М О
Т И В И
към присъда по
НЧХД №419/2017 година
по описа на Б
РАЙОНЕН СЪД
Производството по делото е образувано с
разпореждане от 06.10.2017г. на И.ф.Председателя на Районен съд – гр.Б по
подадена тъжба от С.И.Л.,ЕГН **********,с постоянен адрес *** чрез пълномощника
си адвокат С.Р.Н. против подсъдимите М.Т.Г.,Г.Т.Г. и М.Г.П.,и
тримата от с.О.Л.,област Софийска, с обвинение за извършено престъпление от
всеки от тях по чл.130,ал.1 от НК, за това, че на 10.05.2017 година вечерта към 19.30
часа в с.О.Л., област Софийска, са причинили лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без
разстройство на здравето, а именно: контузия и хематом в основата на носа и
хематоми и повърхностни охлузвания в окосмената част на главата на С.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
като са му нанасяли удари с юмруци по главата.В тъжбата се поддържа,че на 10.05.2017г.
вечерта към 19.30 часа си тръгвал с
колата си заедно със семейството си - съпругата си и трите им малолетни деца от
дома на тъста си -Г. Стефанов Г. за собственото му жилище и в този момент с
колата си пристигнала и сестра му Д И В , която се била върнала от
Франция.Тъжителят твърди,че слязъл от колата да я види и в това време
пристигнали с кола и тримата подсъдими, за да се интересуват от баща си намиращ
се в гр.Тулуза - Франция.Сестра му им отговорила, че той не е пожелал да се
прибере заедно с нея,а е отишъл да живее на друг адрес. Тъжителят установява,че
предложил на подсъдимите да им даде телефона си,за да се обадят от него на баща
си, но незнайно защо М. и Г. се афектирали от неговото предложение, налетяли на бой и започнали да му нанасят редица удари по
главата,челната част на лицето, окосмената част на главата и двамата по три
удара през кратък интервал от време,като към тях се присъединил и М., който се
включил в тези удари, който му нанесъл два последователни удара в челната част
на лицето.Тъжителят поддържа,че дошли близките му и го отървали от тях,като станали
свидетели на побоя. Тъжителят установява,че се обадили на полицията по тел: 112
и полицаи дошли на място, съставили протокол, след което всеки си отишъл.Тъжителят
твърди,че с действията си тримата подсъдими му причинили увреждания,опасни за
живота , изразяващи се в : оток и насиняване по главата, повърхностни
охлузвания в окосмената част на главата, кървене от носа , болки и страдания ,
подробно описани в медицинското свидетелство,което му било съставено на
11.05.2017г., издадено от ЕТ„**П” ПО ХЗ-д-р Н.Тъжителят заявява,че причинените
болки и страдания продължили повече от 10 дни, получил разстройство на
здравето, не бил в състояние да помага на семейството си в най-обикновените
битови дейности, не се чувствал добре, бил в състояние на дискомфорт.
Тъжителят е на становище,че с действията си подсъдимите осъществили състава на
чл.130,ал.1 от НК и моли да бъдат призовани на съд и след доказване на
изложеното в тъжбата бъдат осъдени при условията на чл.54 от НК,а също на основание
чл.84 ал.1 вр.с чл.85 от НПК да бъде приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес и предявения граждански иск срещу
тримата подсъдими , солидарно, за сумата от 3000.00 / три хиляди / лева за
причинените му неимуществени вреди - по 1000.00.лева / хиляда / всеки един от
тях .
С определение в съдебно
заседание на 06.12.2017г. съдът е
допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените
граждански искове от тъжителя С.И.Л., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** против подсъдимите : Г.Т.Г., с ЕГН **********, от с. О.Л.,
област Софийска за обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението, за сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева; М.Г.П., с ЕГН **********
***, за обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, за
сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и М.Т.Г., с ЕГН ********** ***, за
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, за сумата
в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, а също го е
конституирал като граждански ищец в процеса.
В
съдебно заседание повереника на тъжителя С.И.Л.
адвокат С.Р.Н. моли да бъде постановена
присъда, с която да бъдат признати тримата подсъдими за виновни, за престъплението, за което са
обвинени,тъй като счита, че са налице предпоставките за това и са събрани
доказателства в тази насока. Адвокат С.Н. моли да се обърне внимание на заключението на
медицинската експертиза и се вземе предвид и тежкото съдебно минало на Г.Т.Г. и
М. Т.Г.. Адвокат
С.Н. моли в предвид писменните и гласни доказателства, да бъдат осъдени
подсъдимите,като им бъдат наложени съответните наказания предвидени в НК,както
и да бъдат уважени гражданските
претенции,а също да бъде постановено да бъдат заплатени и направените съдебни и
деловодни разноски.
Тъжителят С.И.Л.
