РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. Благоевград, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200501088 по описа за 2025 година
констатира следното:
С. Д. Т., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Б., ул. „С.“ №, чрез адвокат
Г. М., обжалва решение № 243 от 08.07.2025 г., постановено по гражданско
дело № 103 от 2025 г. на Районен съд Петрич. В жалбата се сочи, че решението
е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение -
лишаване на страната от правото й на участие в производството. Неправилно
районният съдия дал ход на устните състезания по делото и не отложил
съдебното заседание, въпреки изрична молба за това от пълномощника на
ответника. На 16.06.2025 г. била депозирана молба от адвокат Г. М., с която
било поискано да бъде отложено съдебното заседание по гражданско дело №
103 от 2025 г. на Районен съд Петрич, тъй като за насрочената дата за съдебно
заседание - 18.06.2025 г., била налице уважителна причина, поради която той
нямал възможност да се яви, а именно: насрочено катедрено заседание в ЮЗУ
„Н. Р.“, в което той бил ангажиран да участва в качеството му на
университетски преподавател и член на катедрен съвет. Призовката за
посоченото заседание и имейлът за ангажираността на пълномощника по
1
делото били получени преди ответникът по делото да упълномощи своя
пълномощник за процесното дело /пълномощното било с дата 13.06.2025 г., а
приложеният имейл - доказателство за ангажираност на адвоката, бил с по-
ранна дата/. Въпреки входираната молба и приложените доказателства към
нея /които съдът в доклада си по делото приел/, съдът отказал да отложи
делото, като дал ход на делото и на устните състезания. Самият ответник
нямал възможността да участва и в предходното заседание, което се провело
на 27.05.2025 г., като уведомил съда, че към датата на съдебното заседание се
намира на ферибот от Италия за България и е физически невъзможно да
присъства и да се защити. Предвид изложеното, ответникът нямал
възможност да защити своите права и законни интереси, поради което съдът
неправилно отказал да отложи съдебното заседание, проведено на 18.06.2025
г., което било в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК. След
редакцията на текста през 2023 г., от въпросната норма можел да бъде
направен изводът, че е достатъчно адвокатът да има уважителна причина,
поради която не може да се яви на заседанието, за да бъде отложено делото.
Твърдението на пълномощника на ищеца по делото, обективирано в протокола
от 18.06.2025 г., че пълномощникът на ответника е могъл да изпрати своя
колега, след като е ангажиран, не било валидно. Упълномощаването било с
оглед личността на адвоката. На нов защитник щяло да му отнеме време да се
запознае с материалите по делото, поради което посоченият аргумент бил
правно ирелевантен. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не са
налице обстоятелства по чл. 142, ал. 2 от ГПК и дал ход на делото,
включително и на устните състезания, в отсъствието на процесуалния
представител на ответника, при наличие на основателни причини. Вместо
делото да бъде отложено и насрочено за друга дата, първоинстанционният съд
провел процесуални действия, като дал ход на устните състезания по делото и
по този начин постановил решението в нарушение на основен процесуален
принцип на състезателност и равенство на страните. Състезателното начало
било основен принцип в гражданския процес - чл. 8 от ГПК. Чрез него се
гарантирало на всяка страна право да участва в производството - да участва в
съдебните заседания лично или чрез процесуален представител, за да може да
извършва съответните процесуални действия, чрез които да въздейства върху
съдържанието на съдебния акт. Затова разпоредбите за призоваването на
страните в гражданския процес съдържали детайлна регламентация. Като
2
гаранция на състезателното начало, нормата на чл. 142, ал. 2 от ГПК
задължавала съда да не разглежда делото, когато страната и нейният
представител или само представителят са редовно призовани, но са
възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може да
отстрани. Препятствието можело да бъде от различно естество, то следвало да
бъде непреодолимо обстоятелство, което страната да не може да отстрани,
каквото било налице в настоящия случай. Целта на устните състезания в
гражданския процес била всяка от страните да заяви своите фактически и
правни доводи по спора и да посочи какво решение желае да бъде
постановено. Когато в рамките на устните състезания по делото не участвала
някоя от страните при липса на надлежно представителство, поради неявяване
на адвокат по уважителна и заявена причина, това означавало, че страната е
изключена от производството в една от най-важните му фази. Това нарушение
опорочавало цялото производство, а постановеното решение било неправилно,
тъй като не било постановено при спазване на принципа на състезателност и
равенство на страните. Отказът на съда да отложи делото, освен че
противоречал на посочените принципи на гражданския процес, противоречал
и на чл. 6 от ЕКПЧ - право на справедлив съдебен процес. Моли се за
постановяване на решение, с което да се отмени изцяло решението на Районен
съд Петрич, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушения, и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от фаза на
насрочване и провеждане на открито съдебно заседание пред Районен съд
Петрич. Моли се и за присъждане на направените разноски по делото и на
двете инстанции.
Б. С. Т., ЕГН **********, адрес с. П., общ. П., обл. Бл., ул. „В.“ №, чрез
адвокат Т. Г., е подал отговор на жалбата. В него се твърди, че тя е
неоснователна. Решението на районния съд почивало на законосъобразно
събрани доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и по правилата на
процесуалните норми. Фактическите и правни изводи на съда съответствали
на верния прочит на данните по делото. Ответникът не бил лишен от правото
на участие в производството. Той имал некоректно процесуално поведение,
започнало още с призоваването, като шиканирал връчването на книжата. Това
продължило и в откритите заседания, като още в първото такова, въпреки
процесуалните възможности за приключване на делото, съдът бил
3
благосклонен и му дал още една възможност, последна, с изрично
подчертаване на това обстоятелство, за явяване и участие в процеса, и пак
ответникът, този път и в синхрон с пълномощника си, не се възползвал от
дадената му възможност. Процесът изисквал спазване на правилата, което
допринасяло и за защитата правата на всяка страна. Моли се за потвърждаване
на обжалваното решение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно. Той е напълно съгласен с мотивите на първоинстанционния съд и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Оплакванията за допуснати от районния съд съществени процесуални
нарушения са неоснователни и въззивната инстанция не ги споделя. Давайки
ход на делото в откритите заседания на 23.05.2025 г. и 18.06.2025 г., Районен
съд Петрич е процедирал в унисон със закона. И в двата случая не е била
налице хипотезата, регламентирана в чл. 142, ал. 2 от ГПК. Призовката за
първото заседание е била получена от съпругата на ответника близо 2 месеца
преди същото и г-н Т. е разполагал с предостатъчно време да организира
защитата си и да се придвижи до Република България, а не в деня на самото
заседание да пътува с ферибот от Италия за Гърция. Връщането му в Родината
е можело да стане много по-бързо и с друго превозно средство - автомобил,
влак, теснолинейка, самолет, хеликоптер, делтапланер, джет, велосипед или
дори на автостоп. Следва да се подчертае и принципното положение, че
пребиваването в чужбина не е внезапно и непредвидимо препятствие, което да
налага недаване ход на делото /така и Решение № 293 от 12.12.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3465/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. С.ова/.
Препятствието трябва да се изразява в такива факти от обективната
действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване
тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени.
Необходимо е те обективно да са лишили страната от възможността в срок да
упражни предоставеното й от закона процесуално право /Определение № 1589
от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 609/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Кристияна Генковска/. В случая изтъкнатите конкретни обстоятелства не са
били от естество да попречат на ответната страна да положи дължимата грижа
4
за добро водене на процеса. Обстоятелствата трябва да са се случили
неочаквано и непредвидимо и могат да бъдат както от обективно /природно
бедствие/, така и от субективно естество /внезапно заболяване/. На г-н Т. е
била дадена втора възможност да се яви лично, за да се защити и същият е бил
предупреден за последиците по чл. 3 от ГПК. Принципът за добросъвестност
при упражняване на процесуалните права по чл. 3 от ГПК изисква
съобразяване на страната с дадените от съда указания по движение на делото
за разглеждането му в разумен срок /чл. 13 от ГПК/ и положена грижа за добро
водене на процеса /Решение № 315 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6752/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова/. В казуса
въззивникът е бил редовно призован за насрочените открити заседания по
делото, а периодът между тях е достатъчно дълъг, за да може същият
спокойно да организира защитата си, лично или чрез пълномощник, като няма
данни да е бил възпрепятстван да го стори поради болест или друго обективно
обстоятелство /в този смисъл са и Решение № 209 от 19.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1516/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова,
Решение № 131 от 23.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2017 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Геника М.а, и др./. Адвокат Г. М. сочи, че късно е бил
упълномощен да осъществява процесуално представителство, а на въпросната
дата /18.06.2025 г./ бил и служебно ангажиран за университетски катедрен
съвет. Нито една от тези изтъкнати причини за неявяването на пълномощника
във второто открито съдебно заседание не е непреодолима. Неучастието на
адвокат М. в съдебното заседание, произтичащо от заетост по същото време с
университетски задачи, е обстоятелство, което е предвидимо и преодолимо, а
и не са представени доказателства за подобен негов ангажимент, като не е
доказано и че последният е имал задължителен характер. При тези факти
следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е процедирал в
нарушение на съдопроизводствените правила /така и Решение № 65 от
15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4304/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Филип Владимиров/. На разположение е била и възможността адвокат М. да
преупълномощи друг адвокат от своята кантора или от външна такава,
правомощие за което му е било предоставено от г-н Т. /аналогичен казус е
коментиран в споменатото вече Решение № 293 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3465/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка С.ова/.
Дори и да се приеме, че въпреки всичко е допуснато процесуално нарушение,
5
то за страната са съществували достатъчно възможности да извърши
съответните действия и да ангажира доказателствата, за които е била
възпрепятствана, пред въззивния съд /Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Красимир Влахов и Емилия Василева, Определение № 4164 от 18.12.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 1754/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева, и
др./, но тя не се е възползвала от тях. Следва да се посочи, че нормата на чл.
271 от ГПК е пределно ясна в смисъл, че при неправилно първоинстанционно
решение, каквото е решението, постановено от първоинстанционния съд при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, включително
нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК, въззивният съд решава спора по
същество, а не връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В случаите на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, спазването на принципите за равенство и
състезателност на страните в процеса чрез осигуряване на правото им на
участие в него е гарантирано от нормите на чл. 260 и чл. 266, ал. 3 от ГПК,
които дават възможност на страната да посочи във въззивната си жалба, а до
приключване на делото пред въззивния съд - и да извърши всички онези
процесуални действия, които е пропуснала да извърши поради допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения /така и Определение № 50
от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 304/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Теодора Гроздева/. Искания от такова естество не бяха направени от страна на
г-н Т. или адвокат М.. В конкретния случай, съгласно нормата на чл. 266, ал. 3
от ГПК, не са били преклудирани никакви процесуални права на ответника
пред първата инстанция, включително правото му да заяви възраженията си,
правото му да извърши онези процесуални действия, които е пропуснал да
извърши в първоинстанционното производство поради допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, и правото му да поиска
събирането и да представи нови доказателства пред въззивния съд. Пред
настоящия съдебен състав не бяха направени никакви доказателствени
искания или възражения от страна на жалбоподателя. Такива искания и
възражения не се съдържат и в самата въззивна жалба /идентичен случай е
коментиран в Определение № 639 от 04.08.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4765/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Мими Фурнаджиева/.
Обжалваното решение е правилно и по съществото на казуса. По несъмнен
6
начин е изяснено сключването на договора за паричен заем, параметрите на
същия и неизпълнението на задълженията на г-н Т. по него. Между ищеца и
ответника е постигнато съгласие за предоставяне на заем. Сумата е реално
предадена на ответника. Съставянето на разписката от 18.07.2023 г., с която е
удостоверено получаването на парите и е поето задължение за връщането им,
е достатъчно доказателство за сключването на договора за заем. Когато е
установено, че едно лице е предало на друго пари или други заместими вещи,
а получателят е поел задължение да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество, съдът е длъжен да подведе тези обстоятелства
именно под нормата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗДог /така и Решение № 337 от
10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3621/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борис Илиев/. В конкретния случай, от неоспорения документ по делото е
видно, че ответникът е получил от ищеца сумата от 20 000 лева и е поел
задължение да я върне в определен срок. От така постигнатото съгласие и с
реалното предаване на сумата е възникнало валидно заемно правоотношение,
по което заемателят дължи връщане на получената от него сума. Не е
доказано, че това задължение е изпълнено, поради което искът съвършено
правилно е уважен от първата инстанция и нейното решение трябва да бъде
потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност на последното не
беше направено.
Воден от изложените доводи, аргументи и съображения, Окръжен съд
Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 243 от 08.07.2025 г., постановено по
гражданско дело № 103 от 2025 г. на Районен съд Петрич.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Бл., ул. „С.“ №,
да заплати на Б. С. Т., ЕГН **********, адрес с. П, общ. П, обл. Бл., ул. „В.“ ,
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжен съд
Благоевград.
7
На страните, чрез адвокатите им, ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на настоящия
съдебен акт, който може да бъде обжалван от г-н Т. в едномесечен срок,
считано от връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281,
чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8