№ 116
гр. Несебър, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20242150100962 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, депозирана от В. Р. Г., чрез пълномощника му
мл. адв. С. К. от АК – Варна, против „******“ ООД с ЕИК 20*******, представлявано от
И.Х.С., с която са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
1.) на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД да се установи, че клаузата на чл. 6 от Договор
за потребителски кредит № 288054 от 29.05.2019г. е нищожна, 2.) на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД да се осъди ответникът „******“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер
на 100,00 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане
на дължимата сума, 3.) както и да заплати на ищеца направените разноски по делото.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 29.05.2019г. от ответника
на ищеца е предоставена сумата в размер на 1000,00 лева по силата на Договор за кредит №
288054. Сочи се, че в чл. 6 от договора е уговорена неустойка за непредставяне на
обезпечение на заема. Сочи се, че ищецът, като потребител, не разполага с екземпляр от
Договора за кредит. Излагат се съображения за нищожност на клаузата за неустойка на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и че същата е уговорена в противоречие с
Директива 2008/48, транспонирана в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, по-конкретно
на чл. 16 от ЗПК. Излагат се съображения, че клаузата за неустойка е неравноправна по
смисъла на ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречие с императивните
норми.
1
Твърди се в исковата молба също така,че кредитополучателят е заплатил за
погасяване на договора за кредит сума в размер на 1 926,47 лева на 31.01.2022г. Твърди се,
че в дължимата сума е включена и неустойката, която е нищожна. В тази връзка кредиторът
се е обогатил неоснователно, получавайки неустойката, поради което дължи нейното
връщане на основание чл. 55 от ЗЗД, която се равнява в размер на 723.43 лева. Представят се
писмени доказателства и се правят доказателствени искания
С Разпореждане № 2240 от 19.08.2024г. съдът указва да се изпрати на ответника
препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства,
предоставяйки възможност за подаване на отговор по реда на чл. 131 ал. 2 от ГПК.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът признава по смисъла на чл. 237,
ал. 1 от ГПК претенцията на ищеца, като представя платежно нареждане за сумата 101.51
лева, представляваща претендираната с исковата молба сума, представляваща
претендираната с исковата молба сума преди нейното изменени на 723.43 лева.
Прави възражение за недължимост на разноските по делото, тъй като не е дал повод
за завеждане на делото, при евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатски
хонорар.
Ответникът заявява, че е извършил плащане на претендираното от ищеца вземане,
както следва: 100,00 лева – недължимо платена неустойка; 1,51 лева – обезщетение за
забава, начислено върху петендираната сума за периода от депозиране на исковата молба
(16.08.2024г.) до окончателното изплащане на вземането (24.09.2024 г.).
С оглед становището на ответното дружество и извършеното плащане, съдът с
Разпореждане № 2569 от 25.09.2024г. дава възможност на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението, да заяви дали поддържа исковата молба и дали производството по делото да
продължи. С молба вх. № 9450/10.10.2024г. по описа на районен съд – Несебър,
процесуалния представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба и направените с
нея доказателствени искания, а именно на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен
ответникът да представи Договор за потребителски кредит № 288054, ведно със всички
негови приложения, както и намиращите се в счетоводството му документи, съдържащи
информация за извършени погасявания по процесния договор за кредит. Излага
съображения за наличието на правен интерес от продължаване на производството,
независимо от постъпилото плащане, доколкото след представяне на процесния договор за
кредит от ответника (тъй като у ищеца липсва копие на същия), ще има възможност да
разбере какви пера по договора за кредит са били начислявани, съответно какъв размер на
неустойка е заплатил. Изрично заявява, че запазва правото си съгласно чл. 214 от ГПК да
измени своя иск по основание и размер в първото открито съдебно заседание, съответно до
приключване на съдебното дирене.
В о.с.з. ищецът не се представлява, депозира писмена молба, която посочва, че
поддържа предявените искове. Моли за уважаването им – да се прогласи чл. 6 от договора за
нищожен и да се осъди ответникът да заплати сумата от 723.43 лева на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД. Ответникът не изпраща представител. Депозира писмено становище.
