РЕШЕНИЕ
№ 292
Шумен, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - , в съдебно
заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
|
СЪДИЯ: МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА |
МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА |
При секретар СВЕТЛА
АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА
СТЕРГИОВСКА административно дело № 20237270700346 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по депозирана жалба от от З.М.И., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез
адв. Г. С., ШАК, против Решение №2153-27-112/10.11.2023г. на директор на ТП на
НОИ – Шумен, с което на основание чл.113, ал.3 от КСО е отхвърлена жалба вх.
№1013-27-104 от 12.10.2023г. срещу Разпореждане №1012-27-77#6 от 20.09.2023г.
на пенсионен орган при ТП на НОИ – Шумен.
В
жалбата се изразява несъгласие с така постановеното решение, обективиращо
оставане в сила на разпореждането за отказ за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, позоваваща се на допуснати нарушения на
материалния закон, като основният довод се свежда до това, че стажът, който
оспорващата има през времето на майчинство, следва да бъде зачетен като
действителен такъв, доколкото пенсионният орган не е зачел този стаж и е
постановил отказ, е допуснато нарушение на материалния закон. Изложени са
подробни съображения в тази насока, както и е посочена актуална съдебна
практика. Отправено е искане до съда за отмяна на процесното решение като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на оспорващата навежда
допълнителни съображения за отмяна на обжалвания административен акт, като моли
да бъде върната преписката за ново разглеждане и преценка за правото на пенсия
на оспорващата по чл.68, ал.3 от КСО. Сочи, че стажът, за който се твърди, че
не бил действителен, а именно от 02.09.1973 г. до 01.11.1973 г. /1 м. и 29
дни/; от 07.01.1974 г. до 22.03.1974 г. /2 м. и 15 дни/ и от 09.07.1978 г. до
25.08.1978 г. /1 м. и 16 дни/, по действащите към момента на полагането му
нормативни уредби бил законово регламентиран трудов стаж, зачетен като
продължителност и следва той да бъде приет като действителен. Твърди, че това
бил стаж, който бил трудов, без да се дължат за него осигурителни вноски по
силата на специален нормативен акт. Моли да бъдат присъдени разноските за
настоящото производство.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ - Шумен, чрез процесуален представител заема становище за
неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Счита, че
оспорващата не отговаряла на изискванията, заложени в разпоредбата на чл.68,
ал.3 от КСО, а именно да притежава 15 г. действителен осигурителен стаж.
Твърди, че осигурителният стаж, зачетен като неработеща майка, не бил
действителен по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Поради изложеното счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Шумен, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление с вх. № 2113-27-111 от 09.02.2023 г. З.М.И. поискала отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО. Постановено е
Разпореждане №1012-27-77#6 от 20.09.2023г. на пенсионен орган при ТП на НОИ –
Шумен, с което ръководител по пенсионното осигуряване приел, че действителния
осигурителен стаж на оспорващата е 14г., 7 м. и 20 дни, като недостигащият
изискуем действителен стаж е 4 м. и 10 дни, поради което и на основание чл.98,
ал.1 във вр. с чл. 68, ал.3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по депозирано заявление от З.М.И..
Преценено
е, че към датата на заявлението оспорващата има навършена възраст 67 г. 02 м.
17 дни и зачетен общ осигурителен стаж 15 г. 01 м. и 20 дни, от които 14 г. 07
м. и 20 дни действителен осигурителен стаж.
Със
собственоръчна декларация/л. 33/, представена към заявлението за пенсия, г-жа И.
е декларирала, че е родила и отгледала три деца и като писмено доказателство
представя техните удостоверения за раждане.
Пенсионният
орган съобразил разпоредбата на чл. 9 на ПМС № 61 от 28.12.1967 г. (ДВ, бр. 2
от 09.01.1968 г.), съгласно която за времето на неговото действие от 01.01.1968
г. до 02.07.1984 г., на работничките и служителките, както и на жените - майки,
членове на ТКЗС или неработещи, е дадено право при бременност и раждане и за
отглеждане на дете да им се зачете за трудов стаж времето, отговарящо на
размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който
се ползват работещите майки. Трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от Постановлението
се зачита на жените - майки, които към деня на раждането не работят като
осигурени за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда или друг нормативен
акт. Трудовият стаж се изчислява съобразно данните в удостоверението за раждане
на детето както следва: за първо дете - 12 месеца, за второ дете - 14 месеца,
за трето дете — 18 месеца, за четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца.
По
удостоверенията за раждане е зачетен стажа на основание §9 от ПЗР на КСО за
осигурителен стаж по КСО, тъй като според действащите до 31.12.1999 г.
разпоредби се е зачитал за трудов стаж при пенсиониране, но не е зачетен за
действителен осигурителен стаж.
Разпореждането
е съобщено на З.И. на 25.09.2023 г., която го оспорила по административен ред с
жалба вх. № 1012-27-104/12.10.2023 г. При тези данни е постановено атакуваното
в жалбата разпореждане.
С
Решение №2153-27-112/10.11.2023г. директора на ТП на НОИ – Шумен, на основание
чл.113, ал.3 от КСО отхвърлил жалба вх. №1013-27-104 от 12.10.2023г. срещу
Разпореждане №1012-27-77#6 от 20.09.2023г. на пенсионен орган при ТП на НОИ –
Шумен.
Решението
е съобщено на оспорващата на 15.11.2023 г., която недоволна го оспорила пред
ШАС.
При
така установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен
за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет
на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, постановено по
реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният
акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния
административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си, надлежно
мотивира фактически доводи, на които се дават съотв. правни такива. В жалбата
принципно не се повдигат възражения по валидността на оспорения акт, нито се
навеждат и конкретни доводи за нарушаване на административно-производствени
правила при неговото постановяване, но съдът е длъжен служебно да извърши
преценка на валидността и законосъобразонстта на административния акт на всички
основания, установени в АПК. Ето защо и следствие на извършения съдебен
контрол, настоящият състав не установява допуснати съществени нарушения на
общия и специалния закон. Спазен е и срокът за административно обжалване, вкл.
и такова има проведено пред Директора на ТП на НОИ Шумен, доколкото то е
абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.
Не
са налице основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Спорът
в крайна сметка не е досежно факти, а относно приложимото право.
Не
се спори между страните по делото, че З.И. доказва осигурителен стаж като
неработеща майка, въз основа на представени три броя удостоверения за раждане
на Айнур Фахрединова Хасанова, Мехмед Фахрединов Хасанов и Тюркян Фахрединова
Хасанова, като административният орган е приел, че И. и има, съответно от
02.09.1973 г. до 01.11.1973 г. /1 м. и 29 дни/; от 07.01.1974 г. до 22.03.1974
г. /2 м. и 15 дни/ и от 09.07.1978 г. до 25.08.1978 г. /1 м. и 16 дни/ общ
осигурителен стаж, който обаче не е действителен съобразно §1, т.12 от ДР на
КСО.
По
отношение така определеният от пенсионният орган осигурителен стаж не е налице
спор между страните. Спорът се свежда до преценка дали този осигурителен стаж
на И. като неработеща майка следва да се признае за действителен и да й бъде
отпусната пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО.
ПО
мотивира отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ при условията на чл.68,
ал.3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия се стаж от 15 години
действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 07 м., 20 дни, като ПО не зачита
за действителен осигурителен стаж положеният такъв до размера на приетият за
общ 15 г. 1 м. и 20 дни.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО /ред. към датата на процесното заявление –
03.08.2020г./ в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна
възраст. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се
правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и
изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в
размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на
работното време.
В §
9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. Приложимата материална разпоредба към процесния период е
разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си
не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита
времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се
признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и
начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която
времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и
неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
Няма
спор, че през процесния период заявителката не е работеща майка, съотв. затова
тя не е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което вероятно и
мотивира пенсионния орган да откаже отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3
от КСО. Видно е, че същият изрично подчертава в своето решение, че г-жа И. е
„неработеща майка“.
С
Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за
бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или
осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж /вж. р. II, т.9, абзац четвърти/. Размерът на трудовия
стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и
поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по
отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или
майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от
обстоятелството дали жената-майка е била работеща или небработеща, напротив
такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради
което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
/в този см. вж. Р-ние №6744/22.05.2018г, по ад №2009/2018г. на ВАС, шесто отд./.
Съдът
приема довода, че със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г.,
законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство
/майчинството/ за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание §1, т.12 от ДР на КСО
да признае процесния период за действителен осигурителен стаж.
Незачитането
на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на
чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и
равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как
следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 04.04.2006 г.
по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република
България.
С
оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - Шумен, така и ръководителят на ТП на НОИ – Шумен, са
преценили неправилно ключовият за изхода на спора въпрос, като са приели, че
посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с
което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите
предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата
на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално
незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете
този период за такъв стаж, общият действителен стаж на И. към датата на
заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години, следователно тя е
отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3
от КСО, за да се пенсионира по този ред.
Неправилното
прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода на
съда, че неговото решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие
с материално-правните разпоредби на закона Налице е основанието по чл.146, т.4
от АПК за отмяна на порочното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на
„ПО“ при ТП на НОИ Шумен и преписката по заявлението от 09.02.2023 г. на З.М.И.
да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Съобразно
този изход на спора, съдът намира за основателна своевременно предявената
претенция на основание чл. 143, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал.2 от КСО.
Същата се доказва до размера от 510 лева /л.63/, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Водим
от изложеното, както и на основание чл. 172, ал.2, във вр. чл. 173, ал.2 от АПК, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на З.М.И., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адв. Г. С., ШАК,
Решение №2153-27-112/10.11.2023г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на
основание чл.113, ал.3 от КСО е отхвърлена жалба вх. №1013-27-104 от 12.10.2023г.
срещу Разпореждане №1012-27-77#6 от 20.09.2023г. на пенсионен орган при ТП на
НОИ – Шумен, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл. 68, ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Шумен за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-27-111 от 09.02.2023 г. на З.М.И.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Шумен да заплати на З.М.И., ЕГН ********** с постоянен адрес ***
разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
|
СЪДИЯ: |
|
СЪДИЯ: