РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110109173 по описа за 2022 година
Ищецът Т.В. твърди, че е страна по договор за кредит
№**********/30.11.2021г., сключен с „4финанс“ ЕООД, сегашно
"ВИВУС.БГ" ЕООД ответник по делото. Съгласно договора В. е получил
сумата от 1 190лв, при дължима лихва в размер на 13.27лв., при ГПP от
49.90%, при ГЛП от 40.07% и срок на кредита от 10 дни, а освен това в
договора, е предвидена и дължимост на такса експресно разглеждане на
документи в размер на 150.91лв., като по този начин общото задължение е в
размер на 1354.18лв. Счита уговорената клауза за „такса експресно
разглеждане" за нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, и чл.19, ал.4 от ЗПК във
вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, тъй като тя
противоречи на добрите нрави. Счита, че с нея се е достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите му с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Счита, че в настоящият случай, такава
не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се
претендира по така уговорената „такса за експресно разглеждане“ в размер на
150.91лв. и съставлява допълнителна сума, която е в размер на 1/10 от сумата
на отпуснатия кредит от 1190лв. По този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. На следващо място, счита, че
така клаузата е нищожна на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП. Така уговорената
клауза е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
1
добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на
страните, като по този начин е в негов ущърб като потребител. Посочените
по-горе клаузи са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5
от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. По посочения начин се
заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесните клаузи се предвиждаща
заплащането на такси и комисионни в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер над два пъти размера на отпуснатия
кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на такси и
комисионни са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като
същите са необосновано високи. Счита клаузата за „такса експресно
разглеждане" за нищожна и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е
уговорена индивидуално по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, Клаузата е част от
стандартни, бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, анексите и
общите условия и кредитополучателят няма възможност да влияе върху
съдържанието им към момента на сключване им. Счита клаузата за „такса
експресно разглеждане", за нищожна поради това, че се стига до нарушаване
на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. В настоящия
случаи, възнаграждението което следва да се заплати по така уговорената
клауза за експресно разглеждане в размер на 150.91лв. е следвало да бъде
отразен в определение ГПР. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони»
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Така уговорените „такси за удължава срока, за
експресно разглеждане, наказателна такса и комисионни" е следвало да бъдат
включени в процента на ГПР, в който съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и 1, т.1 от
ДР на ЗПК, следва да бъде включено „лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит". Възнаграждението по
процесните такси и комисионни води до допълнително оскъпяване на
договора за кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на
ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което
от своя страна води до недействителност им. На следващо място, счита, че
така уговорената клауза за „такса експресно разглеждане" е нищожна на
основание чл.10а ал.1 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
2
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Сочи, че законът не
допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителните такси и комисионни по процесния договор и анексите към
него, по своето естество, представляват такси и услуги, свързани, както с
усвояването, така и с управлението на кредита. Услугата „такса експресно
разглеждане“, представлява по своята същност "такса за усвояване на
кредита", която е дейност по управление на кредита. Моли съда да приеме, че
така уговорената клауза за „такса експресно разглеждане", от договор за
кредит №**********/30.11.2021г., сключен между ищеца и ответното
дружество, е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД и поради това, че
е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр.
с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП и да му се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор на
исковата молба и насрещен иск, като описва същата фактическа обстановка и
сочи, че отношенията между страните са уговорени в договора за кредит и
ОУ към него, като запознаването с последните е задължителен етап от
кандидатстването за кредит. Това е изискване поставено от ЗПФУР. Срокът
на договора започва да тече от датата на превеждане на сумата по сметка на
кредитополучателя. Заявената и отпусната сума по договор е преведена от
„4Финанс" ЕООД на ищеца на 30.11.2021г. по сметка на каса на „Изи Пей"
АД по искане на последния. В основанието за превода е записан номера на
кредита, както и ЕГН-то на клиента. Изискванията Договорът да бъде в
писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12 пункта, в екземпляр за всяка от страните по
договора, са спазени. След сключването на Договора за кредит вътрешната
система на ответника автоматично изпаща PDF формат Договора за кредит
заедно с общите условия към него на посочената от Кредитополучателя e-mail
поща за контакт с него, а именно: ***@abv.bg. Съгласно чл.4 от ОУ към
договора, кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя
дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни,
считано от дата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение
(SMS), имейл и/или се свърже по телефон. Кредиторът предоставя
възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и
предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т.13.1 от
ОУ към Договора за кредит кредитополучателят има право да поиска да бъде
удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане, съобразно тарифа на
кредитора, като ищецът три пъти е удължил срока по кредита си. В резултат
на това, съотносимата към процесния случай падежна дата е 07.01.2022г.
Именно от тази дата и до настоящия момент, дружеството не е получавало
каквото и да било плащане по реалния договор за кредит. Считано от
07.01.2022г. ищецът е изпаднал в просрочие поради което е начислена
3
наказателна лихва за забава в размер на 411.70лв., натрупана за периода от
07.01.2022г. до 02.09.2022г. Ищецът не е правил никакви плащания по
кредита, за погасяване на задължението си към ответника. Предявява иск за
заплащане на общата сума от 1 765.88лв., представляваща просрочено
задължение по договор за кредит №**********/30.11.2021г. сбор от главница
1190лв.; договорна лихва-13.27лв.; такса за допълнителна незадължителна
услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит-150.91лв. и
наказателна лихва за забава, начислена за периода от 07.01.2022г. до
02.09.2022г.-411.70лв. В процесния случай е налице неоснователно
обогатяване както по отношение на такса за вече предоставена услуга на
длъжника, така и реалната главница и договорна и наказателна лихва за
забава по формален, реален и консенсуален договор за кредит. Оспорва
изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на такса „Бързо
разглеждане", като неоснователна и недоказана. Неоснователно е твърдението
за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предложение 3 от
ЗЗД. Като твърди, че предвид ноторно известният факт, че паричният ресурс
на небанковите институции е многократно по-скъп от този на банките с оглед
на факта, че не могат да осъществяват влогонабиране. Предвид това и като
цяло с оглед ясно определената престация при заявяване и получаване на
услугата за бързо разглеждане на искането за кредит, същата не може да бъде
категоризирана като противоречаща на добрите нрави или накърняваща
договорното равноправие, както неоснователно се твърди в исковата молба.
Счита за несъстоятелно твърдението, че липсвало еквивалентност между
размера на таксата и извършената услуга. Отношенията между страните са
частноправни и като такива същите се подчиняват на принципа на свобода и
равнопоставеност. В процесния случай, отношенията между страните са се
развили в сферата на потребителското кредитиране от небанкови финансови
институции и тъкмо в обхвата на тази сфера следва да се преценяват добрите
нрави, като критерии за поведение. Твърди, че тази услуга, има цена,
доколкото кредиторът следва да ангажира приоритетно служители, които в
най-кратък срок да извършат проверка и оценка на кредитоспособността на
кредитоискателя съобразно изискването на чл.16 от ЗПК. Предвид
изложеното не е налице нееквивалентност на престациите, тъй срещу изрично
заявената от ищеца услуга, срещу сумата от 150.91лв., е получена насрещна
престация от страна на дружеството - искането за отпускане на кредит, е било
разгледано и одобрено веднага, а сумата от 1 190лв. е наредена по сметката,
избрана от длъжника незабавно. В случай, че последният е решил да не заяви
допълнителна незадължителна услуга, то искането му за кредит би се
разгледало в срок до 07.12.2021г. Платежното нареждане, приложено към
настоящия насрещен иск, безспорно удостоверява насрещната престация, за
която се дължи сумата от 150.91лв. Така ВИВУС.БГ е ангажирало
приоритетно допълнителен ресурс за експресно предоставяне на изрично
заявената от длъжника услуга. Неоснователно е твърдението, че клаузата е
неразбираема и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Ако ищецът не е бил съгласен с
предложените му условия, е имал пълното право да не ги приема, да провери
какви са условията при други финансови институции или да потърси
финансиране от частни лица. Разпоредбите на ЗЗП са спазени изцяло, като
Общите условия са предварително предоставени и съгласувани по реда на
4
чл.148, ал.3 от ЗЗП с КЗП като всички параметри по Договора са
предварително известни и предоставени по ясен и недвусмислен начин на
потребителя. Процесният договор за потребителски кредит е съобразен
изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на глава трета на
ЗПК, който дерогира общия принцип на ЗЗП, явяващ се общ спрямо
специалния. Длъжникът изрично е декларирал, че е информиран и приема
услугата за бързо разглеждане. Т.е. налице е индивидуална уговорка, че
желае да ползва услугата. Неоснователно е твърдението в исковата молба за
нищожност на клаузата на основание чл.10а. чл.19. ал.4 във вр. с чл.22 от
ЗПК. Чл.10а, ал.1 от ЗПК позволява кредиторът да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Именно такъв е характерът на такса „Бързо
разглеждане“. Това е допълнителна и незадължителна услуга, която няма
отношение към оценката на кредитоспособността на кредитоискателите. Тази
такса е посочена предварително на етап преддоговорни отношения по ясен и
прозрачен начин. Бързото разглеждане не е сред услугите, попадащи в
обхвата на чл.19, ал.1 от ЗПК, както е пояснено и в §1, т.1. от ДР на ЗПК.
Моли да се отхвърли предявеният срещу него иск, да се уважат заявените
претенции и да се осъди ищеца да му заплати сторените по делото разноски.
Ищецът в качеството си на ответник по предявените насрещни искове в
даденият му срок по реда на чл.131 от ГПК е подал възражение в което сочи,
че съдът следва служебно да прецени наличието на нищожни клаузи в
договора за кредит. Счита, че договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсва уточнение, какви разходи се включват в посочения
процент за ГЛП. Посоченият процент 40.07%, не е ясно как точно се
съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин
ищецът, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Не става ясно и защо има
разминаване в процентите на ГПР и ГЛП от близо 10%, никъде не е дадена
каквато и да е информация, какво е наложило, това оскъпяване и тази
разлика. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които В. ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в
ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия
случаи няма погасителен план, който да отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в
него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност
за подзащитния да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план,
5
какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се
явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за
паричен заем. Наред с това договорът е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез
такса експресно разглеждане в размер на 150.91лв. не е включена в ГПР. С
предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК,
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по такса експресно разглеждане в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Оспорва дължимостта на уговорената клауза за „такса
експресно разглеждане", като счита същата за нищожна на основание чл.26,
ал.1 пр.З от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.10а, и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и подробни съображения
за нея е изложил в депозираната искова молба. Оспорва дължимостта на
претендирана наказателна лихва в размер на 411.70лв. от договора за кредит
№**********/30.11.2021г., като сочи, че кредитора не е предоставил
доказателства на какво основание търси от доверителя ми сумата от
411.70лв., наказателни лихви. Счита, че с претендирането на сумата от
411.70лв., за наказателни лихви, се заобикаля и чл.33, ал.1 от ЗПК. Моли
предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът при съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцовата страна е представила копие от договор за кредит от 30.11.2021г.,
по който ищецът е посочен като кредитополучател, а ответното дружество с
предходното си име е кредитор. Съгласно условията на договора на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 190лв., за срок от 10 дни
при лихвен процент от 40.97%, лихвен процент за срока на кредита от 40.7%,
13.27лв. сума за срока на кредита, ГПР 49.90%, 150.91лв. такса за бързо
разглеждане при датата на получаване на сумата 30.11.2021г. и дата на
връщане 10.12.2021г. Договорът е придружен и от общи условия, като
страните не спорят относно сключването му и приемането и на общите
условия, липсва спор и по отношение на това отпусната ли е договорената
сума. Спорът е изключително правен и е относно действителността на клаузи
от договора и дължимостта на суми по него поради липса на плащане въпреки
настъпили падежи. Съгласно представената разписка за извършен превод
сумата е изплатена на кредитополучателя чрез ИзиПей на 30.11.2021г.
По въпроса за недължимостта на сумата от 150.91лв. такса за „бързо
разглеждане“ на молба за отпускане на кредит, съдът намира същата за
нищожна. Значението на този израз е „бързо разглеждане на документи и
6
отпускане на кредит“. Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от
ЗПК разкрива волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия
между таксите, които са дължими за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит и таксите, които кредиторът е предвидил за
действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и
забранява вторите. Бързото разглеждане на документи не е действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като това действие се извършва от
кредитора преди сключването на договора, тоест едва след разглеждане и
одобряване на документите ще бъде ясна волята на кредитора, а именно дали
той ще отпусне кредита и ще подпише договор със заявителя - бъдещ
кредитополучател или няма да одобри документите и няма да предостави
кредит на заявителя. На същото основание тази такса не може да се причисли
и към т.н. „допълнителни услуги“. Това е така защото допълнителни са тези
услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които
при договора за кредит са предоставяне на парична сума /от ответното
дружество, което не е банка/ и връщане на същата заедно с уговорената
възнаградителна лихва на определения падеж. Такива услуги са издаването на
различни удостоверения, в т.ч. заверени копия от договора/погасителен план,
известяване със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане,
срок за плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не
попадат в съществените задължения на страните, нито са задължително
присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за предоставянето
им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими при
калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. „Бързото“ разглеждане на документите на
потребителя няма пряко отношение към съществените елементи на договора
за кредит и по тези аргументи то не може да бъде определено като
допълнителна услуга. От изложеното следва, че процесната сума е включена
в общия размер на задължението на потребителя при начална липса на
основание по нищожна клауза, по която за договарящите страни по договора
за кредит не са възникнали насрещни престации, тъй като нищожната клауза
не поражда права и задължения. От събраните в хода на производството
доказателства съдът намира, че ответникът не е установил по пътя на главно и
пълно доказване възраженията си в отговора, а именно, че начислената от
него такса за бързо разглеждане на документи му се дължи от ищеца въз
основа на договора за кредит или на друго основание. Предявеният
отрицателен установителен иск следва да се уважи като основателен и да се
приеме, че уговорената „такса експресно разглеждане“ е нищожна клауза.
По отношение на предявената насрещна претенция от кредитора за
осъждане на В. да му заплати общата сума от 1 765.88лв., представляваща
просрочено задължение по договор за кредит №**********/30.11.2021г. сбор
от главница 1190лв.; договорна лихва-13.27лв.; такса за допълнителна
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит-150.91лв. и наказателна лихва за забава, начислена за периода от
07.01.2022г. до 02.09.2022г.-411.70лв. съставът приема следното:
На първо място съдът приема, че не е необходимо да се представя
погасителен план по задължението, тъй като е договорена една дата за падеж
на целия дълг.
7
По отношение на сумите от 1 190лв. главница и 13.27лв. лихви съдът
намира, че кредитополучателя не е доказал изпълнение на задължението си за
заплащане на тези суми, като същите са договорени по клаузи от договора
които са редовни и поради това те се дължат.
По отношение на сумата от 411.70лв. търсена от кредитора като
задължение за наказателна лихва за времето от 7.01.2022г. до 2.09.2022г.
следва да се има предвид, че насрещния ищец не е провел никаква форма на
доказване за дължимостта на тази сума поради което претенцията следва да се
отхвърли като недоказана.
Предвид уважаването на главния иск и частичното отхвърляне на
насрещния и направеното искане за присъждане на разноски ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител
на ищеца сумата от общо 551.97лв., а ищеца от своя страна предвид
частичното уважаване на предявеният насрещен иск следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 240.95лв. разноски по делото, ответникът
следва да заплати на ищеца и 50лв. разноски за държавна такса.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД по иска предявен
от Т. А. В. ЕГН********** от гр.Варна, *** срещу „Вивус.Бг“ ЕООД,
ЕИК202393458 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ №52-54, клаузата с която е уговорена „такса за експресно
разглеждане“ с договор за кредит №**********/30.11.2021г. сключен между
страните.
ОСЪЖДА Т. А. В. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК202393458 със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 сумите от 1 190лв. главница по
договор за кредит №**********/30.11.2021г. сключен между страните, заедно
със законната лихва от датата на сезиране на съда – 5.09.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, 13.27лв. договорна лихва за времето от
30.11.2021г. до 10.12.2021г. на осн. чл.79 от ЗЗД, като отхвърля като
недоказани претенциите за сумите от 411.70лв. търсена от кредитора като
задължение за наказателна лихва за времето от 7.01.2022г. до 2.09.2022г. и
такса за допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане
на кредит-150.91лв.
ОСЪЖДА Т. А. В. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК202393458 със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 сумата от 377.23лв. сторени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК202393458 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да заплати на Т. А.
В. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 50лв. разноски за държавна
такса на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК202393458 със седалище и адрес на
8
управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да заплати на
адв.М. В. М. от гр.Пловдив, *** сумата от 551.97лв. за осъществено
процесуално представителство на ищеца по делото, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от
ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на решението на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9