Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.07

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

52

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ гр.Кърджали, против Решение № 29/27.02.2020 г., постановено по АНД № 17/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 09-002341 от 27.12.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Еко тур 2006“ ООД, ЕИК *** ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото.  

Счита изводите на първоинстанционният съд, с които е приел, че представеният по делото граждански договор от 01.11.2019 г., сключен между „Еко тур 2006“ ООД *** и Р. Б. А., разкривал наличието на облигационни отношения между страните, произтичащи от договор за изработка, а не трудовоправни, за неправилни и необосновани. В тази връзка сочи разликите между характеристиките на трудовия договор и гражданския договор за изработка, излагайки подробни съображения относно довода си, че отношенията между дружеството и А. били трудови, което се потвърждавало от приетите по делото доказателства, в това число и от цитираният граждански договор от 01.11.2019 г., който разкривал елементи, характерни за трудово правоотношение.

Счита, че необосновано съдът е игнорирал попълнената от лицето декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, чието съдържание, преценено в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели, обосновавало извода, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което Р. Б. е полагала труд в обекта на работодателя по време на извършената проверка по работни места от служители на Д „ИТ“ – Кърджали.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 29/27.02.2020 г., постановено по АНД № 17/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови съдебен акт, с който да потвърди Наказателно постановление № 09-002341 от 27.12.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Еко тур 2006“ ООД, ЕИК *** ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От юрисконсулт Л. А. е постъпила писмена молба, в която поддържа касационната жалба и моли за решение в този смисъл.

Ответникът по касация – „Еко тур 2006“ ООД, ЕИК *** ***, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв.Ч. е постъпило писмено становище, в което оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които по несъмнен начин се  установявало, че дружеството не е извършило процесното административно нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е основателна и предлага на касационния съд да отмени решението на Районен съд – Момчилград и се произнесе по същество, като потвърди наказателното постановление. Излага съображения, че районният съд е кредитирал с неоправдано високо доверие представения граждански договор за лицето, което е било установено да полага труд, при извършената проверка по работни места от Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, за спазване на трудовото законодателство. Посоченият договор бил в противоречие с останалите събрани гласни и писмени доказателства, поради което счита, че не обосновавал извода за наличие на гражданско правоотношение. Намира, че този договор е бил съставен само и единствено за нуждите на административното производство и чрез него е прикрито реално упражнявана трудова дейност, респ. прикрито е съществуващото трудово правоотношение,  изцяло във вреда на работещото лице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е отменил Наказателно постановление № 09-002341 от 27.12.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Еко тур 2006“ ООД, ЕИК *** ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, състоящо се в това, че на 01.11.2019 г. е допуснал до работа Р. Б. А., без преди това да е сключил писмен трудов договор с лицето. Изложил е съображения, че между страните са били налице гражданско правни отношения, произтичащи от договор за изработка, а именно представеният по време на проверката граждански договор от 01.11.2019 г. Съгласно посоченият договор възложителят „Еко тур 2006“ ООД бил възложил, а изпълнителят Р. Б. А. приела да извърши услуга с личен труд – да подготви зеленчукови продукти за 56 бр. салати, срещу възнаграждение от 56 лв., със срок на изпълнение до 22 часа на 01.11.2019 г.

Изложил е мотиви относно характеристиките на договора за изработка и трудовия договор. Посочил е, че попълнената от лицето декларация от лицето представлява частен документ с предварително подготвен образец, съдържащ елементи на трудово правоотношение, поради което не се явявала достатъчно убедително доказателство, установяващо трудово правоотношение между страните.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали са основателни и релевираното отменително основание е налице.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не  установено от обективна и субективна страна, районният съд е извършил неправилен анализ и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до необоснованост на обжалваното решение.

На първо място, касационният съд счита, че представеният по административната преписка граждански договор от 01.11.2019 г. е изцяло съставен за нуждите на административнонаказателното производство и очевидно след извършване на проверката от служителите на инспекцията по труда. В тази връзка всички данни по делото сочат, че договорът е представен от управителя на „Еко тур 2006“ ООД на 27.11.2019 г., т.е. 26 дни след осъществяване на проверката по работни места. Логично би било, в случай, че между дружеството и лицето е бил налице сключен такъв договор от 01.11.2019 г., то същият да бъде представен непосредствено след проверката, а не повече от три седмици след осъществяването й. Липсата на такъв граждански договор към 01.11.2019 г. се потвърждава и от съдържанието на декларацията по чл. 402 от КТ, попълнена от Р. А., в която лицето изрично е отразило, че няма сключен трудов и граждански договор с дружеството.

На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя въведеният в мотивите на обжалваното решение извод, че в конкретния случай между страните/„Еко тур 2006“ ООД и Р. Б. А./ са били налице облигационни отношения, произтичащи от представения в административнонаказателното производства граждански договор от 01.11.2019 г. Анализът на съдържанието на цитираният договор, което впрочем е изключително кратко и до голяма степен неконкретизирано, не разкрива характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Т.нар. изпълнител на договора, по съществото не приема да изработи някакъв краен продукт, респ. овеществен краен продукт, а да престира трудов резултат, изразяващ се в повтарящи се, еднотипни и многократни действия. Описанието на услугата: „да подготви зеленчукови продукти за 56 салати“, е крайно неясно и неконкретизирано. Ноторно е обстоятелството, че в менюто на заведенията за хранене съществуват различни по наименование, вид, съдържание и грамаж салати, поради което използваният израз „56 салати“ по никакъв начин не удостоверява реален и целен от страните краен резултат, респ. посоченият договор се явява с неясен предмет. В тази връзка е налице и липса на конкретизация, в какво се изразява подготовката на зеленчуковите продукти, какви са същите продукти и какво касае подготовката, която може да се изразява както в подреждане, така и в механична или термична обработка на продукти. Следва да се отбележи, че в релевантния граждански договор е използван изразът „извършване на работата“ – т. 1, изр. 2-ро, което е аргумент в подкрепа на извода, че между страните са били налице правоотношения, свързани с трудова дейност, а не изработването на краен продукт. В случая липсват и доказателства, че е налице някакъв акт, с който възложителят е приел работата на изпълнителя, съгласно уговореното в т. 2 от договора, като отново е използван изразът „работата“. На последно място, в подкрепа на гореизложеното, следва да се посочи, че и отразеният в договор срок за изпълнение – до 22 часа на 01.11.2019 г. , се явява крайно неуместен и очевидно цели да оправдае присъствието на Р. А. на посочената дата в обекта на дружеството, кореспондирайки с отразеното в попълнената от лицето декларация, че уговореното работно време е от 12 до 22 часа.

По изложените съображения, съдът приема, че представеният граждански договор от 01.11.2019 г. не установява наличието на облигационни отношения по договор за изработка, като визираният в него изпълнител Р. Б. А. всъщност не изработва никакъв реален продукт, определен по вид, съдържание и обем, а се касае за предоставяне на работна сила от лицето, т.е. за изпълнение на даден вид работен процес, при което договорът е съставен за нуждите на административнонаказателното производството, за да прикрие неоформеното с писмен трудов договор отношение между страните, респ. налице е трудово правоотношение, а не облигационно, както неправилно е приел районния съд.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба“ от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Изводите на районният съд, че процесното административно нарушение не е доказано, се явява в противоречие със събраните в производството пред него писмени и гласни доказателства. В този смисъл съдът не е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно. Както по-горе бе посочено, първоинстанционният съд е основал изводите си изцяло на съдържанието на представеният граждански договор, като не е обсъдил задълбочено останалите съществуващи по делото доказателства, които са еднопосочни и кореспондиращи по между и изцяло опровергават твърденията за наличието на облигационни отношения между страните.

В тази връзка в производството не е било спорно, че на 01.11.2019 г. Р. А. се е намирала в кухнята на хотелски комплекс „***“, стопанисван от „Еко тур 2006“ ЕООД, като при извършената проверка от служители на Д „ИТ“ – Кърджали, е осъществявала дейност по заготовки – режела лук. В попълнената декларация по чл. 402 от КТ е потвърдила писмено, че работи като ***, че няма сключен трудов и граждански договор, работи при 12 часов работен ден – от 12 до 22 часа, с 2 почивни дни, с уговорено месечно трудово възнаграждение от *** лв. Изложеното в декларацията изцяло кореспондира със съдържанието на съставения Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г. и АУАН № ***/*** г., както и с   показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Ч. и Е. Ю. Посочените доказателства, взети в съвкупност, установяват наличието на трудово правоотношение между страните, с характерните за това работно време, работно място, месечно възнаграждение, конкретна трудова дейност и почивки. Касационният съд не споделя доводите на първоинстанционния съдебен състав, че попълнената писмена декларация не била убедително доказателства за съществуването на трудовото отношение. Безспорно декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото отношение, Р. А. е действала под натиск, грешка или при предварително оформени отговори.  Декларацията е попълнена собственоръчно от А., като именно изпълненият от нея ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение.

Отново следва да се посочи, че трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка, услуга /поръчка/ и пр. има за предмет насрещното задължение да се извърши определена работа и се постигне определен трудов резултат, за което да бъде заплатено определено и предварително договорено възнаграждение. С други думи договорът за изработка е договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна-възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/ изпълнителят се задължава да извърши определени действия, възложени му от другата страна възложител, за което да заплати възнаграждение, ако е уговорено - чл. 280 и чл. 286 от ЗЗД. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв, се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. В конкретния случай, по по-гореизложените съображения, според настоящия състав е налице наличието на трудово правоотношение между „Еко тур 2006“ ООД и Р. А. с данни за всички основни елементи на това правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация/труд/. Представеният граждански договор не установява наличието на облигационни отношения, поради което изложените от районния съд изводите в обратната насока, са неправилни и необосновани.

Предвид горното съдът счита, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, установяват обстоятелството, че на 01.11.2019 г. между „Еко тур 2006“ ООД и Р. Б. А. са възникнали трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни, респ. на посочената дата лицето е престирало труд в полза на дружеството в хотелски комплекс „***“, като работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ - да сключи писмен трудов договор с лицето преди постъпването на работа и да уреди отношенията по предоставяне на работна сила като трудови, в съответствие с изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ. Именно на посочената дата дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него, поради което в производството пред районния съд административнонаказващият орган е установил при условията на пълно и главно доказване извършването на административното нарушение от страна на санкционираното лице.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Еко тур 2006“ ООД *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като извършеното нарушение е установено по несъмнен начин.

В случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ. счита, че релевираното отменително основание е доказано, т.е. обжалваното решение е постановено при неправилна и необоснована преценка на събраните доказателства, съответно и при неправилно приложение на материалния закон. Предвид това следва решението на Районен съд – Момчилград да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество и бъде потвърдено процесното наказателно постановление, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, като правилно и законосъобразно.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно въведено искане от ответника или негов представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 29/27.02.2020 г., постановено по АНД № 17/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002341 от 27.12.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Еко тур 2006“ ООД, ЕИК *** ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:         1.                                                               

 

2.