№ 4322
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110141198 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Р. Н. АНГ. и В. Н. З..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община .... ж.к.
„....“, бл. 30, вх. А, ет. 7, ап. 19, с абонатен № 251431, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че дължат следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК:
- Р. Н. АНГ.: 142,51 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на
вземането, 15,08 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 20.11.2020 г., 18,09 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането и 4,13 лв.
- мораторна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 20.11.2020 г.
- В. Н. З.: 142,51 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на
вземането, 15,08 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 20.11.2020 г., 18,09 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането и 4,13 лв.
- мораторна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 20.11.2020 г.
1
Ответникът В. Н. З. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който заявява, че оспорва
предявените искове. Отрича да е налице облигационно отношение между него и ищеца, като
възразява да е собственик или вещен ползвател. Позовава се и на представената от ищеца
молба-декларация, от която счита, че облигационна връзка съществувала само с другия
ответник. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Ответницата Р. Н. АНГ. е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който също оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Релевира възражения за изтекла
погасителна давност за част от предявените вземания. Оспорва да е собственик или носител
на ограничено вещно право върху процесния недвижим имот. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответниците дължат описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице
облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените
количества топлинна енергия и за ответниците е възникнало задължение в претендирания
размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
2
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС
клиенти на топлинна енергия за битови нужда са собственикът, носителят на вещно право
на ползване или третите ползващи се лица, които ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика. В последния случай страни по облигационното отношение са
топлопреносното предприятие и третото ползващо се лице, а отношението със
собственика/титуляра на вещно право на ползване се възстановява едва след отпадане на
предпоставките за възникване на облигационното отношение с третото лице. С цитирания
по-горе тълкувателен акт изрично е прието, че изброяването в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е
изчерпателно, а въведеното с тази разпоредба правило следва да намери приложение само
при липсата на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Иначе казано,
постигнатото съгласие между топлопреносното предприятие и даден правен субект има
предимство пред определянето на едно лице като потребител по силата на закона.
В настоящия случай от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 88,
том II, рег. № 8918, дело № 249 от 25.06.2010г. е видно, че процесният имот е придобит от
Цветанка Борисова З.а, а от приложеното удостоверение за наследници (л. 22) е видно, че
същата е починала на 24.05.2011г., като е оставила за свои наследници двете си деца – В. Н.
З. и Р. Н. АНГ.. В същото време от приложните писмени доказателства (заявление за
откриване на партида от 07.07.2011г. – л. 17-18, декларация от 07.07.2011г. – л. 19) е видно,
че единият от съсобствениците (Р. Н. АНГ.) е поискал от ищеца откриването на партида на
негово име, за което е представено и изрично съгласие на другия съсобственик - В. Н. З..
Изявлението им е прието от ищеца с вх. номер от 07.07.2011г., като тези обстоятелства не
само не са оспорени, а индиция за това, че ищецът е бил наясно с наличието на
облигационно отношение единствено с Р. Н. АНГ. съставлява и фактът, че именно
топлонопреносното предприятие е представило по делото цитираните документи (заявление
на Р.А. за откриване на партида и съгласие на В.З.). От изложеното следва, че през
процесния период не е съществувало облигационно отношение между ищеца и ответника
В.З., а за пълния размер на задълженията следва да отговаря другият съсобственик Р.А.. В
същия смисъл са и Решение от 20.02.2020г. по в.гр.д. № 12086/2019г. по описа на СГС, II-Б
с-в, Решение от 24.02.2022г. по в.гр.д. № 870/2021г. по описа на СГС, IV-Б с-в, Решение №
404 от 16.01.2020 г. по в. гр. д. № 11353/2019 г. по описа на СГС, II-А с-в и др., постановени
по сходни на настоящия казуси.
Следователно предявените срещу В.З. искове се явяват неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
При наличието на облигационно отношение между ищеца и Р.А., следва да се приеме, че в
тежест на последната е възникнало задължение да заплаща консумираната в имота топлинна
енергия, като установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено е
от значение за доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може
да доведе до отхвърлянето му, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
3
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „МХ Елвеко“ ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа
годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление,
отделена от 2 бр. радиатори с ИРРО и 1 бр. щранг-лира в банята без ИРРО, топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване съобразно показанията на 1 бр. водомер за топла
вода и топлинна енергия, отделена от сградната инсталация. Установено е, че стойността на
потребената топлинна енергия при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки
се равнява на 276,90 лв. При това положение, следва да се кредитира изцяло заключението
на вещото лице, като се приеме, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния
период се равнява на 276,90 лв.. Следователно предявеният срещу Р.А. (която отговаря за
пълния размер на задълженията към ищеца) иск за сумата от 142,51 лв. се явява основателен.
Частично основателно е възражението на ответницата за погасяване на част от задълженията
поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е
процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В приложимите в случая Общи
условия на ищеца, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни
дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ). Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение на
които са приложими тези общи условия, започва да тече от 46-тия ден, т.е. вземането за м.
септември 2017г. – от 15.11.2017г., вземането за м. октомври 2017г. – 16.12.2017г. и пр. В
настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 27.11.2020г., поради което
погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за периода от 01.05.2017г. до
30.09.2017г., като не са погасени вземанията за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г.,
които съобразно приетата по делото съдебно-техническа експертиза се равняват на 276,90
4
лв. Следователно предявеният срещу Р.А. (която отговаря за пълния размер на задълженията
към ищеца) иск следва да се уважи като основателен за сумата от 142,51 лв. за периода от
01.10.2017г. до 30.04.2019г. като се отхвърли за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По отношение на услугата за дялово
разпределение в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага (арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, като вземането за м.10.2017г. става изискуемо на 31.10.2017г. и се погасява
по давност след 31.10.2020г., а вземането за м.11.2017г. става изискуемо на 30.11.2017г. и се
погасява по давност след 30.11.2017г. Ето защо, предявеният от ищеца срещу Р.А. (която
отговаря за пълния размер на задълженията към ищеца) иск за главница за услугата за
дялово разпределение се явява основателен за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. и за
сумата от 18,09 лв. (доколкото пълният размер на задължението е 34,38 лв., определен по
реда на чл. 162 ГПК след приспадане на задължението за м.10.2017г. в размер на 1,80 лв. от
общия размер от 36,18 лв.), като следва да се отхвърли за периода от 01.10.2017г. до
31.10.2017г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенциите и установената липса на главни задължения
на ответника В.З., на отхвърляне подлежат и предявените срещу него искове за мораторна
лихва. Що се касае до акцесорните претенции по отношение на ответницата Р.А., съдът
намира следното:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. Съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., приложими към непогасената
част от главницата, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят,
като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
5
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно при действието на тези общи условия, топлопреносното
предприятие не начислява лихва за забава върху задължения, определени по прогнозна
консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че в случая ответницата Р.А. дължи единствено мораторна лихва
върху общите фактури, касаещи потребена топлинна енергия при действието на общите
условия от 2016г., която в случая съдът намира, че се равнява на 14,50 лв. за периода от
15.09.2018г. до 20.11.2020г., определена при условията на чл. 162 ГПК. Следователно
предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да се
уважи като основателен до сумата от 14,50 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.11.2020г. и
се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15,08 лв. и за периода
от 15.08.2018г. до 15.09.2018г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжникът се счита в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове, а ответниците – съобразно отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР
№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ищецът има право на
разноски единствено от ответницата Р.А., определени съобразно уважената част от
предявените срещу нея искове, както следва: 12,17 лв. – държавна такса в заповедното
производство, 24,34 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
12,17 лв. – държавна такса за исковото производство, 48,68 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 146,04 лв. – разноски за експертиза. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА, в полза на процесуалния представител на Р.А. –
адв. Ил. Ас. Н. следва да се присъди сумата от 7,84 лв., а в полза на процесуалния
представител на В.З. – адв. Сн. К. К. сумата от 300 лв., представляващи адвокатски
възнаграждения за оказаната на ответниците безплатна адвокатска помощ в исковото
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Р. Н.
АНГ., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ...., бл. 18А, вх. Д, ет. 7, ап. 102 дължИ на
„Т С“ ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „....“ № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми:
142,51 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община .... ж.к. „....“, бл. 30, вх. А, ет. 7, ап. 19,
с аб. № 251431 за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
27.11.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, 14,50 ЛЕВА – мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 20.11.2020 г., 18,09 ЛЕВА - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.09.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 14,50 лв. до пълния предявен размер от 15,08 лв. и за периода от
15.08.2018г. до 15.09.2018г., иска за главница за дялово разпределение за периода от
01.10.2017г. до 31.10.2017г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,13 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 20.11.2020 г.., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59593/2020г. по описа
на СРС, 63 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „....“ № 23Б срещу В. Н. З., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. .... II,
бл. 231, вх. Б, ет. 7, ап. 41 искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл.
86 ЗЗД за признаване за установено, в отношенията между страните, че ответната страна
дължи на ищеца следните суми: 142,51 лв. – главница за незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община ....
ж.к. „....“, бл. 30, вх. А, ет. 7, ап. 19, с аб. № 251431 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, 15,08 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 20.11.2020 г., 18,09 лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и 4,13 лв. -
мораторна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 20.11.2020 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59593/2020г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА Р. Н. АНГ., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ...., бл. 18А, вх. Д,
ет. 7, ап. 102 да заплати на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „....“ № 23Б сторените по делото разноски, както следва: 12,17 ЛЕВА –
държавна такса в заповедното производство, 24,34 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, 12,17 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 48,68
ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 146,04 ЛЕВА –
7
разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „....“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. Сн. К. К. от Софийска адвокатска колегия сумата от
300 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в исковото
производство на ответника В. Н. З..
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„....“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ил. Ас. Н. от Софийска адвокатска колегия сумата от
7,84 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в исковото
производство на ответницата Р. Н. АНГ..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „МХ Елвеко“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8