Решение по дело №23/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.С.Щ. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Г.Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0351-000174 от 05.11.2023 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

Жалбоподателят твърди, че оспорената ЗППАМ била незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, както и несъответствие с целта на закона. Освен това не било извършено твърдяното в нея нарушение на ЗДвП. Сочи, че самата заповед била издадена на 05.11.2023 г., а била връчена на адресата й на 08.01.2024 г., което обстоятелство само по себе си обезсмисляло превантивния и преустановителен характер на мярката за процесуална принуда, поради което и оспорената ЗППАМ не била издадена в съответствие с целта на закона.

Претендира оспорената заповед да бъде отменена изцяло.

Ответникът, младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград (Д. Н. Д.), не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2023 г. от Д. Н. Д., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в присъствието на свидетеля очевидец, присъствал при установяване на нарушението – В. М. А., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №1002525, против Д.С.Щ.,***, водач на товарен автомобил, за това, че на 05.11.2023 г., около 02:40 часа, в гр.С., по ул.„Г.Р.“ до Метан станция, в посока центъра, управлява личния си товарен автомобил Мицубиши с рег.номер *******, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARPL 0559. В акта е посочено, че същият силно мирише на алкохол, явно е повлиян от него и е заявил, че е изпил 1 бр.водка. Издаден му е талон за медицинско изследване с номер 100389. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя на 05.11.2023 г. Д.С.Щ. се е подписал и в разписката, с която е удостоверено, че е получил препис от акта.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000174 от 05.11.2023 г., издадена от Д. Н. Д., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, на основание чл.22 от ЗАНН, се налага на Д.С.Щ.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.„б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил Мицубиши с рег.номер ******* за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №*********и 2 броя регистрационни табели с номер: *******.

Заповедта е обоснована с това, че мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, е съставил АУАН №GA1002525/05.11.2023 г. против Д.С.Щ., за това, че на 05.11.2023 г., около 02:40 часа, в гр.С., по ул.„Г.Р.“ до Метан станция, посока центъра, управлява личния си товарен автомобил Мицубиши с рег.номер *******, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARPL 0559, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 08.01.2024 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 09.01.2024 г.

С подписаното от Началника на РУ Свиленград писмо Рег.№351000-262/12.01.2024 г., с което по делото се представя административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ, се удостоверява, че младши инспектор Д. Н. Д. работи като младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ при РУ Свиленград, съгласно Заповед №143/16.08.2004 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Установява се по делото, че младши инспектор Д. Н. Д., назначен на длъжност младши автоконтрольор, към датата на издаване на оспорената ЗППАМ е служител в звено „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ при РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, т.е. попада сред посочените в т.8 от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково държавни служители – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, предвид което се явява доказана материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че водачът Д.С.Щ. на 05.11.2023 г. около 02:40 часа е управлявал собствения си товарен автомобил, и на същата дата е отказал да му бъде извършена проверка с конкретно техническо средство за установяване концентрацията на алкохол, както и при издаден му талон за изследване не е изпълнил предписанието за изследване.

Направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно да обоснове налагането на водача на товарен автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, като мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №1002525 от 05.11.2023 г., с който е установено извършено на същата дата от Д.С.Щ. административно нарушение на чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП.

В жалбата не се заявяват конкретни оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и от съда не се констатира при издаването на оспорената ЗППАМ да са допуснати такива процесуални нарушения, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.

Възражението на жалбоподателя, че не било извършено твърдяното в ЗППАМ нарушение на ЗДвП, се опровергава от събраните по делото доказателства, въз основа на които съдът приема за безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед Д.С.Щ. е извършил възприетото от административния орган деяние, като в качеството си на водач е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Представеният Талон за изследване №100389, подписан от мл.инспектор ПК при РУ Свиленград Д. Н. Д. и връчен на Д.С.Щ. срещу подпис в 03 ч. и 30 мин., съдържа удостоверяване, че при проверка с начало 02 ч. и 40 мин. на 05.11.2023 г. Д.С.Щ., водач на товарен автомобил Мицубиши Л200 с рег.№*******, отказва проверка с Дрегер 7510 ARPL 0559, и е уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП гр.С. до 30 минути от връчване на талона за медицинско изследване. Обстоятелството, че същият не е пожелал да даде кръвна проба в ЦСМП се удостоверява с Докладна записка Рег.№351р-26262/06.11.2023 г., а от приложеното копие на Свидетелство за регистрация част II е видно, че МПС Мицубиши Л200 с рег.№******* е с регистриран собственик Д.С.Щ..

Следва да се има предвид също, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия GA №1002525 от 05.11.2023 г. факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.

Заявеното в жалбата оплакване за несъответствие на оспорената ЗППАМ с целта на закона, поради късното й връчване на адресата, настоящият съдебен състав намира също за неоснователно. Действително ЗППАМ е издадена на 05.11.2023 г. и връчена на адресата си на 08.01.2024 г., но само по себе си това обстоятелство не обезсмисля превантивния и преустановителен характер на мярката, тъй като е приложена специалната хипотеза на чл.172, ал.4 от ЗДвП, предвиждаща в случаите по чл.171, т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство да се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, като се изземват и табелите с регистрационен номер. Данни за изземването на СРМПС №*********и 2 броя регистрационни табели с номер: ******* се съдържат в АУАН Серия GA №1002525, подписан от Д.С.Щ. на 05.11.2023 г., с което реално е осъществена и преустановителната функция по смисъла на чл.22 от ЗАНН на издадената на същата дата ЗППАМ. Няма данни заповедта да е издадена за цел, различна от целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.

Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Щ. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000174 от 05.11.2023 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: