Решение по дело №142/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260019
Дата: 8 февруари 2021 г.
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20201800900142
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260019

 

 

гр. София, 08.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 142 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

„К.П.К.“ ЕООД, ЕИК .е предявил срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК.иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ – за заплащане на сумата от 41 000.01 лева, съставляваща незаплатена продажна цена на полуготови суровини за производство на продукти от хартия – кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки, доставени от ищеца на ответника по сключен договор за периодично изпълнение и издадени фактури № **********/16.07.2019 год., № **********/17.07.2019 год., № **********/03.09.2019 год., № **********/09.09.2019 год., №  **********/10.09.2019 год., № **********/13.09.2019 год., № **********/16.09.2019 год. и № **********/02.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 18.09.2020 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Изрично уточнение относно претендираната цена на незаплатените доставени стоки и фактурите, предмет на претенцията, е направено от ищеца с уточняваща молба от 26.10.2020 год. Изрично уточнение, че доставките са били извършвани въз основа на един договор за периодично изпълнение, а не въз основа на отделни договори, както първоначално е посочено в и.м., е направено от ищеца с уточняваща молба от 07.10.2020 год.

Ищецът твърди, че въз основа на договор за периодично изпълнение /без посочена дата на сключване/, доставял на ответника полуготови суровини за производство на продукти от хартия – кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки, за което издал фактури № **********/16.07.2019 год., № **********/17.07.2019 год., № **********/03.09.2019 год., № **********/09.09.2019 год., №  **********/10.09.2019 год., № **********/13.09.2019 год., № **********/16.09.2019 год. и № **********/02.10.2019 год. Общата цена на доставените стоки по осемте фактури възлизала на 45 643.27 лева, от която ответникът заплатил само 4 643.26 лева – част от общо дължимата сума от 8 946.08 лева по първата фактура – № **********/16.07.2019 год. Останалата дължима  цена на доставените стоки в размер на 41 000.01 лева ответникът не му заплатил до предявяване на иска.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях. Оспорва твърдението по и.м. за реално извършени доставки на стоки, като сочи, че не са представени писмени доказателства, удостоверяващи горното. Оспорени са бланкетно представените с исковата молба фактури – с аргумента, че не са заверени от процесуалния представител на ищеца.

            С определение от 15.12.2020 год. на осн. чл.376, ал.1 от ГПК съдът е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити и реплики.  В определения от съда срок страните са представили писмени защити, с които са приповторили доводите си по и.м. и отговора.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

Видно от представените с и.м. фактури № **********/16.07.2019 год., № **********/17.07.2019 год., № **********/03.09.2019 год., № **********/09.09.2019 год., №  **********/10.09.2019 год., № **********/13.09.2019 год., № **********/16.09.2019 год. и № **********/02.10.2019 год., всички издадени от „К.П.К.“ ЕООД, ЕИК ., ищецът е фактурирал доставени на „Б.“ ЕООД, ЕИК . полуготови суровини за производство на продукти от хартия – кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки на обща стойност 45 643.27 лева. Фактурите – представени в заверени от пълномощника на ищеца преписи, съдържат всички изискуеми реквизити, включително описание на доставените стоки с количество, вид и цена, дата на доставка, имена и подпис на лицата, приели стоките. Последните са индивидуализиран във всяка една от фактурите като получатели – водачи на МПС с изписан ДК номер /СО 5782 АР, СО 1434 СС, СО 1779 СХ, ДК № СО 1433 СС/ – съотв. С. С., И. З., А.М., С. С., В. Х. и М. Х.. Във всяка една от фактурите и посочен и отложен падеж на плащане – но във всички случай предхождащ подаването на и.м.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

От обсъдените горе писмени доказателства – 8 бр. фактури, по несъмнен начин бе установена доставката на стоките от ищеца на ответника, описани в и.м. – кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки на обща стойност 45 643.27 лева. Всяка от фактурите носи подпис на приелия стоката за „Б.“ ЕООД – водач на МПС с посочени имена и ДК номер, а ответникът нито с отговора на и.м., нито с писмената защита оспорва, че стоките са били получени от лицата, посочени в тях, както и че са получени от служители на „Б.“ ЕООД – в бланкетното оспорване на фактурите ответникът се позовава единствено на обстоятелството, че същите не били заверени от представител на ищеца, което не е вярно.

Доколкото ищецът установи доставките на стоки на ответника в посоченото в горните фактури количество и цена, то в тежест на ответника бе да установи плащане на цената, което не бе направено в хода на настоящото производство, а и не се твърди. Ищецът не установи, че в случая се касае за един договор за периодично изпълнение, а не за отделни търговски доставки, но горното няма отношение към дължимостта на претендираните суми, а само към обективното в случая съединяване на искове и родовата подсъдност на същите; доколкото обаче няма пречка окръжен съд да разглежда дела, родово подсъдни на районен с оглед цената на исковете, то в случая наличието на един или няколко отделни търговски договора за продажба, обективирани в издадените фактури, е без значение за крайния изход на спора – поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 41 000.01 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 18.09.2020 год., до окончателното й заплащане.

            С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски в размер на 10 040 лева, от които : 3 000 лева – разноски, направени в обезпечителното производство по т.д. № 519/2020 год. на ОС – Пловдив, 5 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото производство и              1 640 лева – заплатена държавна такса.

            Ответникът не е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ „Б.“ ЕООД, ЕИК . да заплати на „К.П.К.“ ЕООД, ЕИК .сумата от  41 000.01 лева /четиридесет и една хиляди лв. и една ст./, съставляваща незаплатена продажна цена на кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки, доставени по издадени фактури № **********/16.07.2019 год., № **********/17.07.2019 год., № **********/03.09.2019 год., № **********/09.09.2019 год., №  **********/10.09.2019 год., № **********/13.09.2019 год., № **********/16.09.2019 год. и № **********/02.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2020 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Б.“ ЕООД, ЕИК. да заплати на „К.П.К.“ ЕООД, ЕИК . направените по делото разноски в размер на 10 040 лева /десет хиляди и четиридесет лв./.

Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.

            Препис от същото да се връчи на страните.

 

 

СЪДИЯ :