Р А
З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …………/ ………. .2023 г., гр. Варна
Елена Янакиева – Председател на
Административен съд Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах
при закрито заседание докладваното адм. дело № 2429 по описа за 2022 г. на
Административен съд Варна, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 2
вр. с чл. 304 от АПК.
Образувано е по подадено искане от К.Н.В.
ЕГН ********** ***, чрез адв.Й.К. *** за налагане на санкция на Директор на
Дирекция „Местни данъци“ при община Варна за това, че не е изпълнил Определение
№ 1649/31.07.2020г., постановено по адм.д.№ 1528/2020г. по описа на
Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№8120/13.07.2020г., подадена от К.Н.В.
срещу Акт за установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл.107,
ал.3 от ДОПК издаден от ст. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна, както и са оставени без разглеждане направените в жалба с
вх.№8120/13.07.2020г.: - искане за спиране на изпълнението на Акт за
установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл.107, ал.3 от ДОПК; -
искане за спиране на изпълнителното дело №20209240400176 по описа на ЧСИ с
рег.№924 с район на действие Софийски градски съд и -искане за прилагане на 5
годишна погасителна давност за част от задълженията по АЗД
№МД-АУ-8365/18.10.2016г.
Със същото определение е прекратено
производството по адм. дело №1528/2020г. по описа на Административен съд –
Варна, а копие от него е изпратено на Директора на Дирекция “МД“ при Община Варна.
Указано му е незабавно в изпълнение на задължението по
чл.147 ал.1 от ДОПК да постанови изрично писмено мотивирано решение за оставяне
на жалбата вх.№МД 20000604ВН/14.04.2020г. на К.Н.В. срещу АУЗ
№МД-АУ-8365/18.10.2016г. без разглеждане, след като я е преценил за просрочена
и подадена срещу АЗД №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл.107, ал.3 от ДОПК, който е
влязъл в сила на 26.05.29017г., съответно решението да бъде връчено на
жалбоподателя съобразно чл.148 ал.1 от ДОПК, за да може той да упражни правото си да го оспори пред съда.
С оглед предоставена с Разпореждане
№17669/28.11.2022г. възможност, Директор на Дирекция „Местни данъци“ по реда на чл.306 ал.3 АПК
представя с писмо вх.№16360/02.11.2022г., подписано с ел.подпис Решение №
МД-РШ-045/22.11.2022г. на директор на дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ МД20000604ВН от
14.04.2020г., подадена от К.Н.В. срещу Акт за
установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл.107, ал.3 от ДОПК
издаден от ст. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,
като недопустима.
С Разпореждане № 151/05.01.2022г. на
молителя е предоставена възможност да уточни дали поддържа искането си за
налагане на санкция, предвид постановеното Решение № МД-РШ-045/22.11.2022г. на директор на дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна. Съобщение за това разпореждане е връчено на 05.01.2023г. на адв.Й.К. чрез Единния портал
за електронно правосъдие, предвид подаденото от адвоката заявление по делото, в
което изрично е посочил, че желае да получава електронни призовки и съобщения
по настоящото производство на електронна поща, използвана от потребителския му
профил yordankostov@abv.bg.
В указания срок и до този момент уточнение
не е последвало.
По допустимостта на искането:
Молбата за налагане на санкция е подадена
пред председателя на Административен съд-Варна от К.Н.В., който в производството по адм.д. № 1528/2020
г. по описа на АС – Варна е конституиран като жалбоподател. Позовава се на
разпоредбите на чл. 304 и чл.306 ал.2 АПК с цел образуване на производство по
налагане на административна санкция на длъжностно лице – Директор на Дирекция „Местни данъци“ при
община Варна за
това, че не е изпълнил влязлото в законна сила Определение № 1649/31.07.2020г., постановено по адм.д.№
1528/2020г. по описа на Административен съд – Варна .
Административнонаказателните разпоредби в АПК
не регламентират изрично чие е правото за депозиране на искане за налагане на
санкция по посочения ред. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в
различните хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността
на производствата по чл.304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното, като
констатирах, че подателят на искането за
налагане на глоба – К.Н.В. е конституиран като жалбоподател по адм. д. №1528/2020 г. по
описа на Административен съд – Варна, приключило с влязло в сила определение, с
което са вменени конкретни задължения на директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и е
определен срок за изпълнението им, приемам, че той има правен интерес да
дири защита по този ред. Не се констатират пречки по допустимостта на
производството.
По установените факти:
При служебна проверка в деловодната система на
Административен съд – Варна се установи и това не е спорно между страните, че
по жалба на К.Н.В. против Акт за установяване на задължения
№МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК издаден от
ст. инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, оспорен по
административен ред с жалба вх. №МД 20000604ВН/14.04.2020г. пред Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна и
потвърден мълчаливо от него, е образувано адм.дело №1528/2020г. Съдебното производство е
приключило с постановяване на Определение № 1649/31.07.2020г., с което е указано на
Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна незабавно в
изпълнение на задължението по чл.147 ал.1 от ДОПК да постанови изрично писмено
мотивирано решение за оставяне на жалбата вх.№МД 20000604ВН/14.04.2020г. на К.Н.В.
срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. без разглеждане, след като я е преценил за
просрочена и подадена срещу АЗД №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл.107, ал.3 от ДОПК, който е влязъл в сила на 26.05.29017г., съответно решението да бъде
връчено на жалбоподателя съобразно
чл.148 ал.1 от ДОПК, за да може той да упражни правото си да го оспори пред
съда.
Определение № 1649/31.07.2020г. е влязло в
законна сила на 17.11.2020г., след като е потвърдено с Определение от 17.11.2020г. по
Административно дело 11917/2020 по описа на Върховен административен съд.
В изпълнение на определението, с Решение № МД-РШ-045/22.11.2022г. на директор на
дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, представено по делото, е оставена
без разглеждане жалба вх.№ МД20000604ВН от 14.04.2020г., подадена от К.Н.В.
срещу Акт за установяване на задължения
№МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл.107, ал.3 от ДОПК издаден от ст. инспектор „КРД“
в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, като недопустима.
Като съобразих доводите, изложени в
молбата и аргументиращи искането за налагане на санкция, в аспекта на
относимата регламентация, приемам молбата за неоснователна, на следните доводи:
Производството по дял Шести от АПК е
именовано "Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден
специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на
допуснато специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в
сила актове на съда. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал. 1
от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение,
произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в
кумулация да се констатира освен неизпълнение, то и същото да е в
резултат на виновното поведение на длъжностното лице, тоест, една от
предпоставките за ангажиране отговорността по този ред, е искането да е
насочено срещу лице, което има качеството на длъжностно лице.
Легалното определение на това понятие е
дадено в разпоредбата на чл.93 т.1 от НК, според която „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с
изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както
и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител.
В ТР №73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС, неизгубило правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл.93 НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следния извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действува в колективен орган“.
В контекста на посочените
разпоредби и ТР приемам, че Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна е „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 от НК, защото е назначен на
ръководна длъжност в юридическо лице, каквото е общината по арг.чл.14 ЗМСМА,
осъществява цялата организационно-ръководна дейност на съответната дирекция
срещу постоянно заплащане. Поради това срещу него е допустимо да бъде
образувано административнонаказателно производство по реда на чл.304 и сл АПК.
Установяването на това специално качество
на лицето, обаче, не е единствено условие за ангажиране на отговорността му. С
оглед систематичното място на чл. 304 и чл. 306 от АПК следва извод, че това е
способ за ангажиране административната отговорност на такова длъжностно лице,
което не изпълни съдебен акт, но само ако дължимото поведение (действие или
бездействие) е свързано с упражняваната от него административна дейност в
рамките на неговата материална, функционална и териториална компетентност,
произтичащи пряко от закон или по изрична делегация, тоест – в производства и
правоотношения от административен характер.
В разглеждания
случай безспорно се установява, че в изпълнение на Определение № 1649/31.07.2020г.,
постановено по адм.д.№ 1528/2020г. по описа на Административен съд – Варна,
е последвало постановяването на Решение
№
МД-РШ-045/22.11.2022г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна, чиято разпоредителна част дословно повтаря указанията на съда,
произнесени в цитираното определение. При това установяване приемам, че не
се констатира виновно неизпълнение на дадените с мотивите на съдебното определения
указания, т.е. липсва бездействие на административния орган, както и вина като
елемент от субективната страна на нарушението. Напротив, определението е
изпълнено дословно.
На
гореизложените мотиви приемам, че искането с
правно основание чл. 304
вр. с чл. 306 от АПК за
налагане на глоба на Директор на дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна за
това, че не е изпълнил Определение № 1649/31.07.2020г.,
постановено по адм.д.№ 1528/2020г. по описа на Административен съд – Варна , е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивирана от изложеното, на осн.чл.306
вр.чл.304 АПК
Р А З П О Р Е Д И Х:
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на К.Н.В.
ЕГН ********** ***, чрез адв.Й.К. *** за налагане на санкция на Директор на
Дирекция „Местни данъци“ при община Варна за това, че не е изпълнил Определение
№ 1649/31.07.2020г., постановено по адм.д.№ 1528/2020г. по описа на
Административен съд – Варна.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: