Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 02.08.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….... състав
на двадесет и шести юли …………….…………………..
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар
………… Румяна Русева …..…….…….…………………………………………………
прокурор ………………………… .…..........……...............................................……………….......
като разгледа
докладваното от ............................председателя ……...…..................…………….
т.д. дело № 78........... по описа за 2019
год., …...…....................…………………..................….
Т.д. № 78 по описа на ХОС за 2019 г.
е образувано по искова молба, подадена от Т.М.Т., регистриран като частен
земеделски производител ЧЗП Т.М.Т.,***, с която е предявил иск против „ Гели“
ЕООД с. Сталево, обл. Хасково с правно основание чл.439 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди,че на
13.05.2019 г. получил съобщение от ЧСИ Д.Митрова с № 828, район на действие –
района на ОС Пловдив, съдържащо покана за доброволно изпълнение по изп.д. №
20198280400177, образувано по молба на ответника „ Гели“ ЕООД с. Сталево, обл.
Хасково въз основа на изпълнителен лист издаден от ПАС по В.т.д. № 733/2018 г.
Твърди,че въз основа на
този изпълнителен лист дължи на ответника
сумата от 25 864,80 лв., представляваща стойността на извършени
селскостопански услуги, за които е издадена фактура № 132/12.06.2015 г. от „
Гели“ ЕООД, лихва за забава в размер на
5 225,19 лв. за периода от 13.06.2015 г. до 30.10.2017 г., ведно със
следващата се законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и
сумата от 2419,20 лв., представляваща стойността на извършени селскостопански
услуги, за които е издадена фактура № **********/30.10.2015 г., сумата от
292,17 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2015 г. до 30.10.2017 г.,
ведно със следващата се законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Междувременно в ХОС било
образувано т.д. № 49/2018 г. по предявен от него против ответника „ Гели“ЕООД
иск за 67 300 лв., без включен ДДС, представляваща размера на неизпълнено
парично задължение за заплащане на два броя трактори и друга земеделска
техника, а в РС Димитровград – гр.д. № 275/2019 г. за заплащане на сумите –
14 615 лв., представляваща размер на неизпълнено парично задължение по
договор за спогодба от 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска – 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане; за сумата
5385,81 лв., представляваща размер на неизпълнено парично задължение по договор
за спогодба от 30.04.2015 г., ведно със следващата се законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 20.09.2019 г. до окончателното й
изплащане; за сумата от 10 000 лв.
обезщетение за претърпени вреди/пропуснати ползи/ от неправомерното поведение
на ответника, ведно със следващата се законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 20.09.2019 г. до окончателното й изплащане; 17 161.11
лв., обезщетение за претърпени вреди/загуби/ от неправомерното поведение на
ответника, ведно със следващата се законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 20.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Твърди,че след приключването
на производството пред АС Пловдив изпратил нотариална покана – уведомление по
чл.104 ал.1 от ЗЗД до ответното дружество, с което го уведомил,че извършва
прихващане под условие на сумите, дължими по издадения изпълнителен лист и
тези, претендирани от него по т.д. № 49/2018 г. по описа на ХОС и гр.д. №
275/2019 г. по описа на РС Димитровград. Нотариалната покана била получена от
управителя,чрез упълномощеното лице-съпруга на 25.03.2019 г.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено,че ЧЗП не дължи на „ Гели“ ЕООД
сумите по изпълнителен лист от 18.03.2019 г., издаден от ПАС по В.т.д. №
733/2018 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 20198280400177 по описа
на ЧСИ Д.Митрова с № 828, район на действие – района на ОС Пловдив, а именно:
25 864,80 лв., представляваща стойността на извършени селскостопански
услуги, за които е издадена фактура № 132/12.06.2015 г. от „ Гели“ ЕООД, лихва за забава в размер на 5 225,19 лв.
за периода от 13.06.2015 г. до 30.10.2017 г., ведно със следващата се законна
лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 2419,20
лв., представляваща стойността на извършени селскостопански услуги, за които е
издадена фактура № **********/30.10.2015 г., сумата от 292,17 лв. – лихва за
забава за периода от 31.10.2015 г. до 30.10.2017 г., ведно със следващата се
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане поради извършено прихващане под условие на сумите,
претендирани от него по т.д. № 49/2018 г. по описа на ХОС и гр.д. № 275/2019 г.
по описа на РС Димитровград, което прихващане е извършено с уведомление по
чл.104 ал.1 от ЗЗД, получено от „ Гели“ ЕООД на
25.03.2019 г. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В допълнителна искова
молба доразвива доводите, изложени в първоначално подадената искова молба.
Оспорва възраженията на ответника за недопустимост на иска и за неоснователност
на исковата претенция.
В срок
е постъпил писмен отговор от ответника „ Гели“ ЕООД с. Сталево, обл.
Хасково. Ответникът счита,че искът е недопустим и по същество – неоснователен.
Оспорва
твърдението на ищеца за наличие на предпоставки за извършване на прихващане,
както и че ответното дружество е получавало нотариална покана с уведомление по
чл.104 ал.1 от ЗЗД. Вземането на ответника било изискуемо, подлежащо на
принудително изпълнение, докато вземанията на ищеца не били ликвидни и
изискуеми.
Оспорва
твърдението, че по гр.д. № 275/2019 г. по описа на РС Димитровград се претендира
сумата от 14 615 лв. по договор за спогодба от 30.04.2015 г. Искът в това
производство бил предявен като частичен иск за сумата от 1000 лв. и при евентуално положително за ищеца решение
ще се дължи сумата от 1000 лв., а не както той твърди 14 615 лв. Твърди
също,че в това производство от „ Гели“ЕООД е упражнено правото на възражение за
съдебно прихващане на насрещно вземане на дружеството по т.6 от Договор за
спогодба от 30.04.2015 г. в размер на 30 000 лв. При уважаване на това възражение претенцията на ищеца за прехващане на сумата
от 14 615 лв. се явявала неоснователна поради липса на насрещно вземане.
Моли съда да
постанови решение, с което да прекрати производството по делото,поради
недопустимост на иска или да го отхвърли
изцяло.
В допълнителен
писмен отговор поддържа становището си,
изразено в писмения отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си
адв. С. поддържа предявения иск.
С писмено становище вх. № 265125 от 26.07.2021 г.
ответника оспорва иска. Моли, в случай,че искът бъде уважен в полза на ищеца да
не бъдат присъждани разноски, т.като не бил станал причина за завеждане на
делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното:
I. С Решение № 81 от
02.08.2018 г., постановено по гр.д. № 138/2017 г. ХОС е отхвърлил предявените
от „ Гели“ ЕООД с. Сталево, обл. Хасково против земеделски производител Т.М.Т.,*** обективно съединени искове с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ, вр.
чл.86 от ЗЗД за сумата 25 864,80 лв., представляваща стойността на извършени
селскостопански услуги, за които е издадена фактура № **********/12.06.2015 г.
от „ Гели“ ЕООД, лихва за забава в
размер на 5 225,19 лв. за периода от 13.06.2015 г. до 30.10.2017 г., ведно
със следващата се законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане и сумата от 2419,20 лв., представляваща стойността на
извършени селскостопански услуги, за които е издадена фактура №
**********/30.10.2015 г., сумата от 292,17 лв. – лихва за забава за периода от
31.10.2015 г. до 30.10.2017 г., ведно със следващата се законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Съдът е осъдил „ Гели“
ЕООД да заплати на земеделски производител Т.М.Т.,***
сумата от 3 730 лв. направени по
делото разноски.
С Решение № 87 от 11.03.2019 г., постановено
по В.гр.д. № 733/2018 г. АС Пловдив е отменил Решение № 81 от 02.08.2018 г. на ХОС ,вместо което
постановил по съществото на спора решение, с което е осъдил Т.М.Т.,*** качеството му на земеделски
производител да заплати на „ Гели“ ЕООД с. Сталево, обл. Хасково сумата 25 864,80 лв., представляваща стойността на извършени
селскостопански услуги, за които е издадена фактура № **********/12.06.2015 г.
от „ Гели“ ЕООД, лихва за забава в
размер на 5 225,19 лв. за периода от 13.06.2015 г. до 30.10.2017 г., ведно
със следващата се законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане и сумата от 2419,20 лв., представляваща стойността на
извършени селскостопански услуги, за които е издадена фактура № **********/30.10.2015
г., сумата от 292,17 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2015 г. до
30.10.2017 г., ведно със следващата се законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил Т.М.Т.,*** качеството му на земеделски производител да заплати на „ Гели“
ЕООД с. Сталево, обл. Хасково сумата от
8428 лв. направени по делото, пред двете инстанции разноски.
С
Определение № 125/01.03.2021 г., постановено по т.д. № 1840/2019 г. ВКС не е
допуснал касационно обжалване на Решение № 87 от 11.03.2019 г. на АС Пловдив,
постановено по В.гр.д. № 733/2018 г.
Съдът е
осъдил Т.М.Т.,*** качеството му
на земеделски производител да заплати на „ Гели“ ЕООД с. Сталево, обл. Хасково
сумата 2500 лв. направени по делото разноски
На 18.03.2019
г. ПАС е издал изпълнителен лист в полза
на „ Гели“ ЕООД с. Сталево, обл. Хасково за присъдените суми , без разноски в
производството/ л.13/.Образувано е изпълнително дело № 20198280400177
по описа на ЧСИ Д.Митрова с № 828, район на действие – района на ОС Пловдив/
покана за доброволно изпълнение л.11/
II. С Решение от 17.07.2019
г., постановено по т.д. № 49/2018 г. ХОС е осъдил „ Гели“ да заплати на ЧЗП Т.М.Т.,*** сумата от 26 665.79 лв. без ДДС, представляваща част от
цената посочените в решението движими вещи, закупени с договор от 04.05.2015 г,
изменен със споразумение от 20.09.2015 г., ведно със следващата се законна
лихва от датата на подаване на исковата молба -02.04.2018 г. до окончателното й
изплащане и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от
67 300 лв.
Съдът е обявил за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключеният между страните договор за покупко продажба на МПС и движими вещи
от 04.05.2015 г, изменен със споразумение от 20.09.2015 г.
Съдът е осъдил „ Гели“ да заплати на ЧЗП Т.М.Т.,*** сумата от 48 761.05 лв., представляваща обща покупна цена
на два броя трактори, съгласно договор за покупко продажба на МПС и движими
вещи от 04.05.2015 г, изменен със споразумение от 20.09.2015 г.
Съдът е осъдил „ Гели“ да заплати на ЧЗП Т.М.Т. сумата от 7 142 лв. направени по делото разноски.
С Решение № 147 от 01.06.2020 г., постановено по В.т.д. №
700/2019 г. ПАС е потвърдил Решение на ХОС от 17.07.2019 г., постановено по
т.д. № 49/2018 г. относно осъждането на
„ Гели“ да заплати на ЧЗП Т.М.Т.,*** сумата
от 26 665.79 лв. без ДДС, представляваща част от цената посочените в
решението движими вещи, закупени с договор от 04.05.2015 г, изменен със
споразумение от 20.09.2015 г., ведно със следващата се законна лихва от датата
на подаване на исковата молба -02.04.2018 г. до окончателното й изплащане;
относно осъждането на „Гели“ да заплати на ЧЗП Т.М.Т.,*** сумата от
7 142 лв. разноски в производството.
Съдът е отменил постановеното решение в останалата част
и е постановил друго по същество на
спора, с което обявил за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключеният
между страните договор за покупко продажба на МПС и движими вещи от 04.05.2015
г, изменен със споразумение от 20.09.2015 г. и осъдил „ Гели“ да заплати на ЧЗП Т.М.Т.,*** сумата от 48 761.05 лв., представляваща обща покупна цена
на два броя трактори, съгласно договор за покупко продажба на МПС и движими
вещи от 04.05.2015 г, изменен със споразумение от 20.09.2015 г., ведно със
законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил „ Гели“ да заплати на ЧЗП Т.М.Т.,*** сумата от 3000 лв. направени по делото, пред въззивната
инстанция разноски, а в полза на АС Пловдив и Община Димитровград – съответно
сумите от 552,92 лв. и 1500 лв.
С Определение № 313/01.06.2021 г., постановено по т.д. №
1740/2020 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на Решение № 147 от
01.06.2020 г. на ПАС, постановено по В.т.д. № 700/2019 г.
III. С Решение 478 от 21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 275/2019 г. РС
Димитровград 1. Осъдил „ГЕЛИ“ ЕООД да
заплати на Т.М.Т., регистриран като ЧЗП сумата от 14 615 лв.,
представляваща разходи за обработка на земеделска земя в землището на с.
Сталево, общ.Димитровград, предмет на Договор за спогодба от 30.04.2015 г., за
периода 01.10.2014г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.02.2019г. до окончателното й изплащане;
2. Отхвърлил предявения
от Т.М.Т., регистриран като ЧЗП, срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за неизпълнение на
договорно задължение по Договор за спогодба от 30.04.2015г. за сумата от 5 385.
81 лв. - наемна вноска за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. за ползване
на земеделски земи, предмет на сключени с Общината договори за наем - Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г., Договор № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., Договор №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и Договор № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г.;
3. Осъдил „ГЕЛИ“ ЕООД да
заплати на Т.М.Т., регистриран като ЧЗП сумата от 5 385. 81 лв., с която
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, незаплащайки наемни вноски в
периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. за предадени му за ползване с Договор
за спогодба от 30.04.2015г. земеделски земи, собственост на Община
Димитровград, предмет на Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г., Договор №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и Договор №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.02.2019г. до окончателното й изплащане;
4. Отхвърлил предявения
от Т.М.Т., регистриран като ЧЗП, срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от
13 074.02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата
на пропуснати ползи от лишаване без правно основание от ползване на земеделски
земи в землището на с.Сталево за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., наети
от ЧЗП от Община Димитровград по Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. на
наети земи по Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г.;
5. Отхвърлил предявения от Т.М.Т., регистриран като ЧЗП,
срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 13 074.02 лв., с която ответникът се е
обогатил неоснователно, обработвайки земеделски земи в землището на с.Сталево
за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., наети от ЧЗП от Община Димитровград
по Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за
периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. за земи по Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г.;
6. Отхвърлил предявения от Т.М.Т., регистриран като ЧЗП,
срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 15 608.52 лв. - обезщетение с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 2 от ЗЗД за лишаване на ищеца без правно
основание от ползване на земеделски земи, наети от Община Димитровград по
Договори № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., включващо изплатените
по тези договори наемни вноски и лихва за просрочие, за периода 01.10.2015г. -
01.10.2018г., и съответно за периода 01.10.2015г. - 01.10.2016г.;
7. Отхвърлил предявения от Т.М.Т., регистриран като ЧЗП,
срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 15 608. 52 лв. – претенция с правно основание чл. 74 ЗЗД, наемни вноски и лихва
за просрочие, за периода 01.10.2015г. - 01.10.2018г. и съответно за периода
01.10.2015г. - 01.10.2016г. по Договори № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г.;
8. Осъдил
„ГЕЛИ“ ЕООД да заплати на Т.М.Т., регистриран като ЧЗП, сумата от
13 673.18 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, незаплащайки наемни вноски за ползването на земеделски земи в землището
на с.Сталево за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., наети от ЧЗП от Община
Димитровград по Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г.,
както и за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. за земите по Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019г. до окончателното й изплащане,
като искът в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от
15 608.52 лв. е отхвърлил.
Съдът е
осъдил „ГЕЛИ“ ЕООД да заплати на Т.М.Т., регистриран като ЧЗП сумата от
3 513,12 лв. направени по делото разноски, определени като компенсация, съобразно уважената, съответно
отхвърлената част на исковите претенции.
С Решение № 221 от
31.07.2020 г., постановено по В.гр.д.№ 391/2020 г. ХОС е обезсилил Решение № 478/
21.11.2019 г. по гр. д. № 275/ 2019 г. на Районен съд Димитровград в частта, в
която е:
Отхвърлен предявения от Т.М.Т.
срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 13 074.02 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от лишаване без
правно основание от ползване на земеделски земи в землището на с. Сталево за
периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., наети от ЧЗП от Община Димитровград по
Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за
периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. на наети земи по Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г.;
Отхвърлен
предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за сумата от 15 608.52 лв. -
обезщетение с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 2 от ЗЗД за лишаване
на ищеца без правно основание от ползване на земеделски земи, наети от Община
Димитровград по Договори № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г.,
№ ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., включващо
изплатените по тези договори наемни вноски и лихва за просрочие, за периода
01.10.2015г. - 01.10.2018г., и съответно за периода 01.10.2015г. -
01.10.2016г.;
Отхвърлен предявения от Т.М.Т. срещу „ГЕЛИ“ ЕООД иск за
сумата от 15 608. 52 лв. – претенция с правно
основание чл. 74 ЗЗД, наемни вноски и лихва за просрочие, за периода
01.10.2015г. - 01.10.2018г. и съответно за периода 01.10.2015г. - 01.10.2016 г.
по Договори № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г. и прекратил производството по делото в тази част.
Съдът е
потвърдил Решението в останалата част .
Съдът е осъдил „ГЕЛИ“ ЕООД да заплати на Т.М.Т.
направените по делото разноски в размер на 2261. 48 лв.
Решението
е влязло в сила на 31.07.2020 г.
В
нотариална покана /л.61/ отправена от Т.М.Т., действащ като регистриран ЧЗП до
„ Гели“ ЕООД с. Сталево, обл. Хасково се съдържа волеизявление на Т.Т. за
прихващане по чл.104 ал.1 от ЗЗД на сумите, които той дължи по издадения от ПАС
изпълнителен лист със сумите, дължими му от „ Гели“ ЕООД, които са предмет на искови претенции по
образуваните т.д. № 49/2018 г. на ХОС и гр.д. № 275/2019 г. на РС Димитровград.
Уведомлението за прихващане е направено под условие, ако претенциите по двете
съдебни дела бъдат уважени. Поканата е отправена на 25.03.2019 г. и получена на
27.03.2019 г. от съпругата на управителя на дружеството Д.Д.Ф..Представено и
прието като доказателство по делото пълномощно, нот.заверено на 11.09.2017 г./
л.207, видно от което е,че Д.Ф.е надлежно упълномощена да представлява
дружеството пред съответните институции и неограничено Ф.Ф., управител на
търговското дружество/ т.14/. Получаването на нот.покана е потвърдено от самия управител
Ф., видно от отразеното от нотариус Велева в нея / л.60/
По делото
е представено уведомление до Т.М.Т. от
06.06.2019 г. за извършено прехвърляне на вземането по издадения изпълнителен
лист от „ Гели“ ЕООД по договор за цесия
от 23.05.2019 г., сключен с Николай Атанасов Стефанов от гр. София,както и
договора за цесия от 23.05.2019 г. няма представени доказателства уведомлението
да е връчено надлежно на длъжника Т.Т., действащ като ЧЗП.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, а по същество –основателен.
Разпоредбата
чл.439 от ГПК предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен
иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо, т.е новонастъпили факти. Такива са изтеклата погасителна
давност, прихващане/чл.103 от ЗЗД/, опрощаване / чл.108 от ЗЗД/ и др. Доколкото
ищецът твърди,че прихващането е извършено след приключване на съдебното
производство, по което е издаден
изпълнителният лист на „ Гели“ ЕООД, то длъжникът следва да заяви посоченото
правоизключващо възражение в производство по чл.439 от ГПК.
Съгласно чл.103 от ЗЗД,когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането/чл.104/ се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Изискването на чл.
103, ал. 1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да
се извърши прихващане касае възникването и упражняване на потестативното право
на извънсъдебно прихващане, чиито материален правопогасяващ ефект настъпва с
факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 предл. първо ЗЗД, от който
момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се считат погасени. Когато
прихващането е направено под условие погасителния ефект настъпва след като
влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и
неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по
размер.
С Решение № 81/02.08.2018 г., постановено по гр.д.
№ 138/2017 г. на ХОС е отменено с
Решение № 87/11.03.2019 г., постановено по В.гр.д. № 733/2018 г. на ПАС, в сила
от 01.03.2021 г. – Определение № 125/01.03.2021 г. на ВКС, постановено по т.д.
№ 1840/2019 г. на ВКС. Изпълнителният лист е издаден от ПАС на 18.03.2019 г. По
силата на цитираното решение и издаден
изпълнителен лист Т.Т., действащ
като ЧЗП дължи на „ Гели“ ЕООД общо сумата от 33 801.36 лв., от които
главница 28 284 лв. / 25 864.80 лв.+2 419,20 лв./ и
5 517,36 лв. лихва за забава за съответните периоди / 5 225,19 лв. +
292,17 лв./, ведно със следващата се законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба -01.11.2017 г. / справка от деловодната програма
на съда/ до окончателното й изплащане.
По силата Решение от
17.07.2019 г., постановено по т.д. № 49/2018 г. на ХОС, отменено частично с
Решение № 147/01.06.2020 г. на ПАС по В.т.д. № 700/2019 г., влязло в сила на
01.06.2021 г. – Определение № 313/01.06.2021 г. на ВКС, постановено по т.д. №
1740/2020 г., „ Гели“ ЕООД дължи на Т.Т.,
действащ като ЧЗП общо сумата
75 426.84 лв./ 26 665.79+48 761.05 лв./, ведно със
следващата се законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба- 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
По силата на решение №
478/21.11.2019 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 275/2019 г.,
потвърдено частично с Решение № 221/31.07.2020 г. на ХОС, постановено по
В.гр.д. № 391/2020 г., в сила от 31.07.2020 г. „Гели“ ЕООД дължи на Т.Т., действащ като ЧЗП общо сумата 33 673.99 лв. /14 615
лв.+5 385.81 лв.+13 673.18 лв./ ведно със следващата се законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 11.02.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Или
обобщено Т.Т., действащ като ЧЗП дължи на „ Гели“ ЕООД общо сумата от
33 801.36 лв., а „Гели“ ЕООД дължи на Т.Т., действащ като ЧЗП общо сумата от 109 100.83 лв., които
суми са присъдените главници и лихви за забава по цитираните по-горе решения,
без присъдените в съответните производства разноски.
Ищецът Т.Т., действащ като ЧЗП е предявил иск пред ОС
Хасково на 02.04.2018 г.,образувано т.д. № 49/2018 г. и на 11.02.2019 г. пред
РС Димитровград, образувано гр.д. № 275/2019 г. Волеизявлението за прихващане е
направено под условие на 25.03.2019 г., т.е след като е издаден изпълнителен
лист и са образувани т.д. № 49/2018 г. на ХОС и гр.д. № 275/2019 г. на РС
Димитровград. Момента на настъпване на правните последици на прихващането/
различно от момента на погасителния ефект, съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД/
законодателят е обвързал с отправянето му, но не и с момента на узнаване на
изявлението за прихващане, стига да стигне до знанието на адресата- в случая,
това е станало на 27.03.2019 г., когато пълномощник на управителя на
дружеството е получил нот.покана и най-късно на 003.04.2019 г., когато самият
управител е потвърдил получаването на уведомлението за прихващане. Прихващането
е настъпило като последица с отправянето на уведомлението до ответника на 25.03.2019
г. Доколкото е направено под условие, компенсационното изявление е породило
присъщия му погасителен ефект с влизане в сила на съдебните решения - т.д. № 49/2018 г. на ХОС влязло в сила на
01.06.2021 г. и гр.д. № 275/2019 г. на РС Димитровград - в сила от 31.07.2020
г., т.е на 01.06.2021 г., датата, на която последното решение е влязло в сила.
Към тази дата установеното вземане на „ Гели“ ЕООД към Т.Т., действащ като ЧЗП е в размер на
33 801,36 лв. Двете насрещни вземания са ликвидни и изискуеми, поради
което вземането на „ Гели“ ЕООД в размер на 33801,36 лв., което се явява
по-малкото, по издадения от ПАС изпълнителен лист на18.03.2019 г. е изцяло
погасено.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно
основание чл.439 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1731,36 лв. направени по делото разноски, от които 1131.36 лв.
платена ДТ и 600 лв. платено възнаграждение на адвокат.
Неоснователно е възражението на ответника,че не е
бил надлежно уведомен за направеното прехващане. Както по-горе се посочи
нотариалната покана е получена от съпругата на управителя на дружеството Д.Д.Ф.,
видно от направеното отбелязване в нея. Отделно от това Д.Ф.е надлежно
упълномощена да представлява дружеството пред съответните институции и
неограничено Ф.Ф., управител на търговското дружество- т.14 от пълномощното,
поради което следва да се приеме,че с получаването от нея на нотариалната
покана търговското дружество е надлежно уведомено за направеното волеизявление
за прихващане.И на последно място, видно от съставения от нотариус Велева
протокол в нот.покана/л.60/ управителят филипов на 03.04.2019 г. е потвърдил
получаването на тази покана.
Неоснователно е и
направеното от ответника възражение,че не би могло да се извърши прехващане,
т.като междувременно дружеството е прехвърлило вземането по издадения
изпълнителен лист на трето лице. Ефектът на прихващането е настъпил на 25.03.2019г.,
когато направеното волеизявление е достигнало до ответника. Това,че е направено
под условие не променя този извод. Както по-горе се посочи ефектът на
прихващането настъпва от момента, в който волеизявлението е направено, като
самото погасяване на задълженията до размера на по-малкото от тях, настъпва
по-късно, т.като волеизявлението е направено под условие, допустимо от закона/
чл.104 ал.1 изр.2/ с влизане в сила на решението на съда. Ответникът е сключил
договор за цесия на 23.05.2019 г., което е след като е настъпил ефекта на
прихващането, поради което с оглед на по-ранното му погасяване вземането не е
могло да бъде цедирано валидно на трето лице. Няма данни уведомлението да е
достигнало до адресата – Т.Т., действащ като ЧЗП, както и данни за изразено от
него съгласие с прехвърляне на вземането, поради което то не може да му бъде противопоставено и по арг.на
чл.103 ал.3 от ЗЗД той може да прихване задължението си срещу свое вземане към
предишния кредитор.
Неоснователно е и
възражението на ответника,че не са налице предпоставки за прихващане, доколкото
той е направил валидно волеизявление за
прехващане в производството по гр.д. № 275/2019 г. по описа на РС Димитровград.
В това производство ответникът е направил възражение за прихващане на свое
вземане в размер на 30 000 лв., което е прието от съда за неоснователно.
Доколкото с постановеното от РС Димитровград решение е формирана сила на
присъдено нещо то е недопустимо спорът за прихващането, релевирано като
основание за несъществуване на отричаното с иска по чл.439 от ГПК вземане, да
се пререшава по –късно в рамките на висящото производство по този иск.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И
:
По предявеният от Т.М.Т.,ЕГН ********** ***, действащ като
регистриран ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG **********,***.С. против „ Гели“ ЕООД с. Сталево,общ.Димитровград, обл. Хасково, ЕИК ******, представлявано от Ф.Г.Ф.иск
с правно основание чл.439 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ Гели“
ЕООД с. Сталево,общ.Димитровград, обл.
Хасково, че Т.М.Т., действащ като регистриран
ЧЗП Т.М.Т. не дължи сумата от 25 864,80
лв., представляваща стойността на извършени селскостопански услуги, за които е
издадена фактура № 132/12.06.2015 г. от „ Гели“ ЕООД, лихва за забава в размер на 5 225,19 лв.
за периода от 13.06.2015 г. до 30.10.2017 г., ведно със следващата се законна
лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 2419,20
лв., представляваща стойността на извършени селскостопански услуги, за които е
издадена фактура № **********/30.10.2015 г., сумата от 292,17 лв. – лихва за
забава за периода от 31.10.2015 г. до 30.10.2017 г., ведно със следващата се
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
/01.11.2017 г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 18.03.2019 г. от АС Пловдив по В.гр.д. № 733/2018 г. по
описа на ПАС и образувано изп.д. № 20198280400177 по описа на ЧСИ Д.Митрова с № 828, район на действие –
района на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „ Гели“ ЕООД с. Сталево,общ.Димитровград,
обл. Хасково, ЕИК ******, представлявано от Ф.Г.Ф.ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Т.,ЕГН
********** ***, действащ като регистриран
ЧЗП Т.М.Т., ЕИК BG **********,***.С. сумата
от сумата от 1731,36 лв. направени по
делото разноски, от които 1131.36 лв. платена ДТ и 600 лв. платено
възнаграждение на адвокат.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: