РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. Кърджали, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100384 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
от Х. Ю. И., ЕГН **********, с адрес ***** чрез адв. А. А. от АК-Пазарджик
срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Сребърна” № 16, Парк лейн офис център, ет. 8,
представлявано от С.Ю.А. с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК за прогласяване на нищожността на
сключен между страните на ***** Анекс ***** към Договор за потребителски
кредит ***** за сума в размер на 793,10 лева, с ГЛП 36,72% и ГПР 65% , която
заемна сума е следвало да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски,
като общата дължима сума възлиза на 1029,50 лева, а при условията на
евентуалност иск по чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 4 от приложение № 5 от Анекс
***** към Договор за потребителски кредит ***** за прогласяване на
нищожност на клаузата поради противоречие със закона или с добрите нрави
и иск по чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2 от приложение № 1 от Анекс ***** към
Договор за потребителски кредит ***** за прогласяване на нищожност на
клаузата поради противоречие със закона или с добрите нрави.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че
процесният договор е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като не е посочен точният размер на ГПР. Ищецът сочи, че към
договора са включени, като неразделна част приложение № 4 и приложение
№ 5. Заявява, че 93,10 лева са платени за застраховка, която сума се добавяла
върху главницата и върху която се дължало лихва. Сочи, че в чл. 2 от
приложение № 4 към Анекса се предвиждала такса в размер на 69,96 лева за
разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, а в чл. 4 от
приложение № 5 се предвиждала неустойка в размер на 45 лева при
непредставяне на ежемесечно удостоверение от централния регистър на
1
длъжниците към КЧСИ, като се осигурявало допълнително възнаграждения за
ответника. Ищцата сочи, че в погасителният план не е посочено по какъв
начин се извършва оскъпяването – кое е лихва, кое е такса, както и че не се
включени неустойките при неизпълнение на предоставянето на удостоверение
от ЦРД, които се явяват сигурен разход по договора за кредит, поради което
счита, че е налице липса на погасителен план съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, с който
оспорва исковете по основание и размер. Възразява материалният интерес на
предявеният иск да е в размер на 1029,50 лева, като счита, че същият е в
размер на 793,10 лева съгласно оспореният анекс. Оспорва нищожността на
анекса. Не оспорва твърдението, че между страните е сключен на ***** Анекс
***** към Договор за потребителски кредит ***** за сума в размер на 793,10
лева. Сочи, че анексът е сключен при условията на ЗПФУР, като ищцата е
регистрирала свой профил в системата на ответника, чрез който е
кандидатствала за кредит, като преди това е одобрила ОУ по договора за
кредит. Ответникът заявява, че на ищеца са предоставени СЕФ, ОУ,
погасителен план, след което е предоставил заем в размер на 793,10 лева, като
една част от сумата в размер на 93,10 лева ответникът е заплатил от името и за
сметка на кредитополучателя на трето лице – ЗД „Евроинс живот“ ЕАД. Сочи,
че ищецът се е съгласил да бъде застрахован при условията на груповия
застрахователен договор *******. за рискова застраховка „Живот“ сключен
между ЗД „Евроинс живот“ ЕАД и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като се запознал с
ОУ на застраховката „Живот“ и ги е приел. Ответникът сочи, че заплатената
сума в размер на 93,10 лева е част е от главницата по предоставения кредит.
Моли да се приемат за безспорни между страните сключването на анекса,
предоставянето и усвояването на заеманата сума в размер на 793,10 лева.
