Определение по дело №902/2024 на Административен съд - Хасково

Производство по реда на чл.268 и сл. Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалба на Г. Д. М. и И. Д. М. и двамата от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. В. И., срещу Решение №250 от 17.09.2024 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което в едната и част е оставена без разглеждане жалба вх.№ 94-00-6906/03.09.2024г., подадена от Г. Д. М. и И. Д. М., с която е обжалвана оценка на недвижими имоти, изнесени за продажба по реда на ДОПК, на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, а в другата и част е оставена без уважение, на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК.

В жалбата е обективирано особено искане за спиране на процедурата по продажба чрез търг с явно наддаване, насрочена за 20.09.2024г. по изпълнителни дела № *********/2022г. и №*********/2022г. на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково до окончателното до приключване на настоящото производство с влязъл в законна сила съдебен акт.

Жалбоподателите обосновават това особено искане с факта, че продажбата на имотите по опредената от публичния изпълнител продажна цена е значително под тяхната пазарна стойност, а продажбата на имотите и тяхната стойност значително надхвърля размера на дълга.

Съдът, след като се запозна с жалбата и приложените доказателства, както и представената административна преписка, намира особеното искане за спиране на процедурата по продажба чрез търг с явно наддаване, насрочена за 20.09.2024г., съответно спиране на производството по изпълнителни дела № *********/2022г. и №*********/2022г. на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково до окончателното приключване на настоящото производство с влязъл в законна сила съдебен акт, за недопустимо, поради следните съображения:

Разпоредбите на глава 27 от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП и съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл.268 от ДОПК, да спре изпълнението /изпълнителното дело/, респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. В чл.266 ал.4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Съдът няма компетентност да спира принудителното изпълнение. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл.222 и чл.222а от ДОПК е публичния изпълнител в изчерпателно изброените случаи. Налице е и изключение от това правило, въведено в чл.267 ал.2 т.2 от ДОПК.

От така цитираните правни разпоредби е видно, че в ДОПК не е предоставена възможност съдът да спре изпълнително дело, а такова правомощие е предоставено само и единствено на публичния изпълнител. Изключение от това правило, както бе посочено и по-горе, е въведено в чл.267 ал.2 т.2 от ДОПК, съгласно който решаващият орган може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. Защитата срещу действията на публичния изпълнител се осъществява по реда на чл.266 и сл. от ДОПК, по който ред длъжникът или взискателят може да обжалва и разпореждането на публичния изпълнител по чл.222 от ДОПК, с което принудителното изпълнение е спряно или е отказано спиране. Липсата на законова правна регламентация е свързано с това, че се касае до изпълнително производство - изпълнение на публични държавни вземания, по отношение на което разпоредбите на чл.166 и сл. от АПК, касаещи възможност за спиране изпълнението на обжалван /не влязъл в сила/ административен акт не важат, тъй като в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установените задължение с вече влязъл в сила акт /данъчен акт, както и на невлязъл в сила ревизионен акт, който е годно изпълнително основание/. Защитата срещу принудителното изпълнение е законово гарантирана - по административен ред и по съдебен ред - за длъжника, така и за взискателя и за трето лице, което заявява самостоятелни права върху вещта - чл.266 и чл.268 от ДОПК и законосъобразността на действията на публичния изпълнител - в конкретния случай ще бъде разрешена от съда по същество на спора.

В настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл.297 ал.4 във вр. с чл.280 ал.1 от АПК, както и нормата на чл.397 ал.1 т.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Субсидиарното прилагане на АПК и ГПК е допустимо само за неуредените случаи, какъвто спирането на принудително изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК не е.

И не на последно място следва да се посочи, че към настоящия момент, видно от приложените по делото доказателства, процесният търг е проведен на 20.09.2024г., съгласно Протокол за провеждане на търг с явно наддаване изх.№ [рег. номер]-103-0000136/20.09.2024г. и Протокол за провеждане на търг с явно наддаване изх.№ [рег. номер]-***/***., като от същите става ясно, че тръжната процедура няма внесени депозити и няма регистрирани участници.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеното искане за спиране е недопустимо и предпоставя оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираното в жалбата на Г. Д. М. и И. Д. М. и двамата от [населено място], срещу Решение №250 от 17.09.2024 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, особено искането за спиране на процедурата по продажба чрез търг с явно наддаване, насрочена за 20.09.2024г., съответно на производство по изпълнителни дела № *********/2022г. и №*********/2022г. на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, до приключване на настоящото производство с влязъл в законна сила съдебен акт и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 902/2024г. по описа на Административен съд Хасково, в тази му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 дневен срок, считано от връчването му на страните.

На основание чл.138 ал.1 АПК, препис от определението да се изпрати на страните.