Решение по адм. дело №2112/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145–178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на С. Н. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение № ГС-05-66/27.08.2025 г. на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол.

Жалбоподателят възразява, че в нарушение на чл. 17 и чл. 41 от ЗДОИ в Решение № ГС-05-66/27.08.2025 г. на Главния секретар на ДНСК се твърди, че снимков материал и протоколи от предходни проверки не съществуват или не се съхраняват, като сочи, че това твърдение противоречи на съдържанието на Констативен протокол № 50/28.05.2025 г., в който изрично е записано „Приложение: снимков материал“, поради което се счита, че снимки са изготвени и са налични, но неправомерно се отказва достъп до тях.

На следващо място се възразява, че е налице противоречие с доказателствата по преписката. В тази посока се сочи, че с писмо изх. № А-488-00-102/07.02.2022 г. Началникът на РДНСК – Пловдив съобщава на кмета на О. А. и други институции, че при проверка е установено незаконно преустройство, засягащо конструкцията на сградата, извършено без строителни книжа и без съгласие на съсобствениците. В писмото се позовава и на съдебно-техническа експертиза на инж. Б., призната и приета от съда по гр. дело № 1774/2018 г. на Районен съд – [община]. Според доводите на жалбоподателя тази експертиза е призната от съда и съдържа фактически констатации относно незаконното преустройство. Тя е използвана от самия контролен орган като доказателствен материал при извършваните проверки. Въпреки това, при постановяване на Решение № ГС-05-66/27.08.2025 г. органът не я е посочил и не е предприел действия по чл. 32 ЗДОИ за служебното й събиране и предоставяне. Твърди се също, че е налице нарушение на принципа на законност и прозрачност и противоречие с практиката на съдилищата.

С жалбата се иска съдът да отмени като незаконосъобразно Решение № ГС-05-66/27.08.2025 г. на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол, с което според жалбоподателя е отказан достъп до обществена информация по заявление с вх. № А-488-05-411/11.08.2025 г., препратено към ДНСК – [област] с вх. № ПД-578-10-020/20.08.2025 г., и да задължи ДНСК да извърши служебна проверка по чл. 32 от ЗДОИ. С молба с вх. № 18248/31.10.2025 г. се прави уточнение на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата срещу процесното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита.

Ответникът – Г. СЕКРЕТАР НА ДНСК – [област], чрез процесуалния представител главен експерт Л. А. – Г., в представен писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва жалбата като недопустима, алтернативно – като неоснователна.

Счита, че органът е уведомил надлежно жалбоподателя, съобразно изискването на чл. 33 от ЗДОИ, че не разполага със снимков материал към въпросния Констативен протокол № 50/28.05.2025 г., като сочи, че законът не изисква към протоколите да има снимки, за да имат те доказателствена стойност. Поддържа се, че констативните протоколи са официални свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти и липсата на снимков материал към същите не засяга тяхната законосъобразност.

В представено писмено становище се сочи, че жалбата и уточнението са недопустими, защото исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ, а е свързана с частен спор относно конкретен имот, както и защото заявителят вече е получил всичко, с което органът разполага. Твърди се, че няма отказ по ЗДОИ, а решенията са постановени в срок и съдържат наличната информация. Липсата на снимков материал към Констативен протокол № 50/28.05.2025 г. се обяснява като допусната техническа грешка, като се подчертава, че законът не изисква изготвяне на снимки при проверки. Поддържа се, че част от документите не съществуват или не се съхраняват при него и че законосъобразно е уведомил заявителя по чл. 33 ЗДОИ. Счита доводите за незаконно строителство и липса на констативни актове по ЗУТ за ирелевантни към предмета на делото. Иска се отхвърляне на жалбата, алтернативно – оставянето й без разглеждане като недопустима. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като подробни съображения излага в писмена защита.

Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес – адресат на индивидуален административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, срещу акт, който по своя характер подлежи на съдебен контрол по чл. 40 ЗДОИ. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните.

Жалбоподателят е подал заявление до РДНСК – Пловдив с входящ № А-488-05-411/11.08.2025 г. за достъп до обществена информация по ЗДОИ. Заявлението е препратено служебно до ДНСК – София (вх. № ПД-578-10-020/20.08.2025 г.). Със заявлението с вх. № ПД-578-10-020/20.08.2025 г. С. Ш., в качеството му на заинтересовано лице и съсобственик на имот с [идентификатор], находящ се в [УПИ], *** по плана на [населено място], е поискал да му бъдат предоставени следните документи: пълният снимков материал, изготвен при извършване на проверка на 28.05.2025 г. от длъжностни лица на РДНСК – Пловдив (г-жа Б. К. – С.и инж. Ц. Д.), отразена в Констативен протокол № 50/28.05.2025 г., приложен по преписката. В посочения протокол е изрично записано, че е извършено документиране на обстановката чрез снимков материал, като е записано „Приложение: снимков материал“, но при последващ отговор на Главния секретар на ДНСК, с писмо от 08.08.2025 г., такъв материал не е предоставен и не е обяснено, ако липсва, причините за неговото несъхраняване. Поискано е материалът да бъде предоставен в цифров вид и във формата, в която се съхранява в администрацията.

По-нататък е поискано копия от всички документи (протоколи и снимки) от предходни проверки на сгради с идентификатори 00702.513.76.1 и 00702.513.76.2 по КККР на [населено място], включително, но не само, проверките на 20.01.2022 г. и 22.06.2022 г., както и 28.05.2025 г., извършени от РДНСК – Пловдив или по нейно възлагане, въз основа на които са направени съпоставки в Констативен протокол № 50/28.05.2025 г.

С Решение за предоставяне на достъп до обществена информация на Главния секретар на ДНСК № ГС-05-66/27.08.2025 г. е разрешен достъп до обществена информация по горепосоченото заявление, като заявителят е уведомен за следното: по точка 1 – както е сочено в предходни писма с изх. № А-488-00-347/09.07.2025 г. и изх. № А-488-00-379/23.07.2025 г. на Началника на РДНСК – Пловдив, адресирани до заявителя, снимков материал от извършена проверка на 28.05.2025 г. и протоколи и снимки от предходни проверки не са налични по административната преписка, образувана в РДНСК – Пловдив по случая. С писмо изх. № А-488-00-429/19.08.2025 г. на Началника на РДНСК – Пловдив Началникът на ДНСК също е уведомен, че в цитирания Констативен протокол от 28.05.2025 г. е допусната техническа грешка, като е посочено, че се прилага снимков материал, но такъв не е приложен и не е наличен по административната преписка, както многократно е уведомяван заявителят.

По точка 2 е посочено, че всички констатации от извършени проверки от длъжностни лица на РДНСК – Пловдив, касаещи сгради с идентификатори 00702.513.76.1 и 00702.513.76.2, находящи се в [УПИ], *** по плана на [населено място], са обективирани в изпратените до заявителя писма с изх. № А-488-00-102/07.02.2022 г., изх. № А-488-00-555/18.08.2022 г. и изх. № А-488-00-269/30.05.2025 г., издадени от Началника на РДНСК – Пловдив, както и в предоставения по реда на ЗДОИ Констативен протокол от 28.05.2025 г., съставен от длъжностни лица на РДНСК – Пловдив и община Асеновград.

Цитираните писма в обжалваното решение са приложени по преписката. Налични по преписката са също писмо с изх. № ПД-578-05-613/22.10.2025 г. на Началника на РДНСК – Пловдив и други документи, представени от ответника.

Спорът е родово и местно подсъден на Административен съд – Пловдив, съобразно препращащата норма на чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ във връзка с чл. 133, ал. 1 от АПК.

Обжалваното решение е изпратено на жалбоподателя с писмо с изх. № ПД-578-04-496/27.08.2025 г., а жалбата е депозирана на 02.09.2025 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Решението е издадено от длъжностно лице в структурата на ДНСК – М. А., на длъжност главен секретар на ДНСК. На същата, със Заповед № РД-13-175/01.04.2025 г. на Началника на ДНСК, е възложено да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата от Централното управление на ДНСК и РДНСК обществена информация по реда на ЗДОИ (т. 8 от заповедта). С оглед на това и предвид чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, решението е постановено от компетентен орган.

С оспорения административен акт органът се е произнесъл в дължимата според чл. 59, ал. 2 АПК и разпоредбите на Раздел I, глава трета от ЗДОИ писмена форма. Преценката относно спазването на изискванията към съдържанието на акта следва да се направи след съобразяване на направеното в този акт изявление.

Относно отменителните основания по чл. 146, т. 3–5 АПК съдът намира за необходимо да направи съвкупна преценка предвид спецификата на случая.

При протичане на административното производство, започнало по подаденото от жалбоподателя заявление, не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подаденото заявление е било редовно, като напълно съответства на изискванията на чл. 25 ЗДОИ, а след приемането му задълженият субект е отговорил по същото в рамките на регламентирания в чл. 28, ал. 1 ЗДОИ 14-дневен срок.

Съгласно законовото определение на понятието „обществена информация“, дадено в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗДОИ информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. В същия смисъл е и регламентацията на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, съгласно който този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България.

По дефиницията на чл. 9 от ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. За разлика от съдържащата се в писмените актове на държавните органи и органите на местно самоуправление официална информация, служебната обществена информация съгласно чл. 11 ЗДОИ се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. В самата дефиниция на служебната информация е заложено условието тя да е налична на материален носител при задължения субект. Следователно, за да подлежат на достъп като обществена информация, съответните данни следва, освен да позволяват съставяне на мнение относно дейността на задължените субекти, да бъдат събирани или създавани и съхранявани от този субект.

В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя. Тези норми сочат, че за да се осигури достъп до обществена информация е необходимо тя фактически да съществува, да е материализирана върху обичайните за целта носители – хартиен, снимков или филмов материал и др. подобни – и да е налична при сезирания административен орган.

Във връзка с възраженията на ответника, че исканата информация касаела „частни отношения между конкретни лица“ и поради това не представлявала обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, съдът намира, че подобно виждане не намира опора в закона.
ЗДОИ не съдържа основание за отказ, свързано с „частния характер“ на спорното правоотношение. Основанията за отказ са строго ограничени в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ и не подлежат на разширително тълкуване. Всяка информация, която се събира, създава и съхранява от държавен орган във връзка с неговата дейност, представлява служебна обществена информация по чл. 11 ЗДОИ, независимо дали е породена от конкретно частноправно отношение.

Контролът, упражняван от РДНСК и ДНСК по ЗУТ, безспорно е дейност от обществен интерес. Следователно събраните във връзка със същата документи – протоколи, писма, констатации – са по своя характер обществена информация.

Настоящият съд не възприема тезата, че обстоятелството, че информацията засяга конкретен имот или конкретни лица, я изважда извън приложното поле на ЗДОИ. Подобна хипотеза би противоречала на установената практика на ВАС, според която дори документи, отнасящи се до индивидуални проверки, ревизии, сигнали и административни действия в конкретни частноправни ситуации, подлежат на достъп, ако не попадат в основание за отказ по чл. 37 ЗДОИ.

В случая обаче този спор няма определящо значение за изхода на делото, тъй като ответният орган не е постановил отказ на това основание, а е предоставил наличната информация и е уведомил заявителя за липсата на исканите материали по реда на чл. 33 ЗДОИ.

В случая, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ Главният секретар на ДНСК е предоставил информация на заявителя, налична при него. Това е направено с представеното по делото решение, което води до извод за неоснователност на така подадената жалба, тъй като не е налице твърденият изричен отказ.

Решението съдържа реквизитите по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ на решение за предоставяне на достъп до искана обществена информация, като с реалното предоставяне на информацията задълженият субект е извършил това, за което е сезиран, и е довел до знанието на заявителя исканата от него информация на посочения от него адрес и в поисканата форма, доколкото същата е налична.

В конкретния случай със заявлението е поискано предоставянето на: 1) пълния снимков материал, изготвен при извършване на проверка на 28.05.2025 г. от длъжностни лица на РДНСК – Пловдив, отразена в Констативен протокол № 50/28.05.2025 г., приложен по преписката, а именно посочения „Приложение: снимков материал“; и 2) копия от всички документи (протоколи и снимки) от предходни проверки на сгради с идентификатори 00702.513.76.1 и 00702.513.76.2 по КККР на [населено място], включително, но не само, проверките на 20.01.2022 г., 22.06.2022 г. и 28.05.2025 г., извършени от РДНСК – Пловдив или по нейно възлагане, въз основа на които са направени съпоставки в Констативен протокол № 50/28.05.2025 г. С оспореното решение е предоставена информацията в пълен обем съобразно заявеното от жалбоподателя, доколкото същата е налична при органа.

Жалбоподателят е уведомен за резултатите от извършените проверки от длъжностни лица на РДНСК – Пловдив, касаещи сгради с идентификатори 00702.513.76.1 и 00702.513.76.2, находящи се в [УПИ], *** по плана на [населено място], с писма с изх. № А-488-00-102/07.02.2022 г., изх. № А-488-00-555/18.08.2022 г. и изх. № А-488-00-269/30.05.2025 г., издадени от Началника на РДНСК – Пловдив, както и с предоставения по реда на ЗДОИ Констативен протокол от 28.05.2025 г., съставен от длъжностни лица на РДНСК – Пловдив и община Асеновград.

Относно изискания снимков материал, приложен към КП № 50 от 28.05.2025 г., както е посочено и в обжалваното решение, с писма изх. № А-488-00-347/09.07.2025 г. и изх. № А-488-00-379/23.07.2025 г. на Началника на РДНСК – Пловдив жалбоподателят е уведомен, че снимков материал от извършена проверка на 28.05.2025 г. и протоколи и снимки от предходни проверки не са налични по административната преписка, образувана в РДНСК – Пловдив по случая.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е налице отказ да се предостави исканата информация, в това число и „снимков материал“, доколкото с посочените в решението писма жалбоподателят многократно е бил уведомяван, че такава информация не съществува при органа, като е уточнено, че не са правени снимки и че отбелязването в протокола е резултат от техническа грешка. Липсата на съставен отделен протокол за допусната техническа грешка не обосновава извод за наличие на изисканите от жалбоподателя снимки, съответно, че относно същите е налице отказ да бъде предоставена информацията.

Достъп до искана обществена информация не може да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. В конкретния случай не са налице доказателства, които да установяват, че исканата информация – снимков материал – е налична в ДНСК и РДНСК, за което настоящият жалбоподател многократно е бил уведомяван.

Следва да се отбележи, че в производството по ЗДОИ задълженият субект не дължи извършване на действия, насочени към създаване на нова информация, възпроизвеждане на несъществуващи вече сведения или възстановяване на изгубени материали. Законът допуска достъп единствено до информация, която фактически съществува към момента на подаване на заявлението, материализирана е върху носител – документ, файл, изображение, звукозапис – и се съхранява от задължения субект (чл. 2, ал. 1, чл. 9–11 ЗДОИ).

Тълкуването е последователно застъпвано и в практиката на ВАС, който приема, че по ЗДОИ не се дължи „изготвяне на анализи“, „съставяне на нови документи“, „извършване на допълнителни проверки“ или „преработване на съществуваща информация“ (напр. Решение № 6631/2019 г., Решение № 4215/2018 г. и др.).

В случая заявителят поддържа, че снимков материал към Констативен протокол №50/28.05.2025 г. е съществувал, поради което следвало да бъде предоставен, съответно – да се „възстанови“. Такава хипотеза ЗДОИ не познава. Когато органът удостоверява, че дадена информация не се съхранява, съдът не може да го задължи да изготви отново снимки или да състави документи, които не съществуват.

Поради това в настоящия случай не може да бъде възложено на административния орган задължение да съставя, възпроизвежда или възстановява снимки, които не са налични – такова задължение не произтича нито от чл. 17 ЗДОИ, нито от общите принципи на закона.

Видно от представеното Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ГС-05-40/14.07.2025 г., на С. Ш. е разрешен достъп до обществена информация, като му е предоставено копие от писмо с изх. № А-488-00-102/07.02.2022 г. на Началника на РДНСК – Пловдив и е посочено, че резултатите от извършената на 20.01.2022 г. съвместна проверка на РДНСК и О. А. са обективирани в посоченото писмо и в РДНСК – Пловдив не са налични други приложения, протоколи, снимков материал, доклади, експертни бележки и кореспонденция, касаеща извършена проверка.

В същото решение от 14.07.2025 г., издадено от Главния секретар на ДНСК, на жалбоподателя е предоставено писмо с изх. № А-488-00-555/18.08.2022 г. на Началника на РДНСК – Пловдив, като е посочено, че в писмото са обективирани резултатите от извършената съвместна проверка на РДНСК и Община Асеновград, извършена на 22.06.2022 г., и в РДНСК не са налични други приложения, протоколи, снимков материал, доклади, експертни бележки.

С писмо изх. № А-488-00-429/19.08.2025 г. на Началника на РДНСК – Пловдив Началникът на ДНСК също е уведомен, че в цитирания Констативен протокол от 28.05.2025 г. е допусната техническа грешка, като е посочено, че се прилага снимков материал, но такъв не е приложен и не е наличен по административната преписка, както многократно е уведомяван заявителят.

В самия Констативен протокол от 28.05.2025 г., съставен от длъжностни лица на РДНСК – Пловдив и община Асеновград, е посочено, че при извършване на проверката не са установени нови факти и обстоятелства, като са цитирани и писмата, с които С. Ш. е бил уведомен за резултатите от извършените предходни проверки.

Съгласно правилото на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези. В конкретния случай заявителят е уведомен, че административният орган не разполага с исканата информация, съответно няма как да предостави информация, с която не разполага.

Възраженията на жалбоподателя, че Началникът на РДНСК се позовава на съдебно-техническа експертиза на инж. Б. по гр. дело № 1774/2018 г. по описа на Районен съд – [община], която не е посочена в решението и спрямо която не са предприети действия за служебно събиране в нарушение на чл. 32 ЗДОИ, също са неоснователни, доколкото експертизата е налична по съдебното дело и не е част от административната преписка на ДНСК, а освен това жалбоподателят е бил страна по гр. дело № 1774/2018 г. и е имал достъп до посочената съдебно-техническа експертиза, която той прилага към жалбата.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че с издаването на акта, с който исканата информация е предоставена, законният интерес на заявителя е удовлетворен. Той няма нарушено или застрашено право или интерес, които да бъдат защитени по съдебен ред чрез отмяна на решението по ЗДОИ.

Предвид изложеното от фактическа и правна страна съдът намира, че в конкретния случай не е налице изричен отказ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, тъй като в една част с оспореното решение на жалбоподателя е отговорено и са му предоставени наличните документи, а в другата част жалбоподателят е уведомен, че ответният орган не разполага с искания снимков материал и е допусната техническа грешка в съставения Констативен протокол № 50/28.05.2025 г., като е уточнено, че такъв снимков материал не е правен и не е наличен.

Останалите изложени в жалбата възражения, в това число относно твърдения за противоречие между констатациите и липса на административен акт по ЗУТ, както и за нарушение на принципа на законност и прозрачност поради несъставен акт по реда на ЗУТ, не са предмет на разглеждане в настоящия спор, тъй като излизат извън предметните предели на съдебния контрол по ЗДОИ.

Предвид на това, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и направеното от страна на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъди в полза на ДНСК юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение № ГС-05-66/27.08.2025 г. на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол.

ОСЪЖДА С. Н. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – [област] сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението, на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ, не подлежи на касационно обжалване.