Оспорва недействителността на посочената в чл. 4 от приложение № 5
неустойка. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР по кредита не се
включват разходите по кредита, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора. В случая счита, че неустойката
се дължи, именно поради не изпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение от ЦРД на длъжниците към КЧСИ. Счита, че удостоверението е
необходимо за оценка на кредитоспособността на ищеца по време на действие
на договора, туй като същият не е обезпечен. Отделно счита, че въпросната
неустойка не противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като не излиза
извън обезпечителната и обезщетителната й функция. Счита същата за защото
е индивидуално уговорена. Сочи, че сключването на застраховка от
кредитополучателя не е задължително условие за сключването на кредита,
нито за отпускане на потребителски кредит, поради което няма законово
основание да се включи застрахователната премия в ГПР , тъй като не е разход
по анекса. Ответникът счита, че в погасителния план към анекса са посочени
правилно и законосъобразно броя на погасителните вноски, датата на падежа
на всяка вноска, размера на всяка вноска и какво включва същата. Оспорва
недействителността на предвидената в чл. 2 от приложение № 4 към анекса
такса. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба на основание чл. 211 от ГПК е
предявен насрещен иск от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********
срещу ищеца Х. Ю. И. за вземания по сключения между страните Анекс *****
от ***** към Договор за потребителски кредит ***** в размер на 600 лева
2
частичен иск от 793,10 представляващ сбор от непогасена, изискуема и
падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита и
застрахователна премия. В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен Анекс ***** от ***** към Договор за потребителски кредит *****,
съгласно който кредитополучателят-ответник по насрещния иск следва да
върне сума в размер на 793,10 лева на 12 тридесет дневни погасителни вноски
считано от 27.12.2024 г. до 26.12.2025 г. Сочи, че една част от предоставената в
заем сума от в размер на 793,10 лева, а именно сумата в размер на 93,10 лева е
заплатил от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице – ЗД
„Евроинс живот“ ЕАД при условията на груповия застрахователен договор
№*****-***/2024 г. за рискова застраховка „Живот“ сключен между ЗД
„Евроинс живот“ ЕАД и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като потребителят е бил
запознат с ОУ и ги е приел. Сочи, че с оглед на Застрахователен сертификат
*****/***** за застраховка "Живот" и на сключеното кредитно отношение с
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, се установява, че застрахователят ЗД “ЕВРОИНС
ЖИВОТ” ЕАД, ЕИК ********* срещу заплащане на застрахователната
премия в размер на 93,10 лева се съгласява да застрахова Х. Ю. И. като клиент
на "АИ ТИ ЕФ ГРУП" АД. Дружеството е заплатило от името и за сметка на
Кредитополучателя на трето лице - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС
ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател) застрахователната премия и тази сума е част от
главницата по предоставения на кредитополучателя кредит. Ищецът по
насрещния иск сочи, че от страна на кредитополучателя е налице
неизпълнение на задълженията към „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД тъй като не е
заплатил изискуемите суми към кредитодателя по Анекс ***** с настъпил
падеж. Обявява кредита за предсрочно изискуем, като се позовава на ОУ по
договора и наличието на двете кумулативни предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Заявява, че в настоящия случай, кредитополучателят не
заплаща на падежната дата своите задължения към кредитодателя и съгласно
трайната съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата
молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на
длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост. Ищецът по насрещната искова
молба заявява, че в случай, че съдът обяви Анекс ***** за недействителен
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК Х. Ю. И. следва да бъде осъдена да му
върне чистата стойност на кредита, а именно сумата от 600 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на
насрещната искова молба – 30.05.2025 г. до окончателното плащане на
задължението. Моля да се постанови решение, с което съдът да осъди Х. Ю.
И. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД следните суми съгласно сключения
помежду им Анекс ***** и приложимите към него Погасителен план,
Приложение и Общи условия: главница в размер на 600 лева, частично от
793,10 лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала
главница и предсрочно изискуема главница по кредита и застрахователната
премия, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до
районния съд на насрещната искова молба – 30.05.2025 г. до окончателното
плащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба,
с който ответникът по насрещния иск оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че сключеният на ***** Анекс ***** към Договор за потребителски
3
кредит ***** се явява самостоятелен договор за потребителски кредит.
Ответникът заявява, че й са предоставени средства в размер на 383,65 лева с
Анекс ***** към Договор за потребителски кредит ***** и 500 лева с
Договор за потребителски кредит *****, който е недействителен, тъй като не
става ясно при какъв ГПР и ГЛП е сключен, което е основен реквизит за
валидността на договора. Сочи, че Х. И. е направила следните плащания по
Анекс ***** и по Договор за потребителски кредит *****: на 05.03.2025 г. -
193 лева; на 27.12.2024 г. – 151,14 лева; на 18.11.2024 г. – 136,06 лева; на
10.10.2024 г. – 134,52 лева; на 12.09.2024 г. – 134,52 лева; на 13.08.2024 г.-
134,52 лева или общо платена сума в размер на 883,76 лева. Заявява, че тъй
като и двата договора са недействителни чистата предоставена сума по двата
договора е 790,55 лева (883,65 лева – 93,10 лева), като ответникът по
насрещния иск е надплатила със сумата от 93,21 лева по двата недействителни
договора. Излага твърдения, че застраховката не спада в категорията общ
размер на кредита, а в разход, както и че чистата стойност и реално
предоставената сума, която би следвало да бъде 700 лева, но насрещният
ищец и тази сума не е отпуснал. Излага твърдения, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е
посочен точния размер на ГПР, тъй като в него не е включено
възнаграждението по застрахователната премия. Заявява,ч е прави изрично
прихващане на задълженията о стария и новия договор съгласно чл. 103 от
ЗЗД. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на
ищеца е депозирал молба, с която взема становище по назначената от съда
съдебно-счетоводна експертиза, заявява, че поддържа искането да се установи
колко е платено по договор *****, като счита същия за нищожен, както и
възможността да извърши прихващане с платени по него суми. Сочи, че
договор ***** е недействителен и не е нужно да има установителен иск, за да
бъде обявена нищожността му. Развива съображения относно правото на
прихващане. Моли да се установи с решение, че Анекс ***** към договор за
потребителски кредит *****е недействителен, поради неточно посочена в
него ГПР. Претендира разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прилага
молба по чл. 192 от ГПК към ОББ. Ответникът представя молба, с която моли
да се даде ход на делото, заявява, че няма възражения и моли да се приеме
заключението на вещото лице по назначената експертиза и сочи, че няма
допълнителни въпроси. Обръща внимание, че със заключението се установява
и доказва, че опуснатата сума, т.е. размерът на главницата по Анекс ***** към
Договор за кредит ***** била в размер на 793.10 лева, както и че
кредитополучателят е заплатил единствено сумата в размер на 193 лева.
Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и направените в него
твърдения и възражения. Сочи, че поддържа изцяло предявените насрещни
искове и поддържа молба с вх. ***** година. Излага съображения по същество
в молбата, като към същата прилага допълнен списък с разноски по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение *** в което е обиктиварн проект за доклад по делото,
приет за окончателен с уточнението от проведеното на ***** открито съдебно
заседание, с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за
безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства, а
4
именно: сключен между страните на ***** Анекс ***** към Договор за
потребителски кредит ***** за сума в размер на 793,10 лева, с ГЛП 36,72% и
ГПР 65% , която заемна сума е следвало да бъде върната на 12 месечни
погасителни вноски, като общата дължима сума възлиза на 1029,50 лева; че в
уговорения по договора ГПР в размер на 65%, не са включени
застрахователната премия и неустойката за непредоставяне на удостоверение
от ЦРД към КЧСИ; че с част от уговорената заемна, а именно сума в размер на
93,10 лева „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е заплатил от името и за сметка на
кредитополучателя – ищец на трето лице – ЗД „Евроинс живот“ ЕАД по
груповия застрахователен договор №*****-***/2024 г. за рискова застраховка
„Живот“ сключен между ЗД „Евроинс живот“ ЕАД и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
както и че заплатената сума в размер на 93,10 лева е част е от главницата по
предоставения кредит.
Настоящият състав следва да посочи, че предмет на спора по делото,
съгласно диспозитивното начало, е само и единствено изложените от ищеца
факти и обстоятелства и заявен петитум. С исковата молба се иска
прогласяване само и единствено на нищожността на сключен между страните
на ***** Анекс ***** към Договор за потребителски кредит *****, но не и на
самия договор. Настоящият състав приема, че с оспорения от ищеца по
първоначалния иск Анекс ***** от ***** към Договор за потребителски
кредит ***** са преуредени изцяло взаимоотношенията между тях по
отношение на сключения по-рано Договор за потребителски кредит *****, т.е.
