Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22
гр. Свищов, 14.02.2020 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 14.01.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 611/2018 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.“ЕАД ***, чрез пълномощника адв. З.Ц. от САК твърди, че между дружеството /предишно наименование „Космо България Мобайл“ЕАД и ответника били сключени Договор за мобилни услуги от 01.03.2016г., съгласно който на ответника бил предоставен мобилен телефонен номер, а съгласно договор за лизинг от същата дата му било предоставено мобилно устройство ALCATEL ONETOUCH POP STAR. Общата цена на лизинговата вещ била 197,57 лева с вкл. ДДС, като за ползването й лизингополучателят се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 8,59 лева с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Заявява, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от А. мобилни нобера се прилгали следните договори – Договор за мобилни услуги от 01.03.2016г. и за мобилното устройство - условията договорени в договор за лизинг от 01.03.2016г. .. Ответникът не изпълни своите парични задължения начислени му в пет броя фактури издадени в периода м.април 2016г. до м. август 2016г. , като във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горните договори, съответно фактура № **********/05.04.2016г. била издасена за периода 05.03.2016г. до 04.04.2016г. и включвала месечна абонаментна такса 17,49 лева, лизингова вноска за мобилния телефонен апарат 7,16 лева, както и потребени услуги 53,59 лева /допълнителни услуги мобилен интеренте 2,49 лева , кратки текстови съобщения 0,96 лева, разговори към Грижа за клиента 0,14 лева, услуги с добавена стойност -.50,00 лева, които са в краен размер на 78,24 лева, без ДДС , или 93,89 лева с ДДС; фактура № **********/05.05.2016г. била издадена за отчетен период 05.04.2016г. до 04.05.2016г. и включвала задължения за мобилния номер – месечна абонаментна такса 17,49 лева, лизингова вноска за мобилния телефонен апарат 7,16лева, потребени услуги 0,02 лева , или общо 24,67 лева без ДДСт или 29,60 лева с ДДС; фактура № **********/05.06.2016г. била издадена за отчетен период 05.05.2016г. до 04.06.2016г. и включвала задължения за мобилния телефонен номер месечна абонаментна такса 17,49 лева,лизингова вноска за мобилния телефонен апарат 7,16 лева, както и потребенеи услуги 0,04 лева, общо 24,69 лева без ДДС или 29,63 лева с ДДС; по фактура № **********/05.07.2016г. издадена за периода 05.06.2016г. до 04.07.2016г. за задължения съответно за месечна абонаментна такса /-4,66 лева/ , лизингова вноска 7,16 лева, които са в краен размер на 2,50 лева без ДДС или 3,00 лева с ДДС. Посочва, че отрицателната стойност на месечната абонамента такса във фактурата била формирана като резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя на дните, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период, общо 3,00 лева стойност на фактурата. Заявява, че след предсрочно прекратяване на договорите между страните, по вина на ответника, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/05.08.2016г. , която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги чрез номер в размер на 356,77, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство в общ размер на 163,21 лева с ДДС, равняващ се на 19 неначислени лизингови вноски. Разерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги от 01.03.2016г.. Съгласно тази клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандарните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок на 01.03.2018г. . Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя. Общата сума начислена във фактурата била 519,98 лева. Общата изискуемост на всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването й. В периода след издаване на първата от тях, длъжникът не бил извършвал плащания, както и към датата но молбата задълженията не били погасени. Заявява, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, било образувано ч.гр.дело № 106/2018г. по описа на РС Свищов, по което била издадена заповед за изпълнение за заплащане от ответника на сумата 676,10 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 676,10 лева – общ собр на дължими суми , съгласно фактура № **********/05.04.2016г., фактура № **********/05.05.2016г., фактура № **********/05.06.2016г., фактура № **********/05.07.2016г. и фактура № **********/05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски за заповедното и исково производство. В писмена молба уточнява, че вземането в размер на 676,10 лева, за което да претендира да бъде установено, че ответникът дължи, включвало сумата 121,76 лева с ДДС – потребени услуги /месечни абонаментни такси и други услуги/ по Договор за мобилни услуги от 01.03.2016г. за периода 05.03.2016г. до 04.07.2016г., начислени във фактура № **********/05.04.2016г., фактура № **********/05.05.2016г., фактура № **********/05.06.2016г., фактура № **********/05.07.2016г.; 197,57 лева с ДДС – дължи и предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство по Договор за лизинг от 01.03.2016г. за периода м.март 2016г. до м. януари 2018г. и 356,77 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 01.03.2016г. по вина на потребителя, изчислена за периода 27.06.2016г. – 01.03.2018г…
Ответникът Ю.Р.А., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор чрез назначения му на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител , в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва ответникът да е подписвал представените с исковата молба договори и приложенията към тях, което правело несъществуващо твърдяното от ищеца договорно отношение, породило претендираните дължими задължения. Фактурите за начислени суми не били подписани от ответинка и били начислени сумите при липса на първично основание. Счита, че твърдението, че договора за предоставяне на мобилни услуги бил прекратен по вина на ответника не било подкрепено с никакви доказателства от ищеца. Отделно от това клаузата, с която била уговорена неустойка била неравноправна и на това основание нищожна на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ЗЗП вр. чл. 143 т. 5 , т. 9 и т. 14 от ЗЗП вр. чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създавала значителна неравнопоставеност между страните по договора. Моли иска да бъде отхвървен като неоснователен. В съдебно заседание особения представител на ответника – адв. К.К. от ВТАК поддържа подадения отговор.
В хода на устните състезания процесуалният му представител взема становище да бъде отхвърлен иска по изложени в отговора на исковата молба съображения. Счита, че по делото не били доказани потребени от ответника мобилни услуги, а относно клаузата за неустойка същата била неравноправна.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 106/2018г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „Т.Б.“ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми по издадени фактури. Въз основа на същото е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 46/30.01.2018г. в
полза на ищеца за сумата 676,10 лева
– главница – неплатени услуги по Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг
от 01.06.2016г. ,. Присъдена била и законната лихва
върху главницата, считано от 29.01.2018г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 385,00 лева,
от които 25,00 лева – ДТ и 360,00 лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е
в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на
цената на получени услуги, лизингови вноски и неустойки поради предсрочно
прекратяване на договори по вина на потребителя по изброени фактури. Заповедта
за изпълнение е връчена при условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заповедният
съд, с разпореждане от 26.04.2018г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение
Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от
01.03.2016 г. същият е сключен между „Т.Б.” ЕАД/ и ответника за предоставяне на
мобилни телефонни услуги за мобилен
номер ******, при стандартен месечен
абонамент 20,99 лева на месец, при дата на издаване на фактура – на 5-ти всеки
месец, за срок до 01.03.2018 г. . В
договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок
за която и да е СИМ карта, , по вина или инициатива на потребителя, същият
дължи неустойка в размер на сумата от стандарнтине за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта. Уговорено е, че след изтичане на
първоначалния срок договора се превръща в безсрочен при стандарните условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време . Като приложение
към договора е ценова листа за абонаментните планове за частни лица от
01.03.2016г..
На същата дата – 01.03.2016г. бил
сключен приложения договор за лизинг между страните по делото, с предмет задължението на лизингодателя – ищецът при
условията на договора и Общите условия, неразделна част от него да предостави
на лизингополучателя – ответникът за временно и възмездно ползване устройство
марка ALCATEL ONETOUCH
POP STAR CLASSY, а
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
197,57 лева с включен 20 % ДДС. Договорът
за лизинг е със срок от 23 месеца. В чл. 3 ал. 1 от договора, ответникът се
задължил да заплати цената по чл. 1, както следва: първоначална лизингова
вноска в размер на 0 лева с ДДС, платима към датата на сключване на договора и
23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 8,59 лева с включен
ДДС. В ал. 2 на чл. 3 от договора
постигнали съгласие, че месечните лизингови вноски се фактурират от дружеството
и заплащат от ответника съгласно сроковете, условията и начина на плащане на
задълженията на ответника в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно
договор за предоставяне на такива услуги и ОУ на Т.Б. ЕАД. Лизингополучателят –
ответникът се съгласил в чл. 5 от договора да заплаща месечните лизингови
вноски по описания погасителен план в договора. Било уговорено, че неразделна
част от този договор е запис на заповед на стойност 100 % от цената по чл. 1 с
начислен ДДС минус първоначалната лизингова вноска, посочена в чл. 3 ал. 1 от
договора, че е платена – запис на заповед на стойност 94,07 лева. Записът на
заповед, издаден от ответника за сумата 197,57лева, предявена за плащане от
ищеца на ответника на 01.03.2016г. е приложен по делото. Приложени по делото са и Общи условия на Т.Б.
ЕАД във връзка с предоставянето на устройства от лизингодателя на
лизингополучателите при условията на договор за лизинг, които ОУ страните по
договора за лизинг се съгласили, че са неразделна част от договора. В чл. 12 ал. 2 от ОУ е регламентирано, че
месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания. Приложена по делото е и ценова листа
за абонаментни планове за частни лица от 18.07.2015г..
Представена е издадена от ищеца фактура №
********** от 05.04.2016г. за отчетен период 05.03.2016г. до 04.04.2016г. и начислена
сума за плащане 93,89 лева с ДДС. Описано е, че сумата представлява месечни и
еднократни такси /абонаменти, лизингови вноски/
– 17,49 лева, съответно разговори, съобщения и др. услуги 53,59 лева. Срокът за плащане на задължението по отчетния
период, посочен във фактурата е 20.04.2016г. .
Приложена по делото е издадена от ищеца фактура № ********** от 05.05.2016г. за отчетен период 05.05.2016 – 04.05.2016г. , и справка общо потребление към нея , по която е начислена сума, съответно 17,49 лева месечна абонаментна такса , лизингова вноска 7,16 лева, потребени услуги 0,02 лева, или на стойност 24,67 лева без ДДС, съответно 29,60 лева с ДДС. Във фактурата е отразена и незаплатена сума баланс от предходен период 93,89 лева, като обща стойност на фактурата е 123,49 лева , срок за плащане 20.05.2016г.. .
Приложена по делото е издадената от ищеца фактура № ********** от 05.06.2016г. за отчетен период 05.05.2016г. – 04.06.2016г., по която е начислена сума за месечна абонаментна такса 17,49 лева, лизингова вноска 7,16 лева, потребени услуги 0,04 лева, обща стойност 153,12 лева, като са включени баланс от предходен период 123,49 лева с включен ДДС, или сума начислена във фактурата е 24,69 лева без ДДС, сума с ДДС 29,63 лева, срок за плащане 20.06.2016г.
Приложена по делото е издадената от ищеца фактура № ********** от 05.07.2016г. за отчетен период 05.06.2016г. – 04.07.2016г., по която е начислена сума за месечна абонаментна такса /-4,66 / лева, лизингова вноска 7,16 лева, като са включени баланс от предходен период 153,12 лева с включен ДДС, или сума начислена във фактурата е 2,50 лева без ДДС, сума с ДДС 3,00 лева, срок за плащане 20.07.2016г.
Приложена по делото е издадената от ищеца фактура № ********** от 05.08.2016г. за отчетен период 05.07.2016г. – 04.08.2016г., по която е начислена сума за 356,77 лева неустойка при предсрочно погасяване, вноска лизинг 163,21 лева след 002014г., общо 676,10 лева с ДДС, като е включен баланс от предходен период 156,12 лева, или начислени за периода 519,98 лева по фактурата, срок за плащане 20.08.2016г.
В декларация от 01.03.2016г. ответникът декларирал, че
е получил екземпляр от ОУ на Телонор България ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни услуги , съгласен е с тях .
Открито е производство за проверка
истинността на договор за мобилни услуги от 01.03.2016г. и на договор за лизинг
от 002016г. с приложение към същия. Във връзка със същото е допусната и
изготвена съдебно – графологична експертиза, заключението на вещото лице по
която е, че подписът за потребител в договор за мобилни услуги от 01.03.2016г.
е положен от Ю.Р.А. и подписът за лизингополучател в договор за лизинг от
01.03.2016г. между Телинор като лизингодател и Ю.Р.А., като лизингополучател е
положен от Ю.Р.А..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца, подадено на 29.01.2018г. срещу ответника за сумата 676,10 лева –-главница. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 385,00лева. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на цената на получени услуги, лизингови вноски и неустойки поради предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя по изброени фактури. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. От представените договор за мобилни услуги, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че представените от ищеца фактури, макар и едностранно съставени от него и неподписани от ответника за получател, при условие, че не са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 121,76 лева за незаплатени ползвани от него мобилни услуги, поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца в този размер. С оглед на това съдът счита иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 121,76 лева главница – незаплатени ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 01.03.2016г. за периода 05.03.2016г. до 04.07.2016г., начислени във фактура № **********/05.04.2016г., фактура № **********/05.05.2016г., фактура № **********/05.06.2016г., фактура № **********/05.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Предмет
на исковата претенция е и установяване на вземане суми за дължими лизингови вноски по договор за лизинг
от 01.03.2016 г., с който на ответника е предоставено ползването на движима
вещ- мобилно устройство ALCATEL
ONETOUCH POP STAR CLASSY, с обща лизингова цена в размер на 197,57 лева с включен 20 % ДДС., със срок от 23 месеца.. Лизинговата цена е посочена в чл. 1 от договора за
лизинг, а броя на вноските и размера е определен в погасителния план в чл. 5 от
договора. Не се спори по делото, че вещта е предоставена за ползване на ответника,
както и че същата е предоставена в годно за употреба състояние. Ответникът не е
възразявал по дължимостта на тази сума, като няма данни договорът да е бил
развален, нито пък вещта да е била върната на лизингодателя. Според чл. 12 ал.
1 ОУ към договора за лизинг, в случай на неизпълнение
на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателя има
право в съответствие с разпоредбите на договора, да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, а според ал. 2. месечнит вноски стават предсрочно
изискуми в случай на прекратяване на договора , както и в случай на забава в
плащане на дължими съгласно договора плащания
Ответникът не доказа, не само, да е върнал веща, поради което съдът
приема, че е останал държател на същата, без да я плати, а и не доказа че е
заплащал месечните вноски за лизинга на устройството, което е в негова тежест.
Именно поради неизпълнение на задълженията му по договора за лизиг, на
основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, месечните вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискумеи и се дължат в
претендирания размер, още повече, че договорът от 01.03.2016г. е със срок от 23
месеца и е изтекъл. месечните му вноски Ето защо искът в тази част е
основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 197,57 лева – лизингови вноски
за мобилно устройство по договор за лизинг от 01.03.2016г.
По отношение претенцията за
установяване вземане за неустойка:
Установи се от сключения с ответника договор
за мобилни услуги, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.”.
Ищцовата страна не
ангажира никакви доказателства по делото относно това, изявлението на ищеца за прекратяване на
договора да е достигнало до ответника, поради което съдът приема, че не е
осъществена цитираната хипотеза от сключения
с ответника договор за мобилни услуги , поради което искът за установяване везмане за
неустойка в претендирания размер се явява неоснователен. Това е така, защото не се установи
основанието, обусловило възникването на претендираната неустойка като
обезщетение за неизпълнението
Въпреки извода за недължимост на претендираната неустойка поради липса на доказателства за прекратяване на договора между страните, съдът намира за необходимо да отбележи, че счита клаузите, с които е уговорена неустойката за неравноправни, а оттам и за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Предвид това, че съдът следи служебно за нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи, намира, че процесната уговорка за заплащане на неустойка следва да бъде квалифицирана именно като такава на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието ѝ; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност – честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В настоящия случай процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението – доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че представените договори за мобилни услуги са бланкови, поради което не са били предмет на предварително договаряне между страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ищеца. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага изводът, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки, защото кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Предвид нищожността на посочената клауза, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП, и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Ето защо, съдат намира, че искът за установяване вземане за неустойка в размер на 356,77, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно направеното оспорване истинността на посочените два договора, освен съдебно-графологичната експертиза, други доказателства в посока на опровергаване на автентичността на документите не са ангажирани. Поради това, с оглед и на заключението на вещото лице, съдът приема, че оспорването не е доказано.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 181,84 лева, съобразно размера на уважения иск. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ, внесено възнаграждения за особения представител и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, а именно сумата 323,53 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС Свищов сумата 232,00 лева – възнаграждение на вещо лице, платена от бюджетните суми на съда, както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Р.А. с ЕГН ********** *** , че дължи на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** , ******, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. З.Ц. сумата 121,76 лева /сто двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ главница – незаплатени ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 01.03.2016г. за периода 05.03.2016г. до 04.07.2016г., начислени във фактура № **********/05.04.2016г., фактура № **********/05.05.2016г., фактура № **********/05.06.2016г., фактура № **********/05.07.2016г., сумата 197,57 лева /сто деветдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/– лизингови вноски за мобилно устройство по договор за лизинг от 01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 46 от 30.01.2018 г. по ч.гр.дело № 106/2018 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения установителен иск от "Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** , ******, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. З.Ц. против Ю.Р.А. с ЕГН ********** *** В ЧАСТТА над уважения размер от 319,33 лева до пълния предявен размер от 676,10 лева или за сумата 356,77 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги , както и установителния иск за законна лихва В ЧАСТТА относно законната лихва върху горницата на главницата над уважения размер от 121,76 лв. от датата на подаване на заявлението – 29.01.2018г. до окончателното изплащане на вземанията.
ПРИЗНАВА на основание чл. 194 ал. 3 , за недоказано оспорването на подписите под Договор за мобилни услуги и договор за лизинг, двата от 01.03.2016г..
ОСЪЖДА Ю.Р.А. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** , ******, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор сумата 323,53 лева /триста двадесет и три лева и петдесет и три стотинки/ направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ю.Р.А. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** , ******, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор направените в заповедното производство разноски в размер на 181,84 лева /сто осемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/, съобразно размера на уважения установителния иск .
ОСЪЖДА Ю.Р.А. с ЕГН ********** *** да заплати на РС Свищов сумата 232,00 лева – разноски за вещо лице, както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 106/2018 г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: