 г., превод за издръжка за м. октомври, ноември и декември
2021г., полицейска справка за подсъдимия Чакъров от 07.06.2023
г.определение на съда за допълване на решение № 632 от 01.09.2017 година
по гр.д. № 438 от 2016 година на ВлРС, справка от НАП от
2
09.06.2023г,справка за съдимост на подсъдимия от 17.05.2023г.полицейска
справка от 26.01.2023 г,мнение от 19.06.2023г.,разписки за издръжка за м.
Януари2023 г.,за м. Февруари 2023г., Април 2023г.,решение №98 от
20.03.2023г., по гр.д. № 38 от2023г., заключение на вещото лице Терзиев от
24.10.2023г.както и справка за съдимост от 11.03.2024г. на подсъдимия
Чакъров, надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Фактическите констатации относно времето, мястото и начина на
извършване на деянието се извеждат по категоричен начин от наличните по
делото доказателства. Представените платежни документи са отчетени от
вещото лице, при изготвяне на заключението му.
Съдът дава вяра на показанията на св. Данаилова като обективни,
логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на събраните по делото писмени доказателства, тъй
като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и установяват по
безспорен начин гореописаната фактическа обстановка, както и
кореспондират с приетото по делото Заключение на вещото лице. Налице е
липса на противоречие в събраните по делото доказателства.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Подсъдимият П.Г.Ч е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна, по безспорен начин е установено, че
подсъдимият след като е осъден да издържа свой низходящ – детето си А.П.Ч,
съзнателно не е изпълнил задължението си в гр. Ракитово, в размер на повече
от две месечни вноски – за 32 месечни вноски, за периодите от месец януари
2020 г. до месец август 2021 г. и месец септември 2021 г. (20 месечни вноски
по 150 лева на месец), от месец януари 2022 г. до месец януари 2023 г. (12
месечни вноски по 150 лева на месец), като общата дължима сума за този
период е 4800.00 лева; и за 4 месечни вноски за периода от месец юни 2023 г.
до месец октомври 2023 г. по 280 лева на месец, като дължимата сума за този
период е 1120.00 лева, като общата дължима сума за тези периоди е 5920.00
лева. С влизане в сила на посоченото съдебно решение за подсъдимия е
възникнало задължение да заплаща издръжка за детето си Асия Чакърова в
размер на 150 лв., съответно 280 лв. месечно, като безспорно същият е бил
наясно с този факт. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено
чрез бездействие от страна на подсъдимия. Няма съмнение, че за
инкриминирания период подсъдимият не е изпълнил задължението си за
ежемесечно заплащане на дължимата издръжка на дъщеря си в общ размер на
5920 лв. Дори да се приеме, че подсъдимият е бил финансово затруднен, то
това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет
на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо
3
дали е трудово ангажиран и какво материално положение има.
Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да
осигурява неговото нормално развитие като индивид (във физически,
умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект) законът обвързва със
задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява
необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и
запазването на личните му и имуществени интереси. Издръжката служи за
осигуряване на средства за нормалното съществуване на децата и
задоволяване на техните ежедневни нужди. Задължението на родителя за
издръжка на низходящ има безусловен характер. Издръжката на ненавършило
пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското
задължение. Нейната изключителна обществена значимост произтича от
връзката й с развитието на подрастващите.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал настъпването на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на
дъщеря си А.П.Ч с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие на
бездействието си дъщеря му няма да получи дължимата издръжка за повече
от два месеца, както и че по този начин детето ще бъде лишено от полагаемия
му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а
именно – лишаването на дъщеря му от издръжка за повече от два месеца.
В съдебно заседание подсъдимият изрично заявява, че разбира в какво е
обвинен. Следователно той е съзнавал, че е осъден с влязло в сила съдебно
решение по гражданско дело да заплаща издръжка на своето малолетно дете и
има задължение всеки месец да заплаща издръжка за детето си в размер на
150, съответно след увеличаване на размера й на 280 лв., както и че през
инкриминирания период не е изпълнявал това свое задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които
да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна на
подсъдимия, тъй като същият е в работоспособна възраст и не страда от
психическо или физическо заболяване, което да му пречи да полага труд. Има
основно образование, поради което съдът намира, че не е лишен от
възможност да сключва трудови договори за извършване на работа, която
съответства на неговите физически и умствени възможности.
По отношение на вида и размера на наказанието :
За извършеното от подсъдимия престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок до една година или
пробация.
4
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки
предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, нормите на
чл. 54 от НК и чл. 57 от НК относно неговата индивидуализация, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът отчете сравнително високата обществената опасност на деянието.
С него се засягат интересите на малолетните и непълнолетните деца и се
застрашава тяхното нормално емоционално и физическо развитие. Въпреки
че веднъж е осъждан за същото престъпление, но на основание чл. 183, ал. 3
от НК не му е наложено наказание, следва да се приеме, че самият подсъдим
не е личност с висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства са отчетени доброто процесуално
поведение и тежкото му материално положение и имотно състояние, както и
добрите характеристични данни. При тези данни, като даде превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл. 36 от НК следва да се определи по-лекото от
предвидените две алтернативни наказания, а именно: „пробация“, включваща
следните мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
шест месеца при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца. При определяне на вида и размера на конкретните пробационни
мерки съдът съобрази разпоредбите на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и чл. 42б
от НК, като прие, че така определеното наказание е справедливо и ще
изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Подсъдимият беше осъден да плати разноските за вещо лице в размер
на 92 лв., дължими на ОД на МВР Пазарджик.
Съдът не присъди разноските на частния обвинител за един адвокат, тъй
като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК такива се дължат, само ако има
направено искане, а такова не нямаше.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
Мая Средкова-Петрова
5