№ 20702
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110124937 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявените от П. С. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, (адрес) срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********
главен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 229.92 лв., представляваща сума, платена без
основание над главницата по договор за кредит № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2025 г. до
окончателното изплащане, както и под евентуалност иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
111.05 лв., като платена без основание въз основа на нищожна клауза за такса
за експресно разглеждане по договор за кредит № ********** и сумата в
размер на 107.52 лв. като платена без основание въз основа на нищожна
клауза за такса за удължаване по договор за кредит № **********.
Ищецът твърди, че с ответника „Вивус.БГ“ на 05.03.2023 г. е сключен
договор за кредит № **********, по силата на който потребителят е усвоил
770 лв. за срок от 11 дни. Уговореният лихвен процент е 40.77%, а
стандартният годишен лихвен процент е 40.97%, с ГПР 50%. На 06.03.2023 г. е
подписан анекс и е усвоена допълнителна сума в размер на 730 лв., с което
общата главница става 1500 лв. На 15.03.2023 г. потребителят извършва
предсрочно пълно погасяване на кредита в размер на 1729.92 лв., видно от
1
извлечение по ОББ. Платената над главницата сума възлиза на 229.92 лв.
Договорът и общите условия съдържат уговорки за заплащане на такса за
„бързо разглеждане“ в размер на 111.05 лв., както и такса за удължаване на
срока от 107.52 лв. Излага подробни съображения за нищожност на процесния
договор за кредит и нищожност на клаузите се такса за бързо разглеждане и
такса за удължаване. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв
от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД. Искът се оспорва като неоснователен и
излага подробни твърдения за валидността на договора за заем. Признава
факта на сключване на процесния договор и на предсрочно пълно погасяване
на кредита в размер на 1729.92 лв. от ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е заплатил твърдяната сума
по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е
без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а
именно: валидни клаузи в договора, както и изпълнение на задълженията му
по договора.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства по делото: че на 05.03.2023 г. между
страните е сключен договор за кредит № **********, по силата на който
потребителят е усвоил 770 лв. за срок от 11 дни. Уговореният лихвен процент
е 40.77%, а стандартният годишен лихвен процент е 40.97%, с ГПР 50%. На
06.03.2023 г. е подписан анекс и е усвоена допълнителна сума в размер на 730
лв., с което общата главница става 1500 лв. На 15.03.2023 г. потребителят
извършва предсрочно пълно погасяване на кредита в размер на 1729.92 лв.
Договорът и общите условия съдържат уговорки за заплащане на такса за
„бързо разглеждане“ в размер на 111.05 лв., както и такса за удължаване на
2
срока от 107.52 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,7 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – такса експресно разглеждане.
3
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната
вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в
самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и
възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги,
4
поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като
това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на
допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по
пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а
всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира процесния договор за
кредит за нищожен поради противоречие със закона.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит,
то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита в размер на 1500 лв., но не дължи лихва или други разходи.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника по процесния
договор за кредит сумата в общ размер на 1729,92 лв. Поради изложеното
съдът намира за основателен искът с правно основание чл. 55 за сумата в
размер на 229,92 лв., представляваща платеното от потребителя над
главницата по нищожния договор за кредит и искът следва да се уважи
5
изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и
адв. Д. Л. Ф. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на П. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, (адрес) сумата в размер на 229.92 лв., представляваща сума, платена
без основание над главницата по договор за кредит № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2025 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на П. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, (адрес) сумата в размер на 50 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38а, ал. 1 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
„Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Л. Ф. сумата в размер
на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6