РЕШЕНИЕ
№ 3784/03.09.2019 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 3331 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от „К.и.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу „К.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 7059,11
лв., представляваща остатък по фактура
№ * г., цялата за сумата 28059,11 лв., съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан
бетонов под на обща стойност
48500,07 лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между
страните договор за изпълнение на
СМР от 13.01.2014 г. на обект „Ар. Ф.“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ * /идентификатор */, по плана на ЗПЗ-с., гр. В., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
В исковата
си молба и уточняващата молба към нея от
23.04.2018 г. ищецът „К.и.” ООД излага, че на
13.01.2014 г. с ответника „К.
“ ООД се сключили договор за изпълнение
на СМР, с предмет: изработване на 3670 кв. м. индустриална подова настилка с дебелина 8 см., изпълнена като шлайфан бетонов под, уговорено в Приложение № 1 към договора, озаглавено „Оферта Архитектура“. С този договор е възложено извършване на СМР на обект
„А фр.“ – Нова производствена база за производство
на ароматизатори, находящ се в УПИ * /идентификатор */, по плана на ЗПЗ-север,
гр. В.. Твърди, че дружеството като изпълнител е изпълнило точно всички свои задължения
по договора, като ответникът приел без възражения
всички извършени СМР. Договорът бил изпълнен
поетапно. През периода 13.01.2014 г. – 07.04.2017 г. бил
положен 2834,61 кв. м. шлайфан бетонов под при
единична цена 17,11
лв. без ДДС/кв.м., на обща
стойност 48500,07 лв. без ДДС, за
която сума е издадена процесната фактура № * г. след прихващане на заплатения
аванс в размер на 25117,48 лв. Поддържа, че
приемането на работата и извършено както изрично – чрез подписване на Акт обр.
19, така и чрез конклудентни действия – осчетоводяване на горепосочената фактура и ползване на данъчен
кредит по същата. Посочва, че акт обр.
19 бил подписан на 07.04.2014 г., като ответникът обаче отказал да му
предостави екземпляр от същия, с което
счита, че последният е извършил злоупотреба с материални права. Излага, че ответникът е направил 2 частични плащания, съответно на 30.04.2014 г. /15000,00 лв./ и на 17.12.2014 г. /6000,00 лв./. Така неизплатеното
възнаграждение възлиза на 7059,11 лв. В о.с.з. от 19.11.2018 г. докладът по делото е допълнен,
с твърденията на ищеца, че е ответникът е главен изпълнител на процесния обект и
от своя страна
е предал процесните СМР на възложителя ЕТ
„Б.-5 М. – Д. Б.“, което също
представлява приемането на СМР
с конклудентни действия. Наред с това ответникът
е подписал акт образец № 15 от дата 10.10.2014 г., който е представен в Камарата на строителите.
Ответникът оспорва
наличието на каквито и да е гаранционни дефекти и сочи, че ако
има такива, то същите не
са гаранционни, а се дължат на
неправилна експлоатация на процесния под
и на виновни действия на трети
лица. Твърди, че дефектите се
дължат на влагане на некачествен
бетон поставен от ответника, като
последният е поел задълженията именно той да достави
бетон за процесните СМР. На последно място ищецът сочи, че
с писмо изх. № *г. ответникът е признал, че бетонните разтвори
са доставени от негов доставчик. По изложените
съображения моли исковата претенция да бъде уважена
изцяло. Претендира разноски.
Ответникът „К.”
ООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
както и становище от 17.05.2018 г. във връзка с предоставената му от съда
възможност в този смисъл. Поддържа становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за изпълнение
на СМР от 13.01.2014 г. Твърди, че ищецът
не е предоставил реално извършени СМР за сумата 7059,11
лв., доколкото няма данни същите
да са изпълнени,
предвид липсата на акт № * за
приета работа. Посочва, че с писма
изх. № * г., изх. № * г. и изх. № * г., изпратени на електронната
поща на ищеца,
е поканил последния в качеството му на
изпълнител по договора да поправи
недостатъците – некачествено
извършените по договора СМР в определен срок. Въпреки тези
покани ищецът не е поправил недостатъците
от своята работа в указания му срок, за
което бил съставен констативен протокол от 31.07.2015 г. Поддържа, че некачествено
извършените СМР се състоят в следното: пропаднала настилка, пропаднали уплътнители на делатационните фуги на настилката
с шлайфан бетон, олющена и липсваща запечатка на шлайфания
бетон, дълбоки пукнатини в шлайфания бетон и др. Ето
защо и на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 от ГПК
заявява, че намалява размера на дължимите суми
по извършените СМР със сумата 7059,11
лв., предвид недостатъците на изпълнената работа. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. В условията на евентуалност прави възражение за неизпълнен договор,
като на основание
чл. 90 от ЗЗД заявява, че отказва
да заплати сумата 7059,11 лв. докато ищецът
не изпълни задължението си да отстрани и поправи
некачествено изпълнените от него СМР. С оглед изършеното от ищеца допълнение на
исковата молба по реда на чл. 143 от ГПК ответникът е оспорил твърдяните от него дефекти по
настилката да са причинени от неправилната ѝ
експлоатация като е посочил, че те
са изначални и са следствие на
некачествено изпълнение. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора. Ответникът доразвива
доводите си в писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Като доказателство по делото е приложен договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014 г., сключен между ответникa „К.”
ООД в качеството на възлoжител и ищецa „К.и.”
ООД в качеството на изпълнител, като видно от Раздел „Предмет на договора“ последният е приел да изпълни СМР – „шлайфан бетон 8 см“ на обект „А фр.“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283, иднетификатор 10135.3514.59, по плана на
ЗПЗ – север, гр. В.. Видно от т. 1.02 на същия раздел изпълнителят се е
задължил да осъществи всички СМР предмет на договора, както и всички свързани с
тях дейности, като за собствена сметка осигури всички средства – материали,
инвентар, машини и съоръжения, работна сила, лицензи, разрешителни и др., с
изкл. на електричество, вода и контейнери за боклук.
Представена е фактура № * г. издадена от ищеца с
получател ответното дружество с основание – извършено СМР на обект А. В., Акт № * г. на стойност от
23382,59 лв. без ДДС и 28059,11 лв. с ДДС, получена след приспадане от сумата
от 48500,17 лв. на платен аванс от 25117,48 лв.
Към доказателствата по делото са приложени платежни нареждания от дата
15000,00 лв. от дата 30.04.2014 г. и 6000,00 лв. от 17.12.2014 г., с които
ответникът е превел на ищеца съответните суми по банков път, с вписани
идентични основания за извършените плащания „ф. 409 09.04.2014 частично“.
Ответникът е представил констативен протокол от дата 31.07.2015 г. за обект
„Нова производствена сграда за произоводство на ароматизатораи на „А.“ В.“. В същия е посочено, че е съставен на основание чл. 9.1 от договор за
строителство на посочения обект от комисия включваща представители на ЕТ „Б.-5МД-Д. Б.“, „М.пр.м.“ ЕООД и ответника „К.“ ООД. Комисията е извършила оглед на обекта и е
констатирала некачествено извършени работи в рамките на гаранционните срокове,
сред които в позиция осем са посочени
пропаднали уплънители на дилатационните
фуги на настилката от шлайфан бетон, а на позиция девет – олющена епоксидна запечатка след ремонтиране на шлайфания бетон на трети
етаж.
Представени са писма от „К.“ ООД до „К.и.”
ООД с изх. № № * г., * г. и * г. относно обект „Нова производствена сграда за произоводство
на ароматизатораи на „А.“ В.“.
С първото писмо ищецът е уведомен, че ако в срок до 12.05.2014 г. не
започне отстраняване на констатираните забележки по изпълнената от него
шлайфана бетонова настила, по подходящ начин, удоволетворяващ
изискванията на възложителя, ответникът ще пристъпи към отстраняване на
дефектите с помощта на друг изпълнител като разходите ще бъдат удържани от
дължимите към ищеца суми.
Във второто писмо ищецът е уведомен от ответника за това, че във връзка с
негово писмо изх. № * г. последният е влязъл във връзка с доставчика на
бетонните разтвори и предстои извършване на проби и експертизи за установяване
качеството на бетонната смес, както и че очаква резултат от изпитанията на
ищеца и в случай, че се докаже нсъответствие в
качествата на бетона, разходите за репарирането му ще бъдат възстановени. С
писмото ищецът е предупреден, че изложеното не го освобождава от поетото
задължение да завърши отстраняването на констатираните недостатъци до
16.05.2014 г., тъй като след тази дата предстои монтаж на оборудване на
възложителя.
От текста на третото писмо е видно, че същото е относно констатирани дефекти
по шлайфаната бетонна настилка на процесния обект,
като в него е посочено, че за пореден път са констатирани декфекти
по шлайфаната бетонна настилка, които следва да се отстранят до 29.10.2014 г.,
а в противен случай ответникът ще пристъпи към отстраняване на дефектите с
помощта на друг изпълнител като разходите ще бъдат удържани от дължимите към
ищеца суми.
Като доказателство по делото е приета извадка от централния професионален
регистър на строителя, видно от която за строеж „А фр.“
нова производствена база за производство на арматизатори,
находящ се в УПИ * по плана на ЗПЗ – север, гр. В., с възложител ЕТ „Б.-5МД – Д. Б.“ и „К.“ ООД е съставен Акт № * от * г. и е издадено разрешение за ползване * г.
По делото е приложен и Констативен акт № 15 от 02.07.2014 г. за установяваване годността за приемане на процесния
обект, съгласно който комисия съставена от възложителя, проектантите, строителя-ответник
и строителният надзор е решила, че приема строжа
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти. В част архитектура (л. 4 от
КА) е отразено, че подовите настилки в склада и цеха на производствената сграда
са шлайфан бетон, а в другите помещения на кота 0,00
са теракота.
По делото е приобщено ч.гр.д. № * г. на СРС, видно от
което в полза на ищеца е издадена обезпечителна заповед по реда на чл. 389,
ал.1 от ГПК за обезпечаване на вземането му по настоящия иск, чрез запор върху
сметките на ответника до сумата от 7059,11 лв., при парична гаранция от 10 %.
Към доказателствата по делото е приобщено заключението на вещото лице Д.П.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза от 28.06.2018 г. и
допълнението към него от 21.09.2019 г. Експертът е заключил, че процесната фактура № * г. (за извършено СМР на
обект А.В. Акт № * г.) на стойност 28059,11 лв. с ДДС и данъчна основа 23382,59 лв., издадена
от ищеца е осчетоводена и от двете дружества. В счетоводството на ищеца вещото
лице е установило, че във връзка с фактурата са налице отразявания за две
плащания по банков път – 15000,00 лв. на 30.04.2014 г. и 6000,00 лв. от
17.12.2014 г., с посочени основания „по ф/ра * г.“. Експертизата сочи, че счетоводството на ответника е водено редовно.
Съобразно заключението на
първоначалната експертиза изготвена от вещото лице инж. П.М. при извършеният
оглед на място на 11.09.2018 г. експертът е установил, че са налице недостатъци
по изпълнената подова настилка от шлайфан бетон изразяващи се в пукнатини на
настилката, които на места са изпълнени с епоксидна смола, олющена и липсваща запечатка на шлайфания бетон, множество мрежести пукнатини
по повърхностния слой. При посещението на място вещото лице е констатирало и извуршен частичен ремонт на повърхностния слой и др.
Експертът е изчислил, че появените дефекти на
подовата настилка от шлайфан бетон съставляват 13 % от изпълнените СМР на
първия етаж, 19 % на втория етаж и 10 % на третия или средно 14 %. Последното
според вещото лице обуславя и отбив от цената собразно
установния процент дефектирала
настилка с равностойност от 6790,01 лв.
При изслушването на вещото
лице в о.с.з. същото е посочило, че съгласно ЗУТ гаранционният срок за настилки
е пет години, който в случая изтича на 13.01.2019 г. Излага, че на втория етаж
има извършен сериозен ремонт както на повърхностния слой, така и на
повърхностния втвърдител. Сочи, че са налице много пукнатини в самия бетон,
които минават през дебелината на бетоновата плоча от 8,00 см. Заявава, че съобразно доказателствата по делото последващият ремонт е извършен от ЕТ „Б.-5 МД Д. Б.“.
Съобразно заключението на повторната експертиза изготвена от вещото лице П.П., включително допълнителното заключение, не е установена
пропаднала настилка или уплътнители на дилатационните
фуги на настилката с шлайфан бетон над определените норми съгл. „Правилник за
извършване и приемане на строителните и монтажни работи“. Установени са
олющвания на първи надземен етаж, които и след корекцията им са със силно нарушена
цялост на последния завършващ слой. Установени са и радиални пукнатини с ширина
от 1 до 3 мм по настилката. Вещото лице е посочило, че вероятните причини за
установените дефекти са вибрация на конструкцията или от консистенцията
на положените бетонови смеси на настилката, но причината би могла да се
установи категорично след вземане на проба от компрометираното място. Експертът
е установил, че дефектите биха могли да се отстранят чрез китване
с епоксидни смеси, при стойност на ремонтните СМР от 3429,16 лв. Излага, че по
делото не са налице доказателства, че са предприети действия от т.нар. „грижа
за бетона след полагането му“, както и че съгласно процесният
договор за изработка в цената не е включена доставката на бетонови смеси за
настилката.
В излушването си в о.с.з.
от 18.02.2019 г. вещото лице П. е уточнило, че под преработени полета
експертизата има предвид полетата с установени пукнатини, върху които е
направена промазка за запечатване, подобно на
шпакловка, от порядъка на милиметър – милиметър и половина с епоксидна смес.
Уточнява също, че величината коефициент на покритие измерва покритието на
олющените повърхности след извършения ремонт като коефициент 1 означава, че то
е 100% ремонтирано. Излага, че дефектите са на трите етажа на обекта, но
най-силно изразени са в първия партерен етаж. Сочи, че не е описвал извършените
от ищеца ремонтни дейности, а само тези от възложителя. В последващото
излушване от 01.04.2019 г. вещото лице е изложило, че
страните по делото са го информирали за това, че бетоните за настилката са доставени от „К.“ ООД. Сочи, че
установените обрушвания по ръбовете на дилатационните фуги се дължи на експлоатационни нарушения,
за превенция от които е следвало в проекта да се заложат метални Г-образни
профили.
Съгласно заключението на екпертизата изгответна от вещото
лице Т.О. ответникът е доставил бетона за процесната
настилка. На следващо място експертът е посочил, че за да не се виждат
наличните пукнатини в шлайфания бетон е необходимо да се обработят не само
забелязаните пукнатини, а да се извърши цялостна обработка на засегнатите
полета. Дадени са два начина за извършване на такъв тип ремонтни СМР – чрез
разбиване на бетона в засегнатите полета, след което да се изпълни наново или фрезоване на участъците до здрав бетон – приблизително 1
см, след което да се възстановяват с епоксиден грумд
и структурен възстановяващ разтвор и последващо
импрегниране. Експертът сочи, че при декстващо
предприятие като процесното е приложим втория
вариант. Дадена е закръглена стойност на ремонтните СМР за репариане
на частта от шлайфания бетон с новообразуваните пукнатини от 8413,00 лв. и
16402,00 лв. за репариране на всички полета от шлайфания бетон на обекта с пукнатитни, включително и тези които са били отремонтирани.
В изслушването си в о.с.з. вещото лице
О. разяснява, че пукнатините не могат да се дължат на слягането на сградата и
вибрациите. Сочи, че констатираните пукнатини не възпрепятстват ползването на
бетонния под, но с течение на времето те ще го ограничават и тогава ще стане
така, че някои от полетата ще бъдат деформирани до такава степен, че ще
започнат да влият на експлоатацията.
Ответникът в процеса е релевирал и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Г.В.Ж. В показанията си последният сочи, че изпълнява при ответника длъжността
„Ръководител проекти“ като е бил ръководител на обект „А фр.“.
Сочи, че две три – седмици след полагане на настилката от „К. И.“ по нея се появили пукнатини, за което ищецът бил уведомявани по всякакъв
начин по телефон и имейл. В тази връзка свидетелят лично разговарял с управителя
на ищцовото дружество Хр. С. Ищецът бил поканен да изправи недостатъците по телефон и с писмо, но те
не били отстранени в цялост.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По предявения иск с правно
основание чл. 266, ал.1 вр. 79, ал.1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже,
че
между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за изработка с предмет извършване на СМР, че е изпълнил възложената
работа, която е приета от възложителя, съответно да установи
какъв е остатъкът от дължимото му се
възнаграждение.
Във връзка с горното по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представения препис от договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014 г. се установява, че страните са били обвързани от валидно облигационно отношение, като страните не
спорят по клаузите на съглашението, включително за обемите от насрещни
задължения по него.
Ответникът не е оспорил и твърденията на ищеца, които
се установяват и от приобщените по делото писмени доказателства, че за
извършените СМР последният е издал фактура № * г. на стойност 28059,11 лв. с ДДС, след приспадане на платен аванс от 25117,48
лв. без ДДС, по която възложителят е извършил плащания в полза на ищеца от
15000,00 лв. на 30.04.2014 г. и 6000,00 лв. от 17.12.2014 г., които видно от
двете приложени платежни нареждания собствено е определил като частични. Видно
от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ,
което съдът кредитира като мотивирано, обективно и компетентно дадено,
фактурата е осчетоводена от ответника. Следователно се налага изводът, че понастоящем
е формиран неизплатен остатък от задължението по фактурата в размер на именно процесната сума от 7059,11 лв.
Спорен по делото на първо място е въпросът налице ли е надлежно изпълнение в количествено измерение по договора за
изработка от страна на ищеца доколкото с отговора по чл. 131 от ГПК ответникът
е оспорил ищецът реално да е извършил
СМР за сумата от 7059,11 лв., явяваща се разликата над направените частични плащания до пълния размер
на задължението по фактурата от 09.04.2014г. на стойност 28059,11 лв. с ДДС. Това самостоятелно възражение
на ответника съдът намира за неоснователно доколкото с извънпроцесуалното си поведение установено от доказателствата по делото, ответникът
ясно е манифестирал съзнание за това,
че ищецът е изпълнил възложената му работа, макар
и само като количество. Това се установява по несъмнен за съда начин от
представените от ответника три писма до ищеца от дати 09.05.2014 г., 10.05.2014 г. и 22.10.2014, в които последният е информиран, че са налице дефекти именно по
изпълнената от него настилка – т.е. ответникът изрично е признал, че работата която
е възложил на „К.и.”
ООД е изпълнена в договорения количествен обем. След като по
делото се установяват подобни изрични изявления на ответника съдът
е длъжен да приеме същите като
признание на неизгоден за страната
факт, което се явява едно
от най-достоверните доказателства в гражданския процес и да приеме
за доказано, че ищцовото дружество
е изпълнило СМР на обект „А фр.“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори.
При наличието на подобно извънсъдебно признание ответникът не може да се брани
с възражение, че за СМР на стойност 7059,11 лв. страните
не са съствили Акт № *, доколкото би било
равносилно на това страната да черпи права от собственото си неизпълнение на клазуата на т.1.01 от Раздел VI „Метод на отчитане“ на
договора за изработка, че отчитането на действително извършените СМР се
извършва чрез двустранно измерване на всички цялостно завършени обособени части
без недостатъци, след което служител на възложителя съставя първичния отчетен
документ – „Платежен документ – Акт Образец 19“.
Всъщност основният спорен въпрос между страните е този
за основателността на
възражението по чл. 265, ал.1, предл. 3 от ЗЗД
направено от ответника с отговора по чл. 131 от ГПК за намаляване на възнаграждението на ищеца с разходите необходими за
отстраняване на некачественото изпълнение на възложената работа, изразяващо се
в дефекти по настилката от шлайфан бетон.
Горното възражение съдът намира за неоснователно, респективно и това по чл. 90 от ЗЗД, доколкото се установява, че ответникът е приел
извършените от ищеца СМР по договора от 13.01.2014 без
забележка включително в качествено отношение, по следните съображения:
С подписването без забележки на Констативен акт № * от * г. за установяване годността за приемане на строеж обект „А фр.“, включително и от представитляващия
дружеството ответник (видно от неоспорения подпис на Ат.К. на л. 215) - строител на процесния обект, се установява, че строителството на
възложената сграда е извършено съобразно одобрените инвестиционни проекти,
заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по ЗУТ както и
клаузите от договора за сключен между страните по делото. В част „Архитектура“
от акта изрично комисията е констатирала, че подовите настилки в склада и цеха на производствената
сграда са от шлайфан бетон, без обаче да са отразени наблюдения за дефекти по
настилката.
На следващо място, от кредитираното от съда като
обективно, компетентно и моитивирано заключение на
назначената ССчЕ, която ответникът-възложител не е
оспорил, се установява, че същият е осчетоводил процесната
фактура № * г., включил я е в дневниците за
покупките по ДДС и въз основа на нея е ползвал данъчен кредит. Действително в
счетоводният документ не фигурира описание по вид и стойност на възложените СМР,
но доколкото ответникът не е оспорил, че ищецът е издал фактурата именно във
връзка с извършените от последния СМР на обект „А фр.“,
не е навел и твърдения същата да касае дурги
облигационни отношения межди страните, т.е. да е издадена на друго основание, а
и в същата е отразен приспаднат заплатен от ответника аванс от 25117,48 лв.,
който кореспондира на уговорения на стр. 4 от процесния
договор, съдът намира за доказано, че фактура № * г. е съставена от ищеца именно за
дължимото му се възнаграждение по процесния договора
за СМР от 13.01.2014 г. Следователно и с оглед константната съдебна практика
съдът приема за установено, че осчетоводяването на фактурата е равносилно на недвусмислено
признание от ответника „К.“ ООД на задължението му за плащане на цената за СМР
възложени на ищеца с процесния договор, съответно за
плащането на възнаграждение за приетата работа. След като работата е приета
преди ищецът да е релевирал своите възражения досежно качеството на изпълнението, то същите се явяват преклудирани. В случая не се твърди и наличие на такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на преглеждане
или се открият по-късно. Напротив. В първото редовно о.с.з. по делото, във
връзка с предприетото от ищеца допълнение на исковата молба ответникът е
възразил, че твърдяните от него дефекти са изначални,
което изключва същите да са били скрити или да са се появили по-късно след
приемане на работата. При липсата на наделжно
въведени твърдения за недостатъци от такова естество то и страната не може да
се ползва от показанията на водения от нея свидетел Георги Желев (които следва
да се кредитират при условията на чл.172 от ГПК доколкото свидетелят е служител
на ответника), че дефектите са се появили две три – седмици след полагане на
настилката. А дори и да е обективно вярно последното твърдение, то не променя
обстоятелството, че между издаването на фактурата от 09.04.2014 г. и първото
извършено плащане по нея от 15000,00 лв. на дата 30.04.2014 г. е изминал точно
такъв период от време, за който свидетеля сочи, но въпреки това ответникът е
платил, макар и частично, а с последствие на 17.12.2014 г. е извършил ново
плащане от 6000,00 лв. Освен това в
нарежданията и за двете плащания ответникът собствено е отразил, че те
са частични, което по аргумент от обратното е косвено признание на страната, за
това че е налице неизплатен, но дължим остатък от задължението ѝ по
фактурата от 09.04.2014 г., доколкото няма логика същата изрично да впише
подобна забележка в основанието на превода ако към момента на плащанията не е
считала, че е налице такъв.
В обобщение съдът намира за доказано по делото, че възложителят-
ответник при приемане на работата не е направил възражение по смисъла на чл.264
ал.2 от ЗЗД, за неточно изпълнена работа в количествено или качествено отношение,
за това работата следва да се счита за приета съгласно чл.264, ал.3 от ЗЗД.
След установеното приемане на работата, за поръчващия е възникнало задължение
за заплащане на възнаграждение за приетата работа - чл.266, ал.1 от ЗЗД в пълен
размер, в т.ч. на неизплатения остатък от фактура № * г. възлизащ на от 7059,11 лв.
За пълнота съдът следва да посочи и следното:
И от трите заключения по допуснатите СТЕ по делото
се установява, че по изпълнената от ищеца настилка от шлайфан бетон действително
са налице дефекти изразяващи
се в пукнатини, олющена и липсваща запечатка на
шлайфания бетон, множество мрежести пукнатини по повърхностния слой. Това обстоятелствто обаче се явява ирелевантно
за изхода на делото доколкото по-горе съдът подробно мотивира извода си, че
ответникът-търговец е приел с конклудентни действия
изработеното от ищеца без забележки, следователно въпросът за качеството на
изпълненото от ищеца е стабилизиран и не може да бъде повдиган наново от
възложителя. Наред с това нито с отговора на исковата молба, нито в последващ момент страната е навела надлежно твърдения в
процеса, че недостатъците по настилката са били скрити или са се проявили
впоследствие и съдът не би могъл излизайки от рамките на диспозитивното
начало да прави подобни изводи. Дори и такива твърдения да бяха своевременно
въведени, то от неоспореното от ответника в съответната част заключение на
повторната СТЕ изготвена от вещото лице П. се установи, че причините за появата
на констатираните дефекти са или от вибрация на конструкцията или следствие на
некачествените бетонови смеси, а обрушванията по дилатационните фуги са следствие на експлоатацията и
недостатъци в проекта. И докато първата и третата алтернативно дадена причина
очевидно не може да се вмени във вина на ищеца, то за втората това се
установява от доказателствата по делото, в частност от неоспорената експертиза
на вещото лице О., която сочи, че бетоновата смес за шлайфаната настилка е
доставена не от друг, а собствено от ответника (противно на уговорката в т.
1.02 от договора), което се потвърждава косвено и от писмо № * г. изпратено до ищеца. Следователно
от събраната доказателствена съвкупност по делото се
установява, че и в двата случая ищецът не носи отговорност за дефектиралата настилка. За изчерпателност следва се посочи,
че при изслушването на вещото лице О., последният е посочил, че пукнатините по
настилката не може да се дължат на слягане на сградата и вибрации. Същевременно
доказателствената стойност на това съждение следва да
се прецени като ниско с оглед обстоятелството, че вещото лице не е имало нарочна
задача да изследва причините за появата на дефектите по шлайфания бетон, за
разлика от вещото лице П., чието заключение е в друг смисъл и съдът кредитира
изцяло.
Предвид изхода на спора
на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани от него
разноски сторени в настоящото
производство (платежни нареждания, договор за правна защита и съдействие на л. 91
и пълномощно на юрк. Чакалов на л. от ч.гр.д. № * г. на СРС), както следва:
322,36 лв. за държавна такса
за рзглеждане на иска и такса
за издаване на обезпечителна заповед по ч.гр.д. № * г. на СРС, 650,00 лв. за възнаграждение за вещите лица по допуснатите
експертизи; 682,95 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство от адв. Красимира Димитрова по
предявения иск (намалено до минимален размер с оглед основателността на
възражението на ответника за прекомерност и и действително извършения от този проц. предст. обем от правни
действия по делото), както и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение за представителство в съдебната фаза на обезпечителното
производство, определено в съответствие с Наредба за заплащането на правната
помощ. Или с решението в тежест на ответника следва да се възложи сумата от
общо 1705,31 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Неоснователно обаче е искането на
ищеца да му бъдат присъдени и разноските за юрисконсултско
възнаграждение и такси платени в изпълнителното дело по налагане на
обезпечителните мерки, долкото същите са сторени в
изпълнителен процес, където въпросът за дължимост на
сторените от взискателя или длъжника разноски е
предоставен само и единствено в дискрецията на
съдебния изпълнител.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на „К.и.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 7059,11 лв. (седем хиляди петдесет и
девет лева и единадесет стотинки), представляваща остатък по фактура № * г., цялата за сумата 28059,11 лв.,
съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан бетонов под на обща
стойност 48500,07 лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между страните
договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014 г. на обект „А фр.“
– Нова производствена база за производство на ароматизатори,
находящ се в УПИ * /идентификатор */, по плана на ЗПЗ-север, гр. В.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.и.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1705,31 лв. (хиляда седемстотин и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд, на ищеца чрез адв. Д. от САК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: