№ 39
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100505911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20059092/05.03.2021г. на Софийски районен съд, ГО 32
състав е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 7
от Регламент 261/2004 г. че „Б.Е.Е.“ ООД ЕИК****, гр. София ул. ****
дължи на Д. Т., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и
Северна Ирландия, роден на ****г. сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение повече от 3 часа от разписанието на полет
BGH5595/07.09.2018г., ведно със законната лихва от 06.03.2020г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
12543/2020г. на СРС. С решението ответникът е осъден на разноски в размер
на 650 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. №
25056306/29.03.2021г. с която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционния акт. Сочи че първоинстанционният съд неправилно е
приложил разпоредбите на регламент основание чл. 7 от Регламент
261/2004г., тъй като не се касае за редовен полет, а за чартърен полет по
силата на договор, сключен между авиокомпанията и туристическа агенцияя
„Б.Х.Л.“. Изтъква че ищецът не бил посочил час на пристигане договорен
между въззиваемия и туристическата агенция и от там не било доказано, че
въззивникът се е отклонил от първоначално уговорения час. Изтъква
недължимост на присъдената законна лихва доколкото попада в действието
1
на закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
сила от 12.03.2020г.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемият-ищец с
който оспорва въззивната жалба. Счита че в първоинстанционното
производство са установени всички правнорелевантни факти за ангажиране
на отговорността на ответника. Взети са предвид всички възражения на
ответника в това число, че бордната карта не е представена на български език,
който недостатък е отстранен в рамките на предоставения от съда срок. Моли
за потвърждаване на пъровинстанционното решение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Д. Т., гражданин
на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, роден на
****г. срещу „Б.Е.Е.“ ООД ЕИК****, гр. София ул. ****, с която е поискал от
съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 7, т. 1
буква „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети да признае за установено, че ответникът му дължи
заплащане на сумата от 400 евро, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- от 06.03.2020г., до погасяването му, обезщетение за закъснение
повече от 3 часа от разписанието на полет BGH5595/07.09.2018г. от Бургас до
Единбург, планиран за 07.09.2018г. от 07.20ч., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12543/2020г. на
СРС. Посочил е, че се явил навреме за полета и преминала през надлежните
проверки и регистрационни процедури, след което му била издадена бордна
карта, но пристигнал със закъснение повече от 3 часа спрямо редовното
разписание.
Ответникът „Б.Е.Е.“ ООД ЕИК****, в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навело е твърдения, че не е доказано сключването на договор
между ищеца и ответника. Счита че не е доказана потвърдена резервация за
процесния полет.
По делото е приложено заповедно дело №12543/2020г. на СРС,32-ри
състав, от което се установява, че заповедно дело е образувано по заявление
по чл. 410 от ГПК вх.№ 3015917/06.03.2020г., със заповед от 13.04.2020.
районният съд е разпоредил „Б.Е.Е.“ ООД ЕИК**** да заплати на Д. Т.,
гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия
сумата от 400 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
06.03.2020 г., до погасяването му, представляващи обезщетение за забавен
полет № BGH5595/07.09.2018г. от Бургас до Единбург, планиран за
07.09.2016г. от 07.20ч. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на
28.05.2020г., а на 29.06.2020г. длъжникът е подал по пощата възражение
срещу заповедта. на 24.07.2020г. заявителят е уведомен за необходимост от
2
представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил установителен иск за вземанията по заповедта и такива е представил
на 24.08.2020г.
По делото е приета неоспорена от страните бордна карта , издадена от
Б.Е.Е.“ ООД на Д. Т. за самолетен полет № BGH5595/07.09.2018г. от Бургас
до Единбург, планиран за 07.09.2016г. от 07.20ч.
По делото е приета неоспорена от страните справка от Летище Бургас
съгласно която полет BGH5595/07.09.2018г. от Бургас до Единбург е
препланиран за 08.09.2018 от 01:00ч.
По делото е приета неоспорена от страните покана за доброволно
плащане на обезщетение от 23.01.2020г., съгласно която ищцата е поискала
от ответника да й се заплати обезщетение за закъснял полет.
По делото е приет документ установяващ разстоянието от Бургас –
Международно Летище Сарафово до Единбург – Летище Единбург от който е
видно, че разстоянието между тях е 2661 км. измерено по метода на дъгата на
големия кръг.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата подадена от „Б.Е.Е.“ ООД ЕИК****, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той
се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 7, т. 1 буква „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
При така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от
Регламент 261/2004, че ищецът е пътник, който заминава от летище,
съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от
Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че си е изпълнил
задълженията по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е
възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със закъснение повече
от три часа , тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета, поради
което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че
3
полетът е била над 1 500км., поради което и размер на обезщетението е 400
евро.
От събраните по делото доказателства се установяват обстоятелствата
по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004- че ответникът е въздушен
превозвач от Общността, че ищецът е пътник, заминаващи от летище, в
държава-член на Общността, поради което и съдът приема, че разпоредбите
на Регламент 261/2004 са приложими.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на
въззивника, че не следва да се прилага регламента. В пар.5 от Преамбюла на
Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. е посочено, защитата която дава следва да се прилага и спрямо
пътници не само на полети по разписание, но и на полети не по разписание,
включително и тези, които са част от пакетни екскурзии.
В чл. 3 пар.3 е посочено за кои категории пътници не се прилага
регламента - пътуващи безплатно или на намалена тарифа, която не се
предлага директно или индиректно на всички клиенти.
Доколкото не е налице твърдение за горепосочената хипотеза и не са
ангажирани доказателства в тази насока настоящият състав намира за
приложим регламента.
Съдът приема, че от приетите и неоспорени по делото бордна карта, и
справка от летище Бургас по делото се установява, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на
пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го превози със
самолетен полет на 07.09.2018г. от София до Единбург с полет № BGH 5595
от Терминал 2 с обявен час за излитане в 7:20ч. ищецът е заплатил
възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за резервация – в
06:40 ч.
От приложената и неоспорена по делото справка от летище Бургас се
установява, че полетът е препланиран за 08.09.2018г. от 01:00ч. При това
положение може да се направи извод, че полетът е закъснял с повече от 3
часа.
Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на
пътника д се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа
номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане, място на борда,
баркод.
По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че разстоянието на превоза от Бургас до Единбург е над
1500км., Поради което и съдът приема за установено валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника по чл. 7, т.1, буква „б” от Регламент
262/2004 за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника по отношение на
претендираната законна лихва. Това е така тъй като изчисляването на
4
законната лихва не е направено от съда е същото ще бъде извършено на по-
късен етап.
Тъй като е налице съвпадение на крайните изводи на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Доколкото въззивната жалба е отхвърлена изцяло въззивникът няма
право на разноски.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20059092/05.03.2021г. на Софийски районен
съд, ГО 32 състав.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5