№ 37
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина В. Мандалиева
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20205300501838 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Е. Д. Т. с ЕГН **********; против решение № 1926/12,06,2020 г.,
постановено по гр. д. № 14952/2019 г. на РС Пловдив, ХVIII гр. състав. Като твърди, че обжалваното решение е
неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да
го отмени и вместо това да уважи предявените искове. Претендира присъждане на направените за производството
разноски.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; оспорва жалбата. Счита
първоинстанционното решение за правилно и иска потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1
вр. чл. 439 ал. 1 от ГПК. Предявени от Е. Д. Т. с ЕГН **********; против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София,
ЕИК *********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи вземания, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
14285/2011 г. на РС Пловдив и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, както следва: сумата от 6474,67
лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 19,06,2008 г., ведно със законната лихва върху
същата, считано от 08,08,2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 250,84 лв. – деловодни
разноски по посоченото дело, като погасени по давност.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; оспорва предявените искове и не
признава процесните вземания да са погасени по давност.
1
Пред настоящата инстанция страните не спорят по следните обстоятелства, установени и от
събраните пред РС доказателства:
Процесните вземания са възникнали въз основа на договор за кредит, сключен с „ПроКредит Банк
/България/“ АД. За същите кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 14285/2011 г. на РС Пловдив, и изпълнителен лист, срещу двама солидарно
отговорни длъжници, единият от които - ищцата. За събиране на присъдените суми е образувано изпълнително
дело 545/2011 г. по описа на ЧСИ Атанасов с рег. № 757 – по молба от банката-кредитор, предявена на 14,09,2011
г. Дружеството-ответник в настоящото производство е частен правоприемник на кредитора, придобило
вземанията въз основа на договор за цесия и конституирано като взискател в изпълнителното производство през
2016 г. По изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия. По отношение задълженията
на ищцата, след образуване на изпълнителното производство през м. септември 2011 г., са извършвани следните
прекъсващи давността действия: по молба на взискателя е разпоредено (на 22,04,2013 г.) налагане запор на
вземанията й за трудовото й възнаграждение; постъпила е (на 08,01,2014 .) молба от ищцата – като солидарен
длъжник, с която е поискано вдигане на наложения запор и е поето задължение за доброволно изпълнение чрез
ежемесечни плащания по делото, считано от м. февруари 2014 г. Видно от отбелязванията върху гърба на
изпълнителния лист, такива суми периодично са постъпвали по делото и са били разпределяни в полза на
взискателя – през 2014 г. и през 2015 г. През м. февруари 2016 г. е изпратено ново запорно съобщение (от
10,02,2016 г.) за запор на вземанията за трудово възнаграждение на длъжника Е.Т.. Впоследствие – по молба от
15,06,2016 г., по делото като взискател е конституирано ответното дружество – като частен правоприемник на
първоначалния взискател въз основа на договор за цесия.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали е изтекъл давностният срок, необходим за
погасяване на процесното вземане. Същото, както се посочи, е възникнало по договор за кредит и за погасяването
му е необходимо изтичане на петгодишен давностен срок. Решаващо значение има обстоятелството дали молбата
за образуване на изпълнителното производство, предявена на 14,09,2011 г., има прекъсващо давността действие.
В тази връзка следва да се вземе предвид разрешението, дадено с Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., по правния въпрос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18,11,1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. С посоченото решение, както и с по-късно постановеното Решение № 51/21,02,2019 г. по гр. д. №
2917/2018 на ВКС, IV г. о., се приема че, когато при постановяване на нов тълкувателен акт се изоставя дадено
вече с предходен акт задължително тълкуване и се възприема различно такова, е налице промяна в начина, по
който ще бъдат прилагана нормата, и тази промяна настъпва занапред. С други думи, последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Затова, ако преди постановяване на новото тълкувателно
решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците.
По тази съображения, отмяната на ППВС № 3/18,11,1980 г. има действие от 26,06,2015 г. – датата,
на която е прието противоположното тълкуване. Съгласно даденото с ППВС № 3/18,11,1980 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. Следователно предявената на 14,09,2011 г. молба за образуване на изпълнителното производство
е прекъснала давността, след което давностният срок по отношение на процесните вземания е бил спрян по силата
на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. По отношение на същото не се
констатира да е постановявано прекратяване, нито да е изтекъл предвиденият в чл. 433 т. 8 от ГПК двегодишен
срок на бездействие на кредитора, до датата на постановяване на ТР № 2/26,06,2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Следователно най-ранната възможна дата, от която да е започнал да тече погасителен давностен
срок по отношение задължението на ищцата, е постановяване на посоченото тълкувателно решение – 26,06,2015
г. Без значение дали същият е прекъсван или не, от посочената дата до предявяване на иска – 20,09,2019 г., не са
изтекли необходимите за погасяване на вземанията пет години.
2
Следователно не се установява да се е осъществило твърдяното от ищеца погасяване на вземанията,
поради което предявените отрицателни установителни искове следва да се приемат за неоснователни. Като е
достигнал до тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1926/12,06,2020 г., постановено по гр. д. №
14952/2019 г. на РС Пловдив, ХVIII гр. състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3