Решение по дело №28/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС, чрез юрисконсулт И., обжалва решение №164 от 21.11.2024 година, постановено по АНД №533/2024 година по описа на Горнооряховският районен съд, като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Твърди, че ЕФ е издаден по предвидения в закона процесуален ред и съдържа всички изискуеми реквизити. Счита за неправилен извода на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ. Неправилно според касатора е интерпретирана разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, която не е в смисъла, приложен от страна на въззивният съд. Всъщност електронният фиш не е нито акт за нарушение, нито наказателно постановление и към него последиците на посочената норма, установяваща давностни срокове, била неприложима. Иска се отмяна на решението на съда и потвърждаване на ЕФ. В съдебно заседание чрез юрк. И. поддържа касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като моли претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение да се редуцира до законово определения минимум, ако решението е в полза на тази страна.

Ответникът по касация, М. П. З. от Горна Оряховица, чрез адвокат М. Д. от ВАК отрича основателността на жалбата в подробно изложено в открито заседание становище. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура", с който на М. П. З. от [населено място], [улица], ет.3, ап.5, за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП във връзка с чл.102, ал.2 от ЗП и на основание чл.179, ал.3 във връзка с чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

За да постанови този резултат, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 25.07.2020 година в 17,41 часа, в Община Лясковец, по път 53, километър 16+7 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа било установено нарушение №АВ5СС63Е28311901Е053041F160А0719, извършено с ППС лек автомобил „Волво С60“ с №[рег. номер] с обща допустима максимална техническа маса от 1980 килограма, две оси, категория Евро 3, за което не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Според приложеният снимков материал към фиша, на процесната дата и час е заснет именно въпросният автомобил с посоченият регистрационен номер. Обжалваният пред съда електронен фиш – предвид представената справка от историята на обработка на нарушение – е издаден на 18.03.2021 година с оглед подписа с КЕП. Връчен е на 01.10.2024 година.

От правна страна съдът е приел, че електронният фиш е формално законосъобразен предвид това, че е издаден по одобрения образец и съдържа абсолютно всички реквизити. Позовавайки се на т.1 от ТП №1 от 27.02.2015 година, постановено по ТД №1/2014 година на ОСНК на ВМС и ОСС на ВАС, въззивната инстанция е приела, че в случая не е спазен давностният по характера си срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочено е, че доколкото самото заснемане на нарушението има и установителна и доказателствена функция, присъщи на АУАН, то срокът по чл.34 за провеждането и приключването на производството започва да тече именно от този момент. След като нарушението е констатирано на 25.07.2020 година, а електронният фиш е издаден едва на 18.03.2021 година, то съдът е приел, че не е спазен срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Извън посоченото, съдът е приел, че предвид нормата на чл.11 от ЗАНН е изтекла и предвидената в чл.80, ал.1, т.5 от НК давност на 18.03.2024 година към момента на връчването на наказателното постановление.

Настоящият състав намира решението за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пъ-тищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълкувател-но дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Вър-ховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по – силното и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоред-бите на този общ закон относно реда за установяване на административните на-рушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на админис-тративното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за него-вото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение – дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които изрично приравняват електронния фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното администра-тивно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Както правилно е посочил районният съд в мотивите към решението си, доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провежда-не и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/ започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай категорично е установено от доказателствата по делото, че нарушението е заснето и съответно установено на 25.07.2020 година /лист 10 от първоинстанционното дело, като ЕФ е издаден на 18.03.2021 година /лист 21 от делото на ГОРС/, т.е. извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Както многократно този касационен съд е сочил, отричането на прилагането на срока по чл. 34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност.

Що се касае до прилагането на давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, то касационната инстанция препраща към мотивите на районният съд, които напълно споделя – чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.

Следва решението да се остави в сила, като на ответника по касация се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които не са прекомерни, обратно на твърдяното от страна на касатора.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №164 от 21.11.2024 година, постановено по АНД №533/2024 година по описа на Горнооряховският районен съд,.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, да заплати на М. П. З. от [населено място], [ЕГН], разноски за касационната инстанция от 600 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.