поддържа тъжбата си в съдебно заседание и поддържа казаното от повереника си адвоката С.Р.Н..
Защитникът на подсъдимите Г.Т.Г., М.Г.П. и М.Т.Г. – адвокат Х.Я. в съдебно заседание пледира да бъдат постановени оправдателни
присъди по отношение на тримата подсъдими. Адвокат Я. излага съображения,че в
предвид на твърденията, че на частния тъжител са нанесени удари,същите не се
потвърждават от показанията на разпитаните свидетели - преки очевидци, като
нито един от тях не е потвърдил подсъдимия Г.Т.Г. да е нанасял удари на
тъжителя, т.е. изобщо не би следвало по
отношение на него да се признае, че е виновен, тъй като по никакъв начин не е
доказано обвинението,а по отношение на останалите двама подсъдими, за които се
твърди, че са нанасяли удари, по делото са разпитани две групи свидетели-първата
група свидетели са доведени от тъжителя и това на първо място е неговата
съпруга Лалка Стефанова и втория свидетел Людмил Г. и единственият свидетел,
който сочи, че двама от подсъдимите са нанасяли удари по частния тъжител това е
Л Сва – съпругата му,а св. Людмил Г. потвърдил, че е бил удрян тъжителя, но заявява,че
не е видял кой точно го е ударил и тези показания не би могло да се кредитират
в подкрепа на обвинението. Адвокат Я. излага съображения,че по отношение на
св.Лалка Стефанова би следвало да се отчете нейната заинтересованост от изхода
на делото, тъй като е съпруга на тъжителя и не следва да се кредитират
показанията и. Адвокат Я. счита,че в противовес на тези показания и на тези
свидетели са показанията на останалите свидетели - Пенчо Йоков
Григоров и Иван Величков Стефанов и това са лица, които по никакъв начин не са
свързани, нито с подсъдимите, нито с тъжителя,като същото важи и за втория
свидетел Людмил Г. и би следвало да се счита, че тези свидетели след като нямат
връзка със страните, би следвало да дават показания незаинтересовани, т.е. показанията
им да бъдат кредитирани като правдиви. Адвокат Я. изтъква,че тези свидетели в
показанията си потвърждават за възникнал скандал между страните, но
същевременно казват, че след възникването на скандала и скарване, С. е побягнал
към двора си и бягайки се е ударил в една порта и това описание напълно
кореспондира с нараняването, което той е получил в областта на лицето. Адвокат Я.
изразява становище,че вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза
твърди, че е възможно това нараняване да е получено именно по този начин,а що се
отнася за останалите наранявания, действително има такова освидетелстване от
медицинско лице, но по делото не са събрани никакви доказателства по какъв
точно начин са получени тези наранявания и кой ги е причинил. Адвокат Я. счита,
че подсъдимите следва да бъдат оправдани и по една друга причина, а именно:
повдигнато им е обвинение за причиняване на лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 от НК, която включва разстройство
на здравето, освен в случаите на средна и тежка телесна повреда,а по делото е
приета и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, съгласно която
пострадалия е претърпял болки и
страдания, но не е имало разстройство на здравето,а претърпените болки и
страдания вследствие нанесени удари, представляват състав на престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, за каквото обаче няма повдигнато обвинение, т.е. така както
е повдигнато обвинението, деянието е несъставомерно,
поради което и тримата подсъдими само на това основание би следвало да бъдат
оправдани. Адвокат Я. като се позовава на тези мотиви, моли да бъде постановена оправдателна присъда по отношение
и на тримата подсъдими, както и да бъдат присъдени направените от тях разноски за адвокатска защита.
Подсъдимият Г.Т.Г. в съдебно
заседание не се признава за виновен по
обвинението му за извършено престъпление
по чл.130, ал.2 НК,възползва се от правото си да не дава обяснения по делото и
в последната си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият М.Г.П. в съдебно
заседание не се признава за виновен по
обвинението му за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК, възползва се от
правото си да не дава обяснения по делото и в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Подсъдимият М.Т.Г. в съдебно
заседание не се признава за виновен по
обвинението му за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК, възползва се от
правото си да не дава обяснения по делото и в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 10.05.2017г. към 19.30 часа тъжителя С.И.Л. и съпругата му Лалка Георгиева Стефанова,заедно с децата си,си тръгвали
с колата от с.О.Л. и в този момент дошла сестрата на тъжителя Д В за да ги види, тъй като се върнала
от Франция.В този момент покрай дома на тъжителя минавал подсъдимия М.Т.Г. с жена си и поискал да говори с Д В за баща си,който работел при нея в
чужбина и от който нямал вест,при което влязъл в двора.В
този момент С.Л. излязъл от колата
и се приближил до него,като в това време в двора нахлули и останалите подсъдими Г.Т.Г. и М.Г.П..Тримата подсъдими поискали от С.Л. телефонния номер на баща си,за да му се обадят и Л. им подал мобилния си телефон те сами да му се
обадят,но същите не разполагали с телефонния му номер. По този повод станал
скандал между тъжителя и подсъдимите и М. ударил С.Л.
