Р
Е Ш Е Н И Е № 105
гр. Разград, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 113 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Н. М. Х. от с. Г. П.,
обл. Р., против Решение № 1012-16-139/1 от 18.05.2022 г. на ръководителя на ТП
на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-87 от 08.03.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че
решението и потвърденото с него разпореждане са неправилни като постановени в
нарушение на материалния закон, тъй като периодът на наборната военна служба е
действителен осигурителен стаж. Иска се решението да бъде отменено и преписката
да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да бъде
зачетен стажът на военната служба. Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-344/19.05.2022
г. Н. М. Х. /Н. М. М./ е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Към датата на подаване на
заявлението е имал навършени 66 години и 10 месеца, и следния осигурителен
стаж: от втора категория труд - 6 години, 8 месеца и 6 дни, и от трета
категория труд - 9 години, 8 месеца и 4 дни, или общо 16 години, 4 месеца и 10
дни. В този осигурителен стаж е включено и времето на редовната военна служба от
2 години и 1 ден, която заявителят е преминал през периода от 16.04.1973 г. до 16.04.1975
г., видно от представената военна книжка
Серия АЛ, № 053221.
С Разпореждане № 2140-16-87 от 08.03.2022
г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че действителният
осигурителен стаж на жалбоподателя е 14 години, 4 месеца и 9 дни, поради което
не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 КСО, и е отказал да му отпусне
поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Със същите мотиви разпореждането е било
потвърдено от решаващия административен орган с оспореното пред съда решение.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от оправомощен административен орган, в необходимата писмена форма, има изискуемото съдържание и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
Но актът е материално
незаконосъобразен. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата възраст е 66
години и 8 месеца, и е безспорно по делото, че жалбоподателят отговаря на това
условие. Има и изискуемия действителен осигурителен стаж от 16 години, 4
месеца и 10 дни. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение или
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт. В настоящия случай се
разглежда стаж, придобит през периода 1973 г. – 1975 г., поради което на
основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява
съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Относимата разпоредба
е чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно
който изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета
категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв.
бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна
служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд
по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж
по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно сега действащата уредба по чл. 9,
ал. 7 КСО.
В подкрепа на горното е и съдебната практика,
изразена в Решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г.,
VI о., Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г., VI о.,
Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., VI о., Решение
№ 1052 от 4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2021 г., VI о. и много други.
Като не е съобразил посочените
материалноправни разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а
преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право
на разноски в заявения и доказан размер от 500 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-139/1 от 18.05.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-87 от 08.03.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Н. М. Х. за
разноски по делото сумата 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.