Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6294
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.03.2020г.,
постановено по гр.д.№7135/2018г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ЕАД с ЕИК****** срещу И.Г.Р. с ЕГН********** искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр.чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сума за консумирана топлинна енергия
в размер на 1027,70лв., от които 47,36лв.- цена за дялово разпределение, за
периода 01.12.2013г.- 30.04.2016г. и 402,96 лева- мораторна лихва за периода от
31.01.2014г. до 29.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.01.2017г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, като погасени по давност. Ищецът е
осъден да заплати на ответника 330 лева разноски в исковото производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем
сървисиз“ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че задълженията на ответника за периода 01.12.2013г.- 30.04.2016г. са
погасени по давност. Срокът за плащане бил 30 дни след изтичане на периода, за
който се отнася плащането. Сумите по общата фактура за горепосочения период,
издадена през м.07.2014г., ставала изискуема на 15.09.2014г. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Видно от
приложеното заповедно производство, ответникът е признал задълженията си в
размер на 1737,92 лева и е възразил срещу дължимостта на остатъка до пълния
предявен размер от 2765,62 лева. Именно за тази разлика от 980,34 лева главница
за топлинна енергия, 47,36 лева главница за дялово разпределение, 391,40 лева
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 11,56 лева мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, е предявен и установителният
иск по чл.422 ГПК. Сумите от 980,34 лева за топлинна енергия и 47,36 лева за
дялово разпределение обаче, независимо че са претендирани от ищеца като част от
общата дължима сума за общия период 01.12.2013г.- 30.04.2016г., всъщност се
дължат за конкретния период от 01.05.2013г. до 01.12.2013г., видно от
представените по делото фактури.
В случая се касае
за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна
погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо
и дали давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото
Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за периода м.11.2013г. вземането е станало изискуемо на
01.01.2014г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност за
това плащане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.01.2017г.,
но към този момент погасителната давност за това плащане е била вече изтекла-
на 01.01.2017г. Същото се отнася и за предходните плащания назад до м.05.2013г.
включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2014г. не е обстоятелство,
което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид
погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за
погасено.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора ответникът по жалбата има право на разноски, които са в размер на 300
лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна
помощ и списък по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно,
доколкото уговореното възнаграждение е минималното такова съгласно НМРАВ на
ВАдвС.
На основание
чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 16.03.2020г., постановено по гр.д.№7135/2018г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД с ЕИК****** да заплати на И.Г.Р. с ЕГН**********
сумата от 300лв. (триста лева)- разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т. с.“ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/