№ 82
гр. К., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20251850200150 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на Д. Д. К., ЕГН**********, чрез адв. С. С.-
САК срещу наказателно постановление № 25-0286-0000126/18.05.25 г.,
издадено от началник РУ- К., с което на жалбоподателя, е наложено на
основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 30 лева за
извършено нарушение на чл.6, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда наказателното постановление да бъде
отменено, като счита, че същото е необосновано, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, със съображения подробно изложени в
жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, не взема участие, като
упълномощения от негова страна адвокат, поддържа подадената жалба.
Отправя искане да бъде отменен обжалвания акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното
от фактическа страна:
Обжалвания акт е изготвен за това, че на 06.04.25 г., 12,59 часа,
1
община К., по второкласен път №81, с посока на движение от гр. М. към гр.
С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Тесла“, модел „И“, с
рег. №******/собственост на фирма „Л.К.“ ЕООД/, като при извършена
полицейска проверка на ВП-81, в района на кръстовището за село Б. на
км.17+200 е установено, че водачът предприема маневра изпреварване на
движещото се пред него МПС, като навлиза в насрещната пътна лента и не се
съобразява с пътна обстановка.
За така констатираното бил съставен в същия ден от свид. В. У., АУАН
№GA/3557218 на жалбоподателя.
В АУАН било извършена констатация, че е нарушена разпоредбата на
чл. 6, ал.1 от ЗДвП. Актът е бил връчен лично на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което началника на РУ- К., наложил на жалбоподателя на
основание посоченото по- горе административно нарушение- „глоба“, в
размер на 30 лева.
По делото се установи, че на въпросната дата и място, жалбоподателят
е бил спрян за проверка от страна на свид. В. У./полицейски служител в РУ-
К./, след като последният е бил уведомен от свидетеля по акта М. Б..
Последният е уведомил свидетеля У., че жалбоподателят е извършил
нарушение на Закона за движение по пътищата, което е било възприето от
негова страна.
Съдът кредитира в цялост показанията на свид. В. У., доколкото
същите се явяват логични, последователни и не на последно място
кореспондиращи с основания доказателствен материал по делото. С тях се
установяват факти и обстоятелства около спирането за проверка на
жалбоподателя, както и неговото санкциониране.
Съдът намира, че показанията на свид. М. Б. макар и да се явяват
допустими, то не се явяват относими към предмета на делото и посоченото в
обжалвания акт нарушение. Същите са в контраст с установените по делото
доказателства, сред които и приобщените по делото видеоклипове и изготвена
СТЕ на същите. Видно от съдържанието на записите/заснети от лекият
автомобил управляван от жалбоподателя/, не се възприема зад него се движат
МПС преди същият да е извърши маневра изпреварване/факт в противоречие
с изложеното от свид. Б./.
2
Вещото лице в посочената експертиза, която съдът кредитира в
нейната цялост, като достатъчно обоснована, пълна и ясна, е онагледило това
обстоятелство в изготвения снимков материал към нея. При това положени,
съдът намира, че показанията на М. Б. не се явяват относими към предмета на
настоящото дело. Възможно е същият да е възприел извършването на маневра
от страна управлявания от жалбоподателя автомобил, но тази маневра не е
била в участъка, който е посочен в обжалвания акт- а именно км.17+200.
Последното обстоятелство се подкрепя и от снетото сведение от
страна на свид. М. Б., съдържащо се в административната преписка, в което е
заявил, че нарушението е било извършено на съответния път, но в участък 20,
2 км.
По делото са приобщени и заповед №8121з-1632/02.12.21г. на
Министъра на вътрешните работи, както и от длъжностна характеристика за
длъжността „началник на РУ“, от които се установява, че АНО е притежавал
необходимата компетентност да издаде обжалвания акт.
От приобщената длъжностна характеристика за длъжността
„мл.автоконтрольор“ се установява, че актосъставителя е притежавал
необходимите правомощия, за да състави АУАН.
По делото са приобщените и препис от актове за встъпване в
длъжност на АНО и актосъставителя.
Съдът кредитира в цялост изброените по- горе писмени доказателства,
като намира, че същите са относими към предмета на делото, непротиворечат
с останалия по делото доказателствен материал и допринасят за изясняване на
обективната истина по делото.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
Настоящия съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в рамките на законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН.
3
Съдът намира, че при санкциониране на лицето/жалбоподателя/ са
били допуснати съществени процесуални нарушения, които по своя характер
не могат да бъдат отстранени в хода на настоящото производство. Същите по
своя характер са съществени, като ограничават правото на санкционираното
лице да разбере в какво точно е било обвинено, както и да организира по това
обвинение своята защита.
Съдът намира, че доколкото актосъставителят не е възприел
нарушението на санкционираното лице, а същият се е доверил на свид. М. Б.,
то реално свидетели на въпросното нарушение не е имало. Показанията на
свидетеля Б. и възприетото от негова страна не са били за деянието, което е
било отразено в съответния акт, напротив, същите касаят факти и
обстоятелства свързани с евентуално друго място, което не е посоченото
място на извършване.
При тези съображения, съдът намира, че жалбата се явява основателна
и като такава следва бъде уважена. С оглед този развой, съдът намира, че не
следва да се обсъждат останалите възражения наведени в нея.
При този изход на делото правото на разноски има жалбоподателят,
който е ангажирал доказателства за сумата от 600 лева за адв.възнаграждение,
което следва да се възложи в тежест на ОДМВР- С..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло № 25-0286-0000126/18.05.25 г., издадено от
началник РУ- К., с което на Д. Д. К., ЕГН**********, е наложено на
основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 30 лева за
извършено нарушение на чл.6, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- С. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К., ЕГН**********,
сумата от 600 лева за адв.възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- С.
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4