№ 50483
гр. София, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110124206 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу М М
Д след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 7509/2024 г. по описа на
СРС, 33 с-в, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи към настоящето
дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
При извършена повторна проверка на допустимостта и редовността на исковата
молба, съдът съобрази, че е налице несъответствие по отношение на крайния процесен
период на претендираната сума за лизингови вноски в заповедното и исковото
производство, поради което на осн. чл. 129, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъде дадено
указание за отстраняване на нередовността.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на осн. чл. 129, ал. 4 ГПК на „Йеттел България“ ЕАД, че в
едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да отстрани противоречието
относно крайния период на начисляване за следните суми: 141,20 лв. – неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 31.03.2022 г. за устройство Realme C11
32GB Grey и 57,60 лева – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от
31.03.2022 г. за пакет базови аксесоари, доколкото в исковата молба е посочен краен
срок до 29.02.2024 г., а в заповедта за изпълнение – до 14.07.2022 г., като има предвид,
че исковата молба по предявени установителни искове, в случай че се поддържат
всички вземания в исковото производство, следва да съответства на издадената
заповед за изпълнение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията на съда
в посочения срок, исковата молба ще бъде върната в частта относно исковете за
горепосочените суми.
1
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 7509/2024 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 05.02.2025 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
1. иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
53,01 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
договор за мобилни услуги от 31.03.2022 г. за предпочетен номер +************ за
периода от 31.03.2022 г. до 14.07.2022 г.;
2. иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 106,42 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
от 31.03.2022 г. по вина на ответника;
3. иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 141,20 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 31.03.2022 г. за устройство Realme C11 32GB Grey за периода от
31.03.2022 г. до 14.07.2022 г.;
4. иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 57,60 лева, представляваща дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от 31.03.2022 г. за пакет базови аксесоари за периода от 31.03.2022 г.
до 14.07.2022 г.;
5. иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
вр. чл. 318 и сл. ТЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 118,35 лева – дължима поради неизпълнението на задълженията
по договора разликата в цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена на устройство Realme C11 32GB Grey;
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу М М Д за сумите от: 53,01 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги от 31.03.2022 г.
за предпочетен номер +************ за периода от 31.03.2022 г. до 14.07.2022 г.;
сумата от 106,42 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
съгласно чл. 11 от договора, сумата от 141,20 лева, представляваща дължими
лизингови вноски по договор за лизинг от 31.03.2022 г. за устройство Realme C11
32GB Grey за периода от 31.03.2022 г. до 14.07.2022 г., сумата от 118,35 лева,
представляваща разликата в цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, сумата от 57,60 лева, представляваща
дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 31.03.2022 г. за пакет базови
аксесоари за периода от 31.03.2022 г. до 14.07.2022 г., ведно със законна лихва върху
2
горепосочените суми за период от 08.02.2024 г. до погасяване на задължението, както
и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
480,00 лева с вкл. ДДС.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ГПК на длъжника. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между М М Д и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) е сключен следният договор за предоставяне
на услуги:
1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 31.03.2022 г.;
2. Договор за лизинг от 31.03.2022 г. за устройство марка Realme C11 32GB Grey и
3. Договор за лизинг от 31.03.2022 г. на пакет базови аксесоари.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите,
вследствие на което договорите за мобилни услуги са прекратени едностранно от
„Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД).
Посочва, че за периода 31.03.2022 – 14.07.2022 г. ищцата не е заплащала месечни
абонаментни такси в общ размер на 53,01 лв. по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ************. Поради неплащане на вноските, договорът за
лизинг е прекратен предсрочно и на осн. чл. 9 от договора мобилният оператор й е
начислил неустойка в размер на 106,42 лв. Поради неизпълнение на двата договорите
за лизинг и на осн. чл.2 от договорите за лизинг и евентуално поради изтичане на
срока на договорите и невръщане на устройството от потребителя, ответницата дължи
за периода от 31.03.2022 г. до края на срока на договора сумите от 141,20 лв. – по
договор за лизинг от 31.03.2022 г. на устройство марка Realme C11 32GB Grey и 57,60
лв. – по договор за лизинг от 31.03.2022 г. на пакет базови аксесоари. Твърди се, че
поради неизпълнението на договора за мобилни услуги ищцата дължи сумата в размер
на 118,35 лв., представляваща разликата между цената на устройство без абонамент и
преференциална обща лизингова цена по договора. Заплащането на разлика в цената
на процесните устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на
договорите по вина на потребителя.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС:
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3.
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По двата иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ
3
вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора за лизинг; 2. че е
изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и
3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените
лизингови вноски.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС вр. чл. 318 и сл. ТЗ:
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор, по силата на който на ответницата е предоставено устройство Realme C11
32GB Grey; 2. че устройството е предоставено на преференциална цена; 3. че
продажната цена на устройството е било в твърдения по-висок размер; 4. че
претендирания размер е съразмерен на разликата на направената отстъпка с
неизпълнението на задълженията на ответницата.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си или че не са налице предпоставките за връщане на претендирания
размер от направената от цената отстъпка.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за
ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния
договор по негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4