№ 23242
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110145802 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. М. М. с ЕГН **********,
съдебен адрес: ***********, срещу „СК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *******************, с която се иска да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1400,00 лв., която сума ответникът
претендира въз основа на Договор за паричен заем №***************г
Твърди се, че ответникът претендира сумата извънсъдебно въз основа на Договор за
паричен заем №***************г., видно от Справка от централния кредитен регистър,
както и Извлечение за извършени и предстоящи плащания по договора, издадено от „СК“.
Сочи се, че От 2024г., когато ответникът твърди, че е налице сключен договор за паричен
заем №***************г. с ищцата до настоящия момент, ищцата е регулярно е
притеснявана от служители на ответното дружество, че дължи сумата в размер на около
1400-1500 лв.
Сочи се, че видно от Справка за кредитна задлъжнялост, изд. на 16.06.2025 г. от ЦКР
към БНБ, действително „СК" ООД се легитимира и подава информация към ЦКР за
непогасени задължения от страна на ищцата по идентификатор на кредит- ***********,
като по него /позиция 2 от раздел „Текущо състояние на кредитите”/, остатъкът от редовна
главница е 970,00 лв., а остатък от просрочена главница е 429,00 лв.
Оспорва се съществуването на действителна облигационна връзка между ищцата и
„СК“ ООД, на чието основание тя да дължи каквито и да било суми. Евентуално се оспорва
и валидността на договора за паричен заем
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
сочи, че между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит като ищецът е
подал искане за заем до “СК” ООД и се е съгласил да върне на кредитора заемната сума,
ведно с лихва и при условията на договора. Валидността на договора за кредит произтича от
това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от
1
закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Предвид това за ответното дружество е
налице правно основание да изисква плащания по договора за кредит. Наред с изложените
възражения срещу предявения иск, той е напълно неоснователен, тъй като твърдението на
ищцата за недължимост на главницата противоречи на императивното правило на чл. 23
ЗПК.
Представени са писмени доказателства
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между Н. М. М. и „СК“ ООД е сключен договор за паричен заем № *********** от
01.11.2024 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1400 лева както, които е
следвало да се върнат разсрочено на 10 месечни погасителни вноски 4 x 58.33 лв. и 6 x
268.52 лв. с дата на първо плащане 02.12.2024 г. дата на последно плащане 01.09.2025 г.
Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 50 % и годишен процент на разходите в
размер на 63.43 %.
Според чл. 5. Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с
поне едно от посочените по долу обезпечения, предоставено в 3-дневен срок от сключването
на договора.
1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на
не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на
не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и
по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно Чл. 11 с подписването на договора Кредитополучателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 1 465.56 лева., заплащана разсрочено - съобразно посочения в
Приложение №1 начин.
Видно от представената от ищеца справка за кредитна задлъжнялост от БНБ към
16.06.2025 г. е подадена информация от „СК“ ООД, че отпуснат кредит с размер на
главницата 1400 лева като се претендира остатък от редовна главница 970 лева, остатък от
просрочена главница 429 лева, такси и други разходи в размер на 275 лева, като балансовата
експозиция е в размер на 1746 лева.
Видно от представената с исковата молба справка, издадена от ответника и неоспорена
от същия по договора са постъпили плащания в общ размер на 1304.87 лева.
2
В случая в чл.11 от договора във вр. чл. 5 от същия, само формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи
не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители,
които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов
договор, за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по
друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.
Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца
след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой
случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице,
което има средства в размера на два пъти дължимата за връщане сума за заплащане на
банкова гаранция в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с
небанкова финансова институция.
Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 1465.56 лева на база целия размер на заемната сума – 1400
лева, СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо
тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера
на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да е по-
голяма число, ако в него участва и вземането от 1465.56 лева, формално уговорено като
неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
3
Освен това, доколкото неустойката е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от
1465.56 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 981.50 %, както е изчислен от съда по
реда на чл. 162 ГПК с използване на calculator.bg, надвишаващ законовия максимум- пет
пъти размера на законната лихва- 66.10 %/ към месец ноември 2024 г. законната лихва е 10 %
+ основния лихвен процент на БНБ -3.22 %/, а имено представлява близо седемдесет и
четири пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 1400 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорената неустойка,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/.
Както бе посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 1400 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Установява се, че ищцата е заплатила сумата от 1304.87 лева, респективно за тази сума
искът е основателен и следва да бъде уважен, за разликата до 1400 лева или за сумата от
95.13 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
4
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски, съразмерно на
уважената част от иска за държавна такса- 52.19 лева от пълен претендиран размер от 56
лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер от 410.10 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо „СК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *******************, че Н. М. М. с ЕГН **********, съдебен адрес:
***********, не дължи на ответника сумата в размер на 1304.87 лева, която сума
ответникът претендира въз основа на Договор за паричен заем №***************г., поради
приложение на правилото на чл. 23 ЗПК и отнасяне на платените суми по прогласения за
нищожен договор за връщане на част от чистата сума по кредита, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата в размер на 1304.87 лева до пълния предявен размер от 1400 лева,
която сума в размер на 95.13 лева е дължима за погасяване на остатъчната стойност по
прогласения за нищожен Договор за паричен заем №***************г.
ОСЪЖДА „СК” ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
Н. М. М. с ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 52.19 лева.
ОСЪЖДА „СК“ ООД , ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на адвокат С. Й. Д., ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение в размер на 410.10
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5