Решение по КНАХД №279/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

„***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], ап. 12, представлявано от Д. Б. - управител, чрез пълномощника си адв. И. А., оспорва с касационна жалба Решение № 79 на Районен съд – Кюстендил от 21.03.2025 год. по АНД № 1149/2021год., с което е потвърдено Наказателно постановление № КН-3-ДНСК-99 от 24.10.2024 год. на Началника на ДНСК - София. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т . 2 от НПК. Нарушението на закона се свързва с липса на такова нарушение. Оспорва се самата фактическа обстановка. Счита, че неправилно съдът е приел че дружеството - жалбоподател е извършило самото строителство и е бил възложител на същото. Иска се отмяна на въззивното решение и произнасяне по същество с отмяна на наказателното постановление.

В о.с.з. не изпраща представител.

Ответникът - Началникът на Дирекция за национален строителен контрол – София, чрез пълномощника си по делото главен юрисконсулт К. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Твърденията са за това, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдържанието на АУАН и НП, а по същество – че релевираното деяние е извършено от нарушителя; доказано е от събраните по делото доказателствени средства и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 237 ал. 1 т. 1 от ЗУТ. Претендира разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № КН-4-ДНСК-94/09.10.2024 год. на Началника на ДНСК, с което на „***“ ЕООД в качеството на строител, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 237 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗУТ.

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че „ *** ЕООД, като изпълнител, съгласно чл. 64 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 3 от ЗУТ и чл. 67 ал. 2 Закона за енергетиката /ЗЕ/ е изпълнил незаконен строеж „Нова кабелна линия СpH 20 kv“, с трасе започнато от ТП „Хладилник“ /сграда с ид. 41112.501.105.6, разположен в УПИ ХIХ, кв. 91 по плана на [населено място], продължение на второстепенна [улица], преминава по [улица]покрай имоти с ид. 41112.50173 и 41112.503139 и завършва до муфа пред ТП „Народна мебел“ с дължина 750 м. От муфата пред ТП „Народна мебел“ до Подстанция „Кюстендил“ е направен изкоп, в който частично са положени РVC тръби Ф-140 2 бр., без да е положен кабел в тях и е направен обратен насип. Строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа и документи – одобрени ивнестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148 ал. 1 , във вр. с чл. 137 ал. 3 пр. 2 от ЗУТ.

В РДНСК – Кюстендил е образувана административна преписка № КН-362/2024 г. във връзка с получена жалба с вх. № КН-362-00-757/08.07.2024 г. от управителя на „***“ ООД.

При извършена на 18.07.2024 г. проверка от служители на РДНСК – Кюстендил е установено, че строежът е изпълнен без строителни книжа и документи – без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, изискуеми съгласно чл. 148 ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 137 ал. 3 от ЗУТ. Данните от проверката са отразени в съставените Констативни актове образец 1 и 2 №№ КН-2 и КН-3 от 18.07.2024 г. и Констативен протокол № 64/18.07.2024 г.

В хода на същото са постъпили данни от възложителя „***“ ЕАД , че строежът е изграден в периода от 20.05.2024 г. до 07.06.2024 г. За изпълнението на строежа е сключен рамков договор № ERMZ23-083/26.05.2023 г. между „***“ ЕАД – възложител и „***“ ЕООД изпълнител.

Въз основа на данните от извършената проверка от длъжностни лица при РДНСК- Кюстендил, обективирани в Констативни актове №№ КН-2 и КН-3 от 18.07.2024 г., е образувано административнонаказателно производство с АУАН № КН-4/22.08.2024 г., съставен срещу нарушителя „***“ ЕООД в качеството на изпълнител. Следва издаване на оспореното НП № КН-4-ДНСК-94/09.10.2024год. Отговорността на нарушителя в посоченото му качество е ангажирана на основание и за нарушение на чл. 237 ал. 1 т. 1 пр. първо и второ от ЗУТ във вр. с чл. 137 ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж е от трета категория по см. на чл. 137 ал. 1 т. 3 буква „б“ от ЗУТ и чл. 6 ал. 2 т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строжи.

В АУАН и НП се съдържат идентични фактически обстоятелства, относими към времето на изграждане и мястото на процесния строеж, а именно през м. май - юни 2024 г. в УПИ ХІХ, кв. 91 по плана на [населено място] към категорията на строежа и във връзка с квалифицирането му като незаконен.

В производството пред РС са разпитани актосъставителят и свидетелите по АУАН, които с показанията си потвърждават релевантните фактически обстоятелства във връзка с вида на строежа, функционалните му характеристики и необходимите книжа за изграждането му.

При така установената фактическа обстановка, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП съдържат ясно описание на нарушението и правната му квалификация; че административното нарушение е доказано със събраните по делото доказателства, установяващи, че нарушителят има качеството на изпълнител на незаконен строеж от трета категория. Не намира приложение и чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон, сочи на постановено правилно решение, поради следното:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.

Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване. Обратно на поддържаните от касатора доводи, проверката на АУАН и НП сочи на изводи за наличие на реквизитите по чл. 42 т. 3 и т. 4 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, в редакциите им преди изменението, обн. ДВ бр.109/2020 г. Нарушителят е обвинен като изпълнител на незаконен строеж от трета категория, изграден през м. май - юни 2024 г. в УПИ ХІХ, кв. 91 по плана на [населено място]. Налице е надлежно описание на нарушението, вкл. на датата /времето/ и мястото на извършването му, както и на съставомерните признаци по чл. 237 ал. 1 т. 1 предл. първо и второ от ЗУТ, характеризиращи процесния строеж като такъв от трета категория и изграден незаконно в хипотезата на чл. 225 ал. 2 т. 1 – без строителни книжа и документи. От горното следва, че е формулирано и предявено ясно обвинение.

На следващо място, основният довод на касатора за неправилност на обжалваното решение, респективно за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е, че се касае за текущ ремонт по смисъла на чл. 151 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, тъй като бил извършен неотложен авариен ремонт на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 ал. 1 от ЗУТ и не било променено трасето и техническите характеристики. Съгласно чл. 72 ал. 2 от ЗУТ се дава право на експлоатационното дружество при констатирани повреди на подземни мрежи да започне работаите веднага, когато тези повреди трябва да се отстранят незабавно, но ал. 1 изрично сочи, че работите се извършват въз основа на разрешение за строеж. Законът не допуска дори и в хипотезата на аварийно и бедствено положение страежите да се изпълняват хаотично и незаконосъобразно /Решение № 10 425/04.10.2024 г. по адм. дело № 5840/2024 г. по описа на ВАС/. За „текущ ремонт“, съгласно чл. 151 ал. 1 т. 2 от ЗУТ не се изисква разрешение за , но под такъв ремонт по смисъла на § 5 т. 43 от ДР на ЗУТ се има предвид подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура, с изпълнението на който не се променят трасето и техническите им характеристики. Подмяната /замяната/ на стари и амортизирани елементи с нови конструктивни елементи, е предмет на „реконструкция“ на един строеж по смисъла на § 5 т. 44 от ДР на ЗУТ, за която също са необходими строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж от главния архитект на общината.

В хода на образуваното административно производство, с представените констативни актове и констативен протокол, приложени по делото, не са представени писмени доказателства за наличието на съществуващ кабел, като и на строителни книжа за него или пък данни, че е включен в баланса на „***“ ЕАД и че е негова собственост..

По съществото на спора, касационният съд счита за обосновани от преценката на доказателствените средства, мотивите на въззивната инстанция за доказаност на административното нарушение по чл. 237 ал. 1 т. 1 от ЗУТ. С оглед предявеното с АУАН и НП обвинение, както и след анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства, касационната инстанция приема, че административното нарушение е извършено от „***“ ЕООД и правилно квалифицирано по приложената санкционна норма на ЗУТ. Същата предвижда административно наказание за извършител, възложител или строител на строеж, който е незаконен по см. на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ. В случая, съставомерното качество на изпълнител на дружеството не е спорно, а и се установява от приложения договор за строителство с № ERMZ 23-083/26.05.2023 г., сключен с „**“ ЕАД, чийто предмет е процесният обект. Съгласно чл. 225 ал. 6 т. 3 във вр. с ал. 7 от ЗУТ се предвижда солидарна отговорност на извършителя и възложителя на установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Последният притежава характеристики на строеж от трета категория и е извършен без строителни книжа и документи.

Независимо от горното, изводът за доказаност на административното нарушение следва и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства. Проверени поотделно и в съвкупност същите установяват по категоричен начин елементите от състава на релевираното деяние, както обосновано е приел въззивният съд. Констатирани са правнозначимите факти – наличие на строеж от трета категория, за който липсват строителни книжа, извършен от оспорващия, който има качеството на възложител на незаконния строеж. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и издаденото наказателно постановление е законосъобразно, както и решението на районния съд за потвърждаването му.

Предвид изложеното, касационната инстанция приема оспореното решение за правилно и го оставя в сила.

С оглед изхода на делото съдебни разноски следва да бъдат присъдени на ответната страна – юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 21.03.2025 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 1149/2024 г.

ОСЪЖДА «***» ЕООД, с посочени по – горе седалище и адрес, да заплати на ДНСК София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.