налице е обективна новация съгласно чл. 107 от ЗЗД. С подписването на Анекс
***** от ***** към Договор за потребителски кредит ***** страните по
Договор за потребителски кредит ***** са се съгласили, че съществуващото
между тях задължение се погасява и на негово място възниква ново
задължение, което се отличава от стария дълг по отношение на допълнителен
срок и/или сума, посочени изрично в приложение № 1 към анекса съгласно
разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Анекса. Независимо от наименованието,
Анекс ***** от ***** към Договор за потребителски кредит ***** е изцяло
нов договор на място на погасеното между тях облигационно правоотношение
по Договор за потребителски кредит *****, с погасителеният план, в който е
посочена сумата на предоставения кредит в размер на 793,10 лева и срока на
кредита 26.12.2025 г. В тази връзка няма как да бъде прогласена
недействителността на Договор за потребителски кредит *****, тъй като
същият не съществува в правоотношенията между страните по делото. Тези
мотиви са изложени и в Определение *** в което е обиктиварн проект за
доклад по делото, приет за окончателен с уточнението от проведеното на
***** открито съдебно заседание, с оглед липсата на възражения от страните.
Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на
сключен между страните на ***** Анекс ***** към Договор за потребителски
кредит *****, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в
него не са включени неустойките при неизпълнение на предоставянето на
удостоверение от ЦРД към КЧСИ в размер на 45 лева месечно и
застрахователната премия в размер на 93,10 лева е основателен по следните
съображения:
Посоченото застрахователна премия в размер на 93,10 лева както и
неустойката в размер на 45 лева при непредставяне на ежемесечно
удостоверение от централния регистър на длъжниците към КЧСИ следва да
5
бъдат включени при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг.
чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР
ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая
договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която
разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на
застрахователната премия и неустойката в размер на 45 лева при
непредставяне на ежемесечно удостоверение от централния регистър на
длъжниците към КЧСИ, размерът му би надхвърлил значително посочения
размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния
договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което
е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е
включил размерът на застрахователната премия и неустойката в размер на 45
лева при непредставяне на ежемесечно удостоверение от централния регистър
на длъжниците към КЧСИ към договора за кредит, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника. Разходът за застрахователната премия е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства.
В случая е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в
уговорения по договора ГПР в размер на 65%, не включена застрахователната
премия и неустойката за непредоставяне на удостоверение от ЦРД към КЧСИ,
6
поради което годишният процент на разходите, записан в процесния Анекс
***** към Договор за потребителски кредит *****, не е действителният, тъй
като при добавянето на застрахователната премия в размер на 93,10 лева и
неустойката в размер на 45 лева при непредставяне на ежемесечно
удостоверение от централния регистър на длъжниците към КЧСИ, би
променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по
дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен
правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.
Отделно от това, настоящият състав намира, че неустойката в размер на
45 лева при непредставяне на ежемесечно удостоверение от централния
регистър на длъжниците към КЧСИ е неравноправна, защото това изискване
води до извода, че не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на
кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка.
Това е още едно основание, че посочената неустойка представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите. Невключването цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия договор. За пълно следва
да бъде посочено, че на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
ежемесечно удостоверение от централния регистър на длъжниците към КЧСИ
за липса на задължения след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Неизпълнението на задължението на кредитора
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията и представлява
допълнително възнаграждение. Същевременно от неизпълнението на
задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди
за кредитора. На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По тези съображения не следва да се разглежда евентуалният иск по чл.
26, ал. 1 във вр. с чл. 4 от приложение № 5 от Анекс ***** към Договор за
потребителски кредит ***** за прогласяване на нищожност на клаузата
поради противоречие със закона или с добрите нрави и иск по чл. 26, ал. 1 във
вр. с чл. 2 от приложение № 1 от Анекс ***** към Договор за потребителски
кредит ***** за прогласяване на нищожност на клаузата поради противоречие
със закона или с добрите нрави.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищецът по насрещния иск моли в случай, че договорът бъде обявен за
недействителен ответникът по насрещния иск да бъде осъден на сумата в
размер на 600 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на насрещната искова молба – 30.05.2025 г. до окончателното плащане на
задължението, представляваща на основание чл. 23 ЗПК остатък от дължима
главница след прихващане на вече заплатената сума по анекса. В случая е
приета без възражение ССчЕ, която дава заключение, че размерът на
главницата по Анекс ***** към Договор за потребителски кредит ***** е в
размер на 793,10 лева, както и че ищцата е платил на 05.03.2025 г. по сметка на
7
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД сума в общ размер на 193 лева, която сума следва да
бъде отнесена към размера на главницата от 793,10 лева, което обуславя
основателността на претенцията по насрещния иск до размера от 600 лева. По
отношение на размера на отпуснатия с Анекс ***** към Договор за
потребителски кредит ***** сума съдът съобрази заключението на ССчЕ,
както и представените представените и неоспорени от страните писмени
доказателства, че общият размер на предоставения кредит е в размер 793,10
лева, от които 383,65 лева са усвоени изцяло от кредитополучателя, т.е.