по носа, със свит юмрук,един - два пъти, от
което му потекла кръв, а също и М. го ударил
в главата, по челото. В този момент се събрали повече хора и започнали да ги
разтървават,като се включил и св.Людмил Лилов Г..Тъжителят Л. се обадил на
тел.112 за да уведоми полицейските органи за побоя
и на място дошли полицейските служители от РУ Правец М.П.П. и С.М.В.,които
изяснили обстоятелствата около приключилия побой над тъжителя от подсъдимите .
Вследствие на нанесения му
побой С.Л. получил травма на главата и носа и бил посинял под очите,като имал и
кръв и по този повод посетил със съпругата си болницата в Ботевград,където бил
освидетелстван и му била оказана медицинска помощ.
От медицинско свидетелство за
пред съд №9/11.05.2017г., издадено от д-р Ц Н-хирург е видно,че на 10.05.2017г. тъжителя С.И.Л. е получил травматични
увреждания ” Контузио ет хематома регио… назалис.Хематома
ет екскориационес регио париеталис капитис”.
От заключението на вещото
лице д-р Д.Н. по назначената
съдебно-медицинска експертиза,се установява,че С.И.Л. е получила следните
травматични увреждания: контузия и хематом в основата на носа; хематоми и повръхностни охлузвания в окосмената част на главата,което
нараняване по своя медико-биологичен характер е предизвикало болка и страдание
и същото може да бъде предизвикано по
механизма на удар с твърд,тъп предмет и
може да бъде получено от удари с юмруци.
От прокурорска преписка
№478/2017г по описа на РП Ботевград,е видно,че е отказано да се образува
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.1 от НК.
Съдът приема, че не се доказа по
безспорен начин, както от обективна,така и от субективна страна подсъдимия Г.Т.Г. да е осъществил
състава на престъпление по чл.130,ал.2 от НК, за което да му се ангажира предвидената в закона наказателна
отговорност.
От обективна страна не са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението от подсъдимия
Г.Т.Г., а именно не се
доказва същия на
10.05.2017 година вечерта към 19.30 часа в с.О.Л., област Софийска, да е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания
без разстройство на здравето, а именно: контузия и хематом в основата на носа и
хематоми и повърхностни охлузвания в окосмената част на главата на С.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
като му е нанасял удари с юмруци по главата, с което да е осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.В показанията си нито един от
разпитаните свидетели не установи Г.Г. да е нанасял
удари на тъжителя С.Л..Първоначално само св.Л Г С – съпруга на тъжителя
заявяваше в показанията си,че тримата подсъдими започнали да удрят С. едновременно,като първо започнал М.,
втория бил Г. и трети М.,но впоследствие при изясняване на случая се коригира и
отрича да е видяла Г. да удря съпруга и.В този смисъл няма събрани безспорни
доказателства,от които да се установява,че подсъдимия Г. е участвал в побоя и
нанесъл удари на тъжителя,от които да му е причинена лека телесна повреда,при което не
следва да се ангажира наказателна му отговорност по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съдът призна подсъдимия Г.Т.Г., роден на ***г. в
гр. Перник, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин,
неженен, с начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за невинен, за това на 10.05.2017
година вечерта към 19.30 часа в с.О.Л., област Софийска, да е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без
разстройство на здравето, а именно: контузия и хематом в основата на носа и
хематоми и повърхностни охлузвания в окосмената част на главата на С.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
като му е нанасял удари с юмруци по главата, с което да е осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението за извършено
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Относно предявения граждански
иск
от тъжителя С.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
против подсъдимия Г.Т.Г., с ЕГН ********** ***, за обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението, за сумата в размер на 1000.00 /хиляда/
лева.
С оглед недоказаност на обвинението срещу
подсъдимия Г.Т.Г. за извършено
престъпление по чл.130,ал.2 от НК,съдът
отхвърли предявения от С.И.Л., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** против подсъдимия Г.Т.Г., с ЕГН ********** от с. О.Л.,
област Софийска граждански
иск в размер на 1 000 / хиляда/ лева, представляващ обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението – болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на извършване на деянието – 10.05.2017г. до окончателно и
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Съдът приема, че се доказа по
безспорен начин, както от обективна,така и от субективна страна,че подсъдимия М.Г.П. е осъществил състава на
престъпление по чл.130,ал.2 от НК, за което следва да му се ангажира предвидената в закона наказателна отговорност.
От обективна страна са осъществени всички
обективни признаци на състава на престъплението от подсъдимия М.Г.П., а именно : на 10.05.2017 година, вечерта към 19.30
часа в с.О.Л., област Софийска, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето, а именно:
контузия и хематом в основата на носа и хематоми и повърхностни охлузвания в
окосмената част на главата на С.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
като му е нанасял удари с юмруци по главата, в областта на носа.Безспорно се
установява от показанията на св. Лалка Георгиева Стефанова - съпруга на
тъжителя,че на 10.05.2017г. към 19.30 часа си тръгвали с децата с колата от с.О.Л.
и в този момент дошла зълва и Д В да ги
види, тъй като се върнала от Франция, при което в двора им влезли и М. с жена
си,който минавал по пътя и искал да
говори със зълва и и след като С. излязъл от колата станал боя. Св.Л С
установява,че първо започнал М. след което дошли всички и започнали да се
бият,като повода бил,че искали телефона да се обаждат на баща си. Св.Л С
твърди,че съпруга и им казал, че ще даде телефона да се обадят на бащи си, но
те не поискали и тримата започнали да удрят С. едновременно,като първо започнал
М., втория бил Г. и трети М.. Свидетелката установява,че се събрали повече хора
и дошъл отсреща М. и го ударил,а М. ударил С. с ръце в главата, отгоре в челото
със свит юмрук. Макар и първоначално свидетелката да твърди,че и Г. удрял
съпруга и,впоследствие е категорична,че не е видяла Г. да удря съпруга и,а за М.
потвърждава,че дошъл и ударил съпруга и по носа, със свит юмрук, един - два пъти,
от което му потекла кръв, а също и М. го ударил
в главата, по челото. Св.Лалка Стефанова
потвърждава факта,че имало доста хора,които се намесили да ги разтървават,като
се включил и Л,а също повикали полиция. Свидетелката установява,че от ударите
мъжът и получил травма на главата и носа и бил посинял под очите,като имал и
кръв и по този повод посетили болницата в Б. В показанията си св.Л Л Г. е колеблив и твърди,че страните по делото са му комшии
и бил свидетел на скарването им,като някой от тримата подсъдими ударил
тъжителя, но не е видял точно кой го е ударил. Св.Г. твърди,че С. след ударите
имал доста кръв по носа. В показанията си св. И В С установява,че през месец
май 2017г., между 18.00 часа и 19.00 часа, в с. О.Л., в циганската махала двамата
братя М. и Г. отишли при С., който се прибрал от чужбина за да го питат за баща
им,който бил при него и сестра му във Франция и се занимавал с просия и при
разговора поискали телефона му. Свидетелят твърди,че видял С., който бил в
двора си да се удря в една порта и след
това извикал полиция.След пристигането на полицаите, С. им казал да вземат
мерки,тъй като ще ги уволни в противен случай. Св.Г. заявява,че не е видял
някой от тримата да удрят С.,а само чул, че искат номера на телефона на баща
си,а също отново потвърждава,че видял как С. тичал в двора си и си ударил главата
в портата. Св.П Й Г в показанията си установява,че познава и С. и подсъдимите и
знае за случай в с.О.Л.,когато между тях имало разправия и скарване,при което
започнали да се дърпат. Свидетелят твърди,че подсъдимите искали от С. номера на
баща им за да го чуят, тъй като той проси за него във Франция. Свидетелят
твърди,че никой не е удрял С.,а той стигнал до вратата и се подхлъзнал и ударил
в нея и имал кръв по главата. С. се обадил в полицията и ги заплашил,че ще ги
вкара в затвора, че има пари. Свидетелят твърди,че дошли двама полицаи и ги
предупредили да не се саморазправят,като подписали протоколи. Св. М.П.П. – полицейски служител в РУ-П установява,че ходил с
колегата си по сигнал на проверка,но не
установил конфликт, тъй като се били разбрали.Свидетелят заявява,че не е бил
пряк свидетел на инцидента и не си спомня кой от тримата подсъдими е бил на
място и няма спомен какво е написал в докладната записка по повод случая, но го
потвърждава.Св.С.М.В. също полицейски служител в РУ-П установява,че на
10.05.2017г. бил изпратен на инцидент - възникнал скандал между лица в
махалата,които започнали да се бият, но
подробности не си спомня. Свидетелят твърди,че когато отишли на място, едните лица
били пред едната къща, а другите пред другата. Св.В. твърди,че имало събрани 30
човека и всички започнали да обясняват и в сведенията и докладната записка,
която написал всичко е описано подробно. Св.Д Т Г установява,че миналата година
станал конфликт между братята и и тъжителя. Св.Г твърди,че отишли на годеж и видели,че
Д и С. се прибрали и отишли при тях да попитат как е баща им, тъй като чули, че
са го продали и е бит и поискали номера му да разговарят с него,при което С.
излязъл и им дал телефона си,за да му се обадят,но те му нямали номера. В този
момент започнали да викат и да се карат и Стефчо побягнал към къщата си, отворил
портата и оттам се ударил в портата. Свидетелката твърди,че от тримата
подсъдими никой не е удрял С.. Свидетелката
установява,че след като С. се ударил, му потекла кръв от носа и извадил пари от
портмонето си и казал, че ще ги съди, че има пари,след което отишли в
полицията.
При
така изложените обстоятелства съдът кредитира показанията на св.Л Г С - съпруга на тъжителя,които са обстоятелствени, логични,подробно излагащи случилото се на
10.05.2017г. към 19.30 часа в с.О.Л. и от които
безспорно се установява,че М. е
ударил съпруга и по носа, със свит юмрук,един - два пъти, от което му потекла кръв, а също и М. го
ударил в главата по челото.Тези обстоятелства се потвърждават и от писменните
доказателства - медицинско свидетелство за пред съд №9/11.05.2017г., издадено от д-р Цветан Ненчев-хирург,от което е видно,че на 10.05.2017г. тъжителя С.И.Л. е получил травматични увреждания ”Контузио ет хематома регио… назалис.Хематома
ет екскориационес регио париеталис капитис”,а също от заключението на вещото лице д-р Д.Н. по назначената съдебно-медицинска експертиза, съгласно което С.И.Л. е получила
следните травматични увреждания: контузия и хематом в основата на носа;хематоми и повръхностни охлузвания в окосмената част на главата,което нараняване по своя
медико-биологичен характер
е предизвикало болка и страдание и същото може да бъде
предизвикано по механизма на
удар с твърд,тъп предмет и може да бъде
получено от удари с юмруци.Съдът не кредитира показанията на
свидетелите И В С,
П Й Г и Д Т Г относно
твърдяното от тях,че тъжителя С.Л. побягнал към къщата си,
отворил портата и се ударил в портата,като се
самонаранил и никой от тримата подсъдими не го е удрял,тъй като са в противоречие
с останалите доказателства по делото и явно целят оневиняване на подсъдимите в
предвид на близките отношения с тях – съседски и роднински.Видно и от
поясненията на вещото лице Д.Н. при приемане на заключението му
в съдебно заседание обикновено ако
е остър премета, ще има пръсване
на кожата, а удара с твърд тъп
предмет или тъпоъгълна форма не предизвикват рана, а хематом и оставят следи, в зависимост от интензивността
на енергията на удара и този твърд предмет е юмрука, и той би
могъл да направи такова нараняване. Вещото лице пояснява,че ако С. се е ударил в портата трябва много пъти да се е удрял в портата,като в областта на носа
би могъл да е еднократно удара и да се получи от удар във врата, но множеството
охлузвания в теменната част на главата няма как да се получат от един удар във
вратата, и трябва много пъти да се е удрял. В този смисъл не се
потвърждава поддържаното от свидетелите за удар на тъжителя във вратата,тъй
като не би могло при еднократен удар да се получат множеството
охлузвания в теменната част на главата,констатирани
при С.Л..От показанията на свидетеля Л Л Г. ,които са
колебливи и непълни не се установява кой от тримата подсъдими е нанасял удари
на тъжителя,макар и да твърди,че е бил бит.Полицейските служители М.П.П. и С.М.В. също не
установяват на място да са констатирали побой над тъжителя от подсъдимите,тъй
като след като отишли в с.О.Л. инцидента бил приключил и следвало да изясняват
какво е станало от там присъстващите лица.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11,ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия , съдът прие, че са налице основанията на чл.78а от НК,за освобождаването му от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание „глоба”, тъй като за престъплението по чл.130, ал.2 от НК закона
е предвидил наказание „лишаване от свобода” до шест месеца или „пробация” или глоба от сто до триста лева; от деянието няма
данни за причинени имуществени вреди и подсъдимия не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.VІІІ,раздел ІV от НК
видно от справка за съдимост №61/11.01.2018г. на БРС. Съдът на основание чл. 78а,ал.1 от НК освободи
подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по
чл.130, ал.2 от НК и на основание
чл.78а,ал.1 от НК му наложи административно наказание „глоба”
в размер на 1000.00 / хиляда /
лева,
платима в полза на държавата,по сметка на Републиканския бюджет, което определи
в минималния по закон размер в предвид и на наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни и липсата на отегчаващи вината
обстоятелства.
Съдът приема,че така наложеното наказание е
съответно на извършеното престъпление и ще допринесе за осъществяване на целите
на наказанието, изложени в чл.36 от НК,а именно да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави,да се въздейства
предупредително върху него с оглед бъдеща превенция от извършване на подобни
деяния и да се въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове
на обществото.
Относно
предявения граждански иск от тъжителя С.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
против подсъдимия М.Г.П., с ЕГН ********** ***, за обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от престъплението, за сумата в размер на 1000.00
/хиляда/ лева.
В предвид
доказване на обвинението срещу М.Г.П. за извършено престъпление по
чл.130,ал.2 от НК и причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето, а именно:
контузия и хематом в основата на носа и хематоми и повърхностни охлузвания в
окосмената част на главата на С.И.Л., съдът прие,че предявеният иск за
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението е основателен
и доказан за сумата от 300.00 лева и в този размер следва да бъде уважен,а в
останалата част до пълния предявен размер следва да се отхвърли,като
неоснователен и недоказан.Съдът съобразно принципа на справедливост съгласно
чл.52 от ЗЗД определи размера от 300.00 лева,в който следва да бъде уважен
гражданския иск и прие,че така определения размер ще репарира напълно
причинените неимуществени вреди – болки и страдания от престъплението.
Съдът осъди М.Г.П., с
ЕГН ********** ***, да
заплати на С.И.Л., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***,
сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от престъплението – болки и страдания, както
и сумата в размер на 276.00 /двеста седемдесет и шест/ лева, за направени
съдебни и деловодни разноски, от които 6.00/шест/ лева за държавна такса, 70.00/седемдесет/ лева за възнаграждение на
вещото лице и 200.00 /двеста/ лева за адвокатски хонорар , като отхвърли
гражданския иск в останалата част за разликата от уважения до пълния предявен
размер от 1000.00 /хиляда/ лева, като
неоснователен и недоказан.
Съдът приема, че се доказа по
безспорен начин, както от обективна,така и от субективна страна,че подсъдимия М. Т.Г.
е осъществил състава на престъпление по чл.130,ал.2 от НК, за което следва да му
се ангажира предвидената в закона
наказателна отговорност.
От обективна страна са осъществени всички
обективни признаци на състава на престъплението от подсъдимия М. Т.Г.,
а именно : на 10.05.2017 година, вечерта към 19.30 часа в с.О.Л.,
област Софийска, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болки и страдания, без разстройство на здравето, а именно: контузия и
хематом в основата на носа и хематоми и повърхностни охлузвания в окосмената
част на главата на С.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като му е нанасял удари с юмруци
по главата, в областта на челото. Безспорно се установява от показанията на св. Лалка
Георгиева Стефанова - съпруга на тъжителя,че на 10.05.2017г. към 19.30 часа си
тръгвали с децата с колата от с.О.Л. и в този момент дошла зълва и Д В да ги види, тъй като се върнала от
Франция, при което в двора им влезли и М. с жена си,който минавал по пътя и
искал да говори със зълва и и след като С.
излязъл от колата станал боя. Св.Ла С установява,че първо започнал М. след
което дошли всички и започнали да се бият,като повода бил,че искали телефона да
се обаждат на баща си. Св.Л С твърди,че съпруга и им казал, че ще даде телефона
да се обадят на бащи си, но те не поискали и тримата започнали да удрят С.
едновременно,като първо започнал М., втория бил Г. и трети М.. Свидетелката
установява,че се събрали повече хора и дошъл отсреща М. и го ударил,а М. ударил
С. с ръце в главата, отгоре в челото със свит юмрук. Макар и първоначално
свидетелката да твърди,че и Г. удрял съпруга и,впоследствие е категорична,че не
е видяла Г. да удря съпруга и,а за М. потвърждава,че дошъл и ударил съпруга и
по носа, със свит юмрук, един - два пъти, от което му потекла кръв, а също и М.
го ударил в главата, по челото. Св.Лалка
Стефанова потвърждава факта,че имало
доста хора,които се намесили да ги разтървават,като се включил и Л,а също
повикали полиция. Свидетелката установява,че от ударите мъжът и получил травма
на главата и носа и бил посинял под очите,като имал и кръв и по този повод
посетили болницата в Ботевград. В показанията си св.Л Л
Г. е колеблив и твърди,че страните по делото са му комшии и бил свидетел на
скарването им,като някой от тримата подсъдими ударил тъжителя, но не е видял
точно кой го е ударил. Св.Г. твърди,че С. след ударите имал доста кръв по носа.
В показанията си св. И В С установява,че през месец май 2017г., между 18.00
часа и 19.00 часа, в с. О.Л., в циганската махала двамата братя М. и Г. отишли
при С., който се прибрал от чужбина за да го питат за баща им,който бил при
него и сестра му във Франция и се занимавал с просия и при разговора поискали
телефона му. Свидетелят твърди,че видял С., който бил в двора си да се удря в
една порта и след това извикал
полиция.След пристигането на полицаите, С. им казал да вземат мерки,тъй като ще
ги уволни в противен случай. Св.Г. заявява,че не е видял някой от тримата да
удрят С.,а само чул, че искат номера на телефона на баща си,а също отново
потвърждава,че видял как С. тичал в двора си и си ударил главата в портата.
Св.П ЙГ в показанията си установява,че познава и С. и подсъдимите и знае за
случай в с.О.Л.,когато между тях имало разправия и скарване,при което започнали
да се дърпат. Свидетелят твърди,че подсъдимите искали от С. номера на баща им
за да го чуят, тъй като той проси за него във Франция. Свидетелят твърди,че
никой не е удрял С.,а той стигнал до вратата и се подхлъзнал и ударил в нея и
имал кръв по главата. С. се обадил в полицията и ги заплашил,че ще ги вкара в
затвора, че има пари. Свидетелят твърди,че дошли двама полицаи и ги
предупредили да не се саморазправят,като подписали протоколи. Св. М.П.П. – полицейски служител в РУ-П установява,че ходил с
колегата си по сигнал на проверка,но не установил конфликт, тъй като се били
разбрали.Свидетелят заявява,че не е бил пряк свидетел на инцидента и не си
спомня кой от тримата подсъдими е бил на място и няма спомен какво е написал в
докладната записка по повод случая, но го потвърждава.Св.С.М.В. също полицейски
служител в РУ-П установява,че на 10.05.2017г. бил изпратен на инцидент -
възникнал скандал между лица в махалата,които
започнали да се бият, но подробности не си спомня. Свидетелят твърди,че
когато отишли на място, едните лица били пред едната къща, а другите пред
другата. Св.В. твърди,че имало събрани 30 човека и всички започнали да
обясняват и в сведенията и докладната записка, която написал всичко е описано
подробно. Св.Д Т Га установява,че миналата година станал конфликт между братята
и и тъжителя. Св.Г твърди,че отишли на годеж и видели,че Донка и С. се прибрали
и отишли при тях да попитат как е баща им, тъй като чули, че са го продали и е
бит и поискали номера му да разговарят с него,при което С. излязъл и им дал
телефона си,за да му се обадят,но те му нямали номера. В този момент започнали
да викат и да се карат и Стефчо побягнал към къщата си, отворил портата и оттам
се ударил в портата. Свидетелката твърди,че от тримата подсъдими никой не е
удрял С.. Свидетелката установява,че
след като С. се ударил, му потекла кръв от носа и извадил пари от портмонето си
и казал, че ще ги съди, че има пари,след което отишли в полицията.
При
така изложените обстоятелства съдът кредитира показанията на св.Л Г С - съпруга на тъжителя,които са
обстоятелствени, логични,подробно излагащи
случилото се на 10.05.2017г. към 19.30 часа в с.О.Л. и от които безспорно се установява,че М. е ударил съпруга и по носа, със свит
юмрук,един - два пъти, от което му
потекла кръв, а също и М. го ударил в главата по челото.Тези обстоятелства се
потвърждават и от писменните доказателства - медицинско свидетелство за пред
съд №9/11.05.2017г., издадено от д-р Ц Н-хирург,от което е видно,че на 10.05.2017г. тъжителя С.И.Л. е получил травматични увреждания ”Контузио ет хематома регио… назалис.Хематома
ет екскориационес регио париеталис капитис”,а също от заключението на вещото лице д-р Д.Н. по назначената съдебно-медицинска експертиза, съгласно което С.И.Л. е получил
следните травматични увреждания: контузия и хематом в основата на носа;хематоми и повръхностни охлузвания в окосмената част на главата,което нараняване по своя
медико-биологичен характер
е предизвикало болка и страдание и същото може да бъде
предизвикано по механизма на
удар с твърд,тъп предмет и може да бъде
получено от удари с юмруци.Съдът не кредитира показанията на
свидетелите И В С,
П Й Г и Д Т Г относно
твърдяното от тях,че тъжителя С.Л. побягнал към къщата си,
отворил портата и се ударил в портата,като се
самонаранил и никой от тримата подсъдими не го е удрял,тъй като са в
противоречие с останалите доказателства по делото и явно целят оневиняване на
подсъдимите в предвид на близките отношения с тях – съседски и роднински.Видно
и от поясненията на вещото лице Д.Н. при приемане на заключението му
в съдебно заседание обикновено ако
е остър премета, ще има пръсване
на кожата, а удара с твърд тъп
предмет или тъпоъгълна форма не предизвикват рана, а хематом и оставят следи, в зависимост от интензивността
на енергията на удара и този твърд предмет е юмрука и той би
могъл да направи такова нараняване. Вещото лице пояснява,че ако С. се е ударил в портата трябва много пъти да се е удрял в портата,като в областта на носа
би могъл да е еднократно удара и да се получи от удар във врата, но множеството
охлузвания в теменната част на главата няма как да се получат от един удар във
вратата, и трябва много пъти да се е удрял. В този смисъл не се
потвърждава поддържаното от свидетелите за удар на тъжителя във вратата,тъй
като не би могло при еднократен удар да се получат множеството охлузвания в
теменната част на главата,констатирани при С.Л..От показанията на свидетеля Людмил Лилов Г. ,които са колебливи и непълни не
се установява кой от тримата подсъдими е нанасял удари на тъжителя,макар и да
твърди,че е бил бит.Полицейските служители М.П.П. и С.М.В. също не
установяват на място да са констатирали побой над тъжителя от подсъдимите,тъй
като след като отишли в с.О.Л. инцидента бил приключил и следвало да изясняват
какво е станало от там присъстващите лица.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11,ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия , съдът взе в предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство
отежненото му съдебно минало и осъжданията му,видно от справка за съдимост
№59/11.01.2018г. на БРС и при условията на чл. 54 от НК, вр.чл.42а,
ал.2, т.1, т.2, във вр.ал.1 и ал.3, т.1 от НК и
чл.42б, ал.1 от НК му наложи наказание
“пробация”,
включващо следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване на подсъдимия
пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице, два пъти седмично за срок от
6/шест/месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът
приема,че така наложеното наказание ще съдейства за осъществяване на целите на
наказанието, изложени в чл.36 от НК,а именно да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави,да се въздейства
предупредително върху него с оглед бъдеща превенция от извършване на подобни
деяния и да се въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове
на обществото.
Относно предявения граждански
иск
от тъжителя С.И.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
против подсъдимия М. Т.Г., с ЕГН ********** ***, за обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от престъплението, за сумата в размер на 1000.00
/хиляда/ лева.
В предвид доказване на обвинението срещу
М. Т.Г. за
извършено престъпление по чл.130,ал.2 от НК и причиняване на лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на
здравето, а именно: контузия и хематом в основата на носа и хематоми и
повърхностни охлузвания в окосмената част на главата на С.И.Л., съдът прие,че
предявеният иск за обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението е основателен и доказан за сумата от 300.00 лева и в този размер
следва да бъде уважен,а в останалата част до пълния предявен размер следва да
се отхвърли,като неоснователен и недоказан.Съдът съобразно принципа на
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД определи размера от 300.00 лева,в който
следва да бъде уважен гражданския иск и прие,че така определения размер ще репарира
напълно причинените неимуществени вреди – болки и страдания от престъплението.
Съдът
осъди
М. Т.Г., с
ЕГН ********** ***, да
заплати на С.И.Л., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***,
сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение, за
причинените му неимуществени вреди от престъплението – болки и страдания, както
и сумата в размер на 276.00 /двеста седемдесет и шест/ лева, за направени
съдебни и деловодни разноски, от които 6.00/шест/ лева за държавна такса, 70.00/седемдесет/ лева за възнаграждение на
вещото лице и 200.00 /двеста/ лева за адвокатски хонорар, като отхвърли
гражданския иск в останалата част за разликата от уважения до пълния предявен
размер от 1000.00 /хиляда/ лева, като
неоснователен и недоказан.
Съдът не възприема доводите на защитника на
подсъдимите адвокат Я.,
че същите следва да бъдат оправдани и по една друга причина, а именно:
повдигнато им е обвинение за причиняване на лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 от НК, която включва разстройство
на здравето, освен в случаите на средна и тежка телесна повреда,а по делото е
приета и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, съгласно която
пострадалия е претърпял болки и
страдания, но не е имало разстройство на здравето,а претърпените болки и
страдания вследствие нанесени удари, представляват състав на престъпление по чл.130,
ал.2 от НК, за каквото обаче няма повдигнато обвинение, т.е. така както е
повдигнато обвинението, деянието е несъставомерно,
поради което и тримата подсъдими само на това основание би следвало да бъдат
оправдани,тъй като с оглед на изложените
фактически обстоятелства в тъжбата съдът определя правната квалификация на
деянието,независимо от факта,че е цитирана разпоредба от закона съгласно която
се приема от тъжителя,че е извършено спрямо него престъпление.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.190,ал.1 от НПК съдът осъди С.И.Л.,с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Г.Т.Г., с ЕГН ********** от с. О.Л., област Софийска, сумата в размер на 200.00 /двеста/ лева, за
направени по делото разноски – за изплатен адвокатски хонорар.
Съдът осъди М.Г.П., с ЕГН********** ***, да заплати сумата в размер на 50.00 /петдесет/
лева, за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в полза на
държавата, платими по сметка на РС-гр.Б.
Съдът
осъди
М. Т.Г., с
ЕГН ********** ***, да
заплати сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, в полза на държавата, платими по сметка на
РС-гр.Ботевград.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си по НЧХД №419/2017г.
по описа на Б районен съд.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :