№ 2379
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110205776 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. Н., ЕГН **********, против наказателно
постановление № 25-4332-004088 от 05.03.2025 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на
чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на извършено нарушение.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят изцяло поддържа
депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното
НП. Заявява, че не бил извършил твърдяното нарушение.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в откритото
съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. ***, с които иска
жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
1
прави възражение за прекомерност на евентуално поискано адвокатско
възнаграждение от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано
пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.02.2025 г. срещу жалбоподателя И. В. Н. бил съставен АУАН №
3362334 за това, че на същата дата около 11:45 часа в град София, по ул. „***“,
в посока от бул. „***“ към ул. ****“, управлявал лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № ***, като на кръстовището с ул. „***“ не пропуснал
пресичащия по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и пътен
знак Д-17 пешеходец, пресичащ отдясно наляво спрямо посоката на движение
на автомобила.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Нарушението
било квалифицирано по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз
основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление
№ 25-4332-004088 от 05.03.2025 г., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.183,
ал.5, т.2 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява единствено от
съставения АУАН, тъй като свидетелите П. П. и Е. Н. не можаха изобщо да си
спомнят за случилото се, дори след предявяването на акта. Нарушението се
изразява в непропускане на пресичащ пешеходец, което няма как да се
установи от писмени доказателства, а единствено от показанията на
свидетели-очевидци, но такова обстоятелство нито един от свидетелите не си
спомняше. Поради това съдът намира, че показанията на свидетелите не
допринасят за изясняване на релевантните факти, включени в предмета на
доказване по делото, относно обстоятелството има ли извършено нарушение,
в какво се състои то и кой е неговият автор. Свидетелите потвърждават
2
съставянето на АУАН (респ. подписването му като свидетел), но нито един от
тях не пресъздава каквито и да било релевантни спомени във връзка с
непропускането на пешеходеца, дори след предявяването и запознаването с
процесния АУАН. Свидетелите не можаха да депозират показания, от които
съдът да извлече данни относно обстоятелствата, при които е извършено
посоченото в АУАН и НП нарушение. Потвърждаването на факта за съставяне
на АУАН, полагане на подпис като актосъставител или свидетел на
нарушението, не може да замести необходимостта от приобщаване на такива
доказателства, от които да се извлекат данни за всички елементи от състава на
твърдяното нарушение (от обективна и субективна страна). Ето защо от
техните показания съдът установи единствено авторството на АУАН и
подписването му от свидетелката Н., но не извлече информация относно
твърдяното нарушение. Актосъставителят и свидетелят по акта изрично
заявиха, че нямат никакъв спомен от конкретния случай. Самият АНО, в чиято
тежест е доказването на административното обвинение, също не положи
никакви усилия - негов представител не се яви в съдебно заседание и не
ангажира допълнителни доказателства за установяване на административното
нарушение, освен представения по делото АУАН. Същият обаче не може да се
ползва с доказателствена сила, тъй като служи за повдигане на
административното обвинение спрямо нарушителя и изложеното в него
нарушение подлежи на доказване чрез способите, доказателствата и
доказателствените средства, предвидени в НПК, към който препраща ЗАНН.
Съставеният АУАН доказва единствено, че на процесната дата
актосъставителят П. П. е съставил срещу жалбоподателя И. Н. акт за
установяване на административно нарушение за извършено такова по чл.119,
ал.1 от ЗДвП, но дали действително нарушението е било извършено остана
недоказано, понеже тези факти не могат да се извличат само и единствено от
съставения АУАН. Не само това, но в съдебно заседание беше разпитана
свидетелката *** Н.а, която е съпруга на жалбоподателя и очевидец, като при
разпита си тя категорично заяви, че не е имало никакъв пешеходец на
пешеходната пътека. В тази връзка не само, че полицейските служители не си
спомнят обстоятелства около твърдяното нарушение, поради което то остава
недоказано от техните показания, но дори има и свидетел-очевидец, който
свидетелства именно в насока, че пешеходец не е имало на пешеходната
пътека, като реално неговите показания не се оборват от нито едно останало
3
доказателство, поради което съдът няма основание да не кредитира думите на
свидетелката Н.а за липса на извършено нарушение от съпруга й.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
В хода на производството не бяха събрани доказателства, установяващи
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя И. Н..
Действително в преценката си дали да издаде наказателното постановление
АНО се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При
оспорване на издаденото НП, по силата на чл.14, ал.2 от НПК, вр. чл.84 от
ЗАНН, в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. Независимо, че в чл.189, ал.2
от ЗДвП е посочено, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, то това правило се прилага
единствено във фазата на административното доказване пред АНО, но не и в
съдебната фаза пред съда, където се прилагат правилата на НПК, понеже тази
разпоредба противоречи на един от основните принципи в НПК, застъпен в
чл.14, ал.2 и гласящ, че доказателствата и средствата за тяхното установяване
не могат да имат предварително определена сила, каквато дава на акта чл.189,
ал.2 от ЗДвП. Друг основен принцип е този за невиновност, застъпен в чл.16
от НПК, съгласно който нарушителят следва да се счита за невинен до
установяване на противното с влязъл в сила правораздавателен акт.
Приемането на становището, че редовно съставеният акт по ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, би означавало да се наруши
посоченият принцип и да се приема, че след като срещу нарушителя е
съставен АУАН, то той е виновен в извършването на посоченото в него
нарушение, освен ако това не се обори от други доказателства по делото.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност
на наказващия орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези,
посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Съдът намира, че в
процесния случай не се събраха доказателства, сочещи жалбоподателя Н. като
извършител на вмененото му административно нарушение, а именно да не е
4
пропуснал пресичащ пешеходец на пешеходна пътека. Единствено чрез
съставения АУАН не може да се установи твърдяното нарушение, понеже
както беше посочено по-горе, същият няма доказателствена сила относно
обстоятелствата, касаещи случилото се – време, място, начин на извършване
на нарушението и лицето, което го е извършило, тъй като той служи за
повдигане на административното обвинение спрямо нарушителя и
изложеното в него нарушение подлежи на доказване чрез способите,
доказателствата и доказателствените средства, предвидени в НПК. Съдът
разпита непосредствено актосъставителя П. П. и свидетеля по акта Е. Н., но и
двамата не успяха да изложат релевантни факти, свързани с непропускане на
пешеходец от страна на водача. Не само, че полицейските служители не си
спомнят обстоятелства около твърдяното нарушение, поради което то остава
недоказано от техните показания, но дори има и свидетел-очевидец, който
свидетелства именно в насока, че пешеходец не е имало на пешеходната
пътека, като реално неговите показания не се оборват от нито едно останало
доказателство, поради което съдът няма основание да не кредитира думите на
свидетелката Н.а за липса на извършено нарушение от съпруга й. По делото не
се събраха каквито и да било доказателства в подкрепа на издаденото НП,
поради което и предвид обстоятелство, че вмененото на жалбоподателя
нарушение остана недоказано, атакуваното НП следва да бъде отменено.
След като наказателното постановление се отменя, то няма как да бъде
уважено искането на процесуалния предявител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна жалбоподателят не
претендира разноски в производството, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-004088 от 05.03.2025
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на И. В. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6