преведени по нейна сметка, със сумата 316,35 лева е извършено
рефинансиране, а сумата 93,10 лева е заплатена директно по сметка на
застраховател от името за сметка и по нареждане на кредитополучателя.
Безспорен е и размерът на извършените от ищеца плащания в размер на 193
лева, който следва да бъдат отнесени към главницата на основание чл. 23 от
ЗПК. Разликата е в размер на 600 лева, за която сума следва да бъде уважен
насрещният иска на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД срещу ищеца по първоначалния
иск.
По разноските:
Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на
такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В
случая държавната такса по иска срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД възлиза на 50
лева изчислена на база на общото задължение по кредита от 1029,50 лева,
която следва да бъде заплатена по сметка на РС-Кърджали.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е
с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно
установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по
дело С-438/2022на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното
определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както
и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата
молба, отговора на насрещната искова молба от процесуалния представител
на ищеца, е депозирана една молба по хода на делото, в която не са изложени
и съображения по същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и
размерът на нищожния договор за потребителски кредит настоящият състав
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза на
200 лева. Настоящият състав счита, че присъденият размер на адвокатско
възнаграждение съответства на принципите на пропорционалност и
справедливост, както и на действително извършения обем на работа от
процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни
производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като
следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК за установените граници за
упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския
процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен да съдейства,
а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава
8
нито с фактическа, нито с правна сложност. В тази връзка е многобройната
актуална съдебна практика, която е известна на страните.
На ищеца по насрещния иск следва да бъдат присъдени разноски
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Заплатената държавна такса
по предявения насрещен иск е в размер на 50 лева, която следва да бъде
присъдена в пълен размер с оглед уважаване на насрещния иска изцяло.
Ищецът по насрещния иск претендира адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Настоящият състав намира, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение с оглед обема на извършената фактическа и
правна дейност е 200 лева по изложените аргументи относно адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по първоначалния
иск. Ищецът по насрещния иск е внесъл депозит в размер на 400 лева за
назначената ССчЕ, която сума следва да му бъде присъдена изцяло с оглед
уважаване на насрещния иск в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. Ю. И., ЕГН
**********, с адрес ***** чрез адв. А. А. от АК-Пазарджик иск срещу „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Сребърна” № 16, Парк лейн офис център, ет. 8, представлявано от
С.Ю.А., че сключените между страните Анекс ***** към Договор за
потребителски кредит ***** е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗПК Х. Ю. И., ЕГН **********, с
адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Сребърна” № 16, Парк лейн
офис център, ет. 8, представлявано от С.Ю.А. сумата 600 лева представляваща
остатъчната стойност на кредита, като разлика между главницата и платените
суми, по нищожния Анекс ***** към Договор за потребителски кредит
*****,ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
исковата молба – 30.05.2025 г. до окончателното плащане на задължението до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. Ю. И., ЕГН **********,
с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Сребърна” № 16, Парк лейн
офис център, ет. 8, представлявано от С.Ю.А. направените по насрещния иск
разноски в общ размер на 650 лева, от който 50 лева за държавна такса, 200
лева адвокатско възнаграждение и 400 лева депозит за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Сребърна” № 16, Парк лейн офис център, ет. 8, представлявано от С.Ю.А.
ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. А. от АК-Пазарджик адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева по иска, по който е прогласена нищожността на
сключените между страните Анекс ***** към Договор за потребителски
кредит *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
9
„Сребърна” № 16, Парк лейн офис център, ет. 8, представлявано от С.Ю.А.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер на 50 лева
по иска, по който е прогласена нищожността на сключените между страните
Анекс ***** към Договор за потребителски кредит *****.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
10