СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
8161 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 482098/04.09.2018 г., постановено по гр. д.
№ 15173/2016 г. по описа на СРС, 36 състав, е признато за установено по
предявения от И.Н.М., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********, иск, с
правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в
размер на 2 330,57 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електрическа енергия за периода от 17.10.2015 г. -
14.01.2016 г., начислена за клиентски номер 300055823692 за имот в гр. София,
ж.к. „********, ап. *, отразена във фактура № **********/17.02.2016 г.
С решението „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********, е осъдено да
заплати на И.Н.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в
размер на 400 лв. за първа инстанция.
С определение № 69336/19.03.2019 г. по гр. д. №
15173/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав, постановено по реда
на чл. 248 ГПК, е изменено решение № 482098/04.09.2018 г., постановено по гр. д.
№ 15173/2016 г. по описа на СРС, 36 състав и в полза на ищеца са присъдени
допълнително разноски в размер на 93,22 лв. - държавна такса.
Срещу първоинстанционното решение, в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез редовно упълномощен процесуален представител -
юрк. И.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като се посочва, че при постановяването му съдът е допуснал нарушения на
процесуалния и на материалния закон. Поддържа се, че неправилно районният съд е
приел, че „ЧЕЗ Е.Б.“ АД не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ да предвиди в Общите си условия ред и условия за уведомяване на клиента в
случай на корекция на сметка, тъй като видно от приложените общи условия на
ответното дружество в чл. 17, ал. 2 и чл. 18 е предвидена процедура за
коригиране на корекция на сметки. Подчертава се, че не е предвидено законово
изискване да бъдат приемани нови общи условия. Посочва се, че по делото е
установено, че е изпълнена процедурата за уведомяването на клиента за извършената
проверка и за извършеното преизчисление на сметката. Излагат се аргументи, че в
приложената съдебна практика са разглеждани корекции, извършени преди
приемането на ПИКЕЕ. В допълнение въззивникът поддържа, че в конкретния случай
е налице обективна отговорност, поради което не било необходимо да се
установява дали потребителят е имал вина за неточното или непълното отчитане на
електрическата енергия. Сочи се, че корекцията е извършена точно и съобразно
методиката, предвидена в ПИКЕЕ, математически вярно и по цени, утвърдени от
ДКЕВР. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, като
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Направено е
искане и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от И.Н.М., чрез редовно упълномощен процесуален представител -
адв. Д., в който се оспорва твърдението на насрещната страна. Излагат се
съображения, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си да предвиди
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил и задължението си по чл. 98а, ал. 3 ЗЕ, тъй като
общите му условия не са били публикувани във всекидневник. Твърди се, че
изложените от въззивника възражения са неясни, като изрично се подчертава, че
следва да се съобрази и че разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са нищожни и
извършването на едностранна корекция е действие лишено от законово основание.
Като аргумент в подкрепа на това въззиваемият сочи, че съгласно чл. 15 ЗНА не
следва да се прилага подзаконов нормативен акт, който противоречи на нормативен
акт от по-голяма степен. Недоказано според ищеца е и наличието на виновно
поведение. Ето защо, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение - потвърдено изцяло. Претендира се и присъждането на разноски.
Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е подадена частна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД с твърдения за неговата
неправилност. Твърди се, че ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК, поради
което ищцовата страна е нямала право да подава искане по чл. 248 ГПК. Изтъква
се още, че Софийски районен съд с решението си е присъдил разноски в размер на
400 лв. без да посочи дали в тях е включена и държавната такса или не, като за
ответника оставало неясно как е формирана сумата от 400 лв. Моли се обжалваното
определение да бъде отменено.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
частната жалба от И.Н.М. с твърдения за нейната неоснователност. Сочи се, че по
делото своевременно е бил представен списък по чл. 80 ГПК и че присъдените 400
лв., представляват адвокатско възнаграждение, като е останала неприсъдена
сумата от 93,22 лв. - заплатена държавна такса. Ето защо се моли частната жалба
да бъде отхвърлена, като се претендира и присъждането на разноски в
производството по частната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 36 състав е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Между страните не е спорно, че
през исковия период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия
/арг. чл. 92 ЗЕ/, по което ищецът е бил купувач на доставена от ответника
електрическа енергия. Като потребител на електрическа енергия ищецът е носител
на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от
действащите при ответника Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, одобрени с Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007
г. на ДКЕВР- арг. чл. 298 ТЗ, изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/
26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Ищецът твърди, че не дължи на
ответника сумата 2 330,57 лв., представляваща начислена
служебно въз основа на Констативен протокол № 1013763 от 14.01.2016 г.
коригирана цена на ел. енергия за обект на адрес: гр. София, ж.к. „********, бл.
**ап. *, с клиентски № *****
Извършената от ответника
корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ - бр. 98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г., понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/2016 г. на ВАС- ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48 - чл.51 ПИКЕЕ/. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищеца - потребител на електрическа енергия, се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което
налага извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното
му упражняване от ответника.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск
ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно
отношение за доставка на електрическа енергия между страните, наличието на
предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметка и правилно
преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията си срещу
вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Тъй като ответникът основава
извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството
потребена от ищеца енергия за минал период - от 17.10.2015 г. до 14.01.2016
г./, основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието
на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция,
т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия.
Според съществуващата към
настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на ЗЕ - със ЗИД на
Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ - бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само
при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за
измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата законова
уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ - бр. 54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./,
съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по - горе ПИКЕЕ, в сила
от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи условия на
договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на
корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при
кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл: Решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014
г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
В случая ответното дружество,
чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия
състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на
сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира
доказателства в горепосочения смисъл. При прилагане неблагоприятните последици
от непровеждане на дължимото в процеса доказване се налага извод, че
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, не е
изпълнен. Не се установява да е изпълнено от снабдителя и задължението по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени
действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията
в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва
уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/7.11.2007 г. и
изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание
за извършването на корекция на сметка. Клаузата на чл. 18, ал. 2 ОУ не отговаря
на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който
следва да стане това.
Поради изложеното за процесния
период 17.10.2015 г. до 14.01.2016 г. за доставчика на електрическа енергия не
е съществувало законово основание едностранно да коригира сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да са изпълнени горе-посочените
нормативни изисквания.
Налага се извод, че ответникът
- доставчик на електрическа енергия, е извършил едностранна корекция в сметката
на ищеца - потребител, без да е било налице законово основание за това, поради
което и в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплати на крайния
снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след
извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения
отрицателен установителен иск основателен.
Предвид горното, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Частната жалба подадена от „ЧЕЗ Е.Б.“
АД е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Логиката на закона е, че
разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера.
В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В конкретния случай искът е
уважен изцяло, поради което и на ищеца се дължат разноски в пълен размер. С
молба от 30.03.2017 г. последният е представил списък по чл. 80 ГПК и е претендирал заплащането
на сумата от 93,22 лв. - държавна
такса и сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният съд в
решението си е приел, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски.
Осъдил е ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лв. - разноски в
производството, като е пропуснал да присъди и сумата от 93,22 лв. – държавна
такса.
Ето защо, правилно с
атакуваното определение, по реда на чл. 248 ГПК, съдът е изменил
първоинстанционото решение и е присъдил разноски на ищеца за държавна такса в
размер на 93,22 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 300 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им. Направеното от въззивника възражение за прекомерност
на адвокатскотото възнаграждение е неоснователно. Минимално предвиденият размер на
възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, е 393,14 лв., с
оглед на което уговореното и заплатено възнаграждение от 300 лв. не надвишава минималния размер.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски по частната жалба е неоснователно. Производството по чл. 248 ГПК не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и
размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е
способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на
съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са
неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този
смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ
Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение
на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и
следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (така
Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК).
Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и
самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната,
инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за
закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 482098/04.09.2018 г., постановено по гр. д.
№ 15173/2016 г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********,
чрез юрк. К.П., срещу определение № 69336/19.03.2019 г. по гр. д. № 15173/2016
г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********, да заплати на И.Н.М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лв. представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия Станимира И. по гр.д. № 8161/2019г. по
описа на СГС, IV-Б състав
Не съм съгласна с мнението на мнозинството
на състава. В случая Правилата от 14.10.2013г. са приложими доколкото неточното
измерване е констатирано след влизането им в сила. Разпоредбите на чл. 48 -
чл.51 от Правилата са издадени от компетентен орган въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези Правила действат само занапред ,
поради което и за периода преди влизането им в сила, не съществува
основание за едностранна корекция на задълженията за потребена електрическа
енергия, освен ако не се установи, че неточното измерване се дължи на виновно
поведение на потребителя. След влизане в сила на Правилата, обаче, отношенията
между страните по договора за продажба
на електрическа енергия се регулират и от тези Правила, като съществува
законово основание за едностранна корекция на задълженията, ако се установи
неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.
6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при извършване на
корекцията. Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя за заплащане
на електроенергия при установено неточно измерване на същата поради промяна на
схемата на свързване или при негодно средство за измерване на енергията като
специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за параметри на
измервателна група , която отговорност е в отклонение от общите правила на
договорката отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права за
същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като обективна отговорност,
тоест за да се ангажира същата не е нужно за се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на
неправомерно поведение от потребителя
в определен момент. Това е отговорност, която е основана само на обективния
факт на констатирано неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е
доказан виновно поведение на потребителя. Този законодателен подход съответства
на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно която купувачът дължи заплащане на
потребеното количество енергия. За да се ангажира тази отговорност на потребителя,
обаче, законодателят е въвел строги формални изисквания, които са гаранция за
охраняване на правата на потребителя. Това са гаранциите по раздел IX от Правилата,
изискващи изрично доказване на негодност на техническото средство за измерване на
енергията чрез метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията, съответно при промяна на схема на
свързване - констатациите за същото
следва да са направени в присъствие на орган на власт - представители на МВР, който
да удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал.2,
т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички
хипотеза на разпоредбите на чл. 48-чл.51 от ПЕКЕЕ за периода на действие
на тези правила - считано от 16.11.2013г.,
като периода на едностранната корекция следва да попада в
периода на действие на тези правила. (В този смисъл Решение № 467/28.07.2017г.
по гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение №
118/18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, II-po Т.О.).
Чл. 17 и чл. 18 от ОУ предвиждат ред за
уведомяване на потребителя за същото и той е спазен, поради което по делото е
установено валидно възникнало право на ответника да извърши едностранна
корекция на потреблението на ищеца
за процесния период по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ.
Съдия: ……………..........
(Станимира И.)