№ 3367
гр. С, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110140466 по
описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 3010,76 лв. – главница, 825,73 лв. – мораторно лихва за периода от 27.01.2011 г.
до 01.10.2013 г., 406,22 лв. – разноски, съгласно изпълнителен лист от 29.10.2013 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д.
№ 664/2013 г. по описа на РС – Б, както и сумата в размер на 3523,51 лв.,
представляваща разноски по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х,
с район на действие – ОС – Д.
Ищецът – ДР. Б. ЦВ., твърди, че не дължи на „ДЗ“ АД сумите, съгласно
изпълнителен лист от 29.10.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, а именно -
3010,76 лв. – главница, 825,73 лв. – мораторно лихва за периода от 27.01.2011 г. до
01.10.2013 г., 406,22 лв. – разноски, както и сумата в размер на 3523,51 лв.,
представляваща разноски по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х,
с район на действие – ОС – Д, предвид погасяване на задълженията по посочения
изпълнителен лист по давност. За принудително събиране на сумите по процесния
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, което
обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на искове с правно основание чл.
1
439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника посочените по-горе суми. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – „ДЗ“ АД, оспорва иска с твърдението, че задълженията не са
погаси но давност, тъй като давностният срок е прекъснат с предприемане на
изпълнителни действия през 2015 г. и 2020 г. Ето защо, моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноските.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 29.10.2013 г. въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа
на РС – Б, влязла в сила на 24.10.2013 г., за следните суми: 3010,76 лв. – главница,
825,73 лв. – мораторна лихва за периода от 27.01.2011 г. до 01.10.2013 г., 406,22 лв. –
разноски, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по
молба на ответника е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, като
по посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на
процесните суми, включително разноски в размер на 3523,51 лв.
Няма данни оспорените задължения да са установени със съдебно решение,
поради което не може да намери приложение чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следователно,
вземането на ответника за главница, представляваща регресно вземане на
застраховател за заплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка към делинквента се погасява с 5-годишен давностен срок, считано от
датата на плащане на застрахователя към увредения. Вземанията за разноски също така
се погасяват с изтичането на общия 5-годишен давностен срок. Вземането за
мораторна лихва се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Предвид липсата на други доказателства, следва да се приеме, че
давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е
издадена заповедта за изпълнение за процесните вземания – 04.10.2013 г. (най-ранна
доказана по делото дата, от която процесните задължения са станали изискуеми).
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ
НЖ, район на действие – ОС-Д, същото е образувано на 30.06.2015 г. за принудително
събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като
праводателят на ответника е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на
2
производство по принудителното изпълнение, като в молбата е налице възлагане от
страна на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В рамките на посоченото
изпълнително дело на 08.09.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на
длъжника, който следва да бъде извършен на 22.10.2015 г.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В случая, изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ Ж е прекратено по
силата на закона на 08.09.2017 г., тъй като в рамките на две години след посочената
дата не са искани и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за пРгане на
конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
какъвто не е настоящият случай), изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. С
подаването на молба за образуване на изпълнително производство на 30.06.2015 г. е
прекъснат давностният срок, тъй като в същата е налице възлагане от взискателя по
реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Впоследствие, с насрочването на 08.09.2015 г. на описа на
движими вещи, собственост на длъжника, отново е прекъснат давностният срок. От
всяко прекъсване на давностния срок е започнал да тече нов давностен срок, а именно
– от 30.06.2015 г., от 08.09.2015 г.
Впоследствие, по молба от 04.05.2020 г. на ответника е образувано ново
изпълнително дело № 2020х0400079 по описа на ЧСИ НЖ, район на действие – ОС-Д,
за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен
лист. С молбата си ответникът е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия – налагане на запор за вземания на длъжника, запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, опис на движими вещи, както и налагането на възбрата
на имоти. Следователно, на 04.05.2020 г. отново е прекъснат давностният срок.
На базата на посочените факти, установени по делото, съдът счита, че
вземанията за главница и разноски, включително и разноските по изпълнително дело №
2020х0400079 по описа на ЧСИ НЖ, район на действие – ОС-Д, не са погасени по
давност, тъй като не е изтекъл 5-годишен давностен срок от изискуемостта на
3
вземанията, в който срок давността да не е прекъсвата. Давността е започнала да тече
от 04.10.2013 г. и е прекъсвана на 30.06.2015 г., 08.09.2015 г. и 04.05.2020 г., от които
дати е започнал да тече нов давностен срок. Вземането за мораторна лихва се явява
погасено по давност, тъй като за периода от 08.09.2015 г. (последната дата, на която е
прекъснат давностният срок) до 08.09.2018 г. е изтекъл срок от три години, през които
давностният срок нито е спиран, нито е прекъсван.
От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер
на 825,73 лв. – мораторно лихва за периода от 27.01.2011 г. до 01.10.2013 г., за която в
полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 29.10.2013 г. въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013
г. по описа на РС – Б, влязла в сила на 24.10.2013 г., поради което отрицателният
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за посочената сума следва да бъде
уважен. Исковете с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумите, както
следва: 3010,76 лв. – главница, 406,22 лв. – разноски, съгласно изпълнителен лист от
29.10.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, както и сумата в размер на
3523,51 лв., представляваща разноски по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ
НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д, следва да се отхвърлят, тъй като
посочените задължения не са погасени по давност.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 115,43 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сумата в размер на 178,74 лв., представляваща разноски по
производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 ГПК, че
ДР. Б. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: село С, ул. „Р“ № 10, не дължи на „ДЗ“ АД, ЕИК
ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „КАД“ № 0, сумата в размер на 825,73 лв. – мораторно лихва
за периода от 27.01.2011 г. до 01.10.2013 г., за която в полза на ответника срещу ищеца
е издаден изпълнителен лист от 29.10.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС – Б, влязла в сила
4
на 24.10.2013 г., събирана принудително по изпълнително дело № ххх по описа на
ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 439 ГПК, предявени от ДР. Б. ЦВ., ЕГН ********** срещу „ДЗ“ АД,
ЕИК ХХХ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите, както следва: 3010,76 лв. – главница, 406,22 лв. –
разноски, съгласно изпълнителен лист от 29.10.2013 г., издаден въз основа на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2013 г. по ч.гр.д. № 664/2013 г. по описа на РС –
Б, както и сумата в размер на 3523,51 лв., представляваща разноски по изпълнително
дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на действие – ОС – Д, събирани
принудително по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ НЖ, рег. № х, с район на
действие – ОС – Д.
ОСЪЖДА „ДЗ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „КАД“ № 0, да заплати на
ДР. Б. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: село С, ул. „Р“ № 10, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 115,43 лв., представляваща разноски по производството
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ДР. Б. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: село С, ул. „Р“ № 10, да заплати
на „ДЗ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „КАД“ № 0, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 178,74 лв., представляваща разноски по производството съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5