Решение по дело №135/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 165
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Таня Кандилова
Дело: 20221100500135
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова

Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100500135 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№ 521/96.01.2022 г. (вх.№ ИМ -
172/5/09.11.2021 г. при ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС) на ЗД „Е.”
АД, гр.София – действащо чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б.Г., срещу
действията на частен съдебен изпълнител М.П., по изп.дело № 20218510402601,
обективирани в Постановление за разноски с изх.№ 76542 от 22.10.2021 г., с което е
оставено без уважение искането на дружеството, в качеството му на длъжник по това дело,
да се намалят приетите разноски на взискателя до сумата от 50 лева, както и определеният
размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
В жалбата се излагат доводи, че определеното възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ взискателя по изпълнителното дело е прекомерен и не съответства на
правната и фактическа сложност на делото, като единствените предприети от
пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в същата на способа на изпълнението, като в този смисъл
разпоредбата на чл.13, т.2 от НЗПП е неприложима, а юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде намалено до предвидения в чл.27, ал.2 НЗПП минимален размер. Поддържа
се и че приетата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е прекомерна; че включването
на адвокатското такси и разноски, начислени по самото изпълнително производство в
събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата, е незаконосъобразно, тъй като материалният
1
интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по
изпълнителния лист.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на
КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.дело № 20218510402601, обективирани в
Постановление за разноски с изх.№ 76542 от 22.10.2021 г., и да намали размера на
юрисконсултското възнаграждение до предвидения в чл.27, ал.2 НЗЗ размер, както и да се
коригира размера на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като същата
се намали от 467.84 лева на 312.09 лева с вкл. ДДС. Претендира присъждането на разноски
по делото.
Ответникът "Застрахователна компания Л.И." АД в срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е
депозирал писмено становище по жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на
действие СГС, по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е
неоснователна, като са изложени подробни съображения за това.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното производство е образувано на 07.10.2021 г. въз основа на издаден
изпълнителен лист от 18.12.2020 г. по гр.д. № 81041/2017 г. по описа на СРС, ГО, 161
състав, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на ЗК "Л.И."
АД, гр. София за изпълнение паричното задължение на ЗД "Е." АД, гр.София за заплащане
на сумите, както следва: сумата в размер на 1 9998.33 лв., ведно със законната лихва от
15.11.2017 г. до окончателното изплащане - непогасена част от платено застрахователно
обезщетение по полица № 93001310003848/11.03.2013 г. за имуществена застраховка
"Каско" за имуществени вреди по т.а."Волво" с рег.№ ****, от ПТП, настъпило на
18.05.2013 г. в гр.Карнобат, на ГП-16, км.434+50 м., за което е образувана преписка по щета
№ 2701-2261-13-403740, дължимо по силата на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилите" по полица № 07113001156279/20.04.2013 г. за
л.а "Фиат Мареа" с рег. № **** - собственост на водача Т.М.И.; сумата в размер на 505.57
лв. - мораторна лихва за периода 22.05.2015 г. до 15.11.2017 г.; сумата в размер на 479.93
лева - съдебно деловодни разноски и сумата в размер на 5.00 лв. – платена държавна такса
за издаване на изпълнителен лист. ПДИ съдържаща и уведомление за разноски в размер на
150 лв. в изпълнителното производство и 467.84 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, е
връчена на длъжника на 08.10.2021 г. На същата дата е изискана справка от Регистъра на
НАП за наличие/липса на задължения.
По повод постъпило от длъжника възражение на 13.10.2021 г. срещу определеното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и сумата от 467.84 лева такси по
2
Тарифата към ЗЧСИ, неприето за основателно от ЧСИ, след депозирано от взискателя
становище, с обжалваното постановление за разноски с изх.№ 76542 от 22.10.2021 г., е
оставено без уважение искането на дружеството - длъжник за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение до сумата в размер на 50 лева и редуциране размера на
таксите по Тарифата към ЗЧСИ на 312.09 лева. Длъжникът е представил банково
платежно нареждане за пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело /л. 12/.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д.
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За представителство в изпълнително производство съгласно чл. 27,
ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ /в редакцията на ДВ, бр. 74 от 2021 г., в
сила от 01.10.2021 г./ за представителство в изпълнително производство възнаграждението
е от 50 до 150 лв.
Съобразно тази нормативна уредба и доказателствата по делото, че взискателят по
изпълнителното дело е бил представляван от юрисконсулт /л.3/, след преценка вида и
количеството на извършената от последния дейност, а именно изчерпваща се единствено с
депозиране на молба за иницииране на изпълнително производство срещу длъжника ЗД "Е."
АД, с посочване в същата на способа на изпълнението, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27, ал.2 от НЗПП, съдебният състав намира, че в конкретния случай
на взискателя следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален
нормативно определен размер от 50 лв. Възнаграждение над този размер, с оглед
извършените от юристконсулта на взискателя действия по изпълнителното дело, се явява
прекомерен. За разликата над този размер до определения от ЧСИ размер на
възнаграждението от 150 лв., обжалваното постановление като незаконосъобразно следва да
се отмени.
Отправеното до съда искане на жалбоподателя за намаляване на размера на т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от съдебния изпълнител следва да бъдат прието за основателно. Съгласно т.
2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението, може да бъде оспорван от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 т. 7 ГПК. В
3
процесния случай връчената на длъжника на 08.10.2021 г. покана за доброволно изпълнение
е единственият изходящ до него документ от ЧСИ, в който са определени разноските по
изпълнението. Съгласно т. 26 ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, като авансово заплатените от взискателя такси по
изпълнението, не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало
начисляването на такси върху такси, което е недопустимо. В конкретния случай същата
следва да се определи по правилото на т.26, б. "в" ТТРЗЧСИ. Материалният интерес по
изпълнителният лист е общият сбор между главницата 1998.33 лева- главница, законна
лихва в размер на 797.11 лева за периода 15.11.2017 г. - 21.10.2021 г., 505.57 лева -
мораторна лихва за периода 22.05.2015г. - 15.11.2017 г. и 484.93 - съдебни разноски, от която
сума таксата за изпълнение на парично вземане е 323.28 лв., а с ДДС – 387.94 лв. Заедно с
обикновените такси на ЧСИ по т. 1, 5 и 9 от ТТР към ЗЧСИ общият сбор на таксите на
съдебния изпълнител е в размер на 453.94 лв., а не както посочения в поканата за
доброволно изпълнение – 467.84 лв.
Следователно жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя в
изпълнителното производство за юрисконсултско възнаграждение се определят на 50 лева, а
пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата – на
387.94 лева, респ. общият сбор на таксите на съдебния изпълнител следва да бъде намален
на 453.94 лева.
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски с изх.№ 76542 от 22.10.2021 г., по изп. д. №
20218510402601 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение искането на длъжника - ЗД „Е.” АД, да се намалят приетите
разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя до сумата от 50 лева, както и да
се редуцира размера на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
/ТТРЗЧСИ/ и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА Постановление за разноски с изх.№ 76542 от 22.10.2021 г., по изп. д.
№ 20218510402601 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС,
4
разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя от 150 лева на 50 лева, както и
НАМАЛЯВА разноските, начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от
467.84 лева с вкл. ДДС на 453.94 лева, с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „Е.” АД, за присъждане на разноски по
настоящото дело.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5