Решение по дело №85/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 201
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20217080700085
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№ 201

 

гр. Враца, 16.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.05.2021г./двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря Маргаритка Алипиева и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Коцева КАН дело №85 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба от Н.М.П. от ***, чрез * И.С.  против РЕШЕНИЕ № 260080 от 26.11.2020 г., постановено по АНД № 969/2020 г. по описа  на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 1470-ВР/20 от 07.08.2020 г., издадено от Началник Сектор „БДС“ при ОДМВР – Враца. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност  и незаконосъобразност на решението, въз основа на които се прави искане за неговата отмяна, както и отмяна на наказ.постановление, като незаконосъобразно. Претендират се разноски по делото. 

           Ответникът - Сектор „БДС“ при ОДМВР - Враца, не изразява становище по делото.

           Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба.

 Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на  съдебен контрол е Решение № 260080/26.11.2020г., постановено по АНД № 969/2020г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № 1470-ВР/20 от  07.08.2020 г., издадено от Началник Сектор „БДС“ при ОДМВР - Враца, с което на касатора Н.М.П. на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30.00 /тридесет/ лева за нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД. При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че оспореното пред него наказ.постановление е законосъобразно и е потвърдил същото. Прието е, за безспорно установено, че  Н.П.  не е опазила от повреда личната си карта и са налице такива по нея, с което е нарушила разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Прието е, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да е довело до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Не е налице и маловажен случай на адм.нарушение, както и че наложеното наказание е правилно определено.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд за законосъобразност на потвърденото НП. Решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

От описаната в АУАН и впоследствие в НП фактическа обстановка е видно, че касаторът е наказан за неизпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, според  който гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, без в АУАН и НП да е направено описание  в какво се изразява повреждането, а само е посочен вида и номера на личния документ. Описание на повредата се прави за първи път и единствено в с.з. при разпита на допуснатите свидетели, както и чрез представяне на л.к. Точното описание на конкретното повреждане на документа за самоличност е от значение за преценката относно наличието на нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН във връзка с чл. 7 от ЗБЛД. В конкретния случай в наказателното постановление не се съдържа такова описание, съгласно императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като такова не се съдържа и в АУАН, съгласно изискването на чл.42, ал.1,т.4 от ЗАНН. Даденото от АНО описание от една страна е бланкетно, по начин, който не позволява да се установи дали е налице повреждане на документа за самоличност и в какво се изразява това повреждане, като на практика се свежда до правен извод за такова нарушение, без да е описано фактически. Недопустимо е признаците на вмененото административно нарушение да се извеждат от доказателства, събирани в съдебната  фаза на административнонаказателното производство. Горното представлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал.1,т.4 от ЗАНН и обоснова извод за незаконосъобразност на наложеното административно наказание само на това основание. Не е установена и датата на увреждането, за да се  упражни съдебен контрол дали АУАН е съставен и НП е издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Като не е установил тези нарушения в административнонаказателната процедура, водещи и до материалната незаконосъобразност на НП, приемайки същото за законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

При постановяване на решението си касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се установи съществено нарушение на процесуалните правила  в производството пред въззивния съд и не се налага установяване на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно по изложените по-горе съображения, поради което следва да бъде отменено.

При  този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски и за двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение в размер на по 300/триста/ лева, като искането е направено своевременно. От представения по делото договор за правна защита и съдействие/л.10/ и този по делото на РС/л.30/ е видно, че договореното възнаграждение в размер на 300 лева по всеки един от договорите е заплатено в брой при подписване на договора или общ размер на разноски 600 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

     

ОТМЕНЯ  Решение № 260080 от 26.11.2020 г., постановено по АНД № 969/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с  което е потвърдено НП № 1470-ВР/20 от 07.08.2020 г. на  Началник Сектор „БДС“ при ОДМВР - Враца и вместо

него ПОСТАНОВИ:

 

ОТМЕНЯ НП  № 1470-ВР/20 от  07.08.2020 г. на Началник  Сектор „БДС“ при ОДМВР - Враца, с което на  Н.М.П. на основание  чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30.00 /тридесет/ лева.  

ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на Н.М.П. разноски по  производството пред двете съдебни инстанции за  адвокатско възнаграждение в общ размер на 600/шестстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

     

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                   2.