№ 6112
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110150255 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД..
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена
с молба от 05.10.2023 г. срещу ответниците Д. Й. К., Р. Д. К., Й. Д. К., С. Д. К.,
И. Д. К. и А. Д. К. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца
суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ***, аб. № 174753, както следва:
1/ Д. Й. К. – 7/12 от общото задължение, равняващи се на: 309.54 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 98.25 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 4.90 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
1.58 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
2/ Р. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
1
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
3/ Й. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
4/ С. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
5/ И. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
6/ А. Д. К. - 1/12 от общото задължение, равняващи се на: 44.22 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
04.2020 г., 14.04 лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв.
- цена на услуга дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
2
периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една
страна/ и Д. К. и починалата му съпруга Е. Н. К. /явяваща се наследодател на
всички ответници/ - от друга страна, е съществувало облигационно
правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Твърди, че е доставил топлинна енергия в
топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от
потребителите на топлинна енергия Д. К. и Е. К., притежаващи това качество
по силата на качеството си „собственик“ на имота в рамките на процесния
период.
Сочи, че с оглед настъпилата смърт на единия от потребителите – Е.
К., искът се предявява срещу нейните наследниците по закон – петте й деца и
преживелият й съпруг Д. К. /отговарящ за 6/12 от задължението на лично
основание/.
Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните
задължения, равняващи се по размер на притежаваната от тях наследствена
квота. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Д. К. депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва притежаваното от нея качество на потребител на топлинна енергия,
както и реалната доставка на енергия в имота; оспорва доказателствената
стойност на представените от ищеца документи, както и изпълнението на
нормативните изисквания, свързани с доставка и отчитане на топлинна
енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенциите на ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Р. Д. К. депозира отговор на
исковата молба, чрез назначения по делото особен представител – адв. К., с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
притежаваното от нея качество на потребител на топлинна енергия. Не
оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота. Прави възражение за
3
изтекла погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Й. Д. К., Д. Й. К., И. Д. К. и А.
Д. К. не подават отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с Д. К. и наследодателя на ответниците Е. К., съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление
и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в качеството им на наследници
на починалия клиент на топлинна енергия /а по отношение на Д. К. – и в
лично качество/, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена
квота.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че
процесният топлоснабден имот е придобит през 1994 г. от Д. Й. К. по силата
на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавните имоти /л. 17/.
Към датата на придобиване на имота, Д. К. се е намирал в граждански
4
брак с Е. Н. К. /л. 175/, с оглед на което имотът е имал статут на бездялова
съпружеска имуществена общност.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници
/л.58/, Е. К. е починала на 01.07.2021 г., т.е. преди края на исковия период по
настоящото дело, като е оставила за наследници по закон преживелия си
съпруг и петте си деца – всички конституирани като ответници по делото.
С оглед на това, предвид прекратяване на СИО със смъртта на единия
съпруг и при съобразяване с разпоредбите на Закона за наследството,
собственици на процесния недвижим имот след смъртта на Е. К. са:
преживелият съпруг Д. Й. К. /с квота 7/12 от имота/ и петте деца на
наследодателя - Р. Д. К., Й. Д. К., С. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К., всеки с квота от
по 1/12 от имота
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците се явяват
материалноправно отговорни за заплащането на потребената в имота
топлинна енергия.
В качеството им на титуляри на правото на собственост, последните
се явяват и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на
потребената в него топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твъри и не се установява ответниците да са с
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се
по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните
5
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се
по делото, че начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпреде. от ФДР при спазване нормативната уредба. Установява се по делото,
че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
действащата нормативна уредба.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетата по делото СТЕ експертиза, реално потребеното
количество топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от 435.95
лева - т.е. по-малко общия размер на претендираната главница от 530.64.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените по отношение на
ответниците Й. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К. главни искове за заплащане на по
1/12 ид.части от процесните установени по основание и размер претенции за
потребена в имота топлинна енергия следва да се уважат частично до
размера на сумата от 36.33 лева – главница за топлинна енергия /равняваща
се на 1/12 от доказания размер на потребената енергия в размер на 435.95
лева/, като се отхвърлят като неоснователни за горницата до пълния размер на
претенцията спрямо всеки от тях от 44.22 лева.
Предявения иск по отношение на ответника Д. Й. К. за заплащане на
по 7/12 ид.части от процесните установени по основание и размер претенции
за потребена в имота топлинна енергия следва да се уважи частично до
размера на сумата от 254.30 лева – главница за топлинна енергия, като се
отхвърли като неоснователен за горницата до пълния размер от 309.54 лева.
Ответниците С. Д. К. и Р. Д. К. своевременно са упражнили правата
си по чл. 120 ЗЗД като са заявили възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба
вземания, което възражение е частично основателно.
6
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 11.09.2023 г., следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за главница за топлинна енергия и дялово
разпределени за целия исков период са погасени по давност.
Предвид изложеното главните искове за топлинна енергия и дялово
разпределение спрямо ответниците С. Д. К. и Р. Д. К. следва да се отхвърлят
изцяло като погасени по давност.
По исковете за заплащане на цена за услуга дялово разпределение:
Установява се по делото от представените писмени доказателства и от
изготвените експертизи, че услугата за дялово разпределение в имота е
реално извършвана, като нейната обща стойност възлиза на 8.42 лева –
какъвто е и соченият от ищеца общ размер на претенцията.
С оглед на това, исковете за главница за услуга дялово разпределение
за исковия период от м.07.2020 – м.11.2020 г. по отношение на Й. Д. К., Д. Й.
7
К., И. Д. К. и А. Д. К. следва да се уважат изцяло за припадащата им се част.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, доколкото, изчислен по реда на чл. 162 ГПК,
пълният размер на мораторното обезщетение върху основателния размер на
8
главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от общо 138.11 лева, съдът
намира следното:
Ответниците Й. Д. К., И. Д. К. и А. Д. К. , отговарящи за 1/12 от
задълженията, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца сумата
от по 11.51 лева, а за горницата до 14.04 лева – исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Ответникът Д. Й. К., отговарящ за 7/12 от задълженията, следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 80.56 лева, а за горницата до
пълния размер на претенцията от 98.25 лева – искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на ответниците С. Д. К. и Р. Д. К., с оглед извода на
съда за неоснователност на главното задължение, исковете за акцесорната
претенция за лихва се явяват изцяло неоснователни.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията срещу всички
ответници се явява изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
9
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвър.та част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски по иска си срещу
ответниците за заплатена държавна такса в размер на 600 лв, 300 лева -
депозит за СТЕ, 20 лева - държавна такса за съдебно удостоверение, както и е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева.
Сторил е и разноските за възнаграждение за особен представител в
размер на 400 лева, които разноски, доколкото касаят единствено исковете,
предявени срещу ответника Р. Д., не следва да се разпределят пропорционално
между другите ответници, а следва да останат в тежест на ищеца /доколкото
съдът достигна до извод за неоснователност на исковете/.
Предвид изложеното, общият размер на разноските на ищеца, който
следва да бъде разпределен по съразмерност, възлиза на сумата от 1020 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена общо сумата от 836.57 лева – дължима в условията на
разделност, съобразно квотата им, от четиримата ответници, по отношение на
които исковете са частично основателни.
От страна от ответника С. К. са претендирани разноски за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, предвид
неоснователността на предявените искове.
Останалите ответници не са претендирали разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 254.30 лв. – стойност на
10
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
***, аб. № 174753, за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението; 80.56 лв –
мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 4.90 лв. - цена на услуга
дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу Д. Й. К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
за горницата над сумата от 254.30 лева до пълния предявен размер на
претенцията за главница за топлинна енергия от 309.54 лева за периода от
м.05.2019 г. – м. 04.2020 г – като неоснователен.
за горницата над сумата от 80.56 лева до пълния предявен размер на
претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна
енергия в размер на 98.25 - като неоснователен;
За сумата от 1.58 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Д. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 36.33 лв. – стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. №
174753, за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението; 11.51 лв – мораторна лихва от
15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв. - цена на услуга дялово разпределение за
периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу Й. Д. К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
за горницата над сумата от 36.33 лева до пълния предявен размер на
претенцията за главница за топлинна енергия от 44.22 лева за периода от
м.05.2019 г. – м. 04.2020 г – като неоснователен.
11
за горницата над сумата от 11.51 лева до пълния предявен размер на
претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна
енергия в размер на 14.04 - като неоснователен;
За сумата от 0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.а Д. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 36.33 лв. – стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
***, аб. № 174753, за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
/11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението; 11.51 лв –
мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв. - цена на услуга
дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу И.а Д. К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
за горницата над сумата от 36.33 лева до пълния предявен размер на
претенцията за главница за топлинна енергия от 44.22 лева за периода от
м.05.2019 г. – м. 04.2020 г – като неоснователен.
за горницата над сумата от 11.51 лева до пълния предявен размер на
претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна
енергия в размер на 14.04 - като неоснователен;
За сумата от 0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 36.33 лв. – стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. №
174753, за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
12
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението; 11.51 лв – мораторна лихва от
15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв. - цена на услуга дялово разпределение за
периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу А. Д. К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
за горницата над сумата от 36.33 лева до пълния предявен размер на
претенцията за главница за топлинна енергия от 44.22 лева за периода от
м.05.2019 г. – м. 04.2020 г – като неоснователен.
за горницата над сумата от 11.51 лева до пълния предявен размер на
претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна
енергия в размер на 14.04 - като неоснователен;
За сумата от 0.23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г. – като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Р. Д. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 44.22 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ***, аб. № 174753, за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., 14.04
лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв. - цена на услуга
дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г., 0.23 лв. – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. –
28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението – като погасени по давност и неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу С. Д. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 44.22 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
13
в гр. София, ***, аб. № 174753, за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., 14.04
лв – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., 0.70 лв. - цена на услуга
дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 11.2020 г., 0.23 лв. – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. –
28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението – като погасени по давност и неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Й. К., ЕГН **********,
Й. Д. К., ЕГН **********, И.а Д. К., ЕГН **********, и А. Д. К., ЕГН
**********, да заплатя на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
при условията на разделна отговорност /при квоти – за Д. К. 7/12 от сумата, а
за Й. К., И.а К. и А. К. – по 1/12 от сумата/, общо сумата от 836.57 лева -
разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на С. Д. К., ЕГН **********, сумата от 400
лева – адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Далсия” ООД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14