2
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото няма спор, че ответникът „******“ ООД, в качеството кредитор, сключва
на 29.05.2019 г. с ищеца В. Р. Г., в качеството на кредитополучател, договор за
потребителски кредит № 201905290110120070, по силата на който ответникът предоставя на
ищеца сумата от 1000.00 лева, която следва да се върне на 12 месечни погасителни вноски с
падежи за периода от 30.06.2019 г. до 30.05.2020 г., всяка по 103.00 лева, включващи
главница и договорна лихва, като общия размер на главницата и лихвата възлиза на 1236.00
лева, при ГЛП 41.05 % и ГПР 49.72 %. По делото не се спори, че главницата по кредита от
1000.00 лева се усвоява от ищеца на 30.05.2019 г.
По делото се установява, че ищецът извършва едно плащане на 31.01.2020 г. в размер
на 1926.47 лева.
Спорът по делото е нищожна ли е предвидената и начислена от ответника, съгласно в
чл. 6 от договора за кредит, неустойка за непредоставяне на обезпечение в срок и как следва
да се отнесе заплатената от ищеца сума в размер на 1926.47 лева към дължимите от ищеца
парични вземания по договора за кредит.
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите
му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Съгласно чл. 6, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, в случай че ищецът не
представи на ответника банкова гаранция до края на следващия ден от сключване на
договора (30.05.2019 г.) съгласно реда и условията, предвидени в ОУ по договора, ищецът
дължи на дружеството неустойка в размер на 1080.00 лева.
Такова договаряне противоречи на изискването към търговеца, доставчик на
финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да
предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на
получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на
ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи
завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за
неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели
отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен
критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно
място, уговарянето на такава неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно
3
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че чл. 6, ал. 1 от договора за кредит е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Предявеният
иск за нищожност е основателен и следва да се уважи.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
Ищецът извършва еднократно плащане на 31.01.2020 г. на сумата от 1926.47 лева с
номер на превод №0500010380706246, видно от справката, издадена от ИЗИПЕЙ. Съдът не
споделя заключението по приетата СЧЕ, в частта, в която се посочва, че се погасява
договорна лихва в размер на 203.47 лева. Към този момент дължимата договорна лихва, така
както е посочена в погасителен план, е 203.04 лева. Начислената мораторна лихва върху
падежиралите погасителни вноски към деня на плащането на 31.01.2020 г., съобразно
приетата по делото СЧЕ, е в размер на 24.60 лева. Тези суми, ведно с дължимата главница от
1000.00 лева, се равняват в общ размер на 1228.07 лева, които се погасяват изцяло с
платената на 31.01.2020 г. сума от 1926.47 лева. Разликата от 698.40 лева е получена от
ответника без основание, тъй като липсва друго вземане на ответника към ищеца.
В хода на процеса ответникът заплаща сумата от 101.51 лева, за което представя
доказателства с писмения отговор, поради което недължимо полученото следва да се
редуцира от 698.40 лева на 596.89 лева.
По делото са налице данни за сключен между страните предходен договор за кредит
от 10.05.2019 г. с № 201905100158440059 за сумата от 1000.00 лева, който се погасява на
18.05.2019 г., видно от представената справка от платежната система на ИЗИПЕЙ (л.95-на
гърба). Следователно не може да се приеме, че към 31.01.2020 г. ищецът е бил задължен и по
друг договор за кредит, освен процесния № 201905290110120070. Ответникът без да има
основание отнася остатъка от платената сума в размер на 698.40 лева към друг договор за
кредит от 18.05.2019 г., който е вече погасен.
В заключение ответникът получава без правно основание сумата от 596.89 лева, която
ответникът следва да се осъди да върне. Направеното от ответника възражение за
погасителна давност, обективирано в молба с вх. № 1275/06.02.2025 г., е преклудирано, тъй
като се заявява след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Искът по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД е основателен до сумата от 596.89 лева, като за разликата до 723.43 лева
следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, които възлизат на 1274.75 лева.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГАСЯВА за нищожна уговорената в чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски
кредит № 201905290110120070, сключен между В. Р. Г., ЕГН:********** и „******“ ООД,
ЕИК:20*******, неустойка в размер на 1080.00 лева, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК:20******* да заплати на В. Р. Г., ЕГН:**********
сумата от 596.89 (петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лева,
получена от ответника без основание на 31.01.2020 г. с номер на превод
№0500010380706246, на основание чл. 55 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска в съда – 16.08.2024 г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендирания размер от 723.43 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ******“ ООД, ЕИК:20******* да заплати на В. Р. Г., ЕГН:**********
сумата от 1274.75 (хиляда двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки)
лева, представляващи сторени от ищеца разноски по настоящото дело, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5