Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 2256 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивни жалби срещу решение № 4313 от
17.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 5222 по описа за 2017 г. на Районен съд -
Варна, четиридесет и шести състав, на:
1/ И.И.Т. чрез особения си
представител адвокат И.К. в частта на решението, с което е отхвърлен
предявеният от Т. срещу И.И.Т. иск за установяване, че ищецът е собственик по
силата на съдебна делба, за която е съставен разделителен протокол от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 558/2005 г.по описа
на ВРС, шестнадесети състав, и за предаване на владението на избено помещение №
2, представляващо прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.85.1.2 по КК на град В., с площ на избеното
помещение 13,59 кв.м, на основание член 108 от ЗС.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдържа доводи за наличие на
неверно обсъждане на събраните свидетелски показания и тяхната преценка, както
и за неточни изводи по повод разписката към уведомление за ответника, от което
е направил погрешно заключение, че ответникът И.Т. не живее на адреса и
съответно е отхвърлил иска. Счита, че при внимателен и съвкупен анализ на
писмените и гласни доказателства се стига до единственият извод, че предявеният
иск е доказан, респективно - основателен. Моли в тази връзка да се отмени
решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде уважен.
В отговор на въззивната жалба адвокат Д.Г. като особен представител на
ответника И.Т. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
2/ И.И.Т. чрез особения си
представител адвокат Д.Г. в частта, с която е осъден И.Т. да заплати на И.И.Т.
сумата от 5 159 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на избено
помещение № 2, представляващо прилежаща част към самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на град Варна за периода от 17.11.2010 г.
до 19.04.2017 г., на основание член 59 от ЗЗД, както и е осъден И.И.Т. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 302,07 лева, представляваща държавна
такса, експертиза и възнаграждение за особен представител, на основание член
78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост,
незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за постановяването му при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че не е ясно в
какво качество се претендира процесната сума, за кое помещение или част от
него. Намира, че искът не е доказан по размер, тъй като заключението на СТЕ е,
без да бъде направен оглед на имота. Във въззивната жалба се навеждат и доводи
за погасяване на иска по давност за периода от 17.11.2010 г. до 12.04.2013 г.
Иска се да бъде отменено решението на ВРС в атакуваната част и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В отговор на въззивната жалба насрещната страна я оспорва с излагане на
доводи, че е безспорно доказано, че И.Т. е живял и живее в описания имота; че
не може да се позовава, че вещото лице не е извършило оглед в имота, доколкото
такова не е направено при изслушване на заключението му; че не е налице изтекла
в полза на ответника погасителна давност. Моли за потвърждаване на решението.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията, изложени в исковата и многобройни уточнителни молби са, че ищецът е
собственик на процесното избено помещение по силата на съдебна делба, извършена
по гр.д.№ 558/2005 г.по описа на ВРС – шестнадесети състав. Сочи се, че
ответникът ползва избеното помещение без основание още от периода на съдебната
делба. Ищецът излага, че е бил лишен от ползването на обекта от 17.11.2010 г.
до депозиране на исковата молба и претендира обезщетение в размер на 21 560
лева.
В срока по член 131 от ГПК ответникът чрез назначанеия му особен представител оспорва, че
упражнява фактическа власт върху имота.
Предявените от И.И.Т. искове са:
1/ по член 108 от ЗС за установяване, че ищецът е собственик и за
предаване владението на избено помещение № 2, представляващо прилежаща част към
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на град В., с площ от 13,59 кв.м;
2/ по член 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 560 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на избено
помещение № 2, представляващо прилежаща част към самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на град В. за периода от 17.11.2010 г. до 19.04.2017 г.
По иска с правна квалификация по член 108 от ЗС
За основателното провеждане на ревандикационен иск в тежест на ищеца е
да установи наличието на предвидените в член 108 от ЗС предпоставки: че е
собственик на твърдяното придобивно основание и че ответникът владее спорния
имот без основание. Посочените факти трябва да бъдат установени при условията
на пълно и главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на спора. В тежест
на ответникът е да установи противопоставимо право на собственост, каквото
твърдение не е направено, както и правоизключващите възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
По делото няма спор, че ищецът е собственик на процесното избено
помещение на наведеното от него придобивно основание. Съобразно точка 2А от
тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г., постановено по
тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по член 108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. Въпреки позоваването на постановките на практиката на ВКС,
първоинстанционният съд не е сторил това, поради което и решението в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а вместо него да се постанови решение, с което предявеният
ревандикационен иск в установителната му част да бъде уважен.
Спорът се свежда до това дали ответникът владее имота и, ако отговорът
на този въпрос е положителен – на какво основание го владее. За установяване
обстоятелствата във връзка с ползването на процесния имот са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетелката В.С.е видно, че до началото на
2018 г. ответникът е живял в процесното помещение. Свидетелката Р.М.обяснява,
че до 31.01.2018 г. ответникът е обитавал имота, но понастоящем не знае къде
живее. Излага, че И.Т. живеел в имота в мазето на бащата си от 25 години. Констатирано
е, че при опит да бъдат връчени книжата по делото на ответника на адреса, на
който се намира процесния имот, длъжностното лице по призоваванията е събрало
данни от съседи, че ответникът е напуснал имота. С оглед на така събраните доказателства,
въззивната инстанция счита, че ищецът не е успял да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът упражнява фактическа власт по отношение
на процесното мазе.
Не може да бъде споделен доводът на ищеца, че към предявяване на иска
ответникът е владеел имота и респективно следва да бъде осъден да предаде
вледението му. Вярно е, че е налице практика на ВКС, че за да бъде уважено искането за предаване на владението по член 108 от ЗС, е
достатъчно ответникът да владее имота към предявяването на иска. В случая
обаче, на основание член 228, алинея 3, изречение второ от ГПК искът срещу И.Т.
се смята от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда, а това
е след датата 31.01.2018 г., докогато има данни, че същият е живял в мазето.
С оглед
изложеното обжалваното решение в частта относно предаване владението върху
процесния имот следва да бъде потвърдено.
По иска с правна квалификация по член 59 от ЗЗД
За успешното провеждане на този иск следва да се установи намаляване на
патримониума на ищеца и същевременно увеличение патримониума на ответника,
което да е при липса на основание, като под „основание” в института на
неоснователното обогатяване се приема конкретен източник на права и задължения,
като такива източници са отделни юридически факти. Причина /основание/ за една
сделка е типичната, непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на
имуществената облага по силата на същата сделка. Това е желания от страните
чрез посочената цел правен резултат. Липсата на основание се определя като
първоначална или настъпила впоследствие липса на валидно правоотношение между
страните.
Безспорно е установено посредством събраните гласни доказателства, че
ответникът е бел пуснат да живее в процесното мазе преди 1994 г. от своите
родители преди те да се разведат около 2000-та година. Това дава основание на
съда да приеме, че ответникът И.Т. е ползвал мазето на правно основание –
безвъзмезден договор за заем за послужване, сключен между него и родителите му.
Член 59 от ЗЗД предопределя наличието или липсата на основание като
предпоставка за възникване на вземане от неоснователно обогатяване. При това
положение не се установява липсата на основание за обогатяване на ответника с
претендираната сума в процесния период от време, поради което и искът следва да
бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане
на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение в тази част следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на иска.
По разноските
На особения представител на И.Т. следва да бъде определено за
настоящата инстанция възнаграждение в размер на 350 лева на основание член 78,
алинея 8 от ГПК и член 7, алинея 2, точка 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и
разноски, то на основание член 83, алинея 3 от ГПК посочената сума следва да
бъде заплатена от бюджета на съда на особения представител на И.Т. адвокат Г..
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4313 от 17.10.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 5222 по описа за 2017 г. на Районен съд - Варна,
четиридесет и шести състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.И.Т.
срещу И.И.Т. иск за
установяване, че ищецът е собственик по силата на съдебна делба, за която е
съставен разделителен протокол от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 558/2005 г.по описа
на ВРС, шестнадесети състав, на избено помещение № 2, представляващо прилежаща
част към самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на град
Варна, с площ на избеното помещение 13,59 кв.м, на основание член 108 от ЗС; в
частта, с която е осъден И.И.Т. да заплати на И.И.Т. сумата от 5 159 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от правото на ползване на избено помещение № 2, представляващо
прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК
на град Варна за периода от 17.11.2010 г. до 19.04.2017 г., на основание член
59 от ЗЗД, както и е осъден И.И.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 302,07
лева, представляваща държавна такса, експертиза и възнаграждение за
особен представител, на основание член 78, алинея 6 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между И.И.Т. ЕГН ********** *** и И.И.Т. ЕГН ********** ***, че ищецът
И.И.Т. е собственик по силата на съдебна делба, за която е съставен
разделителен протокол от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 558/2005 г. по описа на ВРС, шестнадесети
състав, на избено помещение № 2, представляващо прилежаща част към
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на град Варна, с
площ на избеното помещение 13,59 кв.м, на основание член 108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.Т. ЕГН ********** ***
против И.И.Т. ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 5 159 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от правото на ползване на избено помещение № 2, представляващо
прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК
на град Варна за периода от 17.11.2010 г. до 19.04.2017 г., на основание член 59
от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана
част.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д.Й.Г., вписан под № 4776 в Националния регистър за правна помощ
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.