Определение по дело №25646/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2896
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20211110125646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2896
гр. София, 01.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110125646 по описа за 2021 година


Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „ПП“ ООД против „ЕХ“ ООД, уточнена с молби от
28.05.2021 г. и 02.08.2021 г., с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 8816,57 лева,
представляваща сбор от непогасени задължения по четири броя фактури, ведно със законна
лихва за забава върху вземането от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 29.10.2020 г. до окончателното му погасяване, и сумата в размер на 964,92
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 01.10.2019 г. до 28.10.2020 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 14.12.2020 г. по ч. гр. д. № 54990/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са били в трайни
търговски отношения, по силата на които ищецът доставял различни видове сладкарски
изделия по заявки на ответника, които обикновено били правени по телефона, а при
получаване на продукцията били подписвани стокови разписки. Съгласно установените
отношения плащанията по издадените от ищеца фактури за доставени изделия били
заплащани от ответника по банков път. Процесуалният представител на страната поддържа,
че в периода от месец юли до месец септември 2019 г. е доставил сладкарски изделия,
подробно описани като асортимент, количество, качество и стойност в издадени и
двустранно подписани фактури, по заявка на ответното дружество, като ищецът изпълнил
задължението си да достави поръчаните изделия, които били приети от ответника без
възражения. В исковата молба са изложени твърдения, че за сочените доставки били
издадени следните фактури: фактура № 6708/31.07.2019 г., фактура № 6749/24.08.2019 г., №
1
фактура 6779/31.08.2019 г. и фактура № 6819/16.09.2019 г. на обща стойност 9932,97 лева.
Процесуалният представител на страната поддържа, че ответното дружество извънсъдебно и
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение заплатил сумата в
размер на 1116,40 лева, с която частично е погасено задължението по фактура №
6708/31.07.2019 г., като непогасеното задължение на ответника е в размер на 8816,57 лева. В
исковата молба са изложени твърдения, че ответното дружество е изпаднало в забава,
поради което дължи обезщетение в размер на 964,92 лева върху главницата за периода от
01.10.2019 г. ( денят, следващ настъпване на падежа на задължението по последната
издадена от ищцовото дружество фактура № 6819/16.09.2019 г. ) до 28.10.2020 г. След
подаване на исковата молба по делото е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че след
издаване на процесната заповед за изпълнение ответникът е заплатил в полза на „ПП“ ООД
сумата в размер на 500 лева с посочено от платеца основание „фактура № 6749/24.08.2019 г.
– частично“. Страната поддържа, че независимо от извършеното извънсъдебно плащане,
предявява установителен иск за всички суми по заповедта. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски в заповедното и в настоящото производство да бъдат възложени
в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез управителя си оспорва предявените искове по
основание и размер. В подадения отговор са наведени доводи, че по делото не са
ангажирани доказателства, от анализа на които да бъде установено, че ищецът е доставил
описаните в процесните фактури стоки. В контекста на изложеното се сочи, че от
представените ведно с исковата молба документи не се установява кои са лицата, приели
стоките, както и че същите са действали от името на дружеството. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме за установено наличието на валидна облигационна
връзка между страните, по силата на което ответното дружество дължи на ищеца
процесните суми, в подадения отговор са изложени твърдения, че ответникът е заплатил на
ищеца сумата в размер на 500 лева в частично погашение на задължението по фактура №
6749/24.08.2019 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
По доказателствената тежест на спора и заявените от страните доказателствени
искания съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение с предмет продажба на
стоки, за които са издадени процесните фактури, елемент от съдържанието на което
правоотношение е задължение на ответника да престира определена парична сума, явяваща
се цена на стоките, и изпълнение на задължението за предаване на стоките на купувача. При
установяване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил цената на приетите стоки.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
2
обезщетението.
Предвид реда на разглеждане на производството по делото следва да бъде приложено
ч. гр. д. № 54990/2020 г. по описа на СРС, 127 състав.
Представените с исковата молба и отговора документи са допустими, относими и
необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде уважено направеното искане от ищеца за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задача.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 54990/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставените от ищеца
задачи, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В. Д. П.,
която да бъде уведомена за поставената задача след постъпване на доказателство за внесен
депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допусната експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 03.05.2022 г. от 13.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от подадения отговор на искова молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
3
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4