РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Златоград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100100 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 2095 от 15.10.2021 г., подадена от ищците
А.С. П. и С.К. С.-П., с която е направено искане за допълване на Решение №
52/04.10.2021 г., постановено по настоящото дело. В молбата се сочи, че
съдът се е произнесъл по част от искането на ищците за присъждане на
обезщетение за забава (в размер на законната лихва), като е присъдил такава
за период от две години, а именно в размер на сумата от 253,82 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 450 лв. – произнасяне липсва.
Предвид това моли съдът да присъди разликата от 196,48 лв. – обезщетение за
забава за периода 06.05.2018 г. – 05.05.2019 г. На следващо място е направено
искане за присъждане на разноските направени от ищците, както и на
адвокатското възнаграждение, съобразно допълването на съдебното решение.
В законоустановения едноседмичен срок ответникът не изразява
становище по молбата.
Съдът намира, че молбата за допълване на решението е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок, а по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
Видно от петитума на исковата молба, както и от изготвения проект за
доклад по чл. 140 ГПК, одобрен без възражения от страните, ищецът е
предявил субективно, кумулативно, съединени осъдителни искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
присъждане на сумата от 1 250 лв., представляваща възнаграждение по
1
процесния договор, ведно със ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2021 г. до окончателното плащане и
сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 05.06.2018 г. – 05.05.2021 г.
Видно от мотивите на Решение № 52/04.10.2021 г., съдът е приел за
основателно възражението на ответника за погасяване на задължението за
лихва за период по-дълъг от три години. Същевременно обаче съдът е
изчислил и присъдил обезщетение за забава върху главницата за две години, а
именно за периода 05.05.2019 г. – 04.05.2021 г., възлизащо на сумата от
253,82 лв. Липсва и произнасяне за разликата до пълния предявен размер от
450 лв. Предвид това, налице е допусната очевидна фактическа грешка, при
посочване на периода, който за три години преди депозиране на исковата
молба (както е прието в мотивите) следва да бъде 06.05.2018 г. – 04.05.2021 г.
При това положение, съдът намира, че съдебното решение следва да бъде
допълнено в тази част, доколкото предявеният акцесорен иск за периода
06.05.2018 г. – 04.05.2019 г. е основателен (по изложени в решението
съображения в тази насока). На ищците следва допълнително да бъде
присъдена сумата от 126,39 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
периода 06.05.2018 г. – 04.05.2019 г. Предвид изложеното искът за
присъждане на обезщетение за забава, следва да бъде отхвърлен за разликата
над сумата от 380,21 лв. (общо присъдената законна лихва) до пълния
предявен размер от 450 лв., което следва да намери нарочно отражение в
диспозитива на допълнения съдебен акт.
По отношение на разноските и адвокатското възнаграждение.
Доколкото отговорността за разноските е обусловена от изхода на
делото и такива се следват пропорционално на уважената част от исковете, то
съдът намира, че следва да бъде допълнено съдебното решение и в частта за
разноските по отношение на акцесорния иск. При горното съотношение на
уважената част на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на ищеца се следват разноски за
държавна такса в размер на 42,25 лв. С постановеното решение съдът е
присъдил сумата от 80,70 лв., от които 28,20 лв. дължими за акцесорния иск
(вместо 42,25 лв.), поради което, решението в тази част следва да бъде
допълнено за разликата от 14,05 лв. По същите съображения решението
следва да бъде допълнено и в частта за адвокатския хонорар, като към
присъдената сума от 486,71 лв. (от която 169,21 лв. за иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД), следва да бъде допълнена сумата от 84,26 лв. (при общо дължимо
възнаграждение за акцесорния иск в размер на 253,47 лв. – пропорционално
на уважената част). Съдът не дължи отхвърлителен диспозитив в частта за
неоснователно поисканите разноски.
Така мотивиран и на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 52/04.10.2021 г., постановено по гр.д. №
100/2021 г. по описа на РС-З., като:
2
- на стр. 5 от решението, във втория диспозитив, след последния знак
добавя „и сумата от 126,39 лв. (сто двадесет и шест лева и тридесет и
девет стотинки) - обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата изчислено за периода 06.05.2018 г. – 04.05.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над общо присъдената
сума в размер на 380,21 лв. до пълния предявен размер от 450 лв. –
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за
периода 05.06.2018 г. – 05.05.2021 г.“.
- на стр. 5 от решението, в третия диспозитив, след последния знак
добавя „както и сумата от 14,05 лв. (четиринадесет лева и пет стотинки)
– разноски за производството“.
- на стр. 5 от решението, в четвъртия диспозитив, след последния знак
добавя „както и сумата от 84,26 лв. (осемдесет и четири лева и двадесет и
шест стотинки) – адвокатско възнаграждение.“
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______В.Д._________________
3