№ 13208
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110105956 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове от ".................... против Ю. Б. К. с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2946,67 лв.,
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., сумата от 325,61 лв., законна лихва за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2018 г. до 19.01.2022 г., сумата от 46,38 лв., главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2021 г., и сумата от 8,76 лв., законна лихва за забава върху тази главница за периода от
02.03.2019 г. до 19.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба – 08.02.2022 г., до окончателното изплащане, за топлоснабден имот,
представляващ ап. 9, находящ се на адрес: ..........................., с абон. № 47180.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на дружеството.
Ответникът, редовно уведомен, представя отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се наличието
на облигационно отношение между страните, както и се оспорва за процесния период да е
1
извършена доставка на топлинна енергия за топлоснабдения имот.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане са осъдителни искове за дължима цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и за услуга дялово
разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. по договор за продажба на
топлинна енергия за следния топлоснабден имот, представляващ ап. 9, находящ се на адрес:
..........................., с абон. № 47180, и за съответните лихви за забавено плащане на
главниците.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
Според действалия през периода чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ( "битов клиент" по смисъла на
т.2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало
на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. Така задължителните разяснения, дадени с ТР № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК.
Между страните по делото липсва спор, че сградата, в която се намира процесният
2
имот, е топлоснабдена, както и че между страните за процесния период е съществувало
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия, а и от представените в тази
връзка като писмени доказателства по делото нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 67, том I, рег. № 358, дело № 58 от 2006 г. и нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 75, том IIXLV, дело № 29148/1994 г. на I нотариус при Софийска
нотариална служба към Софийски районен съд, че ответницата е титуляр на правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот - ап. 9, находящ се на адрес:
............................ При така установените факти съдът приема за доказано по делото, че
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия и на основание чл.150, ал.2
ЗЕ е обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и без изричното им писмено приемане.
За установяване на обстоятелствата доставяна ли е топлинна енергия до имота на
ответницата и какво е реалното количество потребена енергия, която следва да заплати, са
приети писмени доказателства, в това число съобщения към фактури, извлечение от сметка,
индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния период и документи за
главен отчет, както и са изслушани заключения на допуснатите експертизи.
От представеното извлечение от сметка се установява, че за процесния период за
абон. номер 47180 са начислени задължения в общ размер от 3 327,42 лв.
Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, като
показанията са отчитани ежемесечно, съответно дяловото разпределение между абонатите в
сградата е на база стойностите от индивидуалните измервателни уреди. Според
заключението през процесния период в топлоснабдения имот е имало три броя отоплителни
тела, на които са поставени ИРРО и един водомер за топла вода. Вещото лице е
констатирало, че за периода 2018/2019 г. и 2020/2021 г. не е бил подсигурен достъп за отчет
на уредите, а на 01.11.1998 г. е изключено отоплението на стълбите, като е начислявана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, изчислена на база отопляемия обем на имота. Технологичните разходи
са приспаднати за сметка на ищеца. Експертизата установява общия размер на дължимите за
процесния период от м. 05.2018 г. до м.04.2021 г. суми съгласно издадените от ищеца
фактури и изравнителните сметки. Сочи се, че разпределението е извършвано в
съответствие с разпоредбите на ЗЕ, обн. ДВ бр. 107 от 09.12.2003 г., Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., Наредба № Е-ПД-04.1 от 12.03.2020г., както и
ОУ за продажба на топлинна енергия от „................... за потребители за битови нужди в гр.
София, с изключение на топлинната енергия за сградна инсталация за периода 2019/2020 г.,
относно която вещото лице дава заключение, че заложената в изравнителна сметка за сезон
2019/2020 г. инсталирана мощност е силно завишена.
С подадения в законоустановения срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от
процесуалния представител на ответницата изрично е оспорен начина на отчитането на
3
топлинната енергия, като се поддържа, че неправилно е изчислена по реда на т. 6.5 от
приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването.
От представените по делото като писмени доказателства от третото лице - помагач
констативни протоколи за неосигурен достъп от 24.05.2019 г., от 09.06.2020 г. и от
05.05.2021 г. се установява, че неосигуреният от потребителя достъп до топлоснабдения
имот е обективиран в регламентирания констативен протокол, подписан от представител на
етажната собственост. Установява се от представения талон за отчет на уреди от 10.03.2020
г., че едва на 10.03.2020 г. е осигурен достъп до имота, при който се констатира, че липсва
пломба на водомера за топла вода, съответно на 05.10.2022 г. (след образуване на
настоящото производство) потребителят е предприел необходимите действия за пломбиране
на водомера, като по делото е представен талон за пломбиране на водомер с № 9054 от
05.10.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март
2020г. за топлоснабдяването възражения по отчета на показанията на уредите, допълнителен
отчет на уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август, като
след изтичане на този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка.
Доколкото ответникът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /
по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е., сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, дължимата цена следва да се определи въз основа на
данните на съдебно-техническата експертиза, обективирани в таблица 3 от заключението / л.
142 от делото/. Експертизата установява, че за периода от м. 05.2018г. до м.04.2021 г.
общият размер на дължимите за топлоснабдения имот суми съгласно издадените от ищеца
фактури и изравнителните сметки е, както следва: по фактури – 1 248,36 лв., по дялово
разпределение – в размер на 2 993,20 лв., като сумата за изравнение е в размер на 1 744,84
лв. за доплащане, които стойности се потвърждават и от заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото, обаче, вещото лице констатира
отклонение при разпределението на ТЕ за сградна инсталация за сезон 2019/2020 г., която е
в размер на 163,49 лева по данни от ФДР, последната сума не следва да е част от дължимата
цена.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на
главницата за дялово разпределение за процесния период възлиза на 46,38 лв. Вещото лице е
констатирало, че съгласно счетоводните регистри на ищеца към 17.08.2022 г. има данни за
извършени плащания на 22.01.2019 г. по фактури по прогнозни стойности за главница за
топлинна енергия в общ размер на 59,36 лева, която сума е прихваната от стойността на
общата фактура за отоплителния сезон м.05.2018 г. - м. 04.2019 г.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано, че за процесния период между
страните по делото е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия за горепосочения топлоснабден имот, по силата на което ищецът е престирал -
4
извършена е доставка на топлинна енергия, съответно за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена, като приема, че претендираните за плащане
суми от ответника са правилно изчислени / с изключение на сумата за топлинна енергия за
сградна инсталация за отоплителен сезон 2019/2020г./, отговарят на доставеното и реално
потребено количество топлинна енергия, като стойността на топлоенергията е в
съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени.
Доколкото по делото се установи наличието на облигационна връзка между страните
с предмет доставка на топлинна енергия за процесния период, следва да бъде разгледано
своевременно заявеното в срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба възражение за
недължимост на претендираните суми поради изтекла погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишната давност по чл.111, б."в"
ЗЗД. Съобразно приетото с цитираното ТР понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта
или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото дружество съдържат
изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационното дружество
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Предвид посоченото в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен с
разпоредбата на чл.111, б."в" ЗЗД.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения, каквито са и процесните за главници, давността
тече от падежа.
Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането, т.е., в случая от 08.02.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
5
Приложими за вземанията за процесния период са разпоредбите на ОУ от 2016г.,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно чл.31, ал.1 от които
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1. на единадесет
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; т.2. на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; т.3. по реална месечна
консумация, като в случаите, когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени
към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1, т.2 месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаването на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от
сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача,
заплатената в повече се приспада от дължимите суми за следващ период или по желание на
клиента се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи,
че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.2 са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период - в 45-дневен срок от след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2.
При тази уредба на отношенията съдът приема, че приложима е разпоредбата на
чл.114, ал.2 ЗЗД и началният момент на погасителната давност за всяко месечно задължение
започва да тече от момента на възникването му, като, както се посочи по-горе, в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече. Ето защо, вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 01.12.2018 г., а именно тези за периода м. 05. 2018 г. – м. 09.2018
г., са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на предявяване на иска е изтекъл тригодишният срок по чл.111, б."в" ЗЗД.
Размерът на дължимите за периода от м.10.2018 г. до м.04.2021 г. вземания,
необхванати от погасителна давност, възлиза общо на 2463,20 лв., определен от съда на
основание чл. 162 ГПК и въз основа на данните по таблица № 3 от заключението на
6
съдебно-техническата експертиза, след приспадане на извършените плащания в общ размер
от 59,36 лв. и посочената като завишена от вещото лице сума за сградна инсталация за
отоплителен сезон 2019/2020 г. в размер на 163,49 лв.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната услуга
за дялово разпределение, предвид обстоятелството, че те не са включени в стойността на
потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „.............. и търговец потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество
заплащат цена за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост. Неоснователно е възражението на
ответницата за погасяване по давност на вземанията на ищеца за цена за услуга дялово
разпределение, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на
предявяване на иска не е изтекла изискуемата давност.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства по
делото за плащане на задълженията, а следва и да се посочи, че не твърди да е извършено
такова.
Предвид изложеното предявените главни искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени за сумата в общ размер от 2463,20 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2021 г., и за сумата от 46,38 лв.,
дължима цена за услуга дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г.,
като до пълния предявен размер и за периода от м. 05.2018 г. до м.09.2018г. искът за
главница за топлинна енергия подлежи на отхвърляне.
Върху признатите размери на главниците се дължи и законната лихва, считано от
08.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По исковете по чл.86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на изпадане в забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно, погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода се прилагат Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и
ал.3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При това положение ответницата дължи законна
лихва за забава върху стойността на доставената топлоенергия за периода от м. 10.2018 г. до
м. 04.2021 г., възлизаща в общ размер на 234,41 лв. за период на забава от 17.09.2019 г. до
19.01.2022 г., определен от съда по реда на чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор. Ето защо,
искът за мораторна лихва, начислена върху задължението за доставена и незаплатена
7
топлинна енергия, следва да се уважи до размера от 234,21 лв. за периода от 17.09.2019 г. до
19.01.2022г., като до пълния предявен размер от 325,61 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до
16.09.2019 г. подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана, като по делото не са представени доказателства за отправена и получена
от ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба. Предвид изложеното искът за законна лихва за забава, начислена върху
задължението за цена за услуга дялово разпределение, следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото съответно на уважената част
от исковете в общ размер от 568,74 лв. - за държавна такса, депозити за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение. Ответницата доказва да е сторила реално разноски по
делото в размер на 220 лева – за депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение,
доколкото по делото не са ангажирани доказателства за заплащане по банков път на
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева по договора за правна защита и съдействие
от 09.03.2022 г., а са представени единствено за сумата от 120 лева, с вкл. ДДС, от които
съразмерно с отхвърлена част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 34,67 лева,
като в тази връзка следва да се посочи, че възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените открити съдебни заседания и размера на предявените
обективно съединени искове.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Б. К., ЕГН **********, с адрес: .................... да заплати на
„......................, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: ................................, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 2463,20 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018
г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.02.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 234,21 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 17.09.2019 г. до 19.01.2022 г., и сумата от 46,38 лв., представляваща
цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.02.2022 г. до изплащане на вземането, за
топлоснабден имот - ап. 9, находящ се на адрес: ..........................., с абон. № 47180, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на главница за цена за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от
8
2463,20 лв. до пълния предявен размер от 2946,67 лв. и за периода от м.05.2018 г. до
м.09.2018 г., за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата
над сумата от 234,21 лв. до пълния предявен размер от 325,61 лв. и за периода от 15.09.2018
г. до 16.09.2019г. и за сумата от 8,76 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 19.01.2022 г.
ОСЪЖДА Ю. Б. К., ЕГН **********, с адрес: .................... да заплати на
„......................, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: ................................, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 568,74 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „......................, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
................................., да заплати на Ю. Б. К., ЕГН **********, с адрес: .................... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 34,67 лв., представляваща разноски по делото за
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ ..............................., като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9