Решение по дело №1542/2019 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262/ 13.04.2020 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На девети март през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1542 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник управителя Д.Т. Д.; против Р.Й.Д. с ЕГН ********** ***.

При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния иск, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.

Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем с номер CREX-15466249/ 17.11.2017 г., отпуснал паричен кредит в размер на 986,98 лв. На основание чл.1 от същия, ищецът изплатил сумата по указания начин, изпълнявайки задължението си по договора. Усвояването на сумата ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл.1 от договора за ответника възникнало задължението, да погаси заема на 24 броя месечни вноски всяка от по 57,98 лв., които съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния % на разходите 39,28 % и годишния лихвен процент от 33,59%, посочени в параметрите на договора. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.03.2018 г., до когато погасени били 2 месечни вноски. На основание чл.3 от договора, вземането на ищеца било предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Така ответникът следвало да заплати остатъка по заема в размер на 1 275,56 лв., представляващ оставащите 22 броя погасителни вноски към 05.04.2018 г., когато станал изискуем целият му размер. Въпреки настъпилият падеж на втората непогасена вноска, ответникът не изпълнил задължението си и това принудило ищеца, да му изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси – на декларирания от него адрес в договора, предвид чл.10 от същия. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 88,62 лв. за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 05.04.2018 г. до 08.03.2019 г. Той дължал още 942,86 лв. главница и 332,70 възнаградителна лихва. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ХРС. Образувано било по ч.гр.дело № 692/2019 г., издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На основание чл.415 ал.1 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане на ищеца от ответника в размер на 942,86 лв. главница, 332,70 лв. възнаградителна лихва и 88,62 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва от 05.04.2018 г. до 08.03.2019 г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; като му присъди и направените деловодни разноски. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния иск, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, ищецът иска, съдът да осъди ответницата да му заплати същите суми. Тези искания се поддържат в допълнителни писмени становища от ищеца, чрез негов пълномощник - юрисконсулт.

Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният й на същото основание особен представител, който счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Възразява, че не била налице предсрочна изискуемост и тя не била надлежно обявена, още повече, че не бил посочен адрес на ответницата. Оспорва иска по основание и размер, като бил и недоказан. Предвид изложеното, се иска отхвърлянето на предявения иск изцяло. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от особения представител на ответницата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовото дружество, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15466249 от 17.11.2017 г. Уговорените параметри и условия на договора са следните: обща цена на стоките – 868 лв., първоначална вноска 40 лв., размер на кредита 986,98 лв. месечна погасителна вноска 57,98 лв., брой погасителни вноски 24, обща стойност на плащанията с първоначална вноска 1 431,52 лв., ГПР 39,28%, лихвен процент 33,59%. Посочени са финансираните стоки, а именно- два смартфона на цени от 369 лв. и 499 лв., като и услуга „Сигурност на плащанията”, по застрахователна декларация CREX-15466249 по групова полица № 5/2008 с премия от 158,98 лв. В договора се съдържа и погасителен план, сочещ всяка от 24-те погасителни вноски – ежемесечни в периода 05.01.2018 г. – 05.12.2019 г., всяка от по 57,98 лв. В чл.1 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят е съгласен, предоставеният му кредит, да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, с което кредиторът изпълнявал задължението си за предоставяне на кредита. Така възниквало задължението за кредитополучателя, да заплаща на кредитора уговорените месечните погасителни вноски, представляващи според чл.2 – изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавката, съставляваща печалба на кредитора. В чл.3 от договора страните са уговорили, при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за това. С подписването на договора, кредитополучателят потвърждавал, че е запознат, разбира и приема условията на договора за заем /чл.24/. В договора се сочи, че с подписа си кредитополучателят удостоверява, че стоката/услугата му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор; както и че е получил опосредстван чрез стоката/услугата кредит за сума, посочена като размер на кредита и платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта. Договорът е подписан на всяка страница от ответницата в настоящото производство, като кредитополучател, както и от представител на дружеството – кредитор. Приложено към него са кратък медицински въпросник за приемане за застраховане с дата 17.11.2017 г., подписан от ответницата; сертификат № CREX-15466249 от „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ и с общи условия за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане, в сила от 21.03.2017 г., ведно със сертификат № CARD-15466249 с дата 17.11.2017 г. и общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“ на кредитополучателите по договор за потребителски кредит, отпускане и револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, в сила от 01.05.2014 г. – всичко общо 19 страници на тези приложения. Според първия от сертификатите, посочените застрахователи са се съгласили, да застраховат процесния договор за кредит за покупката на двата смартфона, срещу заплащане на застрахователна премия; като са посочени покритите рискове и начините на определяне на застрахователната сума и на застрахователната премия. За срок на договора за кредит над 12 месеца, застрахователният период е месечен, а размерът на застрахователната премия – 0,8% от финансирана сума, умножена по продължителността на кредита в месеци, дължима еднократно. Според чл. 7 от ОУ, еднократно дължимата застрахователна премия се финансира от застраховащия и му се заплаща от застрахования, ведно с месечната погасителна вноска. По делото се представиха още: стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити с дата 17.11.2017 г. от ищцовото дружество, подписан от негов представител, съдържащ горецитираните съществени условия по процесния договор за кредит; както и декларация с номер CREX-15466249 за предоставяне на лични данни от ответницата. На името на последната е издадена фактура № *********/ 17.11.2017 г. от „Технополис България“ ЕАД за закупените два смартфона с цени от 369 лв. и 499 лв., общо 868 лв., заплатени с кредит от ищеца, при авансова вноска от 40 лв. Пред дружеството-продавач, издало фактурата, е било представено уведомително писмо от ищеца, ведно с декларация от ответницата, с дата 17.11.2017 г., касаещо сключения помежду им договор. Адресирана до ответницата е последна покана от ищеца с дата 09.08.2018 г., че е преустановила плащането на вноските по процесния договор на 05.03.2018 г., при което вземането по същия било обявено за предсрочно изискуемо, като задължението й възлизало на сумата от общо 1 308,69 лв., от които: главница 942,86 лв., 332,70 лв. договорна лихва и 33,13 лв. обезщетение за забава. Ищецът представи, изготвено от самия него, извлечение по процесния кредит CREX-15466249, актуално към дата 12.06.2019 г., съдържащо и погасителен план, но в различен вид от този по договора, респ. допълнително сочещ включващите се във всяка една от ежемесечните погасителни вноски суми от по 57,98 лв., съответни главница и лихва по кредита. Според този погасителен план общият размер на вноските за главниците възлиза на сумата от 986,98 лв., а за лихва – общо 404,54 лв.; или всичко общо – 1 391,52 лв., към което ако се прибавят 40 лв. за първоначална вноска се получава посочената в договора обща стойност на плащанията от 1 431,52 лв.Видно от това извлечение по договора, ответницата е заплатила изцяло само първите две вноски по кредита, всяка от по 57,98 лв., а именно: вноската с падеж на 05.01.2018 г. – платена на 23.12.2017 г. и вноската с падеж на 05.02.2018 г. – платена на 19.02.2018 г., след което не са били извършвани никакви плащания от нейна страна по ежемесечно дължимите вноски.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша и съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Съответно необходимите за разрешаването на спора части от това заключение, съдът ще коментира по-долу.

За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 5701/ 25.03.2019 г., изпратено по куриер на 22.03.2019 г.; въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 692/2019 г. на ХРС. Той е основал заявлението си на процесните обстоятелства. По това дело е издадена заповед № 324 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.03.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответницата в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите както следва – главница в размер на 942,86 лв., 332,70 лв. възнаградителна лихва за периода 05.03.2018 г. – 05.12.2019 г. и 88,62 лв. мораторна лихва за периода 05.04.2018 г. – 08.03.2019 г., дължими по договор за потребителски заем с номер CREX-15466249 от 17.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски от 27,28 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на 23.05.2019 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 11163/13.06.2019 г., изпратена по куриер предния ден.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан. По категоричен начин по делото се установи облигационното правоотношение, от което ищецът черпи процесните си права. Между ищеца, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15466249 от 17.11.2017 г. Уговорените параметри и условия на договора са следните: обща цена на стоките – 868 лв., първоначална вноска 40 лв., размер на кредита 986,98 лв. месечна погасителна вноска 57,98 лв., брой погасителни вноски 24, обща стойност на плащанията с първоначална вноска 1 431,52 лв., ГПР 39,28%, лихвен процент 33,59%. Посочени са финансираните стоки, а именно- два смартфона на цени от 369 лв. и 499 лв., като и услуга „Сигурност на плащанията”, по застрахователна декларация CREX-15466249 по групова полица № 5/2008 с премия от 158,98 лв. В договора се съдържа и погасителен план, сочещ всяка от 24-те погасителни вноски – ежемесечни в периода 05.01.2018 г. – 05.12.2019 г., всяка от по 57,98 лв., всичко общо 1 391,52 лв. Процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./. Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В конкретния случай, съдът приема, че клаузите от процесния договор не са били индивидуално уговорени с кредитополучателя.Въпреки указаната му доказателствена тежест, в т.ч. с указания по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не представи убедителни писмени доказателства за това – ответницата да е получила подробна преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на кредита, според изискването на чл.58 ал.1 от ЗКрИ – за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни задължения, свързани с разплащанията. Представеният стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е с датата на договора - 17.11.2017 г., като съдържа горецитираните съществени условия по процесния договор, но е подписан единствено от представител на ищцовото дружество, а не и от ответницата. В този смисъл, не може да се приеме по несъмнен начин, че съдържанието му е доведено до знанието й и то преди сключването на договора. Същевременно формулярът не съдържа горепосочената необходима информация за ГЛП и ГПР. В този смисъл клаузите на процесния договор по отношение на ГЛП и ГПР са неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП и ГПР/, както се посочи, ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив, стандартният европейски формуляр, без подробно описание на формулата за изчисление на ГЛП и на ГПР, сочи на стандартизирани действия по сключване на договора, без възможност за ответника, да влияе на съдържанието на клаузите; при което се налага извод, че сключеният договор е с клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Съдържащата се в договора декларация, че с подписването на договора, кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на договора за заем /чл.24/ - съдът намира за ирелевантно. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, както е в случая, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая обаче по вече изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв избор. В изложения смисъл е и съдебната практика по решение № 98/ 25.07.2017 г. по т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения, клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР - съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния договор за потребителски кредит, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден, включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността му като цяло.

Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена. Нормата установява изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това императивно законово изискване не е било удовлетворено от клаузите на договора. Макар договорът да съдържа погасителен план, сочещ всяка от 24-те погасителни вноски – ежемесечни в периода 05.01.2018 г. – 05.12.2019 г., всяка от по 57,98 лв., всичко общо 1 391,52 лв. – същият не указва, каква част от месечната вноска се отнася за погасяване на главницата по договора и каква на лихвата по него. Едва в представеното от ищеца за целите на настоящото производство и изготвено от самия него извлечение по процесния кредит, актуално към дата 12.06.2019 г., се съдържа погасителен план, допълнително сочещ включващите се във всяка една от ежемесечните погасителни вноски суми от по 57,98 лв., съответни главница и лихва по кредита. Според този погасителен план, общият размер на вноските за главниците възлиза на сумата от 986,98 лв., а за лихва – общо 404,54 лв.; или всичко общо – 1 391,52 лв. Дори и той обаче не съдържа указания за това, каква част от дължимата застрахователната премия от общо 158,98 лв. е включена за погасяване във всяка една от ежемесечните погасителни вноски за главница по договора. Ето защо и на основание чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 - договорът да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. В тази насока са и чл.147 ал.1 от ЗЗП и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Ищецът не ангажира по делото доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с посочване на техните количествени изражения и относителните им тегла, при което не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК. Компонентите от формулата, следва да имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП от 33,59% и ГПР от 39,28% съответстват на формулата. В случая това не е налице. Така ответницата като потребител към датата на сключване на договора, който е релевантният момент за преценка неравноправието на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ - не е разполагала с информация относно съществени условия на договора – за ГЛП и за ГПР, определяни по неясна методика. Обективно не може да се очаква от средния потребител без специални знания и опит да оцени съответствието им с формула по методика, за да се очаква от него да може да има информирано становище по тях, респ. да ги приеме или не. Нещо повече, според трайната съдебна практика /решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 205/ 07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС; решение № 95/ 13.09.2016 г. по т.д. № 240/ 2015 г., ТК, II т.о. на ВКС; решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., ГК, V г.о. на ВКС/, част от самия договор, а не във вътрешни правила на банката, следва да бъде методът на изчисление на съответния лихвен процент с ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от компонентите – пазарни индекси и индикатори; както и конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва като съществен елемент от съдържанието на този вид договор. В настоящия случай, процесният договор не съдържа подобно съдържание и кредиторът не може да се счита за добросъвестен, за да е приложимо правилото на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. В този смисъл е последователната практика на Съда на ЕС /решение от 23.04.2015 г. по дело С - 96/14; решение от 30.04.2014 г. по дело С - 26/13; решение от 26.02.2015 г. по дело С - 143/13; решение по дело С-472/10; решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016 г./. Тълкуването на съда поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, но и в договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на договора, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин - чл.147 ал.2 от ЗЗП. Липсата на обективен характер и на основателност на причината за изменението на договора, както и непосочването на конкретните външни фактори/ показатели за това, не могат да се компенсират от уведомяването на потребителя и от правото му на прекратяване на договора (в този смисъл е решение от 21.03.2013 г. по дело С - 92/11 на СЕС).

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. Тук се поставя въпросът, дали тази дължима чиста стойност на кредита е ликвидна и изискуема. Както се посочи, падежната дата на последната вноска по погасителния план е на 05.12.2019 г., която дата не е била настъпила към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /22.03.2019 г./ и към датата на депозиране на настоящата искова молба по чл.422 от ГПК /12.06.2019 г./, но е настъпила към датата на приключване на устните състезания по делото /09.03.2020г./.Същевременно, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането си, в т.ч. и в качеството си заявител в заповедното производство. Този юридически факт обаче в настоящия случай съдът намира за ненастъпил. Според клаузите на договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за това /чл.3/. Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл е т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Действително, цитираната законова разпоредба и текстът от ТР използват като свой адресат банките, но в контекста на разпоредбата на чл.418 от ГПК, доколкото единствено банките от финансовите институции могат да се възползват от незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК. Ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Макар и да не притежава статут на банка, за ищеца са приложими разпоредбите на Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит. Това е така, т.к. потребителят по ЗПК на небанкови финансови услуги, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от потребителя на банкова услуга, още повече в хипотеза, в която предлагат идентична услуга по занятие в хода на търговската си дейност – предоставяне на паричен заем. В този смисъл, следва да се изхожда от целта на разпоредбата, която има за предназначение да даде защита на по-слабата икономически страна в правоотношението – кредитополучателят. След като дружеството – ищец е приело да извършва търговска дейност по занятие, характерна за банковите институции, при осъществяване на тази дейност, съответно приложение следва да намери разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ и по отношение на него, като при позоваване на обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, същият следва да установи не само наличието на обективните предпоставки за това, заложени в договора, но и отправяне и получаване на изявлението за предсрочната изискуемост от длъжника. От представеното по делото извлечение от сметка към договора за заем и заключението на вещото лице се установи ищцовата теза, че действително до датата на подаване на заявлението в съда, ответницата е заплатила изцяло само първите две вноски по кредита, всяка от по 57,98 лв., а именно: вноската с падеж на 05.01.2018 г. – платена на 23.12.2017 г. и вноската с падеж на 05.02.2018 г. – платена на 19.02.2018 г., след което не са били извършвани никакви плащания от нейна страна по ежемесечно дължимите вноски. Така, според клаузите на договора, считано от 05.04.2018 г. /падежната дата на втората непогасена вноска/ са били налице обективните предпоставки, вземането на кредитора да бъде обявено за предсрочно изискуемо в целия му размер. Но от представеното по делото уведомително писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, адресирано до ответницата, не се установява същото да е изпратено и да е достигнало до своя адресат. Ето защо, съдът намира, че не е осъществена втората предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото ответникът не е уведомен за това. Независимо, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, съдът следва да съобрази, както дължимите вноски с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и вноските за които е настъпил падежът от подаване на заявлението до приключване на съдебното дирене, съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Както се посочи по-горе, до приключване на съдебното дирене по настоящото дело, вече е настъпил падежът и на последната погасителна вноска по договора.

Дължимата и неизплатена чиста стойност на кредита, според правилото на чл.23 от ЗПК и предвид гореизложените съображения, следва да се определи в размер на 712,04 лв. До този размер съдът достига, като взема предвид единствено стойността на финансираната стока – два смартфона от 369 лв. и 499 лв., общо 868 лв.; както и извършените плащания за погасяване на тази сума – първоначалната вноска от 40 лв. и последвалото плащане на първите две вноски от общо 115,96 лв. /869 лв. – 40 лв. – 115,96 лв. = 712,04 лв./. До този размер искът за главницата следва да се уважи, а за разликата до пълния му предявен размер от 942,86 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. При изчисленията си, съдът не взе предвид финансираната услуга, посочена в договора за кредит като - „Сигурност на плащанията”, по застрахователна декларация CREX-15466249 по групова полица № 5/2008 с премия от 158,98 лв. Тази сума съдът намира за недължима от ответницата на ищеца. Това е така, тъй като не се доказа такава застраховка да е била сключена, нито се доказа, че ищецът е заплатил тази премия на застрахователя. По делото е представен писмен документ озаглавен „Сертификат“, в който се твърди, че удостоверява, че посочени застрахователи са се е съгласили да застраховат ответника по застраховка „Защита на плащанията“. Този сертификат обаче не представлява договор за застраховка, и по делото няма представен такъв договор, в т.ч. не се представи и горепосочената групова полица. Същевременно, според чл.344 ал.1 от КЗ, действал към момента на сключване на договора за потребителски кредит, застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Така писмената форма при застрахователните договори е форма за действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото. На следващо място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ, който доказва само, че издателят му е направил определено изявление, но не и че това изявление е истина. В случая издателите на серификата са „удостоверили“, че застраховател се е съгласил да застрахова кредитополучателите по застраховка „Защита на плащанията“, което не е равнозначно на това, че действително ги е застраховал в предвидената в закона форма. А дори и изразеното съгласие не може да се приеме за установено, тъй като издателите на „сертификата“ не могат да удостоверят този факт с издаването му. Не на последно място, и плащане по застрахователен договор към застраховател също не се установи. Затова следва да се приеме, че разход за застраховка, която да ползва ответницата не е бил направен и сумата 158,98 лева посочена като платена застрахователна премия не се дължи от нея. Нещо повече, дори и да е бил сключен такъв договор за застраховка, правата на ищеца, като трето правоимащо лице, са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.

Върху уважения размер на главницата, по общото правило на чл.86 от ЗЗД и по клаузите на заемния договор, се дължи обезщетение за забава, считано от датата на падежа според погасителния план на всяка погасителна вноска поотделно до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът го претендира обаче за по-кратък период, а именно – за периода 05.04.2018 г. - 08.03.2019 г. По делото не се събраха достатъчно данни за размера на обезщетението за период с посочената крайна дата и върху главницата от 712,04 лв., при което и на основание чл. 162 от ГПК, съдът го определи по своя преценка, с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. Преди всичко обаче, по делото няма данни, каква част от месечната погасителна вноска /24 месечни вноски от по 57,98 лв. всяка/, се отнася за погасяването на чистата заемна сума от общо 828 лв. /стойността на двата смартфона от 868 лв., намалена с първоначалната вноска от 40 лв., платена в брой, според заключението на вещото лице/ и каква за плащането на застрахователната премия от общо 158,98 лв. Такава информация не се съдържа в нито един от коментираните по-горе погасителни планове. Според представения сертификат № CREX-15466249 и ОУ за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане, в сила от 21.03.2017 г., за срок на договора за кредит над 12 месеца /какъвто е процесният/, застрахователният период е месечен, а размерът на застрахователната премия – 0,8% от финансирана сума, умножена по продължителността на кредита в месеци, дължима еднократно, като се финансира от застраховащия и му се заплаща от застрахования, ведно с месечната погасителна вноска /чл. 7 от ОУ/. Предвид тези уговорки, съдът приема, че застрахователната премия от общо 158,98 лв. е разпределена на 23 равни суми от по 6,62 лв. всяка и 24-та изравнителна от 6,72 лв., които суми са съответно включени в ежемесечните погасителни вноски, според погасителния план, съдържащ се в изготвеното от ищеца извлечение от сметката по договора, коментирано и в заключението на вещото лице. С тези суми за застрахователната премия, която е недължима от ответницата по гореизложените съображения, следва съответно да се намали всяка от 24-те вноски за главницата по погасителния план от л.46, а именно до следните размери: 6,78 лв., 24,10 лв., 24,96 лв., 25,85 лв., 26,76 лв., 27,69 лв., 28,65 лв., 29,64 лв., 30,65 лв., 31,70 лв., 32,77 лв., 33,87 лв., 35,01 лв., 36,17 лв., 37,37 лв., 38,60 лв., 39,87 лв., 41,17 лв., 42,51 лв., 43,88 лв., 45,30 лв., 46,75 лв., 48,24 лв. и 49,71 лв. – всичко общо 828 лв. Така предвид гореизложените съображения, клаузите на договора, погасителния план и извлечението от сметка по договора, следва да се приеме, че с плащането от ответницата на сумата от общо 115,96 лв. на 23.12.2017 г. и на 19.02.2018 г., тя е погасила в срок изцяло първите 5 вноски за главницата /чистата заемна сума по договора за закупуването на двата смартфона/ от общо 108,45 лв. и частично 6-тата вноска с падеж 05.06.2018 г., от която е платила 7,51 лв. и остават дължими още 20,18 лв. Така и според горепосочения лихвен калкулатор, дължимото обезщетение за забава съдът определя, както следва:

- 1,56 лв. върху главница от 20,18 лв. за периода 05.06.2018 г. – 08.03.2019 г.;

- 1,96 лв. върху главница от 28,65 лв. за периода 05.07.2018 г. – 08.03.2019 г.;

- 1,78 лв. върху главница от 29,64 лв. за периода 05.08.2018 г. – 08.03.2019 г.;

- 1,57 лв. върху главница от 30,65 лв. за периода 05.09.2018 г. – 08.03.2019 г.;

- 1,36 лв. върху главница от 31,70 лв. за периода 05.10.2018 г. – 08.03.2019 г.;

- 1,13 лв. върху главница от 32,77 лв. за периода 05.11.2018 г. – 08.03.2019 г.;

- 0,88 лв. върху главница от 33,87 лв. за периода 05.12.2018 г. – 08.03.2019 г.;

- 0,61 лв. върху главница от 35,01 лв. за периода 05.01.2019 г. – 08.03.2019 г.;

- 0,32 лв. върху главница от 36,17 лв. за периода 05.02.2019 г. – 08.03.2019 г.; и

- 0,04 лв. върху главница от 37,37 лв. за периода 05.03.2019 г. – 08.03.2019 г.;

или всичко общо дължимо обезщетение за забава в размер на 11,21 лв. върху главница в общ размер на 316,01 лв. за периода 05.06.2018 г. – 08.03.2019 г. Искът за обезщетението за забава за разликата над така посочения размер и период до пълния предявен размер от 88,62 лв. и за периода 05.04.2018 г. - 08.03.2019 г.; като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Като такъв и по гореизложените съображения следва да се отхвърли и изцяло искът за сумата от 332,70 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора.

Върху всяка от горепосочените 10 главници с настъпили падежи преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и според ищцовото искане, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.03.2019 г. до окончателното изплащане. Върху останалите 9 главници с настъпили падежи сред датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и преди приключване на устните състезания по делото, следва да се присъди и законната лихва от датата на съответния им падеж до окончателното изплащане, а именно:

- върху главницата от 38,60 лв., считано от 05.04.2019 г.;

- върху главницата от 39,87 лв., считано от 05.05.2019 г.;

- върху главницата от 41,17 лв., считано от 05.06.2019 г.;

- върху главницата от 42,51 лв., считано от 05.07.2019 г.;

- върху главницата от 43,88 лв., считано от 05.08.2019 г.;

- върху главницата от 45,30 лв., считано от 05.09.2019 г.;

- върху главницата от 46,75 лв., считано от 05.10.2019 г.;

- върху главницата от 48,24 лв., считано от 05.11.2019 г.; и

- върху главницата от 49,71 лв., считано от 05.12.2019 г.; като ищцовото искане, върху тези 9 главници законната лихва да се присъди от датата на подаване на заявлението 22.03.2019 г., като неоснователно следва да се отхвърли.

Предвид изложените съображения, предявеният главен установителен иск следва да се уважи частично, според горепосоченото. С оглед на това, съдът не дължи произнавяне по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми и той следва да се остави без разглеждане, доколкото не се сбъдва въведеното от ищеца вътрешно процесуално условие за разглеждането на същия – отхвърляне на установителния иск.

Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК. Затова и според уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 344,61 лв., в т.ч. за заповедното и за настоящото производства. При изчисленията си съдът включи всички посочени в списъка на ищеца по чл.80 от ГПК разноски.

Според отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Хасково сумата от 70,47 лв., представляваща част от заплатеното от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса от още 5 лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Й.Д. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник управителя Д.Т. Д.; по сключен помежду им договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15466249 от 17.11.2017 г., сумите както следва: 712,04 лева главница и обезщетение за забава в общ размер на 11,21 лева върху главница в общ размер на 316,01 лева за периода 05.06.2018 г. – 08.03.2019 г., както следва: