Решение по дело №330/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 74

 

гр.Хасково 04.06.2019 г.

 

Хасковският окръжен съд………………………...наказателна колегия В открито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Милена Петева                    

                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.Филип Филипов

                                                                                2.Ирена Аврамова

При секретаря Румяна Русева……………………..………….и с участието на Прокурора…Николай Трендафилов…..……., като изслуша докладваното от Председателя……………………ЧНД № 330…. по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 16 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/.

Образувано е по искане на прокурора от Окръжна прокуратура – Хасково, към което е приложена молбата на съдебните власти на ******************* за екстрадиране на лицето М. У., гражданин на Република ************* и на Република ******************. В искането се твърди, че молещата държава е изпълнила всички  изисквания на чл.12 от ЕКЕ и чл.9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция бил приложен съдебен акт, по силата на който спрямо поисканото лице било наложено наказание „лишаване от свобода“, за изпълнението на което това лице било обявено за издирване от швейцарските съдебни власти; престъплението съгласно този акт било извършено на територията на молещата държава; представени били още извлечения от приложимите законови разпоредби от наказателния закон на молещата държава, в това число и от разпоредбите, касаещи давностните срокове за изпълнение на наказанието. Посочва се, че искането за екстрадиция било направено именно във връзка с изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца“, като то изхождало от компетентен орган и било изпратено до съответния компетентен орган в замолената държава. В този смисъл според прокурора молбата отговаряла на формалните изисквания по чл.12 от ЕКЕ и затова той моли същата да  бъде уважена.

В съдебно заседание поисканото лице не оспорва основателността на искането за екстрадиция, като заявява съгласие за незабавна екстрадиция след информиране за последиците от това изявление и потвърждаването му чрез положения подпис в съдебния протокол, в който съгласието беше вписано.     

Защитникът на поисканото за екстрадиция лице също не оспорва искането, като подкрепя становището на своя доверител и потвърждава информираността му относно последиците от даденото съгласие за незабавна екстрадиция.

Прокурорът поддържа направеното искане.

Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Производството е образувано по искане на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред Върховната касационна прокуратура по реда на чл.14 ал.1 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени всички документи, описани в чл.9 ал.1 от ЗЕЕЗА. На първо място преписката съдържа официална молба от съдебните власти на Конфедерация Швейцария за екстрадиция на лицето М.У. /M. U./, роден на *** г.  в гр.****************, Република ***************. Според молбата екстрадицията на лицето се иска за изпълнението на наказание „лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца“ /от който следва да се приспадне предварително задържане от 367 дни/, наложено с Присъда /Решение/ от 29.06.2012 година на Върховния съд на кантона Цюрих. В молбата е декларирано, че присъдата е станала окончателна /влязла в сила/ на 29.06.2012 година, като искането за екстрадиция е аргументирано с получените от молещата държава данни, че осъденият е бил задържан на територията на Република България на 19.04.2019 година, което приложените по делото доказателства /Заповед за задържане от 19.04.2019 г./ действително установяват. Към молбата е приложено и копие от обвинителен акт, изготвен на 09.05.2011 година  от прокурора към Прокуратурата на кантона Цюрих и адресиран към Окръжен съд-Бюлах, който е регистрирал постъпването на този акт на 12.05.2011 година. Представено е още от молещата държава копие от решението на Върховния съд-кантон Цюрих, съдържанието на което установява следното: Производството пред този съда е било инициирано от подсъдимия У., обжалвал постановената от Окръжен съд-Бюлах присъда от 05.10.2011 г., по силата на която той е бил признат за виновен в престъпление, съставляващо тежко нарушение на Федералния закон за наркотиците и психотропните вещества, като престъплението е квалифицирано по чл.19 ал.1 параграфи 3 и 6 вр. чл.19 ал.2 б.“а“ от отменена вече редакция на същия закон, а за него на У. е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца“. Върховният съд на кантона Цюрих, към който с депозираната жалба е било отправено искане за смекчаване на отговорността чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и/или намаляване на наложеното от първоинстанционния съд наказание, е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил обжалваната присъда. В представеното решение от 29.06.2012 година фактите по делото са подложени на обстоен анализ и те сочат, че Мехмед У. е признат за виновен в извършването на две деяния – съответно на 27.03.2009 година и на 23.05.2009 г., като престъпната дейност се е изразила в това, че на първата дата У., възползвайки се от служебното си положение /като служител на *************************/ е пренесъл в митническата територия на Швейцария приблизително 8 кг кокаин, който предал на друго лице и получил възнаграждение за това, а по-късно и до 23.05.2009 година подготвил и създал условия за извършване на второ такова престъпление – внос на кокаин с тегло от 16 кг, като осъществяването на това престъпление е било осуетено  от предприетата полицейска проверка и разкриването на приносителя на наркотичното вещество до държавната граница на страната.  

Към молбата за екстрадиция са приложени още извлечения от наказателния закон на Конфедерация Швейцария и по-конкретно от разпоредбите, за нарушаването на които У. е бил признат за виновен и осъден, както и извлечение от тези, регламентиращи давностните срокове, изтичането на които погасява възможността за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Приложената извадка от нормативната уредба установява, че съгласно наказателния закон на молещата държава  наказание „лишаване от свобода  от пет до десет години“ подлежи на изпълнение в срок до 20 години, считано от момента, в който решението за налагането му е станало изпълнимо, т.е. от момента, в който осъдителният акт е влязъл в сила и е станал окончателен. В случая този момент е 29.06.2012 година, когато е било постановено решението на Върховния съд на кантона-Цюрих и считано от който според посоченото в молбата за екстрадиция, осъдителният съдебен акт е станал необжалваем, а следователно и подлежащ на изпълнение.  

При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са налице предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата държава лице. Както вече се посочи, молбата за екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл.9 ал.2 от ЗЕЕЗА /съответно чл.12 от ЕКЕ/. Анализираното по-горе съдебно решение, както и постановеният спрямо У. предварителен арест, сочат, че той е бил уведомен за образуваното против него наказателно производство, в което е било гарантирано правото му на лично участие и професионална защита, както и възможността за инстанционен контрол на постановената от Окръжен съд-Бюлах осъдителна присъда. В този смисъл в случая не се констатират условията на чл.8 т.4 от ЗЕЕЗА, при които молещата държава следва да предостави гаранции за повторно разглеждане на делото, с оглед на което и липсата на приложенията по чл.9 ал.3 т.5 от ЗЕЕЗА не следва да се третира като недостатък на екстрадиционното искане. Не са налице и другите относителни основания за отказ, изброени в  разпоредбата на чл.8 от националния ни закон /съответно чл.7 и чл.8 от ЕКЕ/, които по тази причина, а и предвид даденото съгласие за незабавна екстрадиция, не следва да бъдат подлагани на подробен коментар. Отсъстват на следващо място  и пречките за екстрадиция, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 и чл.10 от ЕКЕ/. Съдържанието на нормативната уредба на молещата държава относно давността, сочи, че възможността за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца“ не е погасена, защото давностният срок, чието начало е 29.06.2012 година /момента на влизане на присъдата в сила/ и чиято продължителност е 20 години, изчита на 29.06.2032 година, т.е. към настоящия момент погасяващото изпълнението основание категорично не е настъпило. Същият извод налагат и разпоредбите от националния ни закон, които уреждат изпълнителската давност. Според чл.82 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс наказание „лишаване от свобода за срок от три до десет години“ не се изпълнява, ако са изтекли повече от десет години от момента на влизане на присъдата в сила, т.е. според националната ни уредба давността в разглеждания случай ще изтече на 29.06.2022 година.   

На следващо място - описаните в молбата за ескрадиция деяния представляват престъпления, както по закона на молещата държава, така и по Наказателния кодекс на Република България. Представените с молбата извлечения от Федералния закон за наркотиците и психотропните вещества установяват наказуемостта на деянията, за които У. е бил признат за виновен и които са били извършени на територията на молещата държава. Фактическото изложение на престъпното поведение сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото  изпълнява обективните и субективни признаци на престъпните състави по чл.242 ал.2 и ал.4 от НК -  пренасяне през границата на страната на наркотични вещества или техни аналози без да се притежава надлежно разрешение за това. Наказанията за тези престъпления са съответно „лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба“ и „лишаване от свобода за срок от петнадесет до двадесет години и глоба“.  

Последното сочи, че наказанието, за чието изпълнение е отправена молбата за екстрадиция, изпълнява изискващият се по чл.5 от ЗЕЕЗА санкционен минимум според законодателството и на двете държави, както и че не е налице някое от основанията по чл.6 от същия закон, при които екстрадицията може да се счита за недопустима – поисканото лице е наказателно отговорно, то е гражданин на Република Турция и Република Италия, т.е. не е български гражданин и няма данни да му е било предоставено убежище към момента на постъпване на искането за екстрадиция, нито да е ползващ се с имунитет чужденец. Освен липсата на изтекла давност за изпълнение на наказанието, няма основание да се приеме, че в случая са налице някои от пречките, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 от ЕКЕ/, обосноваващи отхвърляне на молбата за екстрадиция.  Деянието, за което се иска предаването на У., няма политически характер, а от друга страна по делото не бяха събрани каквито и да е доказателства, че лицето би било подложено на преследване поради раса, религия, гражданство, етнос или религиозни убеждения, въпреки отсъствието на изрична  декларация от молещата държава за гарантиране на правата на същото в изброените по-горе сфери. Присъдата, чието изпълнение се цели, не е постановена от извънреден съд, а и следва да се очаква също, че  съдебните власти на Конфедерация Швейцария ще съблюдават спазването на специалния принцип по чл.14 от ЕКЕ, доколкото не се твърди, че срещу У. има подозрения и за други престъпления, както и ще обезпечат процесуалните права на екстрадирания, а също и прилагането на стандартите, уредени в ЕКЗПЧОС и другите международни актове относно пенитенциарните правила. За престъплението, в чието извършване У. е осъден, не е провеждане наказателно преследване в Република България и не е постановявана присъда. Не са налице и основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.

 

 С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за екстрадация на лицето М.У. е основатетлна и следва да бъде уважена. По отношение на същото лице следва да бъде постановена  мярка “задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на молещата държава.

Водим от горното и на основание чл. 17 ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът

 

                                         Р    Е    Ш   И :

 

           По молбата на Федералната служба за правосъдие на Конфедерация Швейцария от 14.05.2019 година до Министерството на правосъдието на Република България: ДОПУСКА  екстрадиция  на лицето М.У. /M. U./, роден на *** ***, *******************, гражданин на ****************** и на ***********************, в молещата държава Конфедерация Швейцария  за изпълнение на наказание „лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца“ /от което следва да бъде приспаднат предварителния арест от 367 дни/, наложено окончателно с Решение от 29.06.2012 година на Върховния съд-кантон Цюрих, Конфедерация Швейцария.

           ВЗЕМА по отношение на М.У. /M. U./ мярка за неотклонение ”задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на лицето.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Препис от решението незабавно да се изпрати  на Министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава Конфедерация Швейцария и на Върховна касационна прокуратура на Република България за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

 

 

            Председател:                                Членове: 1.                       2.