3
Производството е с правно основание чл.341,ал.1, във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК и се движи по реда на Глава ХХІ от НПК, и е образувано по постъпила въззивна жалба от лишения от свобода Осман Мехмед Ахмед, понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик против определение № 62/19.10.2006 година, постановено по ЧНД № 667/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Определението се обжалва като неправилно в частта му, с която съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил с пет месеца определеното на основание чл. 25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК за изтърпяване от Осман Мехмед Ахмед общо наказание от една година пет месеца и седемнадесет дни за осъжданията му по НОХД № 26/2006 година по описа на Свиленградския районен съд и по НОХД № 325/2006 година на Кърджалийския районен съд. Жалбодателят моли определението в тази му част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не излага съображения във връзка с искането си. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли определението да бъде потвърдено. Окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваното определение, приема за установено: С определение № 62/19.10.2006 година, постановено по ЧНД № 667/2006 година, Кърджалийският районен съд, на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, е определил на Осман Мехмед Ахмед за осъждането му с определение № 9/13.01.2006 година, постановено по НОХД № 26/2006 година по описа на Свиленградския районен съд, влязло в сила на 13.01.2006 година, за престъпление по чл. 279, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, извършено на 07.01.2006 година, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му на основание чл. 47, ал.1, б.”б” от ЗИН и за осъждането му с присъда № 52/21.06.2006 година, постановена по НОХД № 325/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, влязла в сила на 06.07.2006 година за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК, извършено на 30.12.2005 година, с която му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година пет месеца и седемнадесет дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяването му на основание чл. 47, б.”б” от ЗИН, едно общо наказание- по тежкото от двете, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от една година пет месеца и седемнадесет дни при първоначален „строг” режим на изтърпяването му на основание чл. 47, б.”б” от ЗИН. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание с пет месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му. Приспаднал от така определеното наказание е изтърпяната част към 19.10.2006 година. За да постанови определението си, Кърджалийският районен съд е обсъдил, че лишеният от свобода Ахмед е осъден с влезли в сила присъди /определение № 9/ 13.01.2006 година по НОХД № 26/2006 година на РС Свиленград, постановено по реда на чл. 414ж от НПК /отм./ съобразно чл.414и НПК /отм./ има последиците на влязлата в сила присъда/ и присъда № 52/21.06.2006 година по НОХД № 325/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, за деяния, извършени в реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Така, деянието по чл. 279, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден с влязлото в сила на 13.01.2006 година определение, е извършено на 07.01.2006 година. Второто деяние, съставляващо престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК е извършено на 30.12.2005 година, т.е. преди първото и преди да е имало влязла в сила присъда за него, като присъдата за второто деяние е влязла в сила на 06.07.2006 година и е извършено преди първото и преди за него да има влязла в сила присъда. Във връзка с това, преценката на районния съд, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.1 от НК , във вр. с чл. 23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание за осъжданията му с двата съдебни акта, е правилна. В съответствие със закона, като общо наказание за изтърпяване е определено по-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една година пет месеца и седемнадесет дни, при първоначален „строг” режим на основание чл. 47, б.”б” от ЗИН. Жалбата впрочем касае определението в частта му, с която съдът е увеличил определеното за изтърпяване общо наказание с пет месеца, на основание чл. 24 от НК, което свое решение съдът е мотивирал със завишената степен на обществена опасност на личността на осъдения, с многобройността на деянията, демонстрираща утвърдени престъпни навици, с лошите характеристични данни за същия, с извода, че така определеното общо наказание не би изпълнило целите на чл. 36 от НК, без същото да бъде увеличено. Този извод на съда е обоснован и се подкрепя от въззивната инстанции. Основание за прилагане разпоредбата на чл. 24 от НК са доказателствата, които обуславят извода, че определеното по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК общо наказание няма да осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие върху осъдения. Очевидно, определените с отделните присъди наказания на подсъдимия, не са постигнали целите си, тъй като подсъдимият е продължил да осъществява нови престъпления и само изолирането му от присъщата му социална среда го възпира от престъпната му деятелност. Очевидно, проявената снизходителност от съдилищата при определяне на наказанията на подсъдимия за всяко едно от деянията към минималния им размер с цел да му се даде възможност да се поправи и превъзпита, независимо от завишената обществена опасност на деянията и дееца, не са постигнали ефекта си. Ето защо въззивният съд счита, че като е увеличил така определеното общо наказание от една година пет месеца и седемнадесет дни с пет месеца, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, като наказанието не се явява явно несправедливо и същото е съответно на целите на наказанието и духа на закона. . Ето защо следва да бъде постановено решение, с което определението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 62/19.10.2006 година, постановено в по ЧНД № 667/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|