М О Т И В И
към присъда № 138 от 02.12.2019г.
по НОХД № 169 по описа на Районен съд гр. Средец за
2018год.
Съдебното производство е образувано по
повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Средец против подсъдимия И.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** по обвинение за деяние по чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2
от НК, за това, че на 23.09.2017г. в землището на гр. Средец,
местността „Кръста”, причинил тежка телесна повреда на Я.Н.Т., ЕГН **********,***,
изразяваща се в руптура на слезката, довела до загуба на слезката.
Представителят на Районна прокуратура
гр. Средец, поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от
свобода, което да бъде отложежено с изпитателен срок от пет години.
Подсъдимият И.С. се явява лично в
съдебно заседание и с адв. П.Д.,***. Подсъдимият не се признава за виновен,
като дава обяснения по предявеното му обвинение. Пледира за признаването му за
невинен.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.Д. ***
, пледира за признаване подсъдимия за невиновен в извършеното деяние, като
подробно аргументира недоказаност на предявеното обвинение. Алтернативно иска
преквалифициране на деянието в такова по чл. 132, ал. 1, т. 1 от НК , в случай,
че съдът приеме подсъдимия за виновен.
Частният обвинител Я.Н.Т.,*** се явява
лично и се представлява и от адв. Р.И.,***. Частното обвинение претендира за
признаване подсъдимия за виновен и налагане на наказание лишаване от свобода ,
но без същото да бъде отлагано по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното :
Подсъдимият И.С.С. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан,
живее в гр. С.,
ул. „П.” № *, вх. *, ет. *, ЕГН **********.
Подсъдимият И.С.С. и пострадалият Я.Н.Т.
били познати, жители на гр. Средец. С. бил
собственик на имот , находящ се в м. „Кръста” , землище на Община Средец, в близост
до път за с. Росеново. На 23.09.2017г. бил градският празник на гр. Средец.
Подсъдимият бил поканил свидетелите К.А.Г., П.Н.И., Б.Н.И. и Г.А.Г. , да се
почерпят за празника и като отплата за това, че в предходните дни му били
помогнали да изкопае канал за вода. Около обяд, след като напазарували храна и
алкохол, подсъдимият и свидетелите отишли в имота на С., представляващ
селскостопанска база. Приготвили храната и седнали да се черпят. На място дошли
и други поканени – свидетелите Д.М. и Й.П.. По – късно към тях се присединил и
пострадалият Я.Т.. Последните посочени свидетели също били поканени от И.С.. На
място подсъдимият и свидетелите употребили алкохол, водели се различни
разговори. След около два часа свидетелите К.А.Г., П.Н.И., Б.Н.И. и Г.А.Г.,
всеки по различно време , си заминали. В късния следобед на базата на С. дошъл
и свидетелят И.К. Б.,
който не бил сред поканените, а дошъл да търси
оставен там от него инструмент- кирка. Подсъдимият му казал да я търси по
канала за вода. По време на празненството, в следствие на изпития алкохол,
пострадалият Я.Т. станал заядлив и агресивен, започнал да отправя обиди към
присъстващите, вкл. и към подсъдимия И.С.. Пострадалият използвал думите „нещо обидно”, „нещо
обидно”, „нещо обидно” . Двамата
започнали разговор за пари , които Т. бил взел назаем от брата на подсъдимия –
свидетеля Г.С.. Сумата била 100.00лева, Т. не бил върнал парите на Г.С. и
поискал да се видят, за да му ги даде. В този период свидетелят Й.П. си
заминал. И.С. се обадил по телефона на брат си и въпреки нежеланието на
последния да отиде на място, го убедил да отиде при тях. Седмица преди това,
между Я.Т. и Г.С. се случило спречкване, като Т. бил ударил с шамар брата на
подсъдимия. На място Я.Т. започнал да обижда свидетеля Г.С. и отказал да върне
парите, като му каза на два пъти „нещо обидно”. Свидетелят преценил, че няма да се разбере с пострадалия и си заминал. В това време на мястото бил дошъл и свидетелят
З.К.И., който бил доведен от съпругата на подсъдимия, за да поправи проблем с
електрозахранването. И. извършил ремонта и бил поканен да се почерпи с
останалите присъставащи. Я.Т. продължавал да се държи агресивно, да отправя
обидни думи към присъстващите. Между И.С. и Я.Т. възникнал конфликт.
Първоначално С. казал на Т. да си тръгва, но последният не го послушал и
продължил с обидите към присъстващите. Тогава двамата се скарали и започнали да
се бутат, дърпат и блъскат един друг. Подсъдимият взел метална тръба, която се
намирала в близост до масата и ударил Т. веднъж по ръката. След това двамата се
насочили към портала на базата. Стигайки до там И.С. нанесъл няколко удара с
тръбата по Я.Т. – главата и тялото, след което пострадалият загубил съзнание. След
нанасянето на ударите И.С. се върнал при масата. Подсъдимият казал на
останалите присъстващи, че Я.Т. лежи до вратата на базата, ударен и с кръв по
него. Свидетелят Д.М. отишъл до мястото и видял, че Я.Т. е на земята.
Свидетелят решил да откара Я.Т. до болницата, но пострадалият поискал да го
отведе в дома му. Въпреки това Д.М. отвел Я.Т. ***. По пътя се обадил по
телефона и се срещнал със свидетеля Й.П.. П. видял, че Я.Т. лежи на задната седалка
на автомобила на М., като пострадалият бил в безсъзнание. М. предложил да го
откарат в гр. Бургас, но П. преценил, че състоянието на Т. било тежко и се
насочили към ФСМП Средец. На място дежурният медицински екип преценил, че травмите
на Я.Т. не позволяват лечение в града и следвало по спешност да бъде
транспортиран в гр. Бургас с линейка. По пътя Т. дошъл в съзнание и казал на Й.П.
, че с подсъдимият се скарали и И.С. тръгнал да го изпраща от базата, когато му
нанесъл удари с метална тръба. Свидетелят Д.М. пътувал след тях с личния си
автомобил. При пристигането им в гр. Бургас, Я.Т. бил опериран по спешност и
бил отстранен слезката / далака / на пострадалия.
По случая
било образувано ДП № 299/ 2017г. на РУ МВР гр. Средец.
По делото е
била изготвена съдебно – медицинска експертиза на телесните увреждания на
пострадалия Я.Н.Т.. Видно от заключението на вещото лице, вследствие на
нанесените му удари на пострадалия е причинена тежка телесна повреда. В
заключението на вещото лице е описано, че на Я.Т. са причнени кръвонасядания по
лицето, тялото и крайниците; охлузна рана на главата, счупване на седма и осма
ребрени дъги вдясно; руптура на слезка, която е била отстранена след оперативна
намеса. Вещото лице заключава , че травмите са получени от действие на твърди
тъпи предмети с ограничена повърхност , каквито са юмруците и ритниците на
човек. Сочи се , че руптурата на слезката най – добре отговаря да е в резултат
от ритане с крак. Първите описани травми са довели до временно разстройство на
задравето , неопасно за живота, а руптурата на слезката е довела до нейната
загуба.
Изложената фактическа обстановка се установява
от обясненията на подсъдимия И.С.С., свидетелските показания на разпитаните Д.М.
***, К.А.Г.,***, П.Н. ***, Б.Н. ***, Г.А.Г.,***, В.Н.Т.,***, Й.Т.П.,***, И.К. ***,
Г. ***, М.Г.Н.,***, З.К.И.,*** и Я.Н.Т.,***, приетото заключение на вещото лице
д-р Г.С.М., съдебен лекар при УМБАЛ гр. Бургас, приетите по делото писмени
доказателства по ДП № 299/ 2017г. на РС гр. Средец, както и събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, приобщени по съответния ред.
Настоящият състав взе предвид
следните събрани доказателства, довели до постановяване на присъдата. На първо
място се обсъдиха събраните гласни доказателства – свидетелските показания и
обясненията на подсъдимия. При разпита на свидетелите се очертват няколко
групи. На първо място са свидетелите К.А.Г.,***, П.Н. ***, Б.Н. ***, Г.А.Г.,***.
От показанията на тази група свидетели не се установяват факти, които да сочат
пряко извършеното деяние. Безспорно от разпитите им става ясно, че на
посочената дата са били в базата на подсъдимия, за да се черпят. Свидетелите
сочат, че на място е бил употребяван алкохол, както от тях , така и от
останалите присъствали. Четиримата са напуснали мястото много преди конфликта
между И.С. и Я.Т., за развилите се в последствие събития не дават показания. От
показанията им се потвърждава и това, че Я.Т. е употребил алкохол, което го е
направило заядлив и конфликтен. Свидетелят П.И. сочи, че Я.Т. е използвал
думите „нещо обидно”, „нещо обидно” , „нещо
обидно”, но не насочени към конкретно лице. Втората група свидетели Й.Т.П.,***,
В.Н.Т.,*** и Г. *** , сочат обстоятелства от развилите се на място събития,
които са сходни с първите свидетели. П. сочи, че на място се е употребявал
алкохол, имало е разговори между хората, но не сочи между подсъдимия и пострадалия
да е имало конфликт. Свидетелят е напуснал мястото преди развилите се събития и
не дава показания за настъпилия между двамата конфликт. От друга страна
неговите показания са важни в друга част, макар и без да бил очевидец на
нанесените удари, че И.С. е нанесъл ударите по Я.Т. довели до телесните
увреждания. Изрично в съдебно заседание свидетелят П. разказа, че в линейката
на път за гр. Бургас е проведен разговор между него и Я.Т., в който последния
му е казал, че телесните увреждания са причнени от удари с метална тръба
нанесени от И.С.. Свидетелят В.Т. също не е свидетел на извършеното деяние.
Показанията на брата на пострадалия съдържат преразказ на чутото от П. и
разговор с брат му Я. няколко дни след операцията на пострадалия. Съдът отчита
роднинската връзка между свидетеля и пострадалия, но показанията на В.Т.
кореспондират пряко с тези на Д.М. и Й.П. и по същността си ги преповтарят, а в
останалата си част пресъздават казаното от Я.Т.. Свидетелят Г.С. е категоричен,
че при отиването си на място, поведениято на Я.Т. е било неприятно за него,
като пострадалия го е напсувал с думите „нещо обидно” на
два пъти. Видимо пострадалият е бил под влияние на алкохол, като показанията на
Г.С. кореспондират с тези на другите свидетели в тази част. Изрично свидетелят
сочи, че пострадалият има такова поведение само след употреба на алкохол. Свидетелката
М.Н. сочи, като настоящия състав кредитира показанията й в тази част, че Я.Т. е
заявил при постъпването си във ФСМП, че се е ударил на желязо в банята в дома
си. В тази част показанията й не намират подкрепа в другите такива на
разпитаните Д.М. и Й.П., но свидетелката неведнъж посочи, че не е сигурна в
изложението си, предвид изминалото време от 2017г. до момента на разпита й.
Какви са били мотивите на Я.Т. да отговори по този начин на Н. остава
неизяснено, доколкото самия пострадал твърди, че няма спомен да е говорил с
нея. От друга страна не е възможно обективно да се приеме, че посоченото от Н.
е механизма на уврежданията на Я.Т.. На първо място, времево не е възможно да
се случи. Последователността в развитието на събитията не оставя обективна
възможност Я.Т. да е бил на друго място след базата на И.С.. Конфликта между
двамата е започнал след 17.00часа, а Я.Т. е постъпил във ФСМП в 18.30часа,
което се вижда от съставения в отделението фиш за прием на пациента. От друга
страна показанията на М.Н. по отношение на характера на уврежданията не
кореспондират с останалите показания по делото. В тази връзка са свидетелските
показания на Д.М. ***, И.К. ***, З.К.И.,***
и Я.Н.Т.,***. Пострадалият е категоричен , че И.С., след като е тръгнал с него
към портала да го изпраща , е започнал да му нанася удари с метална тръба. От
мястото, където са били разположили масата , на която са празнували, до портала
на базата, няма видимост. Останалите на масата свидетели не са имали видимост
към портала и не са видели нанесените удари. Показанията на останалите
разпитани свидетели точно допълват обстоятелствата по нанесените удари. Д.М. е
категоричен , че след като С. и Т. са тръгнали към портала, подсъдимият е носел
металната тръба със себе си, а вече веднъж е нанесъл удар с нея на Т.. След
като се е върнал на масата И.С. ясно е казал пред останалите, че Я.Т. лежи на
портала , ударен от него и има много кръв. Д.М. сам е отишъл до портала и е
намерил Я.Т.. Никой от останалите свидетели не го е последвал до там. След като
е намерил Я.Т. го е качил в автомобила си, тръгнал е към ФСМП Средец и е
потърсил Й.П.. Показанията на Д.М. се подкрепят от тези на З.И., който в
разпита си пред съдия на 27.11.2017г. е посочил, че С. и Т. са се блъскали и
удряли с юмруци, след което са тръгнали към портала. Малко след това
подсъдимият се е върнал, като З.И. е възприел от него думите „Тоя ще го убия”.
Твърдяното разминаване в показанията на свидетелите, което защитата аргументира
с това, че И. е минал през портала отивайки си, возен от съпругата на подсъдимия,
може и се обяснява с факта, че З.И. не твърди и не заявява, че веднага е
напуснал базата, а както казва „скоро след това”, продължавайки разказа си за
думите на подсъдимия. В този период свидетелят Д.М. вече е бил отишъл, намерил
и откарал Я.Т. до спешния център, което обяснява и защо И. не е видял Т. на
портала. По отношение показанията на свидетеля И. Б. Настоящият състав
кредитира тези дадени в хода на досъдебното производство пред съдия.
Направеният разпит има нужните реквизити и няма основание да бъде изключен от
доказателствата по делото. Видно от протокола приложен по делото, разпитът е
проведен от разследващ полицай в гр. Средец пред съдия в Районен съд гр.
Средец, положени са подписите на свидетеля, разследващия орган и съдията.
Изложеното в съдебно заседание от Б., че не е бил разпитван в хода на
досъдебното производство пред съдия, че преди разпита е бил в гр. Бургас,
където е бил разпитван и му е казано какво да изложи в показанията си и че
казаното от него , че е видял подсъдимия да удря пострадалия „с нещо като
пръчка, може да е било и тръба” не отговаря на истината не може да бъде прието
и кредитирано с доверие. В делото няма данни Б. да е бил разпитван от когото и
да е в гр. Бургас. Всички следствени действия с него са проведени в гр. Средец.
Няма никакви категорични данни, че му е оказан натиск , без от думите му да е
ясно от кого какви показания да даде. На следващо място в хода на проведения
пред съдия разпит е бил достатъчно свободен да заяви истината, като след като
се запознае с разпита изготвен от разследващия да възрази срещу верността на
записаното и да даде показанията, които тогава е считал, че отговарят на
действителността. Обективно показанията му дадени пред съдия на 27.11.2017г.
най – точно кореспондират с останалия доказателствен материал – това, че е
посетил мястото, за да търси кирката си, че се е отдалечил от хората, че малко
след като е започнал търси е чул викове, след това е видял как И.С. бута към
портала Я.Т. и в края как подсъдимият удря пострадалия „с нещо като пръчка,
може да е било и тръба”. Свидетелят сочи изрично и друг факт, който се споделя
и от другите свидетели – че след като си е намерил кирката се е върнал до
масата при другите и е чул как И.С. казва на свидетеля Д.М. да се обади на тел.
112 понеже „имало много кръв”. Свидетелят Б. напуснал базата, но не през
портала, а от друго място, след като подсъдимият му се скарал. Тези показания
на свидетелят И. Б. настоящия състав намира за най – пълни, обективни и
свързани с останалия доказателствен материал. По отношение показанията на Я.Т.,
на няколко пъти вече се спомена, че пострадалият е описал механизма на
нараняванията си – удрян с тръба на различни места по тялото. Т. сочи, че е
удрян в гърба, вдясно на корема, в ръката и в главата. След това не помнел
станалото, а първия му осъзнат спомен е в болницата на гр. Средец. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля в частта, където обяснява, че не е псувал
другите присъствали на празника и не е влизал в пререкания с хората там.
Показанията на останалите свидетели са категорични в тази насока и повечето от
тях сочат, че под влияние на алкохола Т. е имал описаното поведение.
Обясненията на подсъдимия могат да
се обсъдят по следния начин. В основната си част заявеното от И.С. може и
следва да получи кредит на доверие.
Подсъдимият не отрича, че е поканил повечето свидетели в имота си, за да
празнуват празника на града и да се почерпят за свършената преди това работа. Следва
да се приемат и обясненията му за развилите се после събития – за употребения
алкохол, за явяването на брат му, за поведението на Я. Т.. Така следва да се гледа и на обясненията
на И.С. и за това, че е започнал да бута пострадалия към портала, за да го
накара да си замине. Всичко това кореспондира с показанията на разпитаните
свидетели. В останалата част, че не е нанасял удари с тръба по Я.Т.,
обясненията не могат да бъдат приети за достоверни. Разпитаните свидетели
сочат, че С. и Т. са тръгнали заедно към портала, а след това С. се е върнал
сам. Подсъдимият твърди, че е избутал Т. към портала , за да го накара да си
тръгне, гледал го докато стигне до портала , а след това се върнал и седнал на
масата. Подсъдимият отрича да е нанасял удари на Я.Т. с тръба, с юмруци или
ритници. Последното не намира опора нито в свидетелските показания, нито в
заключението на вещото лице. Безспорно думите му са защита, на която той има
право , но същата не кореспондира на посочените доказателства. В тази връзка,
следва да се посочи, че подсъдимият и защитата въз основа на заключението
градят виждането, че не е доказано деянието, понеже вещото лице сочи травмите
довели до премахване на слезката да са настъпили в следствие на ритане. Това
обаче е водещата хипотеза на вещото лице, без да са изключени други възможни
способи за причиняване на травматичното увреждане, или както е записано в
заключението „най – добре отговаря да е в резултат от ритане с
крак“. Последното и факта, че след нанасяне на пореден удар с тръбата Я.Т. е
изпаднал в безсъзнание, т.е. е възможно и напълно допустимо да е имало нанесени
и други удари по пострадалия, не изключва убедеността на настоящия състав, че
именно подсъдимият И.С. е причинил телесната повреда на Я.Т.. Пострадалият
сочи, че са му нанесени няколко удара, загубил е съзнание, а след това е
намерен да лежи на земята. В случая всички описани травматични увреждания са
съвкупен резултат от нанесените удари и падането на земята на пострадалия,
което не е изключено от вещото лице като причина за настъпването на травмата у Т..
Във
връзка възражението на защитата на подсъдимия, че не е изследван въпроса за
причиняване на телесните увреждания по трети неустановен начин , може да се
каже следното. По – горе се отбеляза времевия интервал между спречкването между
И.С. и Я.Т. и часа, в който Т. ***. На следващо място, да се предполага наличие
на друг механизъм на причиняването на уврежданията, следва да има повече
обективни данни. Няма обстоятелства, извън свидетелските показания, които да
сочат напр. ПТП с участието на неустановено ППС и пострадалия, както сочи
защитата, а в комбинация с гласните доказателства това не напълно изключено.
Още повече , че Д.М. е намерил Я.Т. в двора на имота, а не навън в близост до
пътя.
По
възраженията срещу показанията на свидетеля Д.М.. По – горе настоящият състав
изложи , че кредитира тези дадени по време на съдебното следствие. Твърдяното
несъответствие във фактическите изложения на свидетеля – удара с лява ръка в
лява ръка , както и това, че е споделено едва пред в съдебно заседание, съдът
намира за напълно несъществено. Обвинението не е за това, че в този момент е
причинена тежката телесна повреда и изложеното от М. не дискредитира
показанията му. Що се касае до показанията , дадени от М. в очната ставка,
отново следва да се подчертае, че свидетелят не е твърдял в нито един момент от
разследването и съдената фаза, че е виждал подсъдимият да нанася удари на пострадалия
до портала на имота. Във връзка с показанията на И. Б. , които активно бяха
оспорвани от защитата, следва , освен гореизложеното защо се приемат за
достоверни дадените пред съдия, да се обърне внимание на очната ставка от
03.09.2018г. между обвиняемия и
свидетеля на л. 77 – 78 от досъдебното производство. Там Б. още в началото
твърди, че е видял как „И.С. дърпа Я.Т. да си ходи и близо до портала го удря с
нещо като пръчка“. Тук подсъдимият излага своето виждане за станалото , като не
отрича, че е имало в ръцете му предмет подобен на описания, но „на връщане взех
от земята един клон, като съм го взел сигурно да ударя ореха или да изгоня
някакво животно“. Изложеното не кореспондира с останалите установени
обстоятелства, дори е житейски нелогично – след скандал с Я.Т. , подсъдимият е
отделил внимание да гони животно или да удря орех – факт, който неясно защо се
е отразил толкова добре в съзнанието му почти година след деянието. Въпреки
това уточнение и на зададени въпроси от страна на защитата И. Баев продължава
да твърди, като уточнява, че не е съвсем сигурен поради това, че на тази дата е
бил употребил алкохол и разстоянието е било голямо, че е видял И.С. да удря Я.Т.
с пръчка. Тук отново е пояснява, че не е виждал С. да удря Т. с тръба, което
обаче не е твърдяно от свидетеля при предишните му разпити, а „с нещо като пръчка, може да е било и
тръба“. Т.е. показанията на свидетеля пред съдия са достоверни и отразяват
действителността.
По отношение на иззетото при огледа
веществено доказателство. Същото не е изследвано в хода на досъдебното
производство. Няма данни какво представлява червеникаво – кафявата течност, но
доколкото това не е залегнало и в обосноваване на обвинението и присъдата срещу
подсъдимия, настоящия състав я намери за вещ без стойност, която следва да бъде
унищожена.
При така установената фактическа
обстановка Съдът призна подсъдимия И.С.С. за ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2017 г., в
землището на гр. Средец, местността „Кръста“, причинил тежка телесна повреда на
Я.Н.Т., с ЕГН – ********** изразяваща се в руптура на слезката довела до загуба
на слезката - престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2 от НК .
От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на визираното престъпление, като е нанесъл удари с метална тръба по тялото на пострадалия Я.Н.Т.,
в следствие на което се стигнало до увреждане на слезката и оперативното й
отстраняване.
От субективна страна, подсъдимият е
осъществил престъплението виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла
на чл.11, ал. 2 от НК – несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на
извършваното, предвиждал е общественоопасните последици на деянието, искал и е
целял настъпването им. Подсъдимият е знаел, че с нанасяне на ударите може да
причини телесни повреди на пострадалия, но въпреки това не се е въздържал от
извършването на деянието, при ясното съзнание за общественоопасните последици
от това. Като причина за извършване на деянието може да се посочи слабите
морално – волеви задръжки, употребения алкохол, липсата на правна култура и
желанието на подсъдимия да накаже пострадалия за поведението му на
организираната от него почерпка.
Не
може да се приеме искането на защитата за преквалифициране на деянието на
подсъдимия И.С. като такова по чл. 132, ал. 1, т. 1 от НК. Мотивира се
виждането, че пострадалият бил обидил тежко И.С.. Настоящият състав счита, че
поведението на Я.Т. е изяснено и то със сигурност е предизвикало отрицателни
усещания в присъствалите. Но ясно се доказа, че поведението на Т. не е било
насочено само срещу И.С. и неговия брат. Част от свидетелите сочат, че Я.Т. е
псувал и обиждал и тях. На следващо място и самият подсъдим заяви, че в трезво
състояние Я.Т. не е способен на подобно поведение. От фактите по делото е ясно,
че присъствалите са приятели и познати от гр. Средец, т.е. повечето от тях
познават нрава на пострадалия, знаят за склонността му да бъде агресивен след
употреба на алкохол и не би следвало поведението им да е изненада за тях, вкл.
и за подсъдимия. На следващо място обидата трябва да е била такава, че да са
настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или
негови близки. В тази връзка ТР № 2/ 09.07.1993г. на ОСНК по т.д. № 2/ 1993г.
сочи, че „Тежките последици могат да имат имуществен или
неимуществен характер. Когато обаче с противозаконното действие се засягат
имуществени права, тежките последици се изразяват в значителни имуществени
вреди. …..
Да се констатира наличието на значителни имуществени
вреди означава преди всичко да се установи, че по абсолютния си размер са
такива. Това ще рече, да се установи, че паричният еквивалент на причинените
вреди е значителен. И само след като се направи обоснован извод за това, съдът
следва да се занимае и с втория въпрос - какво е значението на причинената
вреда за патримониума на виновния или неговите близки. Ако съдът констатира, че
причинените вреди, значителни по абсолютния си размер, затрудняват сериозно
виновния или неговите близки в икономическото им проявление, следва да се
направи извод, че са налице тежки последици. Тежките последици при
противозаконно действие, което не е насочено срещу имуществените права, могат да
имат неимуществен характер. За да бъдат последиците тежки, не е достатъчно само
причиняването на обикновени неприятни и болезнени емоции, а сериозно
накърняване душевния мир на виновния или неговите близки.“ Такива
последици, както имуществени, така и неимуществени не се установи да са
настъпили или да е било възможно да настъпят. На следващо място, както се
изложи, поведението на Я.Т. не е било единично, краткотрайно и насочено само
към подсъдимия, а като цяло към повечето присъствали на събирането, на моменти
дори нефокусирано към конкретен човек. Подсъдимият сам в обясненията си сочи,
че дори инцидентно дошлия З.И. е станал обект на нападките на Я.Т. : „Може би
към три и нещо Я. започна първо да се дразни със З.. Казах му няколко пъти да
не се занимава с човека, че човека е 100 – годишен , че е възрастен човек.“ Тук
самият подсъдим дава обяснения, в които се намира мотива да не се приеме
искането му за прилагане на този по – лек състав на наказване. В Решение № 179 от 24.04.2013
г. на ВКС по н. д. № 293/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят В. И.,
изрично е посочено, че „законът и
съдебната практика са категорични, че деянието е извършено в състояние на силно
раздразнение, по смисъла на чл. 118, чл.
132 НК, когато то е предизвикано у дееца с противоправно
поведение от страна на пострадалия, средствата за което са изброени в закона.
Характерното за това състояние е ограниченото му времетраене от около 15
минути, максимум до 30 минути, тъй като съзнанието на дееца е овладяно до
такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях…...“. Видно от доказателствата по делото е изминал по –
продължителен период от време, в който употребилия алкохол Я.Т. е имал
агресивно и неприятно за останалите поведение.
Престъплението по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2 от
НК се
наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
Подсъдимият И.С. не е осъждан, семеен. Сочи, че е безработен, но видно
от събраните доказателства, извършва стопанска дейност, като търгува с дърва и
отглежда животни в инкриминирания имот. Подсъдимият е лице с ниска степен на
обществена опасност. Няма данни да е извършвал други противообществени прояви,
няма трайни престъпни навици, като деянието е първо за него. Като отегчаващи отговорността
може да се посочат множеството нанесени травми на пострадалия, макар и повечето
от тях да не са довели до съставомерния резултат. Поведението на пострадалия се
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Безспорно по време на
празненството е бил употребен алкохол, което не се отрича от подсъдимия и
пострадалия, което е послужило за катализатор на станалото. Настоящия състав
счита, че наказанието следва да се наложи при условията на чл. 54, ал. 1 от НК,
като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Въпреки това, настоящия състав счита,
че наложеното при минимума наказание и без да бъде изтърпяно ефективно към
момента най- точно и справедливо би изиграло ролята си поправяне спрямо
подсъдимия. Определеният изпитателен срок от пет години е достатъчно дълъг, за
да послужи като мотив за подсъдимия да не върши други деяние от общ характер и
реализиране на целите по чл. 36 от НК.
Съдът се произнесе по направените по
делото разноски, като присъди на основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимия И.С.С.
да заплати по сметката на ОД МВР БУРГАС
сумата в размер на 63.48 лв. /шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ за
изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и да заплати по сметка на Районен
съд – Средец сумата от 30.00 лв /тридесет/ лева за явяване на вещо лице в
съдебно заседание.
По
делото е налично веществено доказателство - 1 бр. марлен
тампон с иззет червеникавокафяв биологичен материал, описан в протокол за
оглед, като иззет от метален портал на входна врата в дясната отваряема част
иззета червеникава кафява течност от външната страна, което следва да бъде
унищожено като предмет без стойност след влизане в сила на присъдата.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът постанови присъдата си.
Съдия:
/Пл.